Р Е Ш Е Н И Е
№243/26.06.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тринадесети май,
две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9** по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са два иска: за
неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД с цена
съответно: 5 924,67 лева и 75,33 лева- обезщетение за забава за периода от
16.02.2017г./след допуснато изменение на иска-л.147 от делото/ до 25.05.2018г.
Ищцата, настояват съдът да постанови решение с което да осъди ответника
да й заплати посочените суми, представляващи 5 924,67 лева платени от нея
на ЧСИ като длъжник на „Топлофикация Разград“ЕАД по ч.гр.д.№2420/2016г. по
описа на РРС относно недвижим имот с идентификатор №*** с административен
адрес: гр.Разград, ул.“Велико Търново“ №1, вх.Г , ет.7, ап.**, прехвърлен й от
ответника чрез договор за издръжка и гледане, развален с влязло в сила на
16.02.2017г. решение по гр.д.№1310/2015г. на РРС. Твърди, че тя никога не е
ползвала този имот, не е била регистрирана на адреса му, не е подавала молби до
„Топлофикация Разград“ за откриване на партида за топлоснабдяване и че имота
винаги е бил ползван само от ответника и че заплащайки посочената сума
ответникът се е обогатил за нейна сметка. Претендира и обезщетение за забава в
размер на 75,33 лева за периода 16.02.2017г. до 25.05.2018г. Претендира законна
лихва върху търсените суми, считано от предявяване на иска/л.203 от
делото/-28.05.2018г., до окончателното плащане. Претендира и присъждане на
разноски по настоящото дело и тези направени по ч.гр.д.№2420/2016г. по описа на
РРС.
Ответникът оспорва и двата иска
по основание и размер и настоява за отхвърлянето им с присъждане на разноски по
делото. Твърди, че за периода за който ищцата е платила цената на доставената
топлоенергия, тя е била собственик на имота и титуляр на партидата. Твърди още,
че той не е владял и ползвал имота, че същия е бил отдаван под наем и искът
следва да се предяви срещу наемателите, а не срещу него. Заявява още, че за
периода за които е заплатена цена за топлинна енергия, той и ответницата са
живели съвместно на семейни начала,
имали са общо домакинство, общи са били и задълженията и доходите и приходите.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, а видно и от представеното по делото решение по
гр.дело №1310/2015г. по описа на РРС, влязло в сила на 16.02.2017г., с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 96 т.4 дело №1182/1994г.
на РРС ответникът е прехвърлил на ищцата правото на собственост относно
апартамент находящ се в гр.Разград, ул.“Велико Търново“ №1, вх.Г, ет.7, ап.**
сега с идентификатор № ***. С посоченото решение договорът е развален поради
неизпълнение от страна на преобретателката, настоящата ищца. Не се спори още,
че за периода 1993- до 17.07.2015г.
страните са живели съвместно на семейни начала и са имали общо домакинство.
Живели са в друго жилище, като жилището предмет на договора за издръжка и
гледане е давано под наем, като наема е получаван от ответника, видно от
показанията на разпитаната по делото св.А. Н., дъщеря на ответника-л.148 от
делото. Ищцата никога не е живяла и ползвала жилището предмет на договора за
издръжка и гледане, нещо повече, независимо прехвърлянето на собствеността на
жилището, видно от обясненията на ответника той е продължавал да счита жилището
за свое, не е поискал смяна на партидата на жилището при „Топлофикация
Разград“АД, заради което срещу него като длъжник са били образувани
ч.гр.д.№353/2016г. на РРС; №937/2016г. на РРС и №1160/2016г. на РРС, като по
последното, независимо вече висящото гражданско дело за разваляне на договора
за издръжка и гледане, е възразил че не дължи суми към „Топлофикация
Разград“ЕАД, тъй като не е собственик на жилището и е представил горепосочения
нотариален акт. Съгласно писмо на „Топлофикация Разград“АД-л.103 от делото,
партидата относно жилището е сменена служебно едва на **.01.2017г.
Видно от
материалите по ч.гр.д.№2420/2016г. по описа на РРС, приложено като писмено
доказателство към настоящото, както и от у-ние на ЧСИ Г.С.-л.105 от делото,
ищцата в периода 21.09.2017г.-28.02.2018г.
е заплатила чрез ЧСИ дълг към „Топлофикация-Разград“ЕАД в общ размер от
5 924,67 лева, от които 2 900 лева главница, представляваща цена на
топлинна енергия относно жилището предмет на договора за издръжка и гледане, за
периода от 31.01.2008г. до 13.07.2016г.; 1 862,10 лева обезщетение за
забава за периода от 02.03.2008г. до 01.12.2016г.; 306,02 лева законна лихва за
забава от 09.12.2016г. до окончателното плащане; 95,24 лева разноски по гр.дело
и 761,31 лева такси по чл.79 от ЗЧСИ.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза , вещото лице по която дава заключение, че дългът към „Топлофикация
Разград“ЕАД следващ радялата на страните т.е. за периода от 17.07.2015г. до
13.07.2016г. е в размер на 150,39 лева, а законната лихва върху тях за периода
09.12.2016г. до 21.09.2017г. е 11,99 лева.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното:
Искът по чл.55 ал.1 пред.3 от ЗЗД е основателен и доказан
и като такъв следва да се уважи. С разваляне на договора за издръжка и гледане
е отпаднало основанието дългът към третото лице-„Топлофикация Разград“АД да
бъде заплатен от ищцата и то с обратна сила от деня на сключване на договора
през 1994 година. Заплащайки процесната сума окончателно на 28.02.2018г., макар
и чрез ЧСИ, ищцата е заплатила чужд дълг, което е довело до нейното обедняване
за сметка обогатяването на ответника. Този дълг се отнася за имот индивидуална
собственост на ответника и независимо, че се отнася за период през който
страните са съжителствали съвместно, погасявайки го и то далеч след раздялата,
явно е, че ответникът е получил нещо без основание, в случая отпаднало
основание и е длъжен да го върне. Затова ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 5 924,67 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-28.05.2018г. до
окончателното плащане. Ответникът е изпаднал в забава, считано от постъпване на
исковата молба в съда, пред вид разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД
По делото се установи, че преди депозиране на исковата
молба по настоящото дело, ищцата не е отправяла покана до ответника за връщане
на платената сума. Затова искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от
75,33 лева за периода от 16.02.2017г. до 25.05.2018г. като обезщетение за
неизпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Пред вид изхода на делото и пред вид разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане и направените от ищцата разноски
по настоящото дело, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.180 и
л.247 от делото са в размер на 1986,99 лева. По настоящото дело не се дължат и
не следва да се присъждат посочените в списъка 300 лева за адвокатско
възнаграждение за справка и изготвяне на молби по ч.гр.д.№2420/2016г. Тези
разноски следва да се търсят по посоченото делото, а не в настоящото.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на Г.К.К. с
ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***, адв.кантора №5 адвокат А. М.Н. сумата
5 924,67 лева/ пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща платен на отпаднало основание дълг към
„Топлофикация Разград“ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата 1986,99 лева разноски по делото..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за сумата 75,33 лева за
периода от 16.02.2017г. до 25.05.2018г., представляваща обезщетение за забавено
плащане на парично задължение като неоснователен и недоказан и за сумата 300
лева разноски, направени по ч.гр.д.№2420/2016г. по описа на РРС.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: