Р Е Ш Е Н И Е
№
295
град
Велико Търново, 03.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV - ти
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 516/2022
г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).
Образувано
е по жалба, подадена от адв. С.К., като пълномощник на П.П.К. ***, против
Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022 г. в
частта, с която са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“ части от поземлени имоти с идентификатори съответно
24685.65.9 и 24685.193.29, и двата с местонахождение землището на с. Дъскот,
общ. Велико Търново, собственост на жалбоподателката, като е определено
обезщетение за това в размер на съответно 2 793 лева за първия имот и
5 654 лева за втория.
Жалбоподателката
счита, че размерът на определеното обезщетение е неадекватно ниско на пазарните
реалности, което е в нарушение на материалния закон. Излага доводи за
противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република
България и с практиката на ЕСПЧ. Предвид изложеното от съда се иска да измени
решението на МС като се увеличи размера на обезщетението за отчуждените имоти. В
съдебно заседание поддържа тези съображения и претендират направените разноски.
Ответната
страна – Министерският съвет на Република България, не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва
жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез своя пълномощник
излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната
фактическа обстановка:
С
Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет, републикански път А-2
"София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и
Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията (ЗУТ)
и за национален обект по смисъла на § 1
от ДР към ЗДС.
За
обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с.
Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с.
Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила,
е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП-ПП).
С цел
теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.
34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна
инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по
отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в
землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на
обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните
по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също
кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в
гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина,
разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски
доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По възлагане
от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване
е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на
равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е
възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във
връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от
20.11.2019 г.
След
допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо
вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и
благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.
34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за
отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз
основа на предложението Министерският съвет на Република България е постановил
Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане
на описания по-горе обект имоти и части от такива - частна собственост,
подробно описан в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ,
местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т. 1 от решението, в землището с. Дъскот се отчуждава за
държавна нужда - за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ части от
поземлени имоти с идентификатори съответно 24685.65.9 и 24685.193.29, и двата с
местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново, собственост на П.П.К.
***, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 2 793
лева за първия имот и 5 654 лева за втория.
Съгласно
представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г.
МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния
управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и
кметства, като са изпратени и
уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.
От АПИ са представени доказателства, че обжалваното решение е връчено редовно
на жалбоподателката на 07.07.2022 г. Жалбата е подадена чрез ответника на 21.07.2022
г.
Ответникът
е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт,
включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на
отчуждените имоти. Приети като доказателства са допълнителни нови, изготвени
след тази оценка, нотариални актове, по които е работило вещото лице при
определяне на актуалната пазарна цена на отчуждения имот. В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-оценителска експертиза от вещото лице М. Л., която
е дала заключение в различни варианти.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лица, притежаващи активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, предвид следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България №
211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след
пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по
техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на
област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното
обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала
„Хемус“ части от поземлени имоти с идентификатори съответно 24685.65.9 и
24685.193.29, и двата с местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико
Търново, собственост на П.П.К. ***, като е определено обезщетение за това в
размер на съответно 2 793 лева за първия имот и 5 654 лева за втория.
Посочените
имоти са собственост на жалбоподателката по силата на договор за доброволна
делба на земеделска земя от 27.11.1997 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от
имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти,
се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§
1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното
решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са
отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за
изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения
съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със Закона за
държавната собственост.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл.
34б от ЗДС.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните
изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл.
34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.
32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл.
32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са
„осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна,
учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за
строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез
търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и
общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет
идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата
по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на
имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се
вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз
основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на посоченото изброяване е
да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с
цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на
недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните
изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните
сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да
бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на
свободния пазар на недвижимите имоти. Съгласно §
1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Според
т. 2 на ал. 3, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с
подобни характеристики, поради липса на извършени по-малко от две сделки в
съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се
определя по реда на наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за
земеделски земи.
Видно
е от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз
основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение е,
че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 11.03.2020 г. до
11.03.2021 г. със сходни характеристики в същото землище, определя размера на
обезщетението по посочения в §
1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред и цената на декар за землището на село Дъскот от
1 300.14 лева и обезщетение в размер на съответно 2 793 лева за
първия имот и 5 654 лева за втория.
По
настоящето дело, с оглед претенцията за актуализиране на пазарните оценки са представени
още 6 нотариални акта, всички за периода 07.04.2021 г. до 07.04.2022 г., като
въз основа на тези актове вещото лице определя обезщетение в размер на
съответно 3 735 лева за първия имот и 5 767 лева за втория.
При
тези данни съдът следва да отговори на въпроса кое от определените така парични
обезщетения на правото на собственост се явява справедливо и равностойно на
отнетото право на собственост.
От
една страна, от материалите по делото се установява определянето на обезщетение
при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон – определен е размерът
на обезщетението и цената на декар за процесния имот по реда на §
1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но за период значително назад във времето.
От
друга страна, пазарната ситуация към момента на отчуждаването е различна и
определеното обезщетение не съответства на стойността на имота. Оценката от
ответнатата администрация е възложена повече от година преди издаване на оспорваното
решение и съответно оценката няма как да е актуална.
От
трета страна, хипотеза като процесната е предмет на разглеждане от Европейския
съд по правата на човека и в Решение от 14.05.2020г. по делото Костов и други
срещу България, по жалба № 66581/2012г. и № 25054/2015г. изрично е посочено, че
размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на
имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т.
107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за обезщетение съгласно
съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали
оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага
несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на
сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява
непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение,
който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, Европейският
съд по правата на човека приема наличието на допуснато нарушение на чл.1 от
Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на
отчуждените имоти – земеделски земи, в съответствие с трайната си практика за
липса на съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната
пазарна стойност.
Следователно,
от материалите по делото се установява противоречие на законовите изисквания
относно определянето на равностойно обезщетение с чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС.
Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията
на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в
сила за Република България от 7 септември 1992г. В Решение № 8
от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че
КЗПЧОС, страна по която са всички държави - членки на ЕС, е интегрирана в
националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и
органите на публичната власт.
Така,
за настоящия състав възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи и спазване на посочените от Съда
по правата на човека принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от
държавата право на собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено
въз основа на актуално сключените сделки за покупко-продажба на недвижими
имоти, земеделски земи, при това сключени както между физически и юридически
лица, така и само между физически лица, предвид възможността физическо лице да
осъществява дейност като търговец/земеделски производител и използването на
земеделските земи по стопански начин от него. В този смисъл качеството на търговец не може да се изключи само от
обстоятелството, че страната е ФЛ, а не ЮЛ. Ето защо изначално, ответникът
неправилно изключва и подобни сделки като пазарни аналози.
На
следващо място, периодът на изследваните сделки следва да е непосредствено
преди отчуждаването – от 07.04.2021 г. до 07.04.2022 г. с оглед актуалност на
оценката. Общоизвестна е динамиката на цените, вкл. на недвижимите имоти, в
това число и земеделските земи, и съдът счита, че оценката следва да е
максимално обективна, като анализира най-близките по време пазарни аналози.
Следва обаче да се държи сметка, че периодът на анализа не може да обхваща времето
след издаването на оспорвания акт, доколкото неговата материална законосъобразност
се преценява към датата на издаването му, от който момент и жалбоподателят е
лишен от правото си на собственост, което съответно трябва да се остойности към
същата дата.
Съгласно
приетото без оспорване от жалбоподотелката по делото заключение на
съдебно-оценителната експертиза, за периода 07.04.2021 г. – 07.04.2022 г. са
установени сделки по 6 нотариални акта, всеки с по няколко сделки, покриващи
посочените изисквания, вкл. относно местонахождението им в землището на село Дъскот,
като средната цена по тях е 1 739 лева на декар за ниви четвърта категория
и 1 326 лева за декар за ниви пета категория, в резултат на което определя
обезщетение в размер на съответно 2 793 лева за първия от процесните имот
и 5 654 лева за втория (съобразно категорията нива за всеки то тях).
Настоящият
състав приема тази средна цена за справедлива цена за обезщетяване на извършено
отчуждаване и приема за равностойно обезщетение на процесните имоти именно тези
суми (отчитащи категорията на нивите, при съобразяване на актуалните пазарни
аналози) за обезщетение, в размер на съответно 2 793 лева за първия от процесните
имот и 5 654 лева за втория. С определянето на неравностойно обезщетение
за отчуждения имот Министерския съвет на Република България постановява
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде изменен с
увеличаване размера на обезщетението.
Предвид
изложеното решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждените части
от ПИ с идентификатор 24685.65.9 с местонахождение землището на с. Дъскот, общ.
Велико Търново, собственост на жалбоподателката, за който е определено обезщетение
за това в размер на 2 793 лева същото се увеличи на 3 735, а за
отчуждените част от имот с идентификатор, 24685.193.29, с местонахождение
землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново, собственост на жалбоподателката,
за който е определено обезщетение 5 654 лева същото се увеличи на
5 767 лева.
При
този изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателката следва
да се присъдят разноски в общ размер на 465 лв., от които: 10 лв. – внесена
държавна такса и 455 лева – внесен депозит за вещо лице.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на
НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от
2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по
техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта
му, касаеща определения размер на паричното обезщетение за отчуждаването на части
от поземлени имоти с идентификатори съответно 24685.65.9 и 24685.193.29, и
двата с местонахождение землището на с. Дъскот, общ. Велико Търново,
собственост на П.П.К. ***, за които е определено обезщетение за това в размер
на съответно 2 793 лева за първия имот и 5 654 лева за втория, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното
обезщетение за първия имот на 3 735 лева (три хиляди седемстотин тридесет
и пет лева), а за втория имот – на 5 767 лева (пет хиляди седемстотин
шестдесет и седем лева).
ОСЪЖДА Министерския съвет на Република
България да заплати на П.П.К. ***, с ЕГН **********, сумата от общо 465 (четиристотин
шестдесет и пет) лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: