РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Велико Търново, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101835 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Я. В., чрез адв. Ал. Ч.
– ВТАК, срещу Д. "З". – град *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2011 година, издаден по
Ч.гр.д. № 4173/2011г. на ВТРС, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1
050.00 лв. - главница по Договор № *** за предоставяне на временна държавна помощ
за подпомагане на земеделските производители и селскостопанска продукция с цел
съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза, 122.07
лв., представляваща лихва за забава от 10.08.2010г. до 30.09.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането;
25.00 лв. внесена ДТ и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че след
издаването на изпълнителния лист ответникът образувал изпълнително дело №
37/2012г. по описа на ЧСИ М., което е преобразувано под № 980/2012г. на ЧСИ Р.К..
Посочва, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни
действия. Навежда доводи, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист по
Ч.гр.д. № 4173/2011г. на ВТРС са погасени по давност, доколкото кредиторът не е
извършвал изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години. Направено е
искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че Р. Я. В. не
1
дължи на Д. "З". – град *** сумите по изпълнителен лист от 04.10.2011 година, издаден
по Ч.гр.д. № 4173/2011 година на ВТРС , а именно: сумата в размер на 1 050.00 лева –
главница по Договор № *** за предоставяне на временна държавна помощ за
подпомагане на земеделските производители и селскостопанска продукция с цел
съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза, 122.07
лв. - лихва за забава от 10.08.2010г. до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането; 25.00 лв. -
внесена ДТ и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Претендира да й бъдат
присъдени направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата и допълнение към отговор на
исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество развива
съображения, че предявеният по делото иск е процесуално недопустим, доколкото за
вземането има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 38663/2012 година на СРС, с
което е призната дължимостта на вземането, а по същество - неоснователен. Посочва,
че давностния срок е бил прекъсван с предприемането на редица действия от страна на
взискателя по изпълнителното дело. Направено е искане предявеният по делото иск да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от приложените заверени копия на
Изпълнителен лист от 04.10.2011 година и Заповед № *** от 04.10.2011 година по
Ч.гр.д. № 4173/2011 година на ВТРС /л. 5-6 от делото/ въз основа на подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК /л. 25/е образувано Ч.гр.д. № 4173/2011 година на ВТРС, по
което ответникът по настоящото дело се е снабдил с изпълнителен лист за сумата в
размер на 1 050.00 лева, представляваща главница по Договор № *** за предоставяне
на временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители и
селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата
финансова и икономическа криза, сумата в размер на 122.07 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 10.08.2010 година до 30.09.2011 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.10.2011 до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева – държавна
такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Писмо, изх. № *** от 10.01.2022 година на Д. "З". – град *** /л. 7/ ответникът
е поканен да изпрати отговор в 7-дневен срок за оспорване, респективно –
потвърждаване на задължението си към 31.12.2021 година към ищеца.
Въз основа на Молба, изх. № *** от 06.03.2012 година на НАП, ЦУ и Молба,
2
изх. № *** от 22.03.2012 година на НАП, ЦУ /л. 32-35/ по издадения по Ч.гр.д. №
4173/2011 година на ВТРС изпълнителен лист, както и този, издаден по Ч.гр.д. №
4172/2011 година на ВТРС е образувано изп. дело № 37/2012 година на ЧСИ М. М.,
рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ВТОС, като на 04.04.2012 година до
длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение /л. 8/, като е насрочен и опис
на движими вещи на същия. След преустановяване дейността на ЧСИ М. М. делото е
изпратено на ЧСИ Р.К. и е преобразувано под № 980/2012 година. От представена по
делото справка с изх. № ***/22.08.2024 г. на ЧСИ Р.К. се установява, че изп. дело №
980/2012 г. е прекратено на 19.11.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, и делото е архивирано под номер ***/2015 г., като срокът му за съхранение в
цялост е изтекъл и е запазен само изпълнителният титул.
Не е спорно между страните по делото, че след подаване на възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК от Р. Я. В. срещу издадената по Ч.гр.д. № 4173/2011 година на ВТРС
заповед за изпълнение, и по повод подадена от Д. "З" искова молба е образувано гр.д.
№ 38663/2012 година на СРС, както и че с Решение по него, влязло в сила на
28.12.2012 година, е прието за установено, че в полза на кредитора Д. "З"съществува
вземане по Договор № *** от 09.08.2010 година за предоставяне на временна
държавна помощ за подпомагане на земеделските производители и селскостопанска
продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и
икономическа криза в размерите по издадената заповед за изпълнение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Р. Я. В., чрез адв. Ал. Ч. –
ВТАК, срещу Д. "З". – град *** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за
главница и лихви по договор Договор № *** от 09.08.2010 година, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ответника.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се
реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./,
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради
което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се
провежда. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване,
е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически
факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно
3
признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване
изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват
основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния
представител на ответника за недопустимост на предявения иск, доколкото предмет на
разглеждане по делото е не установяване дължимостта на сумите по Договор № *** от
09.08.2010 година, който спор е разрешен с влязло в сила съдебно решение, а
изтичането на предвидения в закона давностен срок по отношение на тези съдебно
признати вземания. Константна е практиката на ВКС, че дори при липса на висящо
изпълнително дело, отрицателният установителен иск за недължимост на вземането, за
което е издаден изпълнителен лист е процесуално допустим. В този смисъл са
например Решение № 60282 от 19.01.2022 година по гр. д. № 903/2021 г. на III г.о. на
ВКС, Определение № *** от 20.09.2018 година по ч. гр. д. № 3172/2018 г. на IV г.о. на
ВКС и много други.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.
117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не
тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за
вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който
момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното
дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат
правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес,
поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
Следва да се има предвид обаче, че даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г.,
няма обратно действие и се прилага от датата, на която е постановено – 26.06.2015
година. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените
съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение
намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече. В този смисъл
4
са например Решение № 170 от 17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017г. на IV г.о. на
ВКС; Решение № 51 от 21.02.2019 година по гр.д. № 2917/2018г. на IV г.о. на ВКС;
Определение № *** от 6.11.2019 година. на ВКС по гр.д. № 3982/2019г. на III г.о. на
ВКС и много други.
С приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013
година, в т. 10 ОСГТК на ВКС приема и че давността за вземането се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират
като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес,
в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното
производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска
повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В случая давността за вземанията по издадения в полза на ответника
изпълнителен лист от 21.02.2012 година въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение по Ч.гр.д № 931/2012 на ВТРС е прекъсната с образуването на
изпълнително дело № 37/2012 г. на ЧСИ М. М., като съдът приема дата на действието
04.04.2012 година /л. 8 – датата на поканата за доброволно изпълнение/, доколкото
самото изпълнително дело към настоящия момент е унищожено. Давността е
5
прекъсната, тъй като производството по принудително изпълнение е образувано при
действието на ППВС № 3/1980г. и с оглед изложените по-горе съображения същата не
е текла за времето до 26.06.2015 година. От приложените по делото доказателства /л.
36/ се установява, че съдебният изпълнител е нарочил опис на движими вещи на
длъжника на 29.06.2012 година, т.е. преди влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. От приложените по делото
материали се установява, че след насрочването на опис на движимите вещи на
длъжника до прекратяването на изпълнителното производство, съответно – до
подаване на исковата молба настоящото дело спрямо длъжника Р. Я. В. не са
предприемани каквито и да е изпълнителни действие. Така след изтичане на срок от 5
години от 26.06.2015 година вземането по изпълнителния лист от 04.10.2011 година,
въз основа на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 04.10.2011 година, издадени по Ч.гр.д. № 4173/2011
година на ВТРС спрямо длъжника Р. Я. В. е погасено по давност, доколкото не е
извършено нито едно действие за принудително изпълнение спрямо него.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124,
ал. 1 ГПК за недължимост на сумата в размер на 1 050.00 лева – главница по Договор
№ *** за предоставяне на временна държавна помощ за подпомагане на земеделските
производители и селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при
настоящата финансова и икономическа криза, 122.07 лв. - лихва за забава от
10.08.2010г. до 30.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2011г.
до окончателното изплащане на вземането; 25.00 лв. - внесена ДТ и 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.10.2011 година и изпълнителен лист от 04.10.2011 година по Ч.гр.д. № 4173/2011
година на ВТРС и е постановено Решение по гр.д. № 38663/2012 година на СРС,
влязло в сила на 28.12.2012, поради изтекла погасителна давност на вземанията, се
явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото общо в
размер на 483.90 лева, от която сумата в размер на 53.90 лева – внесена държавна такса
и 430.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. "З"., с адрес град ***, бул.
***, с ЕИК ***, на основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Я. В.
6
от град ***, ул. ***, с ЕГН **********, НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата в размер на 1 050.00
лева /хиляда и петдесет лева/ – главница по Договор № *** за предоставяне на
временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители и
селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата
финансова и икономическа криза, сумата в размер на 122.07 лв. /сто двадесет и два
лева и седем стотинки/ - лихва за забава от 10.08.2010г. до 30.09.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.10.2011г. до окончателното изплащане на
вземането; 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - внесена ДТ и 100.00 лв. /сто лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.10.2011 година и изпълнителен лист от 04.10.2011 година по Ч.гр.д. № 4173/2011
година на ВТРС и за принудителното събиране, на които е било образувано
изпълнително дело № 37/2012г. по описа на ЧСИ М. М., рег. № *** на КЧСИ,
преобразувано в изпълнително дело № 980/2012г. по описа на ЧСИ Р. К., рег. № *** на
КЧСИ, поради изтекла погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА Д. "З"., с адрес град ***, бул. ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Я. В.
от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 483.90 лева
/четиристотин осемдесет и три и деветдесет стотинки/, представляваща направените от
ищеца разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7