РЕШЕНИЕ
№…
27.07. 2011 г. гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ
на двадесет и седми юли през две хиляди и единадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1…………………………..
2………………………….
Секретар Л.Д.
Прокурор …………………
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД № 10 по описа за 2011 год.
ИСК с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с
цена на иска 66 399, 07 лева.
Ищецът „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД- гр.София твърди, че с ответника ЕТ „**********”- гр.Плевен са страни по договор за продажба на горива и видно от представените към исковата молба доказателства са извършвани многобройни доставки на горива, за които ищецът е издавал фактури за периода от 23.02.2006 г. до31.05.2006 г., частично или изцяло неизплатени от ответника.Ищецът е отправил искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 66 399, 07 лева, представляваща стойността на неизплатените горива по описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.Ищецът е направил искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът ЕТ”**********”- гр.Плевен оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че от представените доказателства не става ясно, че получател на доставките за горива е ответникът.Твърди, че документите са подписвани от лица, които не са служители на ответника и по този начин ищецът иска от ответника да заплати по- голям размер сума от стойността на доставените горива.Ответникът твърди, че във връзка с тези възражение е образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура-гр.Плевен, което до настоящия момент не е приключило.Ответникът е отправил искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото са представени ксерокопия от данъчни фактури за извършени доставки на горива от ищеца на ответника.Фактурите са представени в ксерокопия, като ищецът твърди, че не разполага с оригиналите на фактурите.
С писмения отговор ответникът е оспорил фактурите, като е заявил, че следва ищецът да представи четливи копия на касовите бонове към фактурите.При разпита на вещото лице В.Г. във връзка с поставената задача вещото лице е изяснило, че при продажбата на горива фактурата и касовия бон са в един документ, като при някои бензиностанции боновете се събират и се изготвят месечни отчети, но в други бензиностанции се издава фактурата, която е и касов бон.В тази връзка процесуалният представител на ищеца е заявил, че това са документите, които се намират при ищеца и представените документи към исковата молба са вторият екземпляр от фискалния принтер на касовия апарат, като фактурата и касовият бон са в един документ.Въз основа на поясненията на вещото лице съдът е приел, че следва да отмени определението си, с което ищецът е задължен да представи четливи копия на касовите бонове към фактурите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Страните спорят по въпроса дължи ли ответникът на ищеца претендирата сума изцяло, частично или следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
За изясняване на спорния въпрос е допусната съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че вещото лице е проверило счетоводствата на двете страни, като процесните фактури са осчетоводени и в двете дружества.Вещото лице е посочило, че процесните фактури са намерили отражение в дневника за покупки по ЗДДС.Ответникът не е предоставил на вещото лице извлечение от партидата на ищеца по сметка 401 „Доставчици” или друга разчетна сметка и съответно експертът не може поради липса на документи да даде заключение осчетоводявано ли е задължение в счетоводството на ответника от същия към ищеца..Вещото лице е констатирало от представената документация, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводните документи на двете страни и в справки – декларации по ЗДДС, като съответно ищецът се е задължил с ДДС, а ответникът е приспаднал данъчен кредит по ЗДДС.В експертизата е отразено, че общата стойност на горивата ( дизелово гориво, автогаз и бензин) във фактурите е в размер на 76 558, 91 лева, а стойността на отразените други продукти е 165, 65 лева.
В хода на съдебното дирене е допуснато допълнително заключение на вещото лице, като съдът с определение от 20.07.2011 г. е постановил да не се изслушва това заключение, тъй като същото е основано на представени от досъдебно производство описи, за които процесуалният представител на ответника е заявил, че същите не се отнасят до процесните фактури.По тези причини съдът е върнал доказателствата обратно на ответника и не е изслушал допълнителното заключение на вещото лице.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице приема за установено, че горивото по процесните фактури е доставено на ответника и същият следва да заплати стойността му на ищеца.Съдът приема, че оспорването на фактурите и касовите бонове не е успешно проведено, тъй като от представените доказателства от ответника не може да се направи обоснован извод, че част от горивото не е получавано от служители на ответника, както същият твърди.От друга страна непредставянето на оригинали от касовите бонове, се установи в хода на съдебното дирене, че се дължи на обективна причина- специфика при издаването на фактурите в бензиностанции, които в един документ съдържат и фактура и касов бон.Дори и да се приеме, че оспорването е успешно проведено, то съдът счита, че следва да се съобрази и обстоятелството отразено от вещото лице, а именно, че процесните фактури ответникът е включил в дневникът за покупки по ЗДДС, фактурите са намерили отражение в справките- декларации по ЗДДС , подадени от ответника и съответно ответникът се е възползвал от приспадането на данъчен кредит по тези фактури.Следователно ответникът се е възползвал от законното си право за приспадане на данъчен кредит от фактури, чието съдържание оспорва в настоящото съдебно производство и тези фактури са включени в счетоводните му документи по ЗДДС.Следователно, като е отразил тези фактури по счетоводните си документи ответникът е приел, че по тези фактури е доставено отразеното по видове, количество и цена гориво от ищеца на ответника и съответно, че отразените стойности на горивото са дължими от ответника на ищеца.Вещото лице е посочило, че стойността на горивото е 76 558, 91 лева, но претенцията на ищеца е за сумата от 66399,07 лева, поради което следва да бъде присъдена тази сума.Ответникът не е представил доказателства затова, че сумата е платена или, че не се дължи, поради което съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 66399, 07 лева, представляваща стойността на доставено гориво по фактури №№ *********; № 1603479; №*********;№ **********; № *********; №*********;№ *********; № *********; № ********** за периода от 23.02.2006 г. до 31.05.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска20.01.2011 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 10 956 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.327
от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ЕТ”**********”- гр.Плевен, ул.”**********, ЕИК********,
представляван от ********** Г., със СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.Плевен, ул.”********
адвокат В.И. да заплати на „ГЕНИМЕКС
ОЙЛ”ЕАД- гр.София, район Лозенец, ул.”********, , с ЕИК ********,
представлявано от изпълнителния директор Г.П.Г. сумата от 66399, 07 лева,
представляваща стойността
на доставено гориво по фактури №№ *********; № 1603479; №*********;№
**********; № *********; №*********;№ *********; № *********; № ********** за периода от
23.02.2006 г. до 31.05.2006 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска20.01.2011 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 вр. чл.80 от ГПК ЕТ” **********”-
гр.Плевен да заплати на „ГЕНИМЕКС ОЙЛ”ЕАД- гр.София деловодни разноски в размер
на 10 956 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: