Присъда по дело №314/2018 на Районен съд - Нови пазар

 

    Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.2 от НПК-по частна тъжба от М.Р.Г. *** против М.Б.А.,с адрес:г***, с обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК,а именно,за това,че на 16.03.2018г. около 5.30ч.в гр.Н. умишлено й причинил лека телесна повреда-временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

    За съвместно разглеждане в наказателното производство беше приет и предявения от частната тъжителка против подсъдимия граждански иск в  размер на 5 000.00лв./главница/,представляващата обезщетение за причинените й с извършеното престъпление неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от датата на деликта  до окончателното изплащане.

    Частната тъжителка М.Г. не се явява по делото.Представлява се от адв.М.М.от АК Р.,който изцяло поддържа обвинението и предявения граждански иск.

    Подсъдимият М.А. се явява лично и със защитника си адв.Н.К. –ШАК.Оспорват изцяло обвинението и гражданския иск.Молят съдът да признание подсъдимия за невинен и отхвърли изцяло гражданския иск.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени,гласни и веществени доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:

    Не се спори от страните по делото,че и двамата се занимават с продажба на селскостопанска продукция,като в тази връзка ходят по пазарите в различни населени места и оттам се познават.

    На 16.03.2018г.рано сутринта,както частната тъжителка Г.,така и подсъдимият А. се установили на „.петъчния пазар“в гр.Н.,като и двамата имали намерение да продават фиданки на плодни дръвчета.Г. била придружавана от своя родственик-свидетеля А.А.П.,който я закарал до там с лекия си автомобил.Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,св.П.сочи,че когато в 5 часа пристигнали с М.на пазара и се отправили до „тяхното място“,видели,че там се е настанил А..Тя най-учтиво го помолила да се премести,при което той отказал.В обясненията си,подсъдимият не отрича,че се е настанил на мястото,на което предни пъти се е била ситуирала тъжителката,но заявява,че това място му било определено от управителката на пазара през тази година.Пак според него,тъжителката му казала че нямал право и жените били с привилегия.По време на този разговор и двамата/тъжителката и  св.П./ се държали агресивно.Тя „като взела снопа“/вероятно приготвените от подсъдимия фиданки за продан/,той „зорлан й го взел“,при което тя му налитнала два-три пъти,той взел снопа от ръцете й и тъжителката залитнала към неговата кола.През това време,твърди подсъдимият,тъжителката викнала на турски език към свидетеля „свако“ ,той тръгнал с ножицата срещу него,а тя отзад го дръпнала за яката,почти да го събори.Подсъдимият отрича да е нанасял на тъжителката удари на посочените в тъжбата  места            .

     От своя страна,св.П.твърди,че изтеглил колата на 15-20 метра на мястото и даже разтоварил няколко снопа,през което време чул М. да пищи.наблюдавал ги отдалече,как М. й нанася удари със сноп пръчки  и когато се приближил на 3-4 метра,за да й помогне,подсъдимият оставил снопа пръчки и я ударил с юмрук в лицевата част,в лявото око.М. се сгромолясала на асфалта,паднала.Според св.П.,подсъдимият понечил няколко пъти и него да удари с юмрук,но не успял,тъй като той се отбранявал.Поради липса на други доказателства ,подкрепящи тези негови думи –за провокация от страна на тъжителката и действия от страна на нейния родственик,предизвикали самозащитата на подсъдимия, съдът не кредитира обясненията му в тази част,а счита същите са негова защитна версия,с оглед крайния изход на делото ,респ.неговото оневиняване.

   След инцидента и тъжителката и подсъдимият са се обадили на спешен телефон 112 ,като проведените разговори са записани на CD с два броя аудиозаписи ,изпратени ог МВР Дирекция „Национална система 112-МВР“, РЦ 112-В.с писмо УРИ №***/***г.,който беше огласен и приобщен като веществено доказателство по делото в съдебното заседание,проведено на 18.12.2018г.В писмото се сочи,а и след извършеното прослушване на двата файла се установява,че в системата АИС на РСП на Национална система 112 е била извършена проверка,при която са констатирани следните обаждания: 1/В 05.46 ч.на 16.03.2018г.в РЦ-М.е прието обаждане,което е идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер ***/файл audio 1.wav/,женски глас,който се представя като М. Г..Сигналът е предаден на дежурен ОДЧ при ОД на МВР Ш..

    2/В 05.54.на 16.03.2018г.в РЦ 112 София е прието обаждане ,което е идентифицирано

идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като телефонен номер ***/файл audio 2.wav/,мъжки глас,който се представя като М.А...

     От самите аудиозаписи се установи,че Г. е заявила оплакване ,че на пазара един дошъл да я бие и не я пуска,понеже миналата седмица била на същото място и сега пак се установила там,а той дошъл да я бие,докато А. заявява“Елате на пазара в град Н..Голям скандал стана.Тука стана много неприятен случай на сергиите ./не уточнява какъв/.А,дойдоха колегите/.

     Тоест,установява се по категоричен начин,че първото обаждане на телефон 112 е от страна на тъжителката,след това на подсъдимия и между двете обаждания сигнала е препратен до РУ Н.,откъдето са изпратили екип на пазара за проверка на сигнала.

    Твърденията на тъжителката,че веднага се е обадила на телефон 112 се подкрепят както от поредността на регистрираните в системата повиквания,така и от показанията на св.П.,който твърди,че  когато дошли полицаите и им поискали лични карти,тъжителката не успяла да намери своята,тъй като я била забравила при закуските.

Св.П.твърди,че след инцидента се обадил на сина си –св.А.П.,понеже Г. пострадала тежко –окото й почервеняло ,казала,че не е добре,лошо й е.След около два часа,синът му дошъл и я закарал в болницата да й окажат първа помощ, а баща му останал на пазара да продава фиданки.Отрича да е посягал на подсъдимия с лозарска ножица,твърдейки,че отишъл с голи ръце да помага на жената,която на около 3-4 метра пред него се сгромолясала на земята.Не си спомня дали е съборила масата на М..

    Като свидетел беше разпитан и А.П.,който заявява,че първо М. му се обадила,за да й каже номера на спешния телефон,а после пак получил обаждане от нея,че й е станало лошо.И понеже твърди,че му казали/т.е.в множествено число/,че тя се чувства зле и плаче,съдът приема,че второто обаждане е било не от М.,а от неговия баща ,а възможно е и двамата да са говорили,и  тази подробност /кой точно му се е обадил /с оглед дистанцията на времето убягва на свидетеля.Понеже нямал личен автомобил,този свидетел отишъл с автобус в град Р. ,взел от свако си неговото МПС „***“ и отишъл на пазара в гр.Н..Видял,че М. лежи и само гледа,била неадекватна,замаяна.Лежала вътре в колата,в микробуса,с който са дошли на пазара,бял микробус „***“ пикап..Когато й казал,че ще я закара до болницата ,още със самото тръгване,тя загубила равновесие и той я хванал.Забелязал,че на лицето й има кървави рани и леко посинени.Оттам отишли в полицията и напиС.обяснения.После откарал тъжителката в „Бърза помощ“ в гр.Н.,там й дали хапчета/успокоителни и болкоуспокояващи/,измерили й кръвното налягане.Казали,че тука нямат отдел и ги насочили към Ш.или Р..Тя изпила хапчетата и П.я откарал в Р../което е нормално ,тъй като тъжителката живее в с.Е.,обл.Р./.При самото пътуване ,Г. пак получила световъртеж,но с негова помощ се съвзела.Отишли да търсят съдебен лекар в Р.,но им казали,че съдебната лекарка отсъствала ,оттам я насочил към Бърза помощ,но понеже нямал документи за приемане,решил да я закара у дома й в с.Е..Понеже съпругът й С.Г. заявил на свидетеля,че той е присъствал на случаите и пак да я заведе в Р.,което той сторил.Закарал я в „Бърза помощ“,там я приели и впоследствие пренасочили към Хирургично отделение.Това станало рано сутринта в понеделник/не помни датата/,към 7-8 часа ,ходил с нея за съдебно-медицинско удостоверение и тя в същия ден влязла в болницата.

   Хронологически,фактите изнесени от свидетелите А.П.и А.П. ,се подкрепят от показанията на св.С.Г. /съпруг на тъжителката/,които съдът кредитира с доверие,макар отчитайки вероятната им пристрастност с оглед крайния изход на делото.Заявява,че племенникът му А.П. му се е обадил,че се е случило нещо и трябва да отиде,но разбрал за какво става въпрос едва когато съпругата му се прибрала у дома им.Лицето й било посиняло.Цяла нощ/16.03./ била уплашена,не можела да стои,изгубвала равновесие.Събота и неделя била у дома си,а в понеделник я закарали при съдебен лека в гр.Р. за освидетелстване и той им заявил,че жената е зле  и трябва да я приемат в болницата.Така и станало.Приели я в хирургията ,където лежала 5-6 дни,после постъпила в нервно отделение,защото губела равновесие,не била на себе си какво прави,била уплашена.Приела успокоителни ,за да заспи нощно време и пак плачела.Не можела да остане сама в къщи.Упреква подсъдимия за това й състояние,като твърди,че преди това били семейни приятели.

    По искане на подсъдимия,като свидетел по делото беше разпитани Ф.М./негова работничка/,която заявява,че на следващия ден след инцидента видяла тъжителката на пазара в Ш.,като била заедно със св.А.П..Нищо й нямало по лицето,вървяла нормално.Всяка събота се засичали на пазара в град Ш..Съдът не цени с нужното доверие показанията на тази свидетелка,отчитайки от една страна,че тя има трудови правоотношения с подсъдимия –неин работодател,а от друга страна ,след като ги съпостави с обективираното в издаденото съдебно-медицинско-удостоверение с изх.№21/2018г.от 19.03.2018г./понеделник/,издадено в 08.10часа от д-р Д. В.–съдебен лекар,Началник отделение съдебна медицина при МБАЛ „***“АД гр.Р..В допълнително писмо/с изх.№ П-704-1/21.11.2018г./ от съдебния лекар се сочи,че Г. е прегледана от д-р В.на 19.03.2018г.в 8.10часа,а след представяне на допълнителни медицински документи,на 03.04.2018г. й е издадено посоченото съдебно-медицинско удостоверение.При прегледа,съдебният лекар е констатирал следните травматични увреждания по тъжителката:В  окосмената част на главата –бледо синкавочервеникаво кръвонасядане над лява ушна мида -3.5/4см,резобриращ се хематом на лява орбита със зеленеещ цвят и интензивно морав участък  по периферията на долния клепач,такова зеленеещо кръвонасядане на меки тъкани върху горната половина на носа и неправилно охлузване на кожата 1/0.5см.в долнолявата част на кръвонасядането,покрито с червеникавокафенееща коричка, синкавозеленикаво кръвонасядане в средата на външната половина на лява буза с площ 5/3см.,палпаторна болка върху и под ребрената дъга от дясната страна,както и в централната част на долния етаж на коремната стена –видимо б.о.

    От приложената по делото медицинска документация/Епикриза,издадена от отделение по хирургия при МБАЛ „***“АД Р. ,се установява,че Г. е приета в отделението на ***г./т.е.,така,както сочат в показанията си св.А.П. и С.Г./ i.При снемане на анамнезата по данни на пациентката е посочено:Травма на главата.Съобщава за постоянен световъртеж,неспокойна,отпусната.Съобщава за болки в областта на лявото око,посиняване на кожата.Леки травми и та други места на главата.Лека болка в корема вследствие на травмата. Изписана е на ***г.,с окончателна диагноза ***.

    Няколко дни по-късно,на 26.03.2018г., тъжителката е приета в Отделение по Нервни болести в същата болница,откъдето е изписана на 30.03.2018г.с диагноза ЦОНС/световъртеж от централен произход/.Отново при снемане на анамнезата е посочено претърпяна на 16.03.2018г.ЧМТ.И пак в същото отделение Г. е постъпила на 04.06.2018г.,откъдето е  изписана на 08.06.2018г.с диагноза :ЦОНС/световъртеж от централен произход/.С/е след тотална хистеректомия.Лумбална спондилоза.Двустранна гонартроза.С/е след ехинококтомия на черен дроб.

    Издадена е етапна епикриза от общопрактикувация й лекар ЕТ „***“ ,за периода 07.09.2017г.-07.09.2018г./

    По искане на страните,по делото беше назначена съдебно-медицинска експертиза със задачи:    Вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото  и извърши служебна справка в регистрите база данни на НЗОК,даде заключение на следните въпроси:

     1/Какъв е механизма на получените от частната тъжителка М.Р.Г. травматични увреждания,посочени в частната тъжба,предмет на обвинението ?

     2/Какъв е периодът на възстановяване от нанесените травматични увреждания и какви са последиците за увреденото лице от тях?

     3/Страда ли частният тъжител М.Р.Г. от съпътстващи заболявания,които биха могли да бъдат причина за проведеното й лечение,за което са представени епикризи от Отделение по хирургия/на л.11 по делото/  и  Отделение по нервни болести /на л.12.13 по делото/?

      Съдът кредитира с пълно доверие заключението,изготвено от  вещото лице д-р Д.Г.Г. –съдебен лекар /на л.148-156/,като всеобхватно,прецизно,компетентно  добросъвестно изготвено и в което се сочи,че при съдебномедицинското освидетелстване на Г.,извършено на 19.03.2018г.са констатирани видими наранявания по главната и отразени оплаквания,както следва:

:кръвонасядане над лява ушна мида -3.5/4см, хематом на лява орбита,охлузване 1.0/0.5см.и кръвонасядане в горната половина на носа,кръвонасядане на лява буза- 5/3 см.,палпаторна болка в областта на дясната ребрена дъга и в централната част на предна коремна стена,без промени на кожата.

     Всички от описаните външни наранявания в областта на главата и лицето са получени по механизмите на действие на твърди тъпи и ръбести предмети и съответстват на посочения в жалбата на пострадалата механизъм на възникване.Кръвонасяданията по ухото,бузата и носа могат да са следствие на удара със сноп фиданки,а хематома-от удар с юмрук.

    Липсата на видими увреждания по кожата в зоната на ребрената дъга и корема,не изключва механично въздействие или нанесени удари в тази област,но за такива в конкретния случай липсват данни както в показанията на свидетелите,така и от самата пострадала.

    Според вещото лице,наличните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

      Диагноза сътресение на мозъка е поставена няколко дни след травмата и се базира на субективни оплаквания и следи от травматични въздействия,които налагат наблюдение и допълнителни изследвания.По време на хоспитализацията по този повод на това състояние,не са констатирани отклонения в неврологичния статус и евентуални усложнения,които да се свържат с претърпените травми.

     Обичайният срок за възстановяване след мекотъканни наранявания,като тези по лицето на пострадалата е около две-три седмици,като след тях не остават видими  белези по кожата.

Медицинската документация и събраните свидетелски данни ,според експерта,не показват наличието на животозастрашаващо състояние или усложнения при пострадалата Г. във връзка с травмите,получени при инцидента от 16.03.2018г.

    Съгласно предоставената справка от РЗОК –Р. и наличните доказателства по делото,М.Г. страда от следните придружаващи заболявания :***

     Предвид отразеното в медицинската документация,клинични белези на тези заболявания са били налични при пострадалата и към времето на процесния инцидент.

      Причината за хоспитализацията от 19.03.2018г.в ХО е наблюдение  поради допълнителни оплаквания,появили се след травма на главата,обобщени в диагнозата „Сътресение на мозъка“.

     Прецизирането на неврологичния статус и изключване на вътречерепни увреждания отхвърлят в случая травматичния произход на оплакванията.Симптоматиката,включваща главоболие,нарушения в равновесието,гадене,дори повръщане,гранични стойности на артериалното налягане,според вещото лице, е израз на част от придружаващите заболявания и в конкретния случай между нея и травматичните увреждания не може да бъде обоснована причинно-следствена връзка.

    Следва да се отбележи,че по повод възникналия между страните инцидент и подадена жалба до Районна прокуратура Н. е образувана преписка №469/2018г.,която е прекратена с Постановление на прокурор при НПРП от 25.04.2018г.с мотиви,че липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

   При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи

   От доказателствата по делото:най-вече от показанията на прекия очевидец св.А.П., на косвения свидетел А.П., на св.С.Г.,заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза и останалите писмени и веществени доказателства по делото,които се намират в корелативна връзка помежду си,съдът прие за безспорно установено от фактическа страна,че на 16.03.2018г.,около 5.30часа сутринта,на пазара .в гр.Н. ,при спор за сергия помежду им,чрез нанасяне на  удар със сноп пръчки от фиданки и с юмрук,подсъдимият М.А. нанесъл на частната тъжителка М.Г. следните травматични увреждания: 1.0/0.5см.и кръвонасядане в горната половина на носа,кръвонасядане на лява буза- 5/3 см.,палпаторна болка в областта на дясната ребрена дъга и в централната част на предна коремна стена,без промени на кожата,с което й причинил временно разстройство на здравето,неопасно за живота –деяние,от обективна страна осъществяващо състава на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

    Съдът намира,че от субективна страна престъплението е извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния му характер и противоправните последици,като е целял тяхното настъпване.

    Поради посочените по-горе причини,не цени с нужната категоричност обясненията на подсъдимия и показанията на св.М.,освен,че същите са вероятно пристрастни с оглед крайния изход на делото,а също и ,че противоречат на останалия доказателствен материал в по-голямата му част.

     Въпросното инкриминирано деяние се преследва по частен път/чл.35 ал.1 от НПК/,като тъжбата е подадена своевременно,пред надлежен съд,от лице,имащо правен интерес от депозирането й.

     Авторството на подсъдимия в извършване на престъплението,за което е предаден на съд,се установява по несъмнен начин ,поради което съдът го призна за виновен по възведеното му обвинение.За същото,съответната наказателно-правна норма предвижда наказание „лишаване от свобода до две години „или „пробация“.

     Отчитайки,че подсъдимият е пълнолетен,не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,с визираното престъпление не са причинени имуществени вреди,подлежащи на репариране,поради което,съдът счете,че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки по смисъла на чл.78а от НК и след като го призна за виновен в извършване на посоченото престъпление по чл-.130 ал.1 от НК,на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност,като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1200.00лв.

    При определяне на размера на наказанието съдът отчете от една страна отегчаващите обстоятелства –липсата на самокритичност у подсъдимия към стореното от него и незачитане на обществения ред и порядки,а от друга страна –смекчаващите вината обстоятелства –възрастта му,липсата на данни за други негови противообществени прояви ,считайки,че при така определеното по размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.

 

   Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като в резултат на нанасената от подсъдимия на частния тъжител и граждански ищец лека телесна повреда,същата е претърпяла болки ,страдания и дискомфорт,уплаха и стрес./видно от показанията на нейния съпруг ,а и на свидетелите А.П.и А.П../Такива оплаквания се съдържат и в наличната по делото медицинска документация.

    Според вещото лице,изготвило заключение по назначената съдебно-медицинсска експертиза,всички от описаните външни наранявания в областта на главата и лицето са получени по механизмите на действие на твърди тъпи и ръбести предмети и съответстват на посочения в жалбата на пострадалата механизъм на възникване.Кръвонасяданията по ухото,бузата и носа могат да са следствие на удара със сноп фиданки,а хематома-от удар с юмрук.,поради което,съдът счита,  че между противоправното поведение от страна на подсъдимия и причинения престъпен резултат /неимуществени вреди у пострадалата/ е налице безспорно доказана причинно-следствена връзка.

   Според експерта,наличните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.,като обичайният срок за възстановяване след мекотъканни наранявания,като тези по лицето на пострадалата е около две-три седмици,като след тях не остават видими  белези по кожата.Що се касае до причинените психични смущения /уплаха и стрес/,които не са предмет на анализ на СМЕ,но с оглед константната съдебна практика, периодът за отзвучаването им е различен при различните хора и предвид липсата на скала,чрез която да се остойностят тези неимуществени вреди-болки,страдания,уплаха ,стрес, съдът счете,че следва да определени същите в размер на 1300.00лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от датата на извършване на деликта,до окончателното изплащане.

   Поради прекомерност на размера на гражданския иск ,съдът го отхвърли за разликата до пълния му размер като неоснователен и недоказан.

     На основание чл.189 ал.1 от НПК ,с оглед изхода на делото,подсъдимият беше осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец направените съдебни и деловодни разноски.

     В този смисъл съдът постанови присъдата си.

     Мотивите са изготвени на 23.04.2019г.

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: