Определение по дело №1552/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2020
Дата: 22 октомври 2019 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20192100501552
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 2020                                         22.10.2019 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      втори въззивен гражданска състав

На:   двадесет и втори октомври                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                            ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело 1552  по описа за 2019 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, подадена чрез ю.к.Ана Димчева, против решение № 2103/03.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 5326/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Т.И.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.С.К., сумата от 1720.13 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 150 лв. за изготвена експертиза и 68.81 лв. за държавна такса.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143, за да се приравни на дневен. Заявява, че по отношение полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Посочва се, че за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., в приложимите две наредби липсват разпоредби, които да уреждат увеличение на часовете нощен труд с коефициент, а е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради това, въззивникът счита, че съгласно действащата към процесния период правна уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1:1, т.е. осем часа нощен труд са равни на осем часа дневен труд, а не както е по КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на осем часа дневен труд. Според въззивника, целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях работно време. В съответствие с това, на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час. В тази връзка се счита, че районният съд неправилно е приел, че липсата на изрична норма в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР представлявала празнота в специалната уредба и обуславяла субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. За неправилен се счита и извода на съда, че НСОРЗ и съответната наредба на министъра на МВР са действали едновременно, а не паралелно и алтернативно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и са същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Според въззивника, тези изводи на районния съд водят до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.И.Б., подаден чрез пълномощник адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на тримесечен период, като Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл.26, ал.1, предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време общия брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по осем и получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. В тази връзка се посочва, че за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 2011.68 часа, което от своя страна води до 251.68 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника със сумата от 1720.13 лв.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1552/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Областна дирекция на МВР – Бургас и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Т.И.Б..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.