РЕШЕНИЕ
29 Разград
11.V.2013г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
2013 8.ІV.
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично заседание в следния състав:
Председател
М. Н.
Секретар
№ 144 Търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
2012
дело по
описа за година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по молба вх.№4773/
10. ХІІ.2012г., сезираща съда с иск, предявен на осн.чл.108 ЗС от “Ф. М.” ЕООД/н/, гр. Разград *** , чрез назначеният му в производството по
несъстоятелността синдик Д. П. против
„П.-Д”ООД,***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** за отстъпване собствеността и предаване
владението върху недвижим имот, индивидуализиран като
незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в
кв. 176 по действащия ПУП на гр. И. е отреден парцел ІІ с планоснимачен
номера:№ 17 и от №20 до №36, при съседи: от север-парцел І(едно)
“Дървопласмент”, от запад и от юг – път; от изток – парцел ІІІ “ГСМ”, с
идентификатор по одобрена кадастрална карта 32874.201.145. Ищецът твърди, че е
собственик на имота, който като принадлежащ към масата на несъстоятелността му,
съгласно постановено и влязло в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение №
15/30.ІV.2010г. по т.д.№90/2009г. на РОС се намира без основание във владение на ответното
дружество.
Основателността на иска си, обосновава с притежаваното от него право на собственост
върху имота и с обстоятелството, че владението на ответника върху имота е без
основание, поради придобиването му от несобственик. В тази връзка се позовава
на прогласената, с вл. в сила решение относителна недействителност на предприетото
от него, преди обявяването му в несъстоятелност, възмездно разпореждане с имота.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на направените в производството разноски,.
Ответникът, с подадените от него по
реда и в сроковете на
чл.367, ал.1 от ГПК писмени отговори, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва претендираното от ищеца
право на собственост, твърдейки придобиването му по
силата на валидно сключен, между него и „Т.”АД,***, С. с
нот.акт №11/16.ІІ.2005г. по описа на нотариус Р.А., с рег. №254 и р-н на
действие при ИРС, договор за покупко-продажба. Признава,
че се намира във владение на имота. Твърдейки добросъвестност, противопоставя
качеството си на изключителен собственик на имота. Депозира възражение за
придобиване собствеността върху имота и по
оригинерния способ на кратката придобивна давност.
В
с.з., чрез явилия се за него надлежно упълномощен процесуален представител-
юриск. К., ответникът поддържа становището си за неоснователност и недоказаност
на предявения срещу него ревандикационен иск и претендира присъждане на
направени по делото разноски, вкл. и юриск. възнаграждение.
В
законоустановения и предоставен му за това срок, ищецът не депозира становище по отговора на ответника,
както и по същество на направеното с него възражение за придобиването на имота
по давност.
За да се произнесе по същество на предявения
иск, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относимо на активно заявеното от страните процесуално поведение, съдът
приема за безспорен и ненуждаещ се от друго доказване:
1/Фактът
на открито по отношение на ищеца “Ф. М.”
ЕООД производство по обявяването му в несъстоятелност с Решение №29/5.ІV.2006г. по т.д.
№478/ 2005г. по описа на РОС;
2/Обстоятелството, че от 28.ХІІ.2002г.
“Ф. М.” ЕООД е в неплатежоспособност. Съгласно чл. 634 от ТЗ, постановеното в този смисъл
решение №49/15.VІ.2006г. по т.д.№478/2005г. а РОС поражда незабавно действие,
поради което така определената дата е задължителна за настоящия съдебен състав.
3/С Решение
№7/9.І.2007г. “Ф. М.”
ЕООД е обявено в несъстоятелност и върху имуществото
му е постановена обща възбрана и запор.
Решенията по обявяването на
ищеца в неплатежоспособност и несъстоятелност,
както и за мерките, постановени върху имуществото му с цел обезпечаването им в
масата на несъстоятелността за
удовлетворяване вземанията на кредиторите му, са от публичен характер и са
обявени чрез вписването им в ТР .
4/На 24.ІІ.2004г., след обявената
дата на неплатежоспособност-28.ХІІ.2002г. и преди поставянето му в производство
по несъстоятелност, сключвайки (в качеството си на продавач) с “Т.”ЕАД(в качеството му на
купувач) договор за
покупко-продажба, отразен в Нот.акт №113/24.ІІ.2004г. по нот.д. №86/2004г. по описа на нотариус Р.А.,
с рег. №254 и район на действие при ИРС, ищецът “Ф. М.” ЕООД се е разпоредил възмездно с процесния недвижим имот, индивидуализиран към тази дата като незастроен
ПИ от 15 800кв.м., за който в кв. 176 по действащия ПУП на гр. И. е
отреден парцел ІІ с планоснимачен номера:№ 17 и от №20 до №36, при съседи: от
север-парцел І(едно) “Дървопласмент”, от запад и от юг – път; от изток – парцел
ІІІ “ГСМ”
5/ Между страните не се спори, а от представените по делото
писмени доказателства се явява доказано и
обстоятелството, че съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 16.
ІІ.2005г. с Нот.акт №11 по нот.д.№90/2005г. по описа на нотариус Р.А., с
рег.№254 и р-н на действие при ИРС ответникът
е закупил правото на собственост върху процесния имот от „Т.”ЕАД,С. срещу заплатената от него цена в размер на
41 238,88лв.; Съгласно одобрена със
Заповед №РД-18-16/6.VІV2005г. на изп.директор на АК кадастрална карта на гр.И., в цитирания нот.
акт, имотът е индивидуализиран като
урбанизиран ПИ с начин на ползване –„депо за вторични суровини”и с
идентификатор 32874.201.145.
6/ Между страните не се спори, а от представените
по делото писмени и гласни доказателства се явява доказано и обстоятелството, че понастоящем
ответникът се намира във владение на процесния имот. С предприети от него
фактически и правни действия, същият е предоставен в обезпечение на дълг по
кредитен договор, съгласно учредена с нот.акт №123/5.VІІ.2005г. по нот.
д.№549/05г. по описа на нотариус с рег.
№254 договорна ипотека. С нот.заверен на
1.ІV.2011г. Договор от 5.І.2011г., легитимирайки се като негов собственик,
ответникът е отдал процесния имот под наем на трето по отношение на делото
лице.
С вл. в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение №15/30. ІV.2010г. по т.д.№90/2009г.
по описа на РОС по отношение на кредиторите на обявеното в несъстоятелност
ищцово дружество е прието за установено, че договорът за
покупко-продажба на процесния имот, сключен между него и „Т.”ЕАД с нот. акт №13/24.ІІ.2004г. по нот.д. №86/2004г. по описа на нотариус Р. А. е недействителен(нищожен). Делото е било образувано по искова молба, депозирана в
регистратурата на РОС на 14.ХІІ.2009г., вписана в СВп при РРС на 23.ХІІ.2009г. с вх.рег.№2115,
т.ІІ, №2901, парт.кн.том 4152.
За да обяви недействителността на сделката, решаващият съд е приел за доказани предпоставките на чл.646,
ал.2, т.4 ТЗ, в редакцията му към 2010г.: обявен в несъстоятелност длъжник;
извършена от него, след начална дата на неплатежоспособността му възмездна сделка на разпореждане с принадлежащ
към масата на несъстоятелността му имот, при която даденото значително надхвърля
по стойност полученото;
По правилото на чл.297 и сл. ГПК в настоящото производство съдът
следва да съобрази силата на пресъдено нещо на
постановеното по т.д.№90/2009г. по описа на РОС Решение №15/30.ІV.2010г.
досежно обстоятелствата, доказано относими
към търсената по реда на чл.108
ЗС защита от ищеца. Едно от които е и установената с цитираното
решение принадлежност на имота към масата на несъстоятелността му.
Проследени
в хронологичната им последователност и обсъдени в духа на настъпилите в хода на
делото изменения в ТЗ(ДВ бр.20/2013), приложените по делото писмени доказателства дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна, че сделката, по силата на която ответникът е
придобил правото на собственост върху
имота се явява сключена на дата, предхождаща значително датата, на която се
явява вписана молбата, сезираща съда по несъстоятелността на ищеца
с иск за прогласяване нищожността на предприетите от него, в т. нар. подозрителен
период, действия на разпореждане с принадлежащия към масата на несъстоятелността
му имот.
Както
бе посочено и по горе, на 24.ІІ.2004г. съгласно сключен с нот.акт №113/24.ІІ.2004г.
договор за покупко-продажба, ищцовото
дружество продава процесния имот на „Т.”АД. При доказано наличие на визираните
в чл.646, ал.2, т. ТЗ предпоставки, с вл. в сила на 1 .ХІІ.2011г. Решение №15/30.
ІV.2010г. пот.д.№90/2009г. на РОС, сделката е обявена за недействителна. При законово
регламентирано обратно действие на прогласената по отношение на сделката
недействителност, от фактическа и правна се следва за установено, че
приобретателят по тази сделка не легитимира качеството си собственик на
процесния имот. Исковата молба по т.д.№90/2009гг. е вписана на 23.ХІІ.2009г.
„Т.”ЕАД, в качеството си на приобретател на имота по
обявената за недействителна сделка, продава същия на ответното „П.-Д”ООД на 16.ІІ.2005г.
съгласно сключения с нот. акт №11/16.ІІ.2005г. по нот.д.№90/2005г.
договор
за покупко-продажба.
Ответното дружество е доказано във
владение на имота, считано от датата на придобиването му- 16.ІІ.2005г. Което към
датата на предявяване на ревандикационния иск - 10.ХІІ.2012г., сочи на
непрекъснато и необезпокоявано осъществявана от него фактическа власт върху
имота в продължение на седем години и девет
месеца. По делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на противното,
Въз
основа на така изложеното, от правна
страна съдът прие, че предявеният на осн.чл.108ЗС иск е недоказан и следва да
се отхвърли по следните съображения:
Искът по чл. 108 ЗС е средство за защита на невладеещият собственик срещу владеещият
несобственик, по който иск, в тежест на ищеца
е да докаже правото си на собственост и
факта, че към датата на предявяване на иска ответникът владее или държи имота
без основание. В тежест на ответника е да докаже, че владее и държи имота на
законно основание. От
трите кумулативно изискуеми се за основателността на иска по чл.108 ЗС
предпоставки, в случая доказан се явява факта на осъществяваното към днешна
дата владение на имота от ответното дружество.
В съвкупността си, доказателствата по
безспорен начин установяват, че към 24.ІІ.2004г. ищецът е бил собственик на процесния имот. Именно в
това си качество на посочената дата се е разпоредил с имота, което действие
е прогласено за недействително с
постановеното и вл. в сила на 1.ХІІ.2011г. Решение №15/30. ІV.2010г. по т.
д.№90/2009г. по описа на РОС. Нищожността на тази сделка е прогласена по реда на действащата към този период разпоредба на чл.64 ТЗ, понастоящем възпроизведена в
разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ(ДВ бр.20/2013г.), на чиято приложимост към
висящото на производство пред РОС т.д.№144/2012г. препраща изрично §14 от ПЗР
на ЗИДТЗ, в сила от м.ІІІ.2013г.
Като
страни в образуваното по реда на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ/стар/ производство
по т.д.№90/2009г. на РОС , ищецът “Ф. М.” и „Т.”АД,
са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното по същото решение,
чиито правни последици предвиждат
връщане в масата на несъстоятелността на даденото по сключената между тях сделка на
разпореждане с процесния имот .
Сделката, по силата на която ответното
дружество е закупило имота от „Т.”АД, се явява сключена при спазване на
формалните изисквания за действителност и сама по себе си представлява
годно за придобиване собствеността върху имота правно основание. Обстоятелството,
че ответникът е закупил имота от несобственик, не съставлява порок на
сделката. При доказано наличие и на субективния фактор-незнание на приобретателя
по редовно сключената сделка, че прехвърлителят по същата не е собственик на
продаваемия имот, на осн.чл.70 ЗС съдът приема, че установеното
от ответното дружество владение върху
имота е добросъвестно. Това му качество се явява регламентирано и с
настъпилите в хода на делото изменения на ТЗ-чл.647, ал.7 във вр. с ал.1, т.3 ТЗ(ДВ бр.20/2013г.). Съгласно
действащата и приложима в конкретния случай разпоредба на чл.647, ал.7
във вр. с ал.1, т.3 ТЗ, обявената на посоченото
основание недействителност на сделката на разпореждане с имот от масата на
несъстоятелността НЕ ЗАСЯГА ПРАВАТА, които третите добросъвестни лица са придобили възмездно
преди вписването на молбата, сезираща съда по несъстоятелността с иска за прогласяването
й.
Предвид
изложеното, от правна страна съдът
приема, че към датата на предявяване на ревандикационния иск, ответното
дружество легитимира качеството си на собственик на процесния имот въз основа
на договора за покупко-продажба, възмездно
и валидно сключен от формална страна преди вписване на молбата, за обявяване
недействителността на сделката, легитимираща неговия праводател като собственик на имота.
Доколкото, възражението на ответното
дружество за придобиване собствеността върху имота на оригинерно основание се явява предявено в условията на
евентуалност, то предвид изложеното по горе не се следва обсъждането му по
същество. Следва да се отбележи, че в
съвкупността си доказателствата сочат на основателност и доказаност на същото. Владението
е било предадено на ответника въз основа на договора за продажба, за който е
спазена законоустановената форма. Към датата на сключването му и на установеното въз основа на него владение,
ответникът е бил добросъвестен - не е знаел, че прехвърлителят по тази сделка
не е собственик на имота; не е знаел за
откритото по отношение на ищеца производство по несъстоятелност, съответно за
извършените по това производство действия, вписани възбрани и постановени
решения, обявени по партидата му в
Търговския регистър, както и за производството, респ. за изхода по
т.д.№90/2009г. на РОС. Всички те се явяват предприети последващо на сделката,
легитимираща го като собственик на имота.
Обсъдени в контекста на чл.84ЗС във вр. с
чл.115 и чл.116 ЗЗД нито едно от вписаните по партида на имота обстоятелства не
сочи на предпоставка за спиране или прекратяване на установимата в хода на
делото придобивна давност. Съгласно цитираните заК.и разпоредби, основание за
прекъсване на давността, респ. за протичане
на нов давностен срок, би могло да бъде само предявен срещу
владелец петиторен иск и то за право на
собственост върху имота. Искът, предявен на осн.чл.64 ТЗ с вписаната на 23.ХІІ.2009г. по партида на имота молба не е от тази категория. Същият е
квалифициран от ТЗ като отменителен и с предявяването му срещу лице, различно
от владеещия го несобственик, се
установява не право на собственост върху имота, а недействителност на
извършеното с последния разпореждане.
Към
датата на сключеният от ответника договор за покупко-продажба, принадлежащият към масата на несъстоятелността
на ищеца имот не е бил под режим на
наложената с обявяването му в несъстоятелност
възбрана.
Действията по налагане на тези, целящи обезпечаване на имуществото му
мерки, не могат да бъдат приети за такива, които спират или прекъсват
придобивната давност.
Обобщавайки
изложеното,съдът приема, че към датата
на предявяване на иска, доказана се явява само втората от кумулативно
изискуемите се за основателността му предпоставки. А именно, че процесният имот
се намира във владение на ответника. Ищецът е притежавал правото на собственост
върху имота, но то като такова, считано към датата на предявяване на иска е непротивопоставимо на ответника по
съображения за добросъвестността на последния
по см. на чл.647, ал.7 ТЗ .
Предвид
изхода по делото, в полза
на ответника се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по правилото на чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 050,00лв.
Ищецът дължи по см/ка на РОС
и държавна такса в размер на 804,14лв., платими от масата на несъстоятелността
му.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
ИСКА, предявен на осн.чл.108 ЗС от
“Ф. М.” ЕООД/н/, ***, гр. Разград ,
против „П.-Д”ООД,***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** за отстъпване собствеността и предаване
владението върху недвижим имот, индивидуализиран като
незастроен ПИ от 15 800кв.м., за който в
кв. 176 по действащия ПУП на гр. И. е отреден парцел ІІ с планоснимачен
номера:№ 17 и от №20 до №36, при съседи: от север-парцел І(едно)
“Дървопласмент”, от запад и от юг – път; от изток – парцел ІІІ “ГСМ”, с
идентификатор по одобрена кадастрална карта 32874.201.145. с цел
ревандикирането му в масата на несъстоятелността на обявеното в такава дружество.
Осъжда “Ф. М.” ЕООД/н/, ***, гр. Разград да
заплати по сметка на РОС държавна такса
в размер на 804,14лв., платими от масата на несъстоятелността му.
Осъжда “Ф.
М.” ЕООД/н/, ***, гр. Разград да заплати на „П.-Д”ООД,***,
със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. С., р-н Сердика,
бул.”Илиянци”№6 разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размера на 2 050,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните.
Съдия:
МН