№ 1138
гр. Стара Загора, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20225530104004 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1
от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Ищцата Г. В. С., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на
09.04.2022 г. след „Фишинг атака“ неправомерно били извършени плащания с банкова
карта собственост на картодържателя, именно ищцата - Г. В. С., издадена от ответника "Кей
Би Си Банк България" ЕАД, с предишно наименование РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)
ЕАД, като са изтеглени средства в три последователни трансакции за суми, както следва:
500 евро с левова равностойност 989.51 лева и вальор на осчетоводяване 09.04.2022 г.;
400 евро с левова равностойност 791.60 лева и вальор на осчетоводяване 09.04.2022 г.;
500 евро с левова равностойност 989.51 лева и вальор на осчетоводяване 09.04.2022 г.
Същите били осъществени след като ищцата получила имейл с лого и
наименование, изглеждащи като тези на обслужващата й банка - ответника "Кей Би Си Банк
България" ЕАД, с предишно наименование РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД. След
приканване за въвеждане на данни за авторизация на банкова карта и попълване на
предложените полета, в ищцата се породило съмнение, че исканата информация може да й
навреди и непосредствено след това, извършила проверка в интернет банкирането си.
Установила, че били извършени 3 броя плащания за сума в размер на левовата
равностойност на 2770.62 лева. Последвало свързване с оператор на Банката в
22.18 часа на „call center“ и предприемане на действия по блокиране на банковата карта.
Същата била блокирана в 22.21 часа на 09.04.2022 г. видно от изпратен SMS до мобилния
номер на ищцата. При повторна проверка на онлайн банкирането си ищцата установява, че
и трита превода били със статут „в процес на обработка“ с дата 11.04.2022г. Последвало
повторно обаждане до „call center“ (номер 1721) на Банката с молба да бъдат спрени
транзакциите, но служител на ответника отговорил, че „не може“, при което последвало
блокиране и на онлайн банкирането й. Съобразно дадените
указания, в първия работен ден надлежно бил попълнен формуляр, предоставен от
служители на Райфайзенбанк ЕАД Стара Загора (със сегашно наименование "Кей Би Си
1
Банк България" ЕАД) за рекламация на неразпознати/измамни трансакции - 11.04.2022
година и бил входиран под № 22920/11.04.2022 година. При подаване на формуляра, ищцата
отново заявила на служител на Банката, че иска транзакциите й да бъдат спрени, но
последвал отново отрицателен отговор. Попълнила и подала до Банката и Заявление за
преиздаване на пластика на картата и онлайн банкиране, като в последствие на 12.04.2022г.
получила SMS, че картата й била блокирана (при положение, че същата тази карта би
следвало да е блокирана още на 09.04.2022г. след обаждане на „call center“ и съответно
получен SMS за това). Трите транзакции били осчетоводени на 12.04.2022г. Последвал
отговор от Банката с изх. № 20797/21.04.22г., в който се обяснявало, че Банката била
извършила правомерно плащане към търговец и сумите нямало да й бъдат възстановени.
Следва да се отбележи, че комуникацията на Банката с ищцата, включително отговора на
депозирания формуляр за рекламация на неразпознати/измамни трансакции, била
извършвана по имейл.
Ha 20.05.2022 г. била входирана жалба до изпълнителните директори на
Райфайзенбанк ЕАД Стара Загора (със сегашно наименование "Кей Би Си Банк България"
ЕАД) с вх. № 30709/20.05.2022г. и до КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ,
Помирителна комисия за платежни спорове с вх. № Ц-03-4875/20.05.2022г. В резултат на
което били информирани от Помирителната комисия за платежни спорове, че било получено
становище от банката и по решение на компетентния орган на Банката била възстановена
сума в размер на 1385.31 лв., по сметката на ищцата - Г. Венева С., представляваща 50% от
финансовата загуба. До ищцата, в качеството й на представляващ по казуса не бил отправен
отговор или предложение от Банката за разрешаване на спора, нямало сключено
извънсъдебно споразумение, в което да е дадено съгласие за разпределяне на финансовата
загуба „по равно“ между страните.
Цитира разп. на чл. 70, ал. 1 и ал. 2, чл. 79, ал. 1, чл. 75, чл. 76, ал. 1, чл. 78, ал. 1,
чл. 80, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Счита, че в настоящия случая безспорно се касае за "неразрешени платежни
операции", по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУПС.
На първо място, следвало да се вземе предвид обстоятелство, че нареждането за
плащане не било извършено от платеца, което се установява от представения пред Банката
Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта с вх. №
22920/11.04.2022 г., с което ищцата била оспорила трансакциите от банковата си карта.
Обяснимо било, а и логично и житейски оправдано, при получаване на съобщение
от банка, на която лицето е клиент, същото да бъде отворено, прочетено и в него да бъдат
попълнени данни, за които се твърди, че се изискват от банката- сочена като автор на
съобщението. Още повече, общоизвестен бил факта, че в такива съобщения, най-често се
сочи и налагане на санкция, ако въпросните данни не бъдат предоставени на сочената за
автор на съобщението банка. Не можело да се очаква всеки потребител да е наясно, че
съществуват хакерски варианти, за маскиране на фалшиви съобщения, чрез които съобщения
да се извършва кражба на лични данни и впоследствие, злоупотреба с тях. Отделно от това,
при положение, че клиент на банката е получил фалшив имейл- представен като такъв
изпратен от банката- чрез който неправомерно са откраднати персонални данни на клиента,
2
явно сочело, че банката не е опазила данните за клиентите си- вкл. и за имената и
електронните им, т.е. явно е налице проявена небрежност от страна на самата банка, като е
било допуснато изтичане на лични данни за клиентите й. Обстоятелството, че било
обичайна практика на Банката да комуникира с клиента по имейл, включително и
кореспонденцията по повод неразрешените трансакции в случая, изключва безспорно
проява на „груба небрежност“ визирана в чл.75 от ЗПУПС, както по отношение на ищцата,
така и всеки един потребител.
Моли да се вземе предвид обстоятелството, че към датата на уведомяване на
банката - 11.04.2022 г. въпросните транзакции не били наредени, а само блокирани по
сметка на клиента и банката имала обективна възможност да ги спре. Ищцата своевременно
уведомила Банката за проблема си, но Банката не взела никакви адекватни мерки, за да
защити интереса на клиента си. Обстоятелството, че служител на банката не могъл да спре
плащането по процесните операции, не изключвало възможността същия да сигнализира
други служители на банката, евентуално и ръководни такива, отговарящи за подобни
операции, които да спрат плащанията от сметката на ищцата - Г. С..
По повод извършеното възстановяване от страна на Банката на 50% от общата
сумата на неразрешените платежни операции, предвид обстоятелството, че нямало сключено
извънсъдебно споразумение между страните или отправено от ищцата волеизявление за
съгласие за разпределяне на финансовата загуба „по равно“, счита плащането като
конклудентно действие, признаващо дължимостта на цялата сума от неразрешените
платежни операции отстрана на "Кей Би Си Банк България" ЕАД с предишно наименование
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД.
С оглед гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди, на основание чл.79 от ЗПУПС, "Кей Би Си Банк България" ЕАД (предишно
наименование РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. Експо 2000, бул. Никола
Вапцаров № 55, да й плати сумата от 1 385.31 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лева и
тридесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща невъзстановената част от
общата стойност на неразрешени платежни операции за извършени на 09.04.2022 г.
транзакции от открита при ответника карта на ищцата.
Претендира разноски по делото.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка за плащане: специална
Банкова сметка с IBAN: ..................., при „Общинска банка“ АД с титуляр адв. М. Г..
Ответникът „Кей Би Си Банк България" ЕАД, с предишно наименование
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, гр. София, е депозирал писмен
отговор, чрез пълномощника си. Не оспорват изброените факти и доказателства и молят
съда да приеме посочените от тях писмени доказателства за пълно и всеобхватно изясняване
на фактическата обстановка по спора.
Не оспорват факта, че между ищцата и “Кей Би Си Банк България“ ЕАД
(„Банката“) били налице облигационни отношения по повод подписаното Искане - договор
за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица
3
(„Договор“), която карта била преиздавана многократно. За удостоверение на този факт
прилагат копие от подписания Договор и молят съда да го приеме като доказателство.
На 11.04.2022г. ищцата подала в офис на Банката формуляр за рекламация за
неразпознати/измамни трансакции с банковата карта за три неразпознати от нея трансакции,
а на 20.05.2022г. подала жалба и до Комисия за защита на потребителя със същата
претенция - към Исковата молба били приложени жалбите заедно с наши отговори, като не
се противопоставят да бъдат приети, като доказателства по настоящото производство. За по-
голяма пълнота и яснота предоставят справка за оспорените/неразпознати трансакции
извършени с дебитна карта Visa Electron на г-жа С.:
Дата на трансакцията Сума на трансакцията във валутата на Kapтата (BGN)
Търговец 9.4.2022 EUR 400.00 791.6 Revolut 9.4.2022 EUR 500.00 989.51 Revolut 9.4.2022
EUR 500.00 989.51 Revolut
Общата стойност на трите броя трансакции била 2 770.62 лева.
В деня на информирането на Банката от г-жа С. за обстоятелството, че била
предоставила всички защитни характеристики на банковата си карта и онлайн банкирането
си на трети лица, банковата карта била блокирана незабавно от контактния център на
Банката още на 09.04.2022г., за да се предпазят средствата на ищцата от допълнителни
неразрешени трансакции.
Банката добросъвестно, след провеждане на процедурата за доброволно
разрешаване на платежни спорове пред Комисия за защита на потребителите, възстановила
за нейна сметка половината от неразпознати трансакции, в размер на 1385.31лв. на ищцата.
Банката взела това решение в знак на добра воля и с желание да запази добрите си
отношения с ищцата, като сподели материалната загуба на своята клиентка. В никакъв
случай сумата, която била поета от страна на Банката не представлявала и не следвало да се
третира, като признаване дължимостта на цялата сума от страна на Банката.
Считат, че така предявените искове са допустими, но разгледани по същество са
неоснователни, необосновани и недоказани поради което молят същите да бъдат
отхвърлени.
Направените с дебитната карта на ищцата трансакции, подробно описани по-горе
не представлявали неразрешена платежна операция по см. на чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС. Същите
били резултат на нарушаване на разпоредбите на чл. 75 т. 3 ЗПУПС и следователно не могат
да бъдат вменени в тежест на Банката съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС. Считат, че е налице
нарушение на чл. 75 т. 3 от ЗПУПС, тъй като ищцата твърдяла, че картата й била при нея, а
същевременно трансакциите са извършени в интернет.
В конкретния случай, Банката била осигурила всички възможни средства за
сигурност, за опазване авоарите на клиента, като без явното участие на клиента то
извършването на трансакциите е невъзможно. Банката инвестира милиони левове в системи
и процедури за сигурност, за опазване на авоарите и клиентите, но колкото и скъпа и
модерна да е една система, било невъзможно да бъдат предотвратени неразрешени
4
трансакции, когато титулярят на сметката, сам, доброволно предостави на трети лица
персонализираните си средства за сигурност.
Ищцата била станала обект на т. нар. фишинг измама, при която се изпращали
множество електронни писма до различни и случайни хора, с идеята някой от тях да бъде
клиент на "Банката", от чието име се изпращат съобщенията. Изрично подчертават, че няма
пробив в системата на Банката, от къде измамниците биха могли да се сдобият с имейл
адресите на клиентите или пък с техните персонализирани защитни характеристики.
Изпратените писма приканват получателите да отварят фалшив линк, който препраща към
специално създаден сайт - дубликат, създаден с цел сдобиване с персонални защитни
характеристики на клиента.
Механизмът на извършената измама бил следният: Г-жа С. предоставила своите
потребителско име и парола за мобилното банкиране RaiMobile и всички данни на банковата
си карта. Измамниците инсталират RaiMobile и влизат с потребителско име и парола на
клиента, след което добавят платежната му карта в дигитален портфейл RaiPay, който също
инсталират на тяхното устройство. Г-жа С. получава горепосоченото SMS съобщение с код
за активиране на RaiPay и предоставя кода на измамниците. Измамниците вече разполагали
с RaiPay, благодарение на съдействието и проявата на груба небрежност от страна на
ищцата. Г-жа С. предоставя и защитните характеристики на банковия инструмент, а
измамниците лесно въвеждат тези данни в интернет сайта, където искат да платят и
потвърждават чрез вече инсталирания при тях RaiPay.
В Жалбите си, както и в исковата си молба ищцата ясно заявява и признава, че
била станала жертва на т.нар. Фишинг измама, като била предоставила всички защитни
характеристики на своята банкова карта. В телефонния си разговор със служителите от
контактния център на Банката, когато съобщава първоначално за неразрешените
трансакции, признава, че освен всички данни на своята банкова карта била предоставила и
данните за достъп до онлайн банкирането си. Съответно третите недобросъвестни лица
разполагали с абсолютно всички защитни данни за достъп до финансовите средства на
ищцата от самата нея, като тя ги била предоставила собственоръчно. Обстоятелства, които
самата г-жа С. сама многократно признавала. Самите действия на ищцата и последвалото
поведение от нейна страна, когато след доброволното предоставяне на всички защитни
характеристики на банковите си продукти, самата тя осъзнавала проявата на груба
небрежност от своя страна, която „може да й навреди“, поради което незабавно извършила
проверка в онлайн банкирането си и се свързала с контактния център на Банката.
Оспорените трансакции били извършени с банковата карта на ищцата в интернет и
били потвърдена чрез приложението RaiPay чрез следните два независими
елемента:
1. „притежание“ - чрез инсталиран дигитален портфейл RaiPay на телефон и съхранявани
в системата на банката информация за идентификационните данни на портфейла
(walledID) и устройството, на което е инсталиран (DevicelD), позволяващи да се
провери връзката между приложението и устройството;
2. „принадлежност“ (биометрични данни) или “знание” (ПИН), като вторият елемент е по
5
избор на ползвателя на платежната услуга.
Картата на г-жа С. била регистрирана в приложението RaiPay на 09.04.2022 г., като
при регистрацията било извършено задълбочено установяване на идентичността на клиента
чрез вход в мобилното приложение RaiMobile, с коректно въведени потребителско име и
парола, ПИН или биометрични данни и въвеждане на индивидуално генериран код, получен
на мобилен телефон номер ++359*********. Това бил личният телефонен номер на г-жа С.,
като тя била предоставила и този код за защита на своите средства в банковата сметка при
Банката.
Като доказателство прилагат получено съобщение с кода за активиране на
приложението RaiPay: +359********* <#> Kod za aktivirane па RaiPay code 32051590
IUR5UW5IeuQ 9.4.2022 21:56
Както и последващото съобщение за блокиране на картата от същия ден,
извършено след получено обаждане в Контактния център на Банката. +359********* Karta
****0118 e blokirana na 09.04.2022 22:21:41. Raiffeisenbank, tel.********* 9.4.2022 22:21.
Обръщат внимание, че персонализираните защитни характеристики на картата,
полученият на телефонен номер чрез SMS еднократен код, потребителско име и парола за
достъп до мобилно банкиране, ПИН за достъп до мобилно банкиране и/или приложението
RaiPay следва да бъдат достояние единствено на Клиента, а ищцата потвърждава, че била
предоставила сама данните си след получен email, неспазвайки това свое задължение
проявявайки несъмнено груба небрежност.
Много често в банковата практика има случаи на т.нар „фишинг измами“, в които
недобросъвестни лица изпращат фалшиви съобщения, чрез електронна поща на случаен
принцип, от името на различни банки, с цел да се сдобият с персонал изпраните защитни
характеристики на платежните инструменти на потребителите. Именно поради тази
причина, Банката редовно провеждала образователни кампании за своите клиенти, като
разяснявала рисковете и опасностите, при подобен вид измами, като винаги
предупреждавала, че Банката никога не изисква въвеждане на пълен номер на карта, CVV
код, и други защитни характеристики на пластиката, данни за вход в онлайн банкиране,
които следва да бъдат известни и съхранявани стриктно и само от картодържателя.
Информационни съобщения с тази информация има на страницата на Банката, както и при
всяко едно посещение на сайта за онлайн банкирането на банката се визуализира прозорец с
тази информация. Наред с това неразделна част от действащите общи условия за платежни
сметки и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица („Общи условия“)
(Доказателство 2) са и „Инструкции за сигурност“ (Доказателство 3), които обвързват
ищцата. В този документ ясно се казвало, че Банката в нито един случай не изпраща
електронни съобщения до потребителите си, с искане за техните персонализирани средства
за сигурност.
Ответникът визира разп. на чл.196 от Общите условия, където изрично се
посочвало, че достъпът до „Райфайзен онлайн се извършва съгласно Инструкциите за
сигурност. А в чл.258 от Общите условия изрично било записано, че неспазването на
Инструкциите за сигурност води до неизпълнение на задълженията на потребителя по
6
договора и се категоризират като груба небрежност от негова страна.
Задължението за запазване на защитните характеристики на банковите
инструменти, освен законово закрепено, е включено и в Общи условия за платежни сметки
и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица, от които ищцата била
обвързана, като раздел VII.8 „Права и задължения на картодържателя го държателя", т. 137
и 138 вменява на картодържателя задължение да не дава възможност на друго лице да се
сдобие с удостоверителна информация за картата или да попадне в ръцете на трети лица.
Считат, че в настоящия случай Банката била изпълнила всички свои задължения
съгласно Закона за платежните услуги и платежни системи, като действала с грижата на
добрия търговец. Осигурила необходимите системи и процедури за сигурност, които да
опазят средствата на клиенти от измами, извършена е двуфакторна идентификация на
титуляря. От друга страна, ищцата е допуснала груба небрежност и е предоставила всички
нейни персонализирани средства за сигурност на трети недобросъвестни лица, като но този
начин тя изцяло е съдействала и е причината за осъществяването на неразрешените от нея
банкови операции. Без предоставяната от нея инфорамция трансакциите не биха могли да
бъдат изпълнени. Това действие категорично следва да бъде категоризирано като проява на
„груба небрежност“ по смисъла на българското законодателство. Съответно в настоящия
случай, считаме, че трябва да се приложи нормата на чл. 80 ал.З от ЗПУПС, а именно
„Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е
причинил или чрез груба небрежност“.
Относно твърденията на ищцата, че оспорените трансакции били изпълнени
въпреки нейните указания и след подадената жалба в Банката, искат да отбележат следното:
особеност на трансакциите извършвани с карти в интернет била, че когато бъде наредена
една сума, тя се блокира автоматично по сметката на наредителя, след което се превежда на
търговеца и в последствие трансакцията се осчетоводява. Тази процедура се извършвала по
правилата на Международните картови организации „Виза" и „Мастъркард“, които са
задължителни за Банката. Дори и клиентът да нареди на Банката да спре направена онлайн
трансакция с карта, за Банката било невъзможно да спре трансакцията, след като тя е
наредена, тъй като не разполагала с фактическата възможност за това. Веднъж блокирана
сумата, Банката издател на картата нямала контрол над нея и права да я освободи обратно по
сметката на клиента. В случай на оспорване на трансакции, извършени по този начин,
правилата на Международните картови организации „Виза“ и „Мастъркард“ предвиждат
специална процедура по оспорване и арбитраж. Тази процедура се провеждала, обаче, след
като трансакцията е извършена и сумата е преведена на търговеца.
Още едно обстоятелство, което обуславяло проявата на груба небрежност от
страна на ищцата в настоящия процес било, че г-жа С. не се била абонирана да получава
CMC съобщения при извършване на трансакция от нейната банкова сметка. CMC
съобщенията при изходящи трансфери е услуга, която банката предлага на своите клиенти
изцяло с цел да защити техните интереси, за да ги държи информирани непрекъснато за
движенията по сметките им и дава възможност за незабавно информиране при
осъществяване на неразпозната банкова операция. Г-жа С. решила, че не се нуждае от такава
защита, а ако се била регистрирала, то тя щяла да бъде информирана още след първата
извършена неразрешена от нея банкова трансакция и щяла да има възможност да се свърже с
7
Банката, за да предотврати извършването на останали две неразрешени трансакции. За
съжаление ищцата, проявявайки груба небрежност, не се възползвала от тази възможност за
защита на личните си финанси. Едва след преиздаването на картата след неразрешените
трансакции г-жа С. била активирала CMC съобщенията към своята сметка.
Относно искането за назначаване на експертиза от ищцата, считат че не било
изяснено каква точно експертиза желае да бъде назначена, за да може да вземели становище
в конкретика. Въпреки това не намирали нужда от изготвянето на експертизи по настоящето
производство и като те били безпредметни, тъй като страните не спорят за наличието,
размера на трите неразпознати от ищцата трансакции и/или търговецът, към който са
преведени. Поради описаните обстоятелства се противопоставят на назначаването на
експертиза.
С оглед на гореизложеното считат, че в настоящия случай, Банката била
изпълнила всички свои задължения вменени й от ЗПУПС, като трябва да бъде приложена
нормата на чл.80 ал.З от ЗПУПС и имуществените вреди от неразрешените платежни
операции следва да се понесат от ищцата в пълния им размер. Молят съда, да отхвърли
изцяло предявените от ищцата искове като неоснователни. Молят, съда да им присъди
разноските, направени по настоящето дело, както и юрисконсултско възнаграждение. В
открито съдебно заседание за ищцата се явява пълномощника адв. М. Г. от АК – Велико
Търново, който изцяло поддържа предявения иск, като посочва, че банковият клон е
възстановил половината от сумата. В тази връзка се сочи, че няма правна логика да се
претендира от ответника, че останалата част от общата сума не се дължи. Претендира за
направени по делото разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се взема
становище по същество, ведно със списък с разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщения по делото
договор се установява, че между ищцата Г. В. С. и „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с
предишно наименование „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД гр. София, от 14.11.2011г. са
налице облигационни отношения по повод подписан Искане - договор за издаване на
дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица и Общи условия за
платежни сметки и услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица.
Не е спорно в отношенията между страните, че ищцата Г. В. С., има открита
банкова сметка, към която разполага с издадена дебитна карта с възможност за извършване
на онлайн плащания.
Между страните не е спорен факта, че на 09.04.2022 г. от банковата сметка на
ищцата са извършени трансакции - общо на брой 3, на обща стойност от 2770.62 лева.
Представена и приета по делото е Разпечатка от извършени обаждания на „call
centar“ от страна на ищцата /лист 9 от делото/, от дата 09.04.2022 г., относно установените
8
от нея неразрешени трансакции, както и Разпечатка от „фишинг“ имейл.
Приет е Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта,
подаден от ищцата Г. В. С. до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование
„Райфайзенбанк“ (България) ЕАД на 11.04.2022 г. с вх. № 22920 /лист 14 и 15 от делото/.
Приобщено по делото е Писмо изх. № 20797/21.04.2022 г. относно подадено
заявление от ищцата Г. С. от 11.04.2022 г., в което се излага становището на "Кей Би Си
Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, че
банката счита, че няма основание за възстановяване на оспорените от ищцата суми за сметка
на банката.
По делото е приета като доказателство и Жалба до Изпълнителните директори на
Банката и КЗП, както и писмен отговор с изх. № 36837 от 12.07.2022 г. /лист 27 от делото/ от
Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк“ (България)
ЕАД, в което се излага становището на банката, че от поредицата от действия на ищцата
можело да се характеризират като груба небрежност при опазването на персонализираните
защитни характеристики на картата, но че с цел да се запазят добрите отношения, Банката
взела решение да подели претърпяната финансова загуба с Клиента, с оглед, на което
възстановили сумата от 1385,31 лв. по сметката на ищцата на 06.06.2022 г. Приобщени по
делото са Инструкции за сигурност при използване на Райфайзен онлайн.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен по следните съображения:
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за кредитна карта; че в срока на действие на договора е извършена платежна
операция, която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност; че е уведомил
ответника за кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; че е предприел разумни действия за запазване на неговите персонализирани
средства за сигурност.
От своя страна ответникът следва да установи всички положителни възражения
срещу предявените искове, в т.ч., че е възстановил стойността на неразрешената платежна
операция или че платежната операция е извършена чрез използване на изгубен, откраднат
или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът поради небрежност не е
успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод
следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, който изрично възлага в тежест на
доставчика да установи автентичност на платежната операция.
Съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал се установява безспорно,
че ищцата Г. В. С., има открита банкова сметка, към която разполага с издадена дебитна
карта с възможност за извършване на онлайн плащания.
9
Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. Предвид факта, че ищцата изрично оспорва
извършените операции, съдът приема, че процесните платежни операции са неразрешени, по
смисъла на посочената законова разпоредба.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвижда, че в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен
когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и
уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в
което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която
сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.
Следователно пораждането на задължението на "Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с
предишно наименование „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД за възстановяване на платежната
сметка на ищцата Г. В. С. в състоянието, в което би се намирала преди изпълнение на
неразрешените платежни операции се обуславя от факта на изпълнена неразрешена
платежна операция, за която обаче доставчикът на платежни услуги е бил уведомен от
ползвателят на платежни услуги без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава
операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13
месеца от датата на задължаване на сметката му, като е въведена презумпцията, че
ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената
платежна операция най-късно с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен
да му предостави във връзка с платежната операция, съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и
ал. 2 ЗПУПС.
Въз основа на формирания извод, че оспорените от ищцата платежни операции
представляват именно неразрешени такива, е необходимо да се прецени дали за същите
банката е уведомена от ползвателя на платежната сметка без неоснователно забавяне от
узнаването им. Законът е въвел презумпцията, че ползвателят се счита да е узнал за
неразрешената платежна операция най-късно с получаването на информацията, която
доставчикът е длъжен да му предостави по правилата на ЗПУПС. В случая изискването за
уведомяване на банката без неоснователно забавяне е предвидено в действащия ЗПУПС.
Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета
от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар също предвижда, че
ползвателят на платежни услуги получава корекция на неразрешена платежна операция от
доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал
за такава операция, която поражда възможност за възникването на претенции и не по-късно
от 13 месеца след датата на задължаване на сметката.
10
Нормативната уредба не дефинира използваният термин "неоснователно забавяне".
Принципно, за да е налице забавяне (забава), то следва да е дължимо и обективно възможно
предприемането на съответното поведение, в случая нотифициране на доставчик на
платежни услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка операции.
Това предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да е узнал за факта на
извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени разрешени ли са те или
не. От момента на узнаването става дължимо уведомяването на банката, съответно като
извинимо (основателно) забавяне би се считало само това, което се дължи на проявлението
на външни причини, които са препятствали извършване на дължимото действие и които
ескулпират ползвателя на платежната сметка за проявеното бездействие (неуведомяване на
банката). Налага се извод, че уведомяването е дължимо веднага (в разумен срок) от
узнаването и всяка забава, за която не се твърдят уважителни причини, би била
неоснователна.
Законът установява презумпция за узнаване на извършването на платежните
операции от момента на получаването на информацията, която доставчикът е длъжен да
предостави на ползвателя във връзка с движението на парични средства по платежната
сметка, т. е. от предоставянето на месечните банкови извлечения на негово разположение.
Съдът, като съобрази приетата към доказателствения материал Разпечатка от
извършени обаждания на „call centar“ от страна на ищцата /лист 9 от делото/ от дата
09.04.2022 г., относно установените от нея неразрешени трансакции, както и Формуляр за
рекламация на неразпознати/измамни транзакции с карта, подаден от ищцата Г. В. С. до
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк“ (България)
ЕАД, с вх. № 22920 от 11.04.2022 г. /лист 14 и 15 от делото/, с което ищцата уведомява
банката относно установените от нея на 09.06.2020г. неразрешени трансакции, извършени от
банковата й сметка, формира извод, че ползвателят на платежната сметка - ищцата е
уведомила банката за неразрешените платежни операции, незабавно, т.е. без неоснователно
забавяне.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗПУПС , в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на
неразрешената платежна операция.
Отговорността на доставчика на платежните услуги е изключена единствено в
хипотезите на чл.78, ал.4 от ЗПУПС , съгласно които когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама,
или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.
11
75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на
плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.
Установяването на елементите от фактическия състав на тези изключения е в
тежест на ответната страна. По делото не са събрани доказателства, които да обосноват
извод за неизпълнение от ищеца като потребител на платежни услуги и инструменти при
условията на груба небрежност на което и да е поето от последния по договора, или вменено
му от закона, задължение.
Съгласно разпоредбите на чл.75 от ЗПУПС , ползвателят на платежни услуги,
който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:
1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото
издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и
пропорционални;
2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването;
3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
Основното спорно обстоятелство между страните е дали ищцата е предприела
всички разумни действия за запазване на средствата си за сигурност и дали е проявила
небрежност при защитата им. В тази връзка, следва да се посочи, че след уведомяване от
страна на ищцата на ответника за извършените неразрешени трансакции, платежните
операции са били осчетоводени, след като ищцата е уведомила банката. Обстоятелството, че
ответното дружество не е спряло осчетоводяването под предлог, че не били възможно, не е
основание ищцата да понесе негативните последствия от механизма на работа, установен
между банката и процесора. В случая се касае за трайни търговски отношения между
ответното дружество и негов партньор, върху които ищцата не би могла да въздейства.
Предвид изложеното, въз основа на съвкупния доказателствен материал се
формира извод, че в производството по делото не са събрани доказателства, че ищцата не е
изпълнила надлежно задълженията си по чл.75 от ЗПУПС.Напротив, безспорно се
установява, че ищцата незабавно след узнаването на неразрешените транзакции е уведомил
банката.
Съдът намира за недоказано твърдението за допуснато от ищеца неизпълнение на
задължение по чл.75 от закона при условията на груба небрежност.
По отношение на извършените платежни операции, които се установи да не са
наредени от ищцата и за които уведомяването на ответника е своевременно, без
12
неоснователно забавяне, банката дължи възстановяването им, тъй като фактическият състав
на чл. 79 ЗПУПС е реализиран. Задължението на банката за възстановяване на паричните
средства, предмет на неразрешените платежни операции не е обусловено от факта дали
същите са резултат от противоправните действия на неин служител или на трети лица.
Достатъчно е да е извършено теглене на парични средства без то да е наредено от титуляра
на платежната сметка, за което теглене банката е уведомена без неоснователно забавяне.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено наличието на
посочените по-горе предпоставки, поради което предявеният иск се явява основателен.
По делото е безспорно, че банката е възстановила на ищцата 50 % от общата сума
на неразрешените платежни операции, като предвид основателността на предявения иск,
ответникът остава да дължи останалата половина от общата сума – 1385.31 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, съгласно приложен по
договор за правна защита и съдействие. Вследствие на изложеното, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата в общ размер 381,41 лева, от които държавна такса в размер на
55,41 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 326,00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Кей Би Си Банк България" ЕАД, с предишно наименование
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул./ул. Експо 2000, бул. "Никола
Вапцаров" № 55 ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. .................................,
на основание чл. 79 ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, сумата от
1385,31 лв.,представляваща невъзстановена част от общата стойност на неразрешени
платежни операции за извършени на 09.04.2022г. транзакции от банкова карта на ищцата,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 18.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 381,41 лева
лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
13
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14