Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 86, 05 декември 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в
следния състав :
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Савка Панова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 163 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
При условията на активно субективно
съединяване са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищци са
Г.А.П., А.А.И. и Х. А. Т., а ответник е А.Х.К..
Ищците търдят, че са деца на А.Т., починал на
25.10.2016г., който през 1988г. основание неформална сделка и завет установил
фактическа власт върху недвижим имот (двор и жилищна постройка) извън
регулационните граници на село Ябланово. По действащата кадастрална карта на
село Ябланово имотът бил включен в урбанизираните територии и се индивидуализирал
като ПИ № 87031.502.742 с площ 3527 кв., в който били построени селскостопанска
сграда на един етаж с площ 9 кв.м., заснета с идентификатор № 87031.502.742.1,
еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 55 кв.м., заснета с
идентификатор № 87031.502.742.2 и селскостопанска сграда на един етаж със
застроена плащ 35 кв.м, заснета с идентификатор № 87031.502.742.3. Твърдят, че А.Т.
до смъртта си – 25.10.2016г., заедно с тримата ищци владеели имота общо и плащали
данъци. След смъртта му ищците продължили да владеят имота, през различни периоди
от годината живеят там, като си разпределили ползването му във времето,
обработвали двора, поделяли си разноските по поддържането на имота и други
текущи разходи. Никога между ищците не бил възниквал спор относно владението
върху имота. Владението продължило повече от 30 години. На 14.03.2019г.
ответницата А.К. – леля на ищците, заявила, че е собственик на ½ идеална
част от имота, тъй като притежавала нотариален акт от 2010г. Засяла дворното
място с картофи, въпреки противопоставянето от страна на ищците. Ищците
установили, че с нотариален акт № 98/31.12.2018г., том ІІІ, нотариално дело №
349/2018г. на нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара,
ответницата била призната за собственик на ½ идеална част от описания
имот на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Ищците оспорват констатациите на нотариуса относно правото на
собственост, възникнало в полза на ответницата, като твърдят, че тя никога не е
владяла имота, тъй като не е имала ключ за достъп до него, не е плащала данъци,
не е извършвала ремонтни работи. Молят съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на 1/3 идеална част
от имота на основание давностно владение, след което
да се отмени издадения в полза на ответницата нотариален акт.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата А.К. е подала отговор, в който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищците били
владели имота, като се противопоставя твърдение, че преди 1988г. ответницата и
нейният брат (бащата на ищците) били установили съвладение
върху имота, което получили от родителите им, като си разпределили ползването
на дворното място. След раздялата между родителите на ищците се наложило баща
им да се установи да живее в имота, тъй като останал без дом, но той никога не
бил оспорил владението, което осъществявала ответницата. Съвладението
между тях продължило до смъртта му. Ищците дори не посещавала баща си, докато
бил жив. Моли за отхвърляне на предявените искове. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците Г.П. и Х.Т.
лично и чрез адв. М.Г. от АК Бургас – представител и
на ищцата А.И., поддържат предявените искове и молят съда да го уважи.
Поддържат и претенцията за разноски.
Ответницата се представляват от адв. С.Р. ***, който поддържа отговора и направените в него
възражения и оспорвания, както и претенцията за разноски.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адв. Г. е депозирала писмена защита, в която развива
съображенията си по основателността на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Страните спорят за собствеността на
ПИ № 87031.502.742, ноходящ се в село Ябланово,
община Котел, който според кадастралната карта от 2007г., е с площ от 3527
км.в. и в него е налично следното застрояване : селскостопанска сграда на един
етаж с идентификатор № 87031.502.742.1 със застроена площ 9 кв.м., еднофамилна жилищна сграда на един етаж
със застроена площ 55 кв.м., заснета с идентификатор №
87031.502.742.2 и селскостопанска сграда
на един етаж
със застроена плащ 35 кв.м, заснета
с идентификатор № 87031.502.742.3.
Съседи са имота са ПИ №№ 87031.502.743, 87031.502.963, 87031.502.817,
87031.502.805 и 87031.502.2033. По разписен списък за собственици са записани Е.
Х. Т. на основание нотариален акт № 17, том І, рег. № 16, нотариално дело №
45/02.03.1972г. на РС Котел и Х. Х. Т. на основание нотариален акт № 6, том І,
нотариално дело № 12/18.01.1972г. на РС Котел. Посочените актове за собственост
не са представени по делото.
Х. Х. Т.и Х. Х. Т. са имена на едно
и също лице (аргумент удостоверение от 14.03.2018г., представено по нотариално
дело № 349/2018г. на нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната
камара, с район на действие този на РС Котел).
Пак по посоченото нотариално дело е
представено удостоверение за наследниците на Х. Т., роден през 1907г. и починал
на 11.11.1988г. След смъртта си Х. Т. е наследен от
пет деца – ответницата А.К. - родена на ***г., св. З. Ч. – родена на ***г., А.Х.Т.
– роден на ***г. и починал на 28.04.1917г., А.Х. Т. – роден на ***г. и починал
на 25.10.2016г., и Ф. Х. К.– родена на ***г. и починала на 24.01.2005г.
След смъртта си А.Т. бил наследен от
ищците, които са негови деца.
По делото не са представени писмени
доказателства кога е починала съпругата на Христо Тодоров. Свидетелските
показания сочат, че Е. Т. е починала през 1983г.
Петте
деца на Х.Т. и Е. Т. били родени и живели в описания имот, докато създадат
собствени семейства. Всички деца продължили да живеят в село Ябланово. През
1989г. А. Т. заминал да живее постоянно в Р Турция.
Х. Т. и Е.Т. живели до смъртта си в
имота. Малко преди да почине, Х. Т. събрал децата си и направил делба приживе
на имотите, които притежавал. Заявил, че волята му е къщата да остане за
ответницата, затова тя взела документите за къщата. Малко след това събиране Х.
Т. починал и ответницата заключила къщата.
Братът на ответницата - А.Т., се
развел с майката на ищците през 1981г. По силата на решение № 174/18.03.1981г.,
постановено по гражданско дело № 965/1980г. на ОС Сливен, упражняването на
родителските права по отношение на децата (ищците по делото) е предоставено на
бащата, на майката е определен режим на лични контакти и е осъдена да плаща
издръжка, като на бащата е предоставено ползването на семейното жилище.
Семейното жилище било къща в село
Ябланово, построена по време на брака на А.Т. и майката на ищците – А. И.. След
като съдът предоставил ползването ù на А.Т., А. И. я напуснала и се
установила да живее и работи в град Котел. Започнало дело за делба на същата
къща. Като краен резултат била придобита от майката на ищците и се наложило А.Т.
и децата да търсят друг дом. Св. Б. К. сочи, че тези събития са се случили по
време на т.нар. „голяма екскурзия“, сиреч през 1989г. Малко преди това бил
починал Х. Т., наследствената къща вече била необитаема и А.Т. отишъл при
сестра си – отв. А.К., да поиска от нея позволение да
живее в къщата заедно с децата. Ответницата се съгласила и му дала ключовете. А.
Т. и заедно две от децата си – Г. П. и Х.Т., се нанесли да живеят в имота.
Ищцата А.И. вече била женена и живеела извън село Ябланово. От справката от
НБДН се установява, че тази ищца е сключила гражданнски
брак на ******. в град Д.. Към него момент ответникът бил женен за друга жена,
която също заживяла в същия имот. Ищцата Г.П. сключила граждански брак на
05.09.1990г. с брата на св. А.А. и отишла да живее
при съпруга си. Ищецът Х.Т., роден на ***г., живял най-продължително в имота.
До 2009г. постоянният и настоящият му адреси са били в село Ябланово.
След като А.Т. и семейството му
заживели в имота, той започнал да обработва двора – сеел картофи, зеле, домати
и пр., като се допитвал до св. К. за съвременните стандарти в земеделието.
Ответницата А.К. и синът ù –
св. А. К., също сеели една част от двора, а от друга косели сено.
А.Т.
поддържал добри отношения със сестра си – отв. А.К.,
но отношенията им се влошили, без обаче по делото да се събраха данни кога се е
случило това. Св. К. сочи, че А.Т. гонел
и него, и майка му и две-три години, преди А.да почине (от 2013-2014г. до
2016г) не ходил да сее двора, защото А. Т. казвал, че иска всичко да бъде негово.
След смъртта на А.Т., ответницата и синът ù продължили да обработват
част от двора.
След
като А.Т. починал, в имота останала да живее жената, с която той живял до
смъртта си, но след около година ищците я изгонили от къщата и настанили
квартиранти за около година. Ищците са тези, които имат ключове от къщата.
Ищците
представиха две приходни квитанции, според които А.Т. е платил през 1999г. и
през 2000г. данък сгради и такса смет. Представени са и фактури за платени вода
и ток през 2018г. и 2019г., потребени в процесния имот, находящ се на
административен адрес село Ябланово, ул. Тиньо Станев
5. Партидите се водят на името на А.Т..
Горните фактически положения съдът
установи след анализ и преценка на доказателствения
материал, събран по инициатива на страните. Като цяло, липсват съществени
противоречия между показанията на разпитаните свидетели – З. Ч., С. Х., Б. К. и
Х. Е. (четиримата допуснати по искане на ищците), Х. Т. А.А.,
А. К. Х. В. и Д. Х. (последните петима допуснати по искане на ответниците). Разминаванията в детайлите съдът отдава на
значителния период от време, изминал от събитията, за които свидетелите дават
показания, както и на напредналата възраст на някои от свидетелите – напр.
свидетелите З. Ч. и С. Х.. В тази връзка
съдът дължи да уточни, че неточното възпроизвеждане на фактите може се дължи не
непременно на умишлено им изопачаване, а е логично и обяснимо от гледна точка
на нормално развита човешка психика, на която е присъщ процесът на забравяне на
събития, случили отдавна назад във времето. Показанията на св. З. Ч. (сестра на
ответницата и леля на ищците) и на св. А.
К. (син на ищцата) съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се
основава на особеностите на свидетелските показания като средство за
възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено
възприети от свидетеля факти, но поради наличие
на емоционална връзка между свидетеля
и някоя от страните по делото,
може да се
засегнат в една или друга степен
възприемането, запаметяването
или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът
изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги
лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът
може да игнорира
дадени под страх от наказателна
отговорност показания от заинтересовано лице само ако
и доколкото е подложено на съмнение от
друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Настоящият случай не разкрива такава специфика, тъй като липсват
съществени противоречия между показанията свидетелите и то в тази им част, в която
установяват относими към спора факти.
Напротив, показанията на свидетелите се допълват взаимно и съвкупният им анализ
води до изграждане на стройна система от факти, свързани в логична
последователност.
Писмените доказателства съдът
кредитира, съобразно доказателствената сила, която им
придава ГПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са частично
основателни.
Тъй като ответницата се легитимира
като собственик на ½ идеална част от имота чрез констативен нотариален
акт, са важими разрешенията, дадени с ТР № 11/2012г.
от 21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012г. на ВКС, ОСГК, във връзка с доказателствената тежест : оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право, като докаже свои права, противопоставими
на тези на титуляра на акта или че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Ищците следваше да проведат пълно
главно доказване, че са придобили ½ идеална част от имота на основание придобивна давност, както и пълно обратно доказване, че
ответницата не е е собственик на останалата ½
идеална част, тъй като ищците са тези, които са собственици на посочената
идеална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Тъй като по делото се установи, че
волята на бащата Х. Т. била имотът да остане за отв. А.К.,
то съдът приема, че след като след неговата смърт ответницата е заключила имота
и само тя е имала достъп до него, тя е започнала да упражнява фактическа власт
върху целия имот за себе си с намерение да придобие собствеността от този
момент. Съдът не разполага с данни на каква идеална част е бил собственик
наследодателят Х. Т. към момента на смъртта си и каква е била квотата на
починалата по-рано съпруга, за да се установи какви са наследствените квоти на
техните наследници. Липсата на такива доказателства налага съдът да приложи
презумпцията по чл.30, ал.2 от ЗС и да приеме, че квотите на наследниците на Х.
Т. и на Е. Т. са равни – по 1/5 идеална
част. След като ответницата е заключила имота и така е препятствала достъпа до
останалите наследници, то това означава, че тя е установила владение както
върху наследствената квота, която е получила след смъртта на родителите си,
така и върху наследствените квоти на братята и сестрите си. След като
фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на
останалите сънаследници, намерението му за своене се предполага (така решение № 73/03.08.2018г. на ВКС
по гражданско дело 2244/2017г., І г.о.;
решение № 3/16.01.2016г. на ВКС по гражданско дело № 3973/2015г., І г.о.).
Владението, което е започнала до осъществява ответницата, считано от смъртта на
Х. Т. на 11.11.1988г., продължило по-малко от година
– докато брат ù А.Т. заедно със семейството си се нанесъл и заживял в
наследствения имот. Доколкото по делото не се събраха данни ответницата А.К. да
е осъществявала владение чрез А.Т. върху идеална му част, то съдът приема, че А.Т.
към него момент е установил владение върху неговата наследствена квота, която,
според данни от удостоверението за наследници и презумпцията на чл.30, ал.2 от
ЗС, е 1/5 идеална част, а на останалите 4/5 идеални части е бил държател. Тези
4/5 идеални части отв. А.К. ги е владеела за себе си
чрез А.Т..
Няма никакви доказателства, които да
сочат на основателност на изложените в исковата твърдения, че още през 1988г. А.Т.
бил завладял целия имот за себе си. Владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елементи – упражняване на фактическа власт с намерение
за своене, което намерение обаче е трудно доказуемо,
защото е психично състояние, поради което е установена оборимата
презумпция по чл.69 от ЗС, съгласно която се предлогала,
че владелецът държи вещта като своя освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Презумпцията по чл.69 от ЗС се прилага и в отношенията между
съсобствениците и тогава когато съсобствеността е възникнала от наследяване –
така ТР № 1/06.08.2012г. по тълкувателно дело № 1/2012г., ВКС, ОСГК. Извод, че
е налице намерението за своене може да се направи
тогава когато владелецът е извършил такива обективни действия, които са присъщи
на собственика на имота, чието придобиване се цели. По делото не се събраха
доказателства в тази насока. Всички свидетели бяха единодушни, че в имота не са
правени никакви подобрения, ремонти и пр. и досега съществува във вида, който е
имал към смъртта на Христо Тодоров. А.Т. сеел двора и събирал продукцията. От
представените две квитанции за платен данък през 1999г. и 2000г. не се
установява за кой имот е плащан данъкът, но дори и да е бил за процесния, декларирането на имота и плащането на данък не
се възприема в съдебната практика като действие, достатъчно да обоснове извод
за намерение за своене. До около 2013г. ответницата
също сеела част от двора заедно със сина си, както и след 2016г.
Както е указано в тълкувателното
решение, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение и тези действия да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението
на останалите съсобственици – т.нар. преобръщане на владението, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Доказателства, че е започнал да владее и останалите 4/5 идеални част
от имота за себе си, се съдържат в показанията на св. А. К., който сочи, че две
– три години преди да умре, А. Т. започнал да го гони от имота и да иска целия
имот за себе си. Завладяването на целия имот е било ясно манифестирано на
ответницата, поради което съдът приема, че владението от този момент вече не е
скрито.
Едва след смъртта на Али Т. тримата
ищци установили владение върху имота – оставили в имота да живее за известно
време съжителката на баща им, след това я отстранили, после пуснали
квартиранти, а към момента имотът не е постоянно обитаем, но ищците са тези,
които единствени имат достъп до къщата. И след 2016г. ответницата и синът
ù продължили да ходят да сеят двора и да го косят, тъй като достъпът до
двора не бил ограничен. Заключена била само къщата.
От изложеното дотук съдът приема, че
наследодателят на ищците е придобил по давност 1/5 идеална част и тъй като те
са негови деца, го наследяват при равни части – чл.5, ал.1 от ЗН. Следователно
че всеки от ищците е придобил чрез наследствено правоприемство
собствеността върху 1/15 идеална част.
Останалите идеални части, които А.Т.
завладял за себе си около 2013г., не са придобити от него по давност, тъй като
не са владени в продължение на десет години, според срока на недобросъвестното
владение, установен в чл.79 от ЗС и
доколкото по делото няма данни владелецът да е бил добросъвестен по смисъла на
чл.70 от ЗС.
Всеки от субективно съединените
искове следва да се отхвърли за останалите идеални части, а именно за 4/15
идеални части.
Издаденият в полза на ответницата
констативен нотариален акт не подлежи на отмяна, тъй като тя е призната за
собственик на ½ идеална част от имота, а всички ищци се признават за
собственици общо на 1/5 идеална част и техните права не се засягат от акта.
По разноските :
Тъй като няма данни ищците да са
платили адвокатското възнаграждение, то не подлежи на възлагане в тежест на
осъдената страна – ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №
6/2012г., ВКС, ОСГТК, т.1.
По сметка на РС Котел адв. Г. е платила общо сумата 131.37 лева за държавни такси
– за образуване на делото и за издаване на съдебни удостоверения. Съдът приема,
че тези суми са платени по равно от тримата ищци – по 43.79 лева. Само ищцата Г.П.
е платила сумата 50.00 лева за възнаграждение на преводач. Следователно ищците А.И.
и Х.Т. са направили разноски по 43.79 лева, а ищцата Г.П. – 93.79 лева и следва
да им се присъди такава част от тях, която е съразмерна на уважената част от
предявените искове, както следва : ответницата следва да заплати на всеки от
ищците А.И. и Х.Т. по 14.60 лева, а на ищцата Г.П. – 31.26 лева.
Претенцията на ответницата за
присъждане на разноски е неоснователна, тъй като по делото няма доказателства
да е направила такива.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.124 от ГПК
за установено в отношенията между ищците Г.А.П., ЕГН **********,***, А.А.И., ЕГН **********,***, Х.А.Т., ЕГН **********,***, и
ответницата А.Х.К., ЕГН **********,***, че всеки от ищците е собственик на
основание давностно владение на 1/15 идеална част от ПИ № 87031.502.742 с площ
3527 кв., в който били построени селскостопанска сграда на един етаж
с площ 9 кв.м., заснета с идентификатор №
87031.502.742.1, еднофамилна жилищна
сграда на един етаж със
застроена площ 55 кв.м., заснета с идентификатор № 87031.502.742.2 и селскостопанска
сграда на един етаж със
застроена плащ 35 кв.м, заснета с идентификатор № 87031.502.742.3,
при граници на имота : ПИ №№ 87031.502.743, 87031.502.963, 87031.502.817,
87031.502.805 и 87031.502.2033, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до 4/15
идеални части от описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П., ЕГН **********,***,
сумата 31.26 лева (тридесет и един лева и двадесет и шест стот),
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А. И., ЕГН **********,***,
сумата 14.60 лева (четиринадесет лева и шестдесет стот),
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Т., ЕГН **********,***,
сумата 14.60 лева (четиринадесет лева и шестдесет стот),
представляващи направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията, заявена от
ответницата А.Х.К., за присъждане на направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е
изготвено.
С
Ъ Д И Я :