Определение по адм. дело №288/2025 на Административен съд - Габрово

Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на СД „С*-М*-М*-Й. и сие“ - [населено място] против Заповед № РД-332 от 21.07.2025 година на Кмета на О. Д..

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като се навеждат доводи, че премахването на павилиона ще причини значителни, труднопоправими вреди, тъй като се касае за семейна фирма, събирателно дружество, което разчита на този дребен бизнес, за да оцелява, и посегателството върху павилиона би имало сериозен негативен ефект върху дейността; сочи се, че един от съдружниците е инвалид, с ампутация на пръсти на дясна ръка, в подкрепа на което твърдение към жалбата е приложено Решение на ТЕЛК, и тази дребна търговия ѝ носи минимален приход, на който лицето разчита.

В придружаващото преписката писмо Кметът на О. Д. е заявил позиция за неоснователност на искането за спиране изпълнението на оспорената заповед, като е изложил подробни съображения.

Искането е неоснователно по следните съображения:

С процесната Заповед № РД-332 от 21.07.2025 година на Кмета на Община Дряново на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 57а, ал. 3, във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 6, предл. второ, чл. 57а, ал. 1, т. 2 и чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУТ и чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8, т. 4 от Наредба за преместваемите обекти на територията на Община Дряново, приета с Решение № 506 от 28.12.2006 година на Общински съвет - Дряново е наредено премахването на Преместваем обект – павилион № 8 за търговия - разположен в района на обръщало /паркинг/ пред Д. манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа - GАВ1115 /[Наименование]/ Дряново - кв. Цинга - Д. манастир, утвърден с Решение № 236 от 13.04.2007 година на Министерски съвет на Република България за утвърждаване списък на общинските пътища, който по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място] е поставен в поземлен имот с [идентификатор], въз основа на схема № 8 от 11.12.2017 година за разполагане на преместваеми обекти в района на паркинга пред Д. манастир и е индивидуализиран подробно в мотивите на заповедта. Определен е срок за премахване 10 /десет/ дни от датата на съобщаване на заповедта, като е посочено, че при неспазване на срока павилионът ще бъде премахнат принудително. Разпоредено е доставчикът на електроенергия да прекрати доставките до определения за премахване обект в срок до 3 /три/ календарни дни, считано от датата на получаване на заповедта.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай, че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗУТ като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или труднопоправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя. При извършване на дължимата преценка, настоящият съдебен състав намира, че в случая такава вреда не се установява, не са налице и нови обуславящи я обстоятелства, поради което отправеното до съда искане се явява неоснователно. Според настоящия съдебен състав доводите на жалбоподателя досежно характеристиките на процесния обект са ирелевантни за преценката относно наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Опасността да се затрудни събирането на необходимите за изясняване на спора доказателства /вкл. да се извърши експертиза за вида и характера на обекта, чието премахване е разпоредено/ е предпоставка за тяхното предварително събиране по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, но не представлява основание за спиране на изпълнението. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение № 12797/26.11.2024 г., постановено по адм. д. № 11107/2024 г. на ВАС; Определение № 9463/14.08.2024 г., постановено по адм. д. № 7684/2024 г. на ВАС; Определение № 300/11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 357/2024 г. на ВАС; Определение № 7259/03.07.2023 г. постановено по адм. д. № 6319/2023 г. на ВАС, в които е посочено, че въпросът относно вида и характера на обекта касае съществото на спора и е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението. Дори да се приеме, че спирането на изпълнението представлява по същество обезпечаване правото на жалба, с оглед необходимостта от извършване на съдебно-техническа експертиза, то следва да се отбележи, че исканото обезпечение надхвърля обезпечителната нужда, доколкото би препятствало изпълнението не до извършване на експертизата, а в значително по-дълъг период от време - до приключване на производството по делото. Съгласно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставка за спиране на изпълнението е вероятността то да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, каквито доводи, както се посочи по-горе, са наведени, но не са установени от последния. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения би могъл да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди. Негово е задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента „значителност“. Жалбоподателят носи тежестта да докаже наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презумирания обществен интерес. Ето защо, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. В разглеждания случай не са представени никакви доказателства, относими към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, респективно обосноваващи неговата основателност. Не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпяла оспорващата страна. Следва да се подчертае, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта. В този смисъл са мотивите на Определение № 9846 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10249/2022 г. на ВАС, Четвърто отделение и др.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решението.

 

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СД „С*-М*-М*-Й. и сие“ - [населено място] за спиране изпълнението на Заповед № РД-332 от 21.07.2025 година на Кмета на Община Дряново.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.

 

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на Кмета на Община Дряново.