Решение по дело №590/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 455
Дата: 8 ноември 2018 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20184500500590
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 455

гр. Р., 08.**.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Р.нският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 26 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                      Членове:    ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                 НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията   ЧЕРКЕЗОВА  В. гр. дело № 590 описа  за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от  ГПК.

И.В.Г., чрез пълномощника си адв. И.П., е обжалвал Решението на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № **10/2018г., с което е отхвърлен искът му за съдебна делба на съсобствен с Р.М.Х. недвижим имот.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, моли то да се отмени и се постанови ново, с което предявеният иск се уважи. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на в.жалба от Р.М.Х., чрез пълномощника й адв. С.З., със становище, че жалбата е неоснователна.

  Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на делото е иск за делба с правно основание чл. 34 ал.2 от ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК  / във фазата по допускане на делбата /.

 

От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Страните по делото - Р.Х. / преди – Г./ и И.Г., сключили граждански брак на 22.04.1973г. По време на брака им, със Заповед №508/29.**.1982г. на директора на СПТУ по автотранспорт “Д. Стефанов“, където ищецът бил учител, 4-членното им семейство било настанено във ведомствено жилище, находящо се в гр. Р., ж.к. „Д.-3“, ул.„Н. Й. В.“№**, бл.**, вх.Г, ет.5, ап.**, със застроена площ 104,16 м2 / по схема на АГКК - самостоятелен обект с идентификатор **, находящ се в сграда №24, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сградата): на същия етаж: ***.4.**, под обекта: ***.4.**, над обекта: ***.4.**, заедно с избено помещение №**, при граници – на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба №**, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена.

С пълномощно от 08.05.1990г. Г. упълномощил съпругата си да закупи от ОбНС - Р. жилището, дадено им под наем. Със Заповед № 3266/29.08.1990г. на председателя на ИК на ОбНС било разпоредено жилището да бъде продадено за ответницата, за сумата 21 054 лева. Въз основа на тази Заповед с договор №  12934/20.09.1990г. имотът бил продаден, като цената била платена със собствени и със заемни средства.

 С Решение № 124/16.04.1992г., постановено по гр.д. № Б-535/1991г. на Р.нския районен съд, в сила от **.05.1992г., бракът бил прекратен, като семейното жилище било предоставено за ползване на съпругата, която да упражнява родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря на страните, и там да живее и пълнолетният им син. След развода до настоящия момент жилището се ползва от ответницата, която го декларира като своя собственост, и се грижи за поддръжката му. Ищецът не е живял в имота, считано от развода, понастоящем живее под наем, не притежава друг недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка правилни са изводите на районния съд, че по силата на разпоредбата на чл.19 от СК /отм./ процесният недвижим имот е придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, а на основание чл.26 от СК /отм./ съпружеската имуществена общност / СИО / върху апартамента е прекратена с прекратяването на брака между страните - през 1992г., считано от когато дяловете на съпрузите са равни              / чл.27 СК /отм./ и те стават обикновени съсобственици на апартамента по смисъла на чл.30 от ЗС.

До навършване на 18-годишна възраст на дъщерята на съделителите М.- на ***г., ответницата, на основание  решението за прекратяване на брака, е владелец на своята идеална част от апартамента и държател на идеалната част на бившия си съпруг.

При така обоснованите правни изводи относно съсобствения недвижим имот, районният съд, по направеното от ответницата възражение - че е придобила по давност притежаваната от ищеца квота от съсобствеността върху бившето семейно жилище, е направил незаконосъобразен извод, като е приел, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл. 79 от ЗС придобивно основание.

Придобивната давност като оригинерен придобивен способ предполага явно, спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет години. За да се придобие по давност правото на собственост върху целия съсобствен имот от някой от съсобствениците, следва той да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си.

В настоящия казус, след прекратяването на брака ответницата като съсобственик е започнала да владее своята идеална част от жилището, но да държи вещта като обща, поради което тя се явява държател на идеалните части на другия съсобственик – ищеца, и презумпцията на чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Позовайвайки се на придобивна давност за чуждата идеална част, тя е следвало да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия съсобственик намерението да владее неговите идеални части за себе си, т.е. че със свои едностранни действия е превърнала държането им във владение     / виж ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. ОСГК на ВКС  /.

  Въззивната инстанция счита, че не е доказано такова категорично и еднозначно противопоставяне от страна на ответницата като съсобственик. По силата на решението за прекратяване на брака, заради предоставеното й  упражняване на родителските права, тя е живяла в съсобственото  жилище като владелец на своята 1/2 ид.ч. от имота и държател на идеалната част на бившия си съпруг, т.е. основанието е съдебното решение. Декларирането на имота като лична собственост и заплащането от 1994 г. / когато непълнолетното дете навършило пълнолетие /, до 20**г. на местните данъци и такси за него само по себе си не се явява действие на противопоставяне. Обстоятелството, че е ремонтирала имота и правила подобрения също не сочи, че се е манифестирала като единствен владелец на целия имот, тъй като фактически е живяла в него и е логично да поддържа имота. Нещо повече, в общата вещ - бившето семейно жилище, са останали да живеят и двете родени от брака деца, дори и след навършване на пълнолетие. Видно от ангажираните по делото доказателства, през годините поради влошените си отношения страните не са контактували /съответно и ищецът не е посещавал жилището/, не са предприели действия за уреждане режима на съсобствената им вещ, вкл. и ответницата не е извършила конкретни фактически и правни действия, с които да манифестира промяна в намерението си и  че упражнява по отношение на жилището права на единствен собственик, като това й намерение да е достигнало до знанието на ищеца.

По силата на закона жилището като придобито по време на брака е СИО. Не се доказва твърдяното в отговора на исковата молба ответницата да е вложила лични средства за купуването му по време на брака. Видно от приложения по делото договор, апартаментът е купен с лични – на семейството, и със  заемни, средства – кредит от ДСК. Дори и последният да е изплатен с лични средства на ответницата, от една страна – няма такива доказателства по делото, а от друга                 / при липса на претенция за трансформация на имущество / това са облигационни отношения между нея и бившия й съпруг, които нямат отношение към правото на собственост.

По изложените съображения въззивната инстанция намира за неправилен  извода на районния съд, че Р.Х. е придобила по давност и притежаваната от ищеца при развода ½ идеална част от апартамента, поради което имотът следва да бъде допуснат до делба, при равни права.

В настоящото производство разноски не се дължат.

Така мотивиран, Окръжният съд

 

                     Р       Е       Ш      И :

 

 ОТМЕНЯ Решение № 1088/26.06.2018г., постановено по гр. д. № **10/2018г., на Р.нския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА недвижим имот, находящ се в гр.Р., ж.к.„Д.- 3“, ул.„Н.Й.В.“№**, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, със застроена площ 104,16 м2, представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор **, находящ се в сграда № 24, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сградата): на същия етаж: ***.4.**, под обекта: ***.4.**, над обекта: ***.4.**, заедно с избено помещение №**, при граници – на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба №**, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена, МЕЖДУ Й.В.Г. *** , ЕГН  ********** и Р.М.Х.,***, ЕГН  **********, ПРИ РАВНИ ПРАВА.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от съобщаването му.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  

                                                  ЧЛЕНОВЕ: