Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в
публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1180 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК ****представлявано от
управителя В.В.срещу Решение № 14/04.05.2022г. на Директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението, тъй
като с него не е предоставена в цялост исканата информация и в посочения от
заявителя формат, поради което макар и привидно да е предоставен достъп до част
от исканата информация, то тя е в обем и формат, който не позволява да бъде
използвана за нуждите на жалбоподателя. Иска от съда отмяната на решението в
обжалваната част и връщане на преписката с указания да бъде предоставена
информацията в искания формат.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа, моли се за присъждане на разноските по делото – юрисконсултско
възнаграждение и внесения за вещо лице
депозит в размер на 300 лева.
Ответникът – Директор на БДЧР оспорва
жалбата и чрез процесуален представител в съдебно заседание моли за нейното
отхвърляне. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление изх. №
ИП-503/19.04.2022г. „В и К Варна“ ООД до Директора на БДЧР иска да му бъде
предоставена информация, подробно изброена в т. I от т. 1 до т. 18, която да бъде
в .shp
(shape) формат и
таблици с резултати, посочени в т. II, като е посочена и предпочитана форма – по електронен
път. Заявлението е получено и регистрирано с № ДИ-19/21.04.2022г. С Решение №
14/04.05.2022г. Директор на БДЧР предоставя достъп до исканата обществена
информация, като определя следните параметри:
Степен на осигурения достъп –
пълен;
Място на предоставяне на достъпа
– по електронна поща;
Форма на предоставяне на достъп –
2 бр. прикачени файлове в .zip;
Разходи по предоставяне на
достъпа – не се заплащат.
В Решението по т. I на всяка от точките, с изкл. на
т. 3 е посочено, че исканата информация е предоставена по Заявление с вх. №
ДИ-9/10.03.2022г. с Решение № 8/24.03.2022г., а по т. 3 е посочено, че други
организации или лица разполагат с по-пълна информация. По т. II са предоставени таблиците, като
в тази част Решение № 14/04.05.2022г. не е обжалвано.
По делото от страна на ответника
е представена административната преписка, съдържаща и Заявление за достъп до
обществена информация ИП-325/09.03.2022г. /вх. № ДИ-9/10.03.2022г./, по което е
издадено Решение № 8/24.03.2022г. Срещу Решение № 8/24.03.2022г. е подадена
жалба и е образувано адм. д. № 954/2022г. на АдмС Варна.
По искане от страна на
жалбоподателя по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
приета като обективна, компетентна и отговаряща на поставените въпроси. От
заключението на вещото лице, а и от приложените по делото доказателства се
установява, че е налице идентичност на поисканата с двете заявления информация.
Във връзка със задължението на съда на основание чл. 168 ал. 1 и ал. 2 от АПК да направи пълна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, вкл. да обяви неговата нищожност, дори да липсва искане за това, съдът намира, че постановеният акт е нищожен – при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за образуване на административно производство – чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК - произнасяне с Решение № 8/24.03.2022г. При издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт - липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. За идентичността на предмета е от значение каква точно е исканата информация, а в случая тя е идентична, както е установило и вещото лице в т. 1 от заключението си, като от Заявление ДИ-9/10.03.2022г. са отпаднали въпросите по т. 14 и 15 в новото Заявление ДИ-19/21.04.2022г., по което постановено оспореното в настоящото дело Решение. Страни в производството, съгласно чл. 27 ал. 1 от АПК, са страните и по висящото административно производство, приключило към момента на настоящото решение с решение във фазата на оспорване – жалбата срещу Решение № 8/24.03.2022г. е постъпила в БДЧР на 08.04.2022г. От това се налага извода, че при наличие на висящо административно производство със същия предмет и страни, е било налице основанието по смисъла на чл. 27 ал. 2 т. 2 от АПК, което е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е именно настоящия случай. С издаването на първия акт, компетентността на административния орган по конкретния въпрос е бил изчерпан, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи.
Следователно, в случая със Заявление № ДИ-19/21.04.2022г. е била налице процесуална пречка за образуване на административното производство по издаване на оспорения акт в частта на т. I, което го прави незаконосъобразен, като издаден в рамките на недопустимо производство. След като е било налице висящо производство във фазата на оспорване пред съда, по подадена жалба от дружеството против Решение № 8/24.03.2022г., последващото издаване на решение по идентичното искане е недопустимо, тъй като административният орган има задължението служебно да следи за допустимостта на производството, включително за наличието на някоя от лимитативно изброените предпоставки по чл. 27 ал. 2 АПК. В случая ответникът е следвало да се произнесе само по т. II от заявлението, а по въпросите в т. I, на осн. чл. 197 от АПК, да откаже да разгледа по същество заявлението и да прекрати производството. Като не го е сторил, той е постановил нищожен акт в тази част, а в останалата част, като необжалвано Решение № 14/05.05.2022г. е влязло в сила и следва преписката да бъде върната на органа за прекратяване на административното производство като недопустимо по т. I от Заявление № ДИ-19/21.04.2022г.
При този изход на спора следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски по делото, представляващи
възнаграждение за вещо лице – 300 лева и юрисконсултско възнаграждение – 100 лева, както е поискано в с.з. на 12.10.2022г., или в размер общо на 400 лева.
Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК,
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 14/04.05.2022г. на Директора
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в частта, в която е предоставен достъп до обществена
информация по т. I от Заявление № ДИ-19/21.04.2022г. от „ВиК Варна“ ООД.
ВРЪЩА преписката на Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“
за ново произнасяне съобразно указанията на съда.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да плати на „ВиК Варна“ ООД
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: