Присъда по дело №5001/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №5001по описа на
Варненски районен съд за 2022 г., ХХІХ наказателен
състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият
А.С.И. по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.131
ал.1 т.7 вр. чл. 129 ал.1 вр. ал.2 пр.2 от НК
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. А.С.И.:

На 05.12.2021г. в гр. Варна, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
китката на дясната ръка, причинил на С.А.С. средна телесна повреда,
изразяваща се в непълно счупване на лъчевата кост на дясната предмишница
в долна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за период от около 1-1.5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, като деянието е извършено повторно.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението възведено на осн. 287 ал.1 от НПК, по отношение на подсъдимият
и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище, че следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, отложено с подходящ
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия моли съда да оправдае същия,
алтернативно моли за налагане на минимално наказание.
Подс.И. не се признава за виновен.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Свид. С.С. живеел на адрес -гр. Варна, ул. „Ангеларий" №4А. На гърба
на неговата къща, на ул. „Теодосий търновски" №3 в гр. Варна се намирал
дома на подс. А. И.. Двамата имА. силно влошени взаимоотношения и
физически сблъсъци. На дата 05.12.2021 г. в около 13.00 ч., св. С. бил излязъл
от дома си и стоял до къщата на свой съсед, която се намирала в същия
парцел с къщата на С.. Към този момент съседът му правел ремонт на покрива
си. На отсрещния тротоар, на около 10 м. от него се намирал подс. А. И.. В
един момент, без каквото и да е предупреждение, подс. И. се засилил към С..
Последният предположил, че И. отново ще го нападне физически и ще го
удари и затова хвърлил стъклена бутилка от бира, която в този момент
държал в ръката си, на улицата пред И.. Това не възпряло подс. И.. Той
достигнал до С. и му нанесъл удар с юмрук в областта на ребрата от лявата
страна. В резултат на този удар С. зА.тнал назал и ударил дясната страна на
1

челото си в стената на къщата. Подс.И. продължил да рита свид. С. и той
паднал на земята. Ударите с крак по тялото и главата на свид. С. от страна на
И. продължили и докато свидетеля бил паднал. С. усетил силна болка след
като подс. И. го ритнал в областта на китката на дясната ръка. На помощ на
свид. С. дошъл свид. П.М.. Той помогнал казал на подс. И. да се оттегли, като
в това време С. извадил от джоба на якето си газов пистолет. Свид. М.
реагирал веднага и му наредил да прибере пистолета, после помогнал на С. да
се изправи и сигнА.зирА. случилото се на тел. 112. С. изпитвал болка в
дясната ръка, която започнала да се подува от китката надолу и не можел да
сгъва ръката си в тази област.
По подаденият от свид.С. сигнал на място бил изпратен полицейски ем
включващ свидетелите П.Т.П. и Д.Ж.К. полицейски служители в I РУ при ОД
на МВР - Варна. Пристигайки на адреса установили св. С., който имал
видими охлузвания по дясната китка и челото от дясната му страна.
Свид. С. бил откаран в Спешен кабинет в МБАЛ „Св. Анна“ АД гр.
Варна, където след извършен обстоен преглед и направени рентгенови
снимки било констатирано, че е получил фрактура на лъчевата кост на дясна
предмишница.
В последствие, на 08.12.2021 г. свид. С. постъпил в отделение
„Ортопедия и травматология" в МБАЛ „Майчин дом - Врана" ЕООД, като на
същата дата му била извършена оперативна интервенция и осъществена
открита репозиция на фрактурата с вътрешна фиксация - радиус и улна.
От заключението на изготвената по образуваното досъдебно производсп
съдебно-медицинска експертиза № 18/2022 г. е видно, че на С. причинено
непълно счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долна трета на
мястото на стара фрактура в същата област. Описаното травматично
увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се
получи по време и начин съобщени в материА.те по делото - от директен уд; с
крак в областта на дясната предмишница или по индиректен механизъм -
падане напред и подпиране с длан в подлежащата повърхност. Непълно
счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долна трета обуела
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от
около 1-1.5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Според заключението на извършената съдебно-психиатрична експерти;
подс. И. не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата
психоза. НА.це са данни за състояние след черепно-мозъчна травма с контуз
на мозъка. Посттравматичен органичен мозъчен синдром, който възниква
след тежка черепномозъчна травма със загуба на съзнанието (каквато подс. И.
е получил на 20.12.2000 г.) и включва несистематизирани симптоми ка
главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, намалена поносимо
към стрес. Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително
разстройство съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие, към
момента извършване на деянието на 05.12.2021 г. И. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите П.П., Д.К.,
С.С. и П.М.. На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК, бяха прочетени
показанията на свид. П.П., свид. Д.К., свид. С.С..
Съдът кредитира прочетените на осн. 281 НПК показания на свид. П.П.,
2

свид. Д.К., свид. С.С., тъй като същите съвпадат с фактическата обстановка
установена с помощта на останА.те приети и кредитирани от съда
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.П., Д.К., С.С. и
П.М. дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите са
безпристрастни и обективни и в пълнота разкриват фактическата обстановка
по делото.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелят М., който непосредствено е възприел действията
на подсъдимия и пострадА.я веднага след деянието. Неговите показания
следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви
и логични. Макар и като пострадал от престъплението свид. С. да е
заинтересуван от изхода на делото, не са нА.це основания за съмнение в
достоверността на дадените от него показания. Както на досъдебното
производство, така и пред съда, същият е излагал последователно
твърденията си относно самоличността на извършителят и обстоятелствата,
при които е извършено деянието. Липсва и логична причина пострадА.ят да
сочи, че подс. И. му е нанесъл побой, ако в действителност това не се е
случило, като не са установени и някакви особени обстоятелства, които да
представляват мотив за потвърждаване на неистина в тази насока. За
нанесените удари на С. свидетелстват както откритите наранявания по тялото
му от медиците, но и свидетелските показания за състоянието в което се е
намирал пострадА.я веднага след инцидента. Най-съществено в случая обаче
е, че твърденията на пострадА.я се подкрепят от показанията на свидетелят
П.М., които са от особено голямо значение за изясняването на делото. При
това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в
показанията на посочените двама свидетели. Същите кореспондират напълно
на твърденията на пострадА.я, а и на останА.те доказателства по делото, като
се подкрепят от заключенията на съдебно-медицинските експертизи.
Съдът не кредитира обясненията дадени в хода на съдебното следствие
от подс. И., тъй като те не съвпадат с фактическата обстановка установена с
другите събрани писмени и гласни доказателства. Съдът приема същите за
защитна теза с оглед избягване на осъдителна присъда.
Така изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани по
делото доказателства-показанията дадени в хода на съд. следствие от
свидетелите свидетелите П.П., Д.К., С.С. и П.М., като от прочетените на осн.
чл.281 от НПК показания на свидетелите П.П., Д.К., С.С. и П.М. давани в
хода на ДП, съдебно-медицинската експертиза, съдебно-психиатричната
експертиза и всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283
НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

3

ПРИЗНА ПОДС. А.С.И. :
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 05.12.2021г. в гр. Варна, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
китката на дясната ръка, причинил на С.А.С. средна телесна повреда,
изразяваща се в непълно счупване на лъчевата кост на дясната предмишница
в долна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за период от около 1-1.5 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, като деянието е извършено повторно.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
телесната неприкосновеност. Обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки един
гражданин.
Субект на престъплението пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия, чрез
действия -нанасяне на концентриран удар с крак в областта на дясната ръка
на пострадалото лице в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат,
с което изпълнителното деяние е довършено. От правна гледна точка съдът
преценява нанесената на пострадалия телесна повреда като средна по
см.чл.129 ал.1 пр. последно от НК, тъй като със събраните по делото
доказателства и от съд. мед. експертиза е установено по категоричен начин,
че уврежданията, причинени от подс.И. на пострадалия С. са обусловили
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от 1-
1,5 месеца. Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
подс.И. е нанесъл удар и съответно е причинил нараняване на пострадА.я С..
В тази насока са показанията на свид. С., а от друга страна според съдебно-
медицинското заключение телесното увреждане съответства да е причинено
именно с директен удар с крак в областта на дясната предмишница.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. И. с пряк
умисъл - изцяло изводим от насочеността на нанесените удар с крак по тялото
на пострадА.я. Подс.И. е предвиждал, че с нанасянето посочения удар ще
причини нараняване на свид. С. и пряко е целял настъпването му. Нанасяйки
удар с крак в дясна предмишница на пострадА.я, подс. И. няма как да не е
очаквал и да не е знаел, че ще му причини нараняване. В случая е причинено
счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долна трета.
Преди момента в който подс. И. е нанесъл удари с крак на свид. С.
между тях е имало словесен конфликт породен от влошени междусъседски
взаимоотношения. Горното обстоятелство се потвърждава от кредитираните
показания на всички разпитани свидетели. Подсъдимият заявявя, че бил
нападнат от свид. С., който хвърлил стъклена бутилка и насочил газов
пистолет към него. Именно в този момент подсъдимият просто го бил бутнал
по рамото, с намерение според обясненията му – единствено да избие
4

оръжието от ръката му. Съдът намира обяснението на подс. И. за защитна
позиция. Видно от показанията на свид. М., той самия след като е чул
разправията мужду подсъдимия и пострадА.я е излязал от двора си и е видял
свид. С. да лежи на земята, същия имал охлузвания и кръв по главата. До
него бил подс. И., когото свид. М. избутал от мястото. В този момент свид.
М. забелязал, че свид. С. посегнал към джоба на якето си и извадил газов
пистолет. Този факт бил забелязан от свид. М. и след намесата му пострадА.я
С. веднага прибрал извадения от джоба си газов пистолет. В тази връзка съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. И., че бил
бутнал дясното рамо на свид. С. само за да избие оръжието от ръката му.
Видно от показанията на свид. С. потвърдени от показанията на свид. М.
оръжието е извадено от свид. С. след приключване на конфликта и
оттеглянето на подс. И.. Обясненията на подсъдимия освен като позиция в
процеса, са и доказателствено средство и поради това подлежат на
задълбочена проверка и съвместно с останА.те събрани доказателства.
Обяснението на подсъдимия, че само искал да избие от ръката на пострадА.я
оръжие и не му е нанасял удари, обективно не се подкрепя от събраните
доказателства.
За формата на умисъла съдът съди от действията на самия подсъдим, не
от неговите обяснения или последващо съжаление, което в случая е
релевантно единствено за индивидуА.зиране на наказанието. Именно
действията на подсъдимия по нанасяне удари с крак по тялото на свид. С.
опровергават твърдението на защитата, че деянието е извършено при
неизбежна отбрана. Безспорно е обстоятелството, че в началото на конфликта
свид. С. хвърлил бутилка по подсъдимото лице. Това обстоятелство е било
използвано от подс. И. като повод да нанесе удари по тялото на свид. С.. Едва
след като конфликта е приключил е било извадено оръжието от пострадА.я и
в тази връзка за съда не става ясно от кои действия на С. подсъдимият се е
отбранявал. Недоумение буди и факта как след една подобна „самоотбрана“
от страна на подс. И., свид. С. е намерен да лежи безпомощен на земята, а
свидетелите М., П. и К. дават показания, че същия е имал охлузвания по
главата и ръката, и се е наложило докато пристигне екип на Спешна помощ
да му бъде оказана такава от свид. М., който е почистил раните му. В тази
връзка съдът не приема обясненията на подс. И. и намира същите за защитна
теза с оглед избягване на наказателната репресия.
Фактическата обстановка, установена по несъмнен начин от съда в хода
на съдебното следствие, установява, че психическото състояние на
подсъдимия преди и по време на извършване на деянието, не намира
съответствие в хипотезата на чл. 12, ал.4 от НК, т.е. не е извършено в
състояние на уплаха или смущение. Заключението на СППЕ категорично
изключва подсъдимият да е бил в особено емоционално състояние, силен
страх или смущение, дезориентиране или объркване, които иначе съществено
засягат способността му правилно да прецени характера и опасността на
нападението и да подбрене необходимото, за да остане защитата в рамките на
необходимите предели. Подобно състояние би изключило ясен и подреден
спомен за случилото се, което в случая не се установява. Няма основание да
се приеме, че към момента на извършване на деянието е бил състояние на
физиологичен афект. Няма основания да се приеме, че е бил уплашен за
здравето или за живота си.
Съдът не споделя становището на защитника на подс. И. изразено по
5

същество, а именно, че подсъдимия се бил защитавал, но защитата не е била
съобразена с характера и опасността на нападението. В действителност
активната защита е позволен от закона начин за отблъскване
на противоправното нападение върху личността, но съдът приема, че в
настоящия казус на първо място не е била нА.це нужда от подобна защита. В
този момент нападение не е имало, и не е било нуждо подс. И. да го отблъсква
по какъвто и да е начин.
КвА.фикацията по чл.131 ал.1 т.7 вр. чл. 129 ал.1 вр. ал.2 пр.2 от НК
се обуславя от обстоятелството, че деянието е извършено повторно. Подс. И.
е бил осъждан с определение вл. в сила на 30.09.2019г.за деяние по чл.129
ал.2 вр.ал.1 от НК.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът няма.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия, незачитане на телесната неприкосновеност и
законоустановения ред в страната.
За да индивидуА.зира наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението
сравнено с други от този вид и ниската степен на обществена опасност на
самия деец – подсъдимия е реабилитиран, работи към днешна дата, млад
човек, който не е извършвал други противообществени прояви след деянието.
Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на
подсъдимия Стоянов за престъпление по чл. чл.131 ал.1 т.7 вр. 129 ал. 2 вр.
ал.1 от НК приложи общото правило на чл. 54 ал.1 от НК, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца- деянието се отличава
със сравнително не-висока степен на обществена опасност, предвид
механизма на извършване, характера на нанесената телесна повреда на
пострадА.я и физическите и емоционални последиците за него. По отношение
на степента на обществена опасност на дееца съдът отчете, че същия е
осъждан, без други противообществени прояви, работи. Съдът намира, че на
подс. И. следва да бъде наложено наказание, което да му въздейства
възпиращо и превъзпитаващо. Съдът прие за справедливо и съответно на
извършеното деяние, наказание определено при условията на чл.54 от НК към
минималния предвиден в разпоредбата на чл.131 ал.1 т.7 от НК. В този
смисъл съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са нА.це условията за прилагане
разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, предвид размера на наложеното наказание,
което е по-малко от три години, както и това, че при тези личностови
характеристични данни на подсъдимия, въпреки отлагане ефективното
изпълнение на наказанието, ще бъдат постигнати целите му и то ще има
поправителен ефект над него.
По изложените съображения съдът отложи ефективното изпълнение на
6

наложеното наказание Лишаване от свобода. Отчитайки всички относими
обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите за
индивидуалната превенция биха се постигнА. с посоченото наказание
Лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ, като така определеното
наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност.
Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На осн.чл.67 ал.2 от НК съдът не възложи полагане на възпитателни
грижи спрямо подс. И. през изпитателния срок.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимият
деловодните разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	13
Дата:	18 януари 2024 г. (в сила от 18 януари 2024 г.)
Съдия:	Мария Бончева

Дело:	20223110205001
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2022 г.

Присъда по дело №5001/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите