Р Е Ш
Е Н И Е № 245
гр.Кюстендил, 24.11.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията
адм. дело № 279 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост.
Л.Г.М. ***
е подал жалба срещу Заповед № РД-00-928/19.07.2021год. на кмета на Община
Кюстендил. Релевирани са основанията по
чл.146, т.4 от АПК за незаконосъобразност на административния акт. Противоречието
с материалния закон се обосновава с доводи, сочещи на хипотезата на чл.46, ал.4
от ЗОСоб. за продължаване на наемното
правоотношение във връзка с подадено заявление с вх. № 94-00-1126/22.03.2021г. и
приложени към него документи, удостоверяващи,
че жалбоподателят отговаря на условията
за настаняване под наем в общинско жилище. Допълнително твърди, че е пропуснал да подпише нов договор за наем
поради отсъствието му от града за да се грижи за болната си майка. Прави се
искане за отмяна на оспорената заповед.
В
съдебното производство, изложените в жалбата доводи и искания се поддържат от
пълномощника на жалбоподателя адв. В. П., която заявява и претенция за
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
кметът на Община Кюстендил, чрез
процесуалния си представител юрк Г. М. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи се, че оспорената заповед е индивидуален административен акт,
който е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила; съдържа надлежни мотиви за упражненото
право на прекратяване на наемното правоотношение с оспорващия; постановена е при
доказани фактически обстоятелства,
съответстващи на приложеното правно основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОСоб. и
на целта на закона. Оспорват се като
недоказани предпоставките по чл.46, ал.4 от ЗОСоб. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК
вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената Заповед № РД-00-928/19.07.2021год.,
кметът на Община Кюстендил прекратява наемното правоотношение, породено от
договор № Д-00-489/18.07.2016г. за отдаване под наем на общински жилищен имот
между Община Кюстендил в качеството на наемодател, и Л.Г.М. в качеството на наемател, поради
настъпило прекратително основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОСоб. и чл.31, т.6 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под
наем и продажба на общински жилища – изтичане на срока за настаняване, като
предоставя на наемателя 14-дневен срок за доброволно освобождаване на общинския
жилищен имот, представляващ апартамент №8 с адрес: гр. Кюстендил, ж.к. „Р.В.“,
бл.*, ет*.
Издадената заповед е изпратена до
жалбоподателя по пощата на адреса на общинското жилище, но видно от известието
за доставяне на л.11 от делото, съобщението е върнато с отбелязване, че лицето
се е преместило. Следва обявяване на акта по реда на чл.61 вр. с чл.18а, ал.9 от АПК чрез залепване на входната
врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на общинската
администрация, извършено на 30.07.2021г., видно от съобщението на л.13 от
делото и констативен протокол на л.12 от делото, с оглед на което съобщаването
й на жалбоподателя е настъпило на 06.08.2021г. след като е изтекъл предоставения
едноседмичен срок за получаване на адм.
акт.
Жалбата е подадена 18.08.2021год.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.61 АПК вр. с чл. 18а, ал.9 от АПК.
Към административната преписка са
приложени документи, относими към възникването и съществуването на наемното
правоотношение между страните, а именно:
заповед за настаняване № РД-00-640/07.07.2016г. на кмета на община
Кюстендил, видно от която Л.Г.М. заедно
със съпругата си Р.Д.М., е настанен в
апартамент 8, бл.9, ет.2 в ж.к. „Р.В.“ на гр. Кюстендил за срок от пет години; договор
№ Д-00-489/18.07.2016г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен между
Община Кюстендил в качеството на наемодател, и Л.Г.М. в качеството на наемател,
с предмет горепосочения апартамент и за срок от пет години; приемо-предавателен
протокол от 18.07.2016г. за предаване на имота на наемателя.
Към жалбата, оспорващият прилага
удостоверение за раждане, видно от което негова майка е С.А.Г.и епикриза, изд.
от МБАЛ - Кюстендил с данни за проведено болнично лечение на С.А.М.в периода
02.05.2018г.-05.05.2018г. Горните документи са във връзка с доводите на
жалбоподателя, че е пропуснал да подпише нов договор за наем
поради отсъствието му от града и от процесното общинско жилище за да полага
грижи за болната си майка, живееща в с. Г.Г..
По делото, ответникът е представил заверени копия от заявление рег. №
94-00-3690/08.10.2021г. на Л.Г.М. *** с
искане да бъде продължено наемното правоотношение, както и отговор с писмо изх.
№ 94-00-3793/20.10.21г. на кмета на община Кюстендил с данни за процесната заповед и висящото
съдебно производство по оспорването й.
Във връзка с наведените в жалбата
доводи, относими към хипотезата на чл.46, ал.4 от ЗОСоб. съдът е изискал,
а органът е представил следните
документи: писмо изх. №
94-00-4492/10.12.2020г. на кмета на община Кюстендил, с което е уведомен
жалбоподателя М., че в срок от 04.01.2021г. до 31.03.2021г. е длъжен да
представи документите по чл.22 от Наредбата
за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
продажба на общински жилища /Наредбата/ за установяване на условията по чл.4 от
Наредбата; известие за доставяне на горното писмо, видно от което същото е
получено от дъщерята на оспорващия на адреса на процесното жилище; заявление
рег. № 94-00-1126/22.03.2021г. на Л.Г.М.
***, с което са представени – декларация по чл.6, ал.2 от Наредбата, служебна
бележка, изд. от Агенция по заетостта с данни за това, че съпругата на
жалбоподателя Р.М.е регистрирана като безработна до м. декември 2020г; удостоверение, изд. от ТП на НОИ – Кюстендил с
данни за получавана пенсия от жалбоподателя; удостоверение, изд. от „Ай кю
логистик“ ООД за трудово възнаграждение на съпругата на жалбоподателя Р.М.; удостоверения,
изд. от Отдел МДТ на община Кюстендил за оспорващия и съпругата му с данни за
това, че не притежават недвижими имоти; удостоверения, изд. от Службата по вписванията с данни за липса на
извърши вписвания за оспорващия и съпругата му; разписки за плащане на консумирани ток и вода за
жилището и приходна квитанция за платен наем за м. март 2021г.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.46, ал.5 от ЗОСоб. от адресата
на заповедта, чийто права и интереси се засягат пряко от същата. Жалбата е
редовна, като изпълняваща
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен
акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, но в
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
на целта на закона, поради което е незаконосъобразна.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за териториална
и материална компетентност на кмета на Община Кюстендил. Същият е издал настанителната заповед и на него е
предоставено правомощието за прекратяване на наемното правоотношение съгласно правилото
на чл.46, ал.2, пр.1 от ЗОСоб.
От формална страна, атакуваната
заповед съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, както специалните такива по
чл.46, ал.2, пр.2 от ЗОСоб. Административният орган е посочил фактическите
и правни основания за прекратяване на наемното правоотношение
и срока за опразване на жилището.
Преценена съобразно основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК,
оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Безспорно е по делото, че оспорващият е настанен в процесното общинско
жилище за срок от 5 години, считано от 18.07.2016г. когато е подписан договора
за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен с община Кюстендил и че
към датата на издаване на заповедта на 19.07.2021г., срокът за настаняване е
изтекъл. От горното следва, че е доказано материалноправното основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОСоб. за прекратяване
на наемното правоотношение. Законодателят с разпоредбата на чл.46, ал.4 от ЗОСоб.,
е предвидил и допълнителни
предпоставки за упражняване на правомощието за прекратяване на наемното
правоотношение в процесната хипотеза. Съгласно визираната
правна норма, при изтичане на срока на настаняване наемното
правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Употребеният
в чл.46, ал.4 от
ЗОСоб. глагол "може" не означава, че от
волята на органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното
правоотношение. Напротив, смисълът е, че наемното правоотношение ще
продължи, тогава когато наемателят отговаря на условията за настаняване в
общинско жилище. Следва, че във всички случаи при изтичане на
срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието
или не на условия за продължаване на наемното правоотношение / в този см. виж Решение
№ 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10553/2016 г., III о., Решение № 1831 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9017/2018 г., II о./.
В случая такава проверка не е проведена от органа преди издаване на
оспорената заповед, което обстоятелство не е спорно по делото. Видно от
събраните доказателства, жалбоподателят е подал заявление до кмета на община
Кюстендил с рег. № 94-00-1126 на 22.03.2021г., към което е приложил
документите по чл.22 от Наредбата на ОбС- Кюстендил по чл. 45а от ЗОСоб., за
удостоверяване на обстоятелствата по чл.4, ал.1 от същата, а именно че отговаря
на условията за настаняване в общинско жилище. Действително, със заявлението оспорващият е изпълнил задължението си по чл.22 от Наредбата,
но съдът счита, че по този начин е изразил и желанието си да
продължи на ползва под наем общинския жилищен имот. Макар и да няма изрично волеизявление за продължаване на
наемното правоотношение, от факта, че се подава заявление и се прилагат
документи за удостоверяване на условията по чл.4 от Наредбата, следва, че
наемателят желае да остане в общинското жилище. В противен случай доказването на обстоятелствата по чл.4 от
Наредбата би било ненужно, още повече, че
процедура за продължаване на наемното правоотношение след изтичане на
срока за настаняване, общинският съвет не е уредил и не е утвърдил образец на такова
заявление. Предвид липсващата
регламентация в издадената наредба във връзка със задължението на общинската
администрация по чл.46, ал.4 от ЗОСоб. и доколкото изискуемите документи за
първоначално картотекиране на нуждаещите се от общински жилища и за доказване
на условията на ползване на общински жилища от вече настанените наематели са
сходни, то възраженията на пълномощника на ответника за неприложимост на
хипотезата на чл.46, ал.4 от ЗОСоб. съдът приема за неоснователни.
В аспекта на изложеното относно съдържанието и характера на подаденото от
жалбоподателя заявление рег. № 94-00-1126 от 22.03.2021г., съдът
счита, че за органа е възникнало
задължението по чл.46, ал.4 от ЗОСоб. и неизпълнението на същото съставлява
нарушение на административнопроизводствените правила по
издаването на заповедта. В конкретния случай органът по настаняването не е изследвал
дали жалбоподателят отговаря на условията за настаняване под наем
в общинско жилище към датата на изтичане на срока за настаняване, респ.
дали
продължава да е налице нуждата от настаняване в общинско жилище за
Л.М., с което е нарушил чл. 46,
ал.4 от ЗОСоб. Неизпълнението
на посоченото задължение опорочава издадената заповед до степен на
незаконосъобразност. Дължимо е
решение за отмяна на същата.
С оглед спорния предмет по делото, останалите доводи и възражения на
оспорващия не следва да се обсъждат.
Предвид изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК
съдът присъжда в полза на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 10,00лв.
- държавна такса по жалбата, платими от община Кюстендил. Адвокатско възнаграждение съдът не присъжда
поради липса на доказателства за заплащане на такова, а юрисконсултско
възнаграждение не се следва на ответника
поради основателността на оспорването.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.46, ал.5 от ЗОСоб., Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Г.М. ***, Заповед № РД-00-928/19.07.2021год. на кмета
на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Община
Кюстендил с адрес – гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 да заплати на Л.Г.М., ЕГН **********,***,
деловодни разноски
в размер на 10,00лв. - платена държавна
такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: