Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 12955 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.08.2020 г. по гр.д. № 42169/19 г.,
СРС, ІІ ГО, 58 с-в е признал за
установено по отношение
на П.Й.С.,
ЕГН **********, че има парични задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК
********, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
за следните суми: сумата от 564,14 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.2015-04.2016, ведно със законна лихва за периода от 15.5.2017 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,46 лв. за периода от 3.3.2015 г. до 10.4.2017 г., във връзка
със стопански имот, представляващ магазин
№ 2 с аб.№ Т338033, за които задължения по ч.гр.д.№ 30350/2017
г. по описа на CPC, II ГО, 74-ти с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Осъдил
е П.Й.С., ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ******** сумата 75
лв.-разноски за
заповедното производство, както и сумата 575
лв.-разноски за
исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника
П.Й.С.,
ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р.Р.
от САК, със съдебен адрес: ***, офис на партерен етаж с мотиви, изолжени в
жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд е определил правната квалификация на спорното право, като е посочил, че искът е по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Според
въззиника, депозираното от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение е нередовно, тъй като от една страна заявителят твърди,
че длъжникът има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла
на пар.1, т.43 ДР на ЗЕ, а от друга сочи, че претендира паричната равностойност
на онова, с което се е обогатил без основание за сметка на дружеството. Счита,
че по делото не е доказано разместване на имуществени блага, довели до
обедняване на „Топлофикация София“ ЕАД. Според въззивника, по делото е
установено наличие на договор за продажба на ТЕ, макар и да не е спазена
писмената форма за неговата действителност. Това е така, тъй като ищецът е
извършил доставка на ТЕ до имота, която е била потребявана от потребителя, което
води до извод, че между ищеца и ответника е налице договорно правоотношение.
При тези данни не е налице хипотезата на неоснователното обогатяване.
Сочи, че неправилно СРС е приел за недоказано
възражението на ответника, че трето лице е страна по облигационното правоотношение. По делото е депозирано писмо
рег. № 9200-14/11.04.2008 г. на СО, район „Овча купел“, от което е видно, че процесният
недвижим имот-магазин 2 е предаден срещу предоставени средства на „К.“ ООД,
която фирма е подала молба до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида за заплащане на ползваната ТЕ.
Претенцията не е установена и по размер. От СТЕ се
установява, че през процесния период в магазин № 2 не е потребявана ТЕ за
отопление и за БГВ, поради което няма как ответникът да се обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
тъй като липсва доставка на ТЕ.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира присъждане
на разноски за първата и настоящата инстанции.
Въззиваемото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано
от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М. К.
оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа
страна:
Предявени са искове
по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът П.Й.С., ЕГН ********** *** ЕАД сумите, за които по ч.гр.д.№ 30350/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 74-ти с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
а именно: сумата от 564,14
лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.2015-04.2016 ведно със
законна лихва за периода от 15.5.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 93,46 лв. за периода от 3.3.2015 г. до 10.4.2017 г.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди,
че ответникът е потребител на ТЕ за
небитови нужди като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“********вх. „В“, магазин № 2 с аб.№ Т338033. За периода от м.01.2015 г. до м.04.2016 г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но
последният не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 657,60 лв.
Твърди се, че с ответникът не е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за горепосочения имот, но през процесния период той
е потребявал ТЕ в имота, поради което следва да плати цената на доставеното
количество ТЕ. Ето защо, ищецът
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми и било
образувано ч.гр.д. № 30350/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 71
състав. Районният съд уважил заявлението в цялост и издал заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответникът за горепосочените суми. В
законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозирал възражение срещу
заповедта, поради което за установяване вземането на ищеца е указано да предяви
претенциите си по исков ред. Моли се, съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК.
Ответникът П.Й.С. в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете по
основание и размер.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
От правна
страна:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В този смисъл
настоящата инстнация не възприема твърдението във въззивната жалба, че по делото е установено наличие на договор за продажба на
ТЕ, макар и да не е спазена писмената форма за неговата действителност. В
случая е приложим ЗЕ, а не ТЗ и по-специално чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ, който предвижда че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори.
Освен това, настоящата инстнация също намира за недоказано възражението на ответника, че трето лице е
страна по облигационното правоотношение.
Писмото от СО, на което се позовава въззивникът, има уведомителен характер, като
в него е посочено, че със заповед РД 14-14-856/18.12.1990 г. на СНС на фирма „Софинвест“ се нарежда да предаде срещу
предоставени средства горепосочения магазин на „К.“. Сочи се още, че има устна
информация, че от 2001 г. собственик на магазин 2, вх. „В“, бл.404 е П.Й.С..
Действително, от писмените доказателства по делото се установява, че собственик
на процесния магазин от 2001 г. е именно П.Й.С.. Същият с н.а. № 176, дело №
351/2007г. е учредил договорна
ипотека в полза на кредитодателя „Райфайзенбанк/България/ ЕАД върху собствения
недвижим имот, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ж.к.“Овча купел“ 1
част, ул.“Ж“, бл.***, на първи етаж, вх. „В“, представлвяващ магазин № 2. Що се
отнася до твърдението, че „К.“ ООД е подало
молба до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида за заплащане на
ползваната ТЕ, то токава молба има депозирана на стр.134 по гр.д. 56471/17
г. на
СРС, ГО, 74 състав до директора на ТП „Земляне“, без дата, без посочване
на имота, адреса и т.н., като тези обстоятелства са заличени, а и няма данни
такава партида е била открита назад във врмето.
Изводът е,
че е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на
основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата по делото СТЕ,
от която се установява, че за процесният период не е бил осигурен достъп, като е било пропуснато
служебно начисляване на ТЕ за отопление на имот и за БГВ, поради неосигурен
достъп. В случая са начислени ТЕ за отопление от сградна инсталация, като
изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата Наредба №
16-334/06.04.2007 г., изменение от 01.06.2014 г.
Относно
лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 93,46
лв. за периода от 03.03.2015 г. до 10.04.2017
г., настоящата интанция приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на
преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при
общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
48/10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г. на ВКС, II
ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по
гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III
ГО; решение № 113/ 29.08.2012 г. по т.д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др. По делото е представена от страна на ищцовото
дружество покана от 21.10.2016 г., връчена лично на длъжника на 27.10.2016г, т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 15.05.2017 г. При тези данни, исковата претенция по чл.422, ал.1 гПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 93,46 лв. и за периода от 03.03.2015 г. до 10.04.2017г., се явява основателна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.08.2020 г. по гр.д.
№ 42169/19 г., на СРС, ІІ ГО, 58 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД- „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.