Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 6680 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 289936 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 45749/2016 г. по описа на
СРС, 46 състав, Софийски районен съд е
признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 195, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че „Е.“ ООД дължи на В.С.М. сумата
от 975,91 лв., представляваща стойността на извършен от ищеца вместо ответника
ремонт на скрити дефекти по лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. *******, закупен с договор за
покупко-продажба от 17.09.2015 г., ведно с мораторната лихва в размер на 46,69
лв. за периода от 01.11.2015 г. до 20.04.2016 г., както и законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.04.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 25.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1338/2016 г. на
Пазарджишкия районен съд. В тежест на ответника съдът възложил сторените от
ищеца разноски в производството.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника в производството, с която се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Въззивникът
поддържа, че събраните по делото доказателства не кореспондират с изводите на
съда в обжалвания акт. Съдът неправилно игнорирал становището на вещото лице по
повод причините, довели до повреда в скоростната кутия на автомобила. Касаело
се за износени лагери вследствие на обичайна употреба, а не за скрит дефект. В
тази връзка се поддържа, че изводът на съда, че скоростната кутия била
дефектна, тъй като не отговаряла на общоприетите очаквания за обичайна
употреба, бил необоснован. Обръща се внимание, че процесният автомобил е
експлоатиран в продължение на 6 години преди ищецът да го купи, вследствие на
което частите му се износили. По силата на сключения договор купувачът се бил
съгласил да закупи автомобила в състоянието, в което се намирал към момента на
договора, като към този момент не били налице описаните в исковата молба
проблеми в техническото състояние на вещта. Съдът не обсъдил доводите на
ответника, че изобщо не е бил допуснат да направи оглед на автомобила и да се
увери в основателността на претенциите на купувача. Допълва, че разпоредбите на
ЗЗП не намирали приложение, доколкото ответникът бил търговец, а сделката –
сключена по занятие. При тези доводи отправя искане до въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Ответникът по
жалбата оспорва същата с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Подчертава се, че от събраните по делото доказателства се установява
основателността на предявените с исковата молба претенции относно наличието на
недостатъци в закупената от ответника вещ. Въззивната жалба съдържала изопачен
анализ на заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебна
експертиза. Скоростната кутия на автомобила не отговаряла на техническите
изисквания към момента на сключване на договора, с оглед което и вещта не
притежавала характеристиките, присъщи за обичайната употреба, които
потребителят разумно очаквал. Намира за правилен изводът на решаващия състав на
първия съд за несъответствие на вещта с изискванията на чл. 132, ал. 1 ЗЗП. Поддържа,
че се касае за скрит недостатък, както и че в хода на производството
основателността на претенцията била установена, а дали повредата била
констатирана първо от въззивника било без правно значение в случая. Намира за
приложима закрилата по ЗЗП, тъй като вещта била закупена за лична употреба от
физическо лице. По изложените съображения иска от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение и да присъди разноски за производството.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са искове с правно основание чл. 195,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба ищецът твърди, че сключил с
ответника договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 17.09.2015
г. за процесния лек автомобил, като за своя сметка купувачът направил разходи в
размер на 975,91 лева за отстраняване на скрит дефект в закупената вещ, които
ответникът отказал сам да отстрани като извърши за своя сметка ремонт на
закупения автомобил. Претендира и законна лихва за периода 01.11.2015 г. –
20.04.2016 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените
искове. Твърди, че процесният автомобил е обслужван изцяло в оторизиран за
марката сервиз съгласно правилата за действие на гаранцията му, а при
закупуването му от ищеца вече е бил извън гаранционен срок. Ищецът не се
възползвал от удължената гаранция, която ответникът предлагал като услуга. Купувачът
се съгласил да придобие автомобила в състоянието, в което се намирал към момента
на сключване на договора, след преглед и тестово шофиране, а към този момент
вещта не била с недостатъци и скрити дефекти. Ответникът твърди, че в периода 17.09.2015 г. –
29.09.2015 г. автомобилът е използван от ищеца и именно тогава е възникнала
повредата. Освен това ищецът не представил автомобила за оглед преди да извърши
ремонта. Оспорва се необходимостта от подмяна на частите, описани в
представената от ищеца фактура.
От представения по
делото договор за покупко-продажба на МПС, сключен между страните на 17.09.2015
г., се установява, че продавачът е продал на купувача лек автомобил „Форд
Фиеста“ в състоянието, в което се е намирал към момента на продажбата, за
сумата от 2000 лева. Лекият автомобил е предаден на купувача в деня на
сключване на договора.
По делото е
представена разпечатка на публикувана в интернет сайт за продажба на автомобили
обява, за която не се спори, че е публикувана от ответника. Като допълнителна
информация за автомобила в офертата е посочено, че същият е закупен от
продавача чисто нов, напълно обслужен, без забележки, има пълна сервизна
история.
На 25.09.2015 г.
автомобилът е предоставен за преглед и ремонт в официален за марката сервиз,
като е констатиран шум в скоростната кутия и разбит опорен лагер.
С писмо, изпратено
по електронен път от ищеца до ответника на 29.09.2015 г., търговецът е уведомен
за решението на купувача след отказа на последния да поеме разноските по
отремонтиране на автомобила, ремонтът да бъде извършен за сметка на купувача в
сервиз на Мото Пфое.
В отговор на
изпратеното писмо на 01.10.2015 г. търговецът е уведомил купувача, че
предложението от тяхна страна е било автомобилът да бъде предоставен в техен
сервиз, както и да се ползва 50 % отстъпка от стойността на частите, които ще
бъдат вложени при ремонта на автомобила. Продавачът, позовавайки се на
обстоятелството, че през 2011 г. е изтекла гаранцията на автомобила, е уведомил
насрещната страна по договора, че не би могъл да поеме ремонт по гаранцията
изцяло за сметка на търговеца, както е при новите автомобили.
С писмо от
01.11.2015 г. продавачът е уведомил купувача, че няма да възстанови доброволно
разходите, направени за ремонт на автомобила, тъй като не е налице сигурност
каква е причината за ремонта на автомобила и дали се касае за скрити
недостатъци, проявили се 15 дни след закупуването на автомобила.
На 08.10.2015 г.
ищецът е заплатил стойността на ремонта, за която е издадена фактура №
**********/08.10.2015 г. от „Мото Пфое“ ЕООД, а именно сумата от 975,91 лева.
По делото като
свидетел е разпитана С.Г., заемаща длъжността „Търговец на автомобили“ при
ответника повече от десет години. От показанията на този свидетел се
установява, че автомобилът бил закупен от техен клиент през 2009 г., било
направено обратно изкупуване, след което бил обявен отново за продажба.
Гаранцията на автомобила била 24 месеца. След като бил изкупен обратно и преди
продажбата му на ищеца автомобилът преминал проверка, диагностика и сервиз. На
17.09.2015 г. ищецът се обадил по телефона, посетил представителството, прегледал
автомобила, тествал го и след това сключили договора. След продажбата клиентът
се обаждал да уведоми за шум в скоростната кутия, но изминалото време не било никак
малко, с оглед което претенциите му не били удовлетворени. От страна на
търговеца предложението било да посети техен сервиз и да се поемат част от
разходите.
От разпита на
свидетеля А.Г., също многогодишен служител на ответника, се установява, че
автомобилът технически е бил обслужван, докато е бил в гаранция – проверявала
се ходовата част, дали има корозия, при проблем с електрониката се правела
диагностика, а ако има оплаквания – автомобилът се тествал на пътя. При
обследването на автомобила скоростната кутия не е отваряна.
В хода на
съдебното дирене пред първия съд е прието заключението на
съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Й., което
въззивният състав на съда цени като обективно и компетентно изготвено от
специалист, притежаващ необходимите специални знания из областта на
техническите науки. Съгласно същото за безпроблемната обичайна експлоатация на
автомобила е било задължително отстраняването на уврежданията по скоростната
кутия /подмяна на лагери на диференциал и полуос/, тъй като неизправността на
тези детайли може да доведе до увреда на части от предавателната кутия и до
цялостно увреждане на скоростната кутия. Вещото лице е посочило, че лагерите на
предавателната кутия могат да се увредят или от естествено износване, или при
липса на смазване между триещите се повърхности. Извършването на ремонта е било
необходимо с цел предотвратяване на допълнителни увреждания по скоростната
кутия, като по цени на официалния представител на марката стойността е тази по
процесната фактура. Стойността на ремонта по средни пазарни цени с влагане на
оригинални части е в размер на 829,03 лева. По реда на чл. 200, ал. 2 ГПК
вещото лице е пояснило, че износването на детайлите е процес, продължаващ месеци
във времето и не може да настъпи в рамките на 2-3 дни. Ако не е било извършено
техническо обслужване на автомобила, то е възможно вредите да настъпят в
периода след закупуване на автомобила. Според експерта, ако автомобилът е бил в
изрядно експлоатационно състояние, не следва в рамките на няколко дни да се
получи естествено износване на материала, като е напълно възможно към момента
на закупуване тези увреди да не са били разпознаваеми, доколкото се касае за
скрити детайли, а след няколко дни да започнат да се проявяват признаци – в
случая шум.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията за това са следните.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При извършената служебно
проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно,
като същото е процесуално допустимо. По същество обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По оплакванията
във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение и нарушаване на
материалния закон съдът приема следното:
Съгласно чл. 193 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в
договора използване, т.е. последната не може да задоволява обикновените или
предвидените по договора потребности на купувача. Задължението на продавача по
договора за покупко-продажба е да продаде на купувача вещ без недостатъци. Затова
чл. 195 ЗЗД дава възможност на купувача, когато прецени, че не следва да разваля
договора, да иска намаление на цената на вещта или да претендира за разходите,
необходими за отстраняване на недостатъците/ така Тълкувателно решение № 54 от
23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК/.
С избора на иска
по чл. 195, ал. 1, последно предложение ЗЗД, купувачът цели точното изпълнение
на договора. Той е насочен към привеждане на договорената продажна цена в
съответствие с фактическата стойност на вещта, но не чрез намаляване на цената
й, каквато възможност също му дава законът, а чрез отстраняване на дефектите, с
които е обременена, за сметка на продавача.
В конкретния
случай търговецът е отправил чрез интернет сайт за търговия с автомобили
публично предложение за сключване на договор за продажба. Съгласно офертата
продаваният автомобил е бил напълно обслужен, без забележки, имал е пълна
сервизна история, т.е. продавачът публично е обявил, че продава вещ, съответстваща
на изискванията и очакванията за обичайната ѝ употреба, както и че същата
е годна да задоволи обикновените потребности на купувача да си служи с нея. С
договора страните са се съгласили, че автомобилът се продава на купувача в
състоянието, в което се е намирал в момента на продажбата. От събраните по
делото доказателства и от заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че
към момента на сключване на договора и придобиване на правото на собственост
върху вещта, последната не е проявила недостатък, който е можел да бъде
забелязан при преглед и тест на автомобила.
От заключението на
САТЕ съдът приема за установено, че възможните причините за проявлението на
процесните увреждания по автомобила в принципен план са две – техническо необслужване
на автомобила или износване на съответните детайли в резултат на употребата на
вещта. Както е приел с решението си решаващият състав на първия съд, по делото
е установено, че автомобилът е бил редовно обслужван, за което обстоятелство са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на доведените от ответника
свидетели. Ето защо и въззивният състав на съда намира, че причина за
възникване на техническата повреда в закупения от ищеца автомобил е износването
на съответните детайли от скоростната кутия на същия. Вещото лице е пояснило,
че износването е процес, който се развива във времето в продължение на месеци,
като е невъзможно да настъпи в рамките на няколко дни. В конкретния случай
автомобилът е закупен на 17.09.2015 г., а е постъпил в сервиз на 25.09.2015 г.,
т.е. седмица след сключването на договора и предаването на вещта на купувача. Следователно
и съдът приема за установено по делото, че към момента на закупуване на вещта
от ищеца процесът по износване на тези детайли по автомобила, които
впоследствие са подменени, е бил напреднал и въпрос единствено на време е било
проявлението на същите.
При тези изводи за
фактите правилно и обосновано се явява заключението на първия съд, че се касае
за скрити недостатъци – същите не са могли да бъдат забелязани към момента на
сключване на договора при обикновен оглед и тестване на вещта, както е посочило
вещото лице. Тяхното наличие ищецът е установил след появяването на шум от
скоростната кутия при управление на автомобила няколко дни след сключването на
договора. Наличието на тези недостатъци е установено по делото от представените
писмени доказателства и заключението на САТЕ, като неоснователни в тази връзка
се явяват възраженията на въззивника ответник, че автомобилът не му е
предоставен за оглед и констатиране наличието на същите. Следователно
продавачът не е изпълнил задължението си да продаде на купувача вещ без
недостатъци и са налице предпоставките за реализиране на неговата отговорност
като неизправна страна по договора.
Неоснователни са
заявените с въззивната жалба оплаквания, че първият съд в мотивите си се е
позовал на разпоредбите на чл. 106, т. 1 и т. 4, чл. 122, и чл. 132, ал.1 ЗЗП,
а закрилата по ЗЗП била неприложима с оглед търговското качество на продавача
по сделката. Страна по договора за продажба е физическо лице, закупило движима
вещ за лична употреба, т.е. правен субект, притежаващ качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП /физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност/. Обстоятелството, че насрещна страна по
договора е търговец, както и че сделката е сключена в рамките на неговата
професионална дейност е ирелевантно за приложението на засилената защита,
предоставена от закона на потребителите. В тази връзка съставът на въззивния
съд препраща на основание чл. 272 ГПК към изложените в решението на първия съд
мотиви, че автомобилът не е отговарял на общоприетите очаквания за обичайна употреба
с оглед настъпилата седмица след закупуването му неотложна нужда от ремонт,
като намира тези изводи за обосновани и съответстващи на приложимия материален
закон.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания за необоснованост на решението на първоинстанционния
съд, въззвиният състав намира, че в жалбата си ответникът неправилно се
позовава на изявлението на вещото лице, направено по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК
в проведеното пред първия съд единствено открито съдебно заседание, че не се
касае за скрити дефекти. Дали е налице скрит недостатък като форма на
неизпълнение на договорното задължение на продавача да продаде на купувача вещ
без недостатъци е правен въпрос, по който съдът /а не вещото лице/ дължи
произнасяне, с оглед което и тези доводи на въззивника следва да се преценят
като неоснователни.
Оплакването на
въззивника, че първият съд въобще не обсъдил доводите на ответника, че не е бил
допуснат да направи оглед на автомобила и да се увери в основателността на
претенциите на купувача, е неоснователно. В мотивите си, решаващият състав на
първоинстанционния съд е посочил, че ищецът
не е имал интерес да предоставя автомобила за ремонт в сервиз на ответника, тъй
като продавачът е предложил да поеме само половината от разходите, което
обстоятелство е установено по делото от разменената между страните
кореспонденция. Основателността на претенцията на ищеца е установена в хода на
съдебното производство, с оглед което и е без значение обстоятелството дали
ответникът се е уверил в това преди предявяване на иска.
При липсата на
доводи във въззивната жалба по размера на претенцията, както и по
основателността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд по
аргумент от разпоредбата на чл. 269 ГПК не следва да обсъжда посочените
въпроси.
Предвид изложеното
по-горе, обжалваното решение, с което предявените от ищеца искове са уважени,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които съдът достигна, разноски за въззивното производство се
следват само на въззиваемия. От представените документи се установява извършването
на разходи за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 300 лева – заплатени по банков път на 29.06.2020 г.,
съгласно представеното платежно нареждане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума
в посочения размер следва да се възложи в тежест на въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 289936 от 29.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 45749/2016 г. по описа на СРС, Първо гражданско отделение, 46 състав.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.С. М., ЕГН **********, сумата от 300 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.