РЕШЕНИЕ
№ 7062
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Петър Милев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20231100508937 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивната жалба от „З.А.Д. Д.Б. Ж.И З.“ АД
срещу решение № 8379/22.05.2023 г., постановено по гр. д. №66459/2022г. по
описа на Софийски районен съд, 25 състав, с което е уважен предявеният от
„Б.И.“ АД срещу него иск с правно основание чл. 411 от КЗ и е осъден да
заплати направените по делото разноски. Във въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилна преценка на доказателствата и логическите изводи при
установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на
материалния закон.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „Б.И.“АД е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице
наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение,
твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и
правилно приложение на материалния закон.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от ЗАД
„Б.И.“ АД срещу „З.А.Д. Д.Б.: Ж.И З.“ АД, в обстоятелствената част на която
се твърди, че на 30.06.2021 г. в района с. Кочан на ул. „Септемврийска“ е
реализирано ПТП с участието на МПС марка “Ситроен Джъмпер" с peг. №
*******, собственост на И.И.М. и управлявано от Феим Ф.М. и МПС марка
“Тойота Аурис”, с peг. №*******, собственост на А.Х.З. и управлявано от
Л.Н.С.. Сочи се, че според представения протокол за ПТП № 1191808
причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от
страна на водача на МПС “Ситроен Джъмпер". Посочват, че МПС марка
“Тойота Аурис”, с peг. № ******* е бил застрахован по застраховка
“Автокаско" в ЗД “Б.И.”АД със застрахователна полица №: Е21990003244,
валидна към момента на събитието. В компанията била заведена щета под №
********** и след направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 2417.65 лева. На това основание
ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на увреждането, като дружеството твърди, че има вземане за
изплатеното застрахователно обезщетение и срещу ответника „З.А.Д. Д.Б.:
Ж.И З.“ АД в качеството му на застраховател по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с другия виновен водач, поради което била
изпратена регресна покана за сума в размер на 2432,65лв., включваща и
сумата от 15лв. ликвидационни разноски, но не последвало плащане. При така
изложените факти ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
дължимото обезщетение в размер на сумата 2432,65 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 05.12.2022
г. до окончателното изплащане и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.А.Д. Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП,
видът, степента и характерът на уврежданията, твърдението за наличие на
виновно поведение на водача, застрахован по застраховка ГО и размер на
определеното обезщетение, като се счита, че е прекомерно завишено. Считат,
2
че са налице основания, които изключват вината на Феим Ф.М.. В условията
на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване от страна на другия
водач Л.Н.С.. Претендират се разноски.
С обжалваното решение № 8379/22.05.2023г. постановено по гр. д.
№66459/2022г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав, исковата
претенция е уважена изцяло и ответникът е осъден да заплати на ищеца
процесната сума ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба на 05.12.2022 г. до окончателното изплащане и
разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения срещу
3
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика
на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена
застраховка “Каско” на моторни превозни средства. По силата на договора
ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС.
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети в размер на 2417.65 лв., видно от
представените доказателства, а и последното е неоспорено от ответника.
Като причина за ПТП съдът приема посочения в протокола и твърдян от
ищеца механизъм, който съвпада с отразения в уведомлението за настъпване
на ПТП, свидетелските показания на свидетелката С. и заключението на
вещото лице. Въпреки че изготвеният от длъжностното лице документ не се
ползва с официална доказателствена сила в частта за причините за
настъпилото ПТП, същият е подписан от свидетеля М. лично, без възражения,
поради което представлява признание от него на неизгоден факт, за разлика от
свидетелските показания, дадени от същия пред първоинстанционния съд,
които не следва да бъдат кредитирани. Поради това възражението на
жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно, пълно и безпристрастно, се установи причинната връзка между
посочения механизъм на ПТП и наличните по автомобила увреждания.
Суброгационното право зависи, съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 2, от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. В конкретния
случай, действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени,
възлизащи според приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ на
4048.28 лв., което е дори в повече от претенцията на ищеца.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба,
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за
настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски
от страна на въззиваемото дружество е заявена и на същото следва да се
присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
4
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8379/22.05.2023г. постановено по гр. д.
№66459/2022г. по описа на Софийски районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лв. разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5