Решение по дело №408/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260517
Дата: 3 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20213230100408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 03.09.2021 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА            

 

     Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:   

             

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Х. сложи за разглеждане гр. дело №408 по описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

      Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.      

       Образувано е по искова молба на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, срещу Н.Й.Ц. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл., както и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата има следните неплатени парични задължения към него: 1) 799.91 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода от 28.12.2018 г. до 26.04.2019 г., за което са издадени фактури през периода от 13.02.2019 г. до 14.05.2019 г. за обект с клиентски номер **********, намиращ се в с. Сенокос, общ. Балчик ул.“Девети септември“ №55, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (06.02.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 59.83 лева (петдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на всяка фактура до 24.01.2020 г., както и за направените съдебно-деловодни разноски. Ищцовото дружество сочи, че ответницата в качеството си на собственик на процесния имот е потребител на електрическа енергия, която е останала незаплатена в определените срокове; настоява за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените разноски.

      В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата чрез назначения особен представител е посочила, че предявените искове са неоснователни и недоказани; от представените доказателства не става ясно Н.Й.Ц. в качеството на каква е длъжница по представените фактури; периодите на консумация и липса на такава сочат на промяна на собствеността или на необитаемост на обекта; бездействието на ищеца повече от 6 месеца води до необоснованото черпене на права; настоява да бъде изискана служебна справка за собствеността върху имота в с. ***; желае отхвърлянето на исковете.

       В молбите си от 04.08.2021 г. и от 27.08.2021 г. ищцовото дружество е заявило, че от извършената справка в имотния регистър безспорно е доказано, че през процесния период ответницата е била потребител в имота като негов собственик; доказана е дължимостта на процесните фактури; изложените възражения от особения представител в отговора на исковата молба за недобросъвестност са категорично неоснователни; настоява с оглед на събраните по делото доказателства съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи  процесните суми; моли да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, за които представя списък.

    В съдебното заседание ответницата чрез назначения особен представител е посочила, че представената от ищцовото дружество справка за потребление сочи на конкретни суми и тъй като становището е изцяло за отхвърляне на исковата претенция, то не е необходимо допускането на експертиза с оглед спестяването на разноски; по делото липсват уведомления и доказателства за прекъсване на електроподаването; поддържа направените възражения с отговора на исковата молба и настоява за отхвърлянето на исковете.

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявените искове са процесуално допустими.

     Разгледани по същество, те са основателни.  

     Между страните след представянето с молбата на ищцовото дружество от 04.08.2021 г. на съответните справки не се спори, че ответницата е потребител на електроенергия и тя е изразходила процесната електроенергия така, както е отразено в исковата молба и в издадените фактури за посочения период. Според представената служебна справка Н.Й.Ц. е закупила процесния имот на 10.05.2008 година и към настоящия момент е негов собственик. Затова и на основание на чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД – гр. Варна е станала потребител на електрическа енергия, като дължи процесните суми. В този смисъл са и представените 6 броя искания към ищцовото дружество от нейна страна, датиращи за периода 2012 г. – 2016 г., за разсрочване на задължения във връзка с потреблението на електроенергия в имота поради здравословни причини. Дължимостта на посочените суми не се оспорва от ответницата по размер, като с оглед на спестяването на значителни допълнителни разноски и по искане на страните не е допусната съдебно – счетоводна експертиза. Възраженията са относно бездействието на дружеството в рамките на 6 месеца и неинформираността на абоната за задължението. Съгласно събраните по делото доказателства, включително тези в рамките на заповедното производство, същата към настоящия момент е напуснала адреса на потребление, заминала е на друго място и няма как да бъде информирана за точния размер на задължението. Освен това съгласно чл.26 ал.6 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД – гр. Варна неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Бездействието на ищцовото дружество, което не е прекъснало снабдяването на имота с електроенергия няколко месеца, също е недостатъчен аргумент – в рамките на законоустановените срокове и под угрозата при значително забавяне за погасяване на задълженията по давност то има право да прецени кога да прекъсне електрозахранването и по-късното прекъсване е единствено и само в полза на абоната. Затова възраженията са неоснователни, предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени.  

      В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно гр. дело №384/2020 г. по описа на ДРС в размер на 75 лева (25 лева внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него разноски по настоящото производство в размер на 475 лева (в това число 75 лева внесена държавна такса, внесен депозит за назначаването на особен представител на ответницата в размер на 300 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение). 

     Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

РЕШИ:

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Н.Й.Ц. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения към “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, (за които е издадена Заповед за изпълнение №168/13.02.2020 г. по частно гр. дело №384/2020 г. по описа на ДРС): 1) 799.91 лева (седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължимата сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за периода от 28.12.2018 г. до 26.04.2019 г., за което са издадени фактури през периода от 13.02.2019 г. до 14.05.2019 г. за обект с клиентски номер **********, намиращ се в с. ***, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (06.02.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 59.83 лева (петдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща мораторната лихва върху посочената в т.1 сума за периода от падежа на всяка фактура до 24.01.2020 г.

       ОСЪЖДА Н.Й.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***,  сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски по частно гр. дело №384/2020 г. по описа на ДРС, както и сумата от 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски по гр. дело №408/2021 г. по описа на ДРС.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: