Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К., 20.11.2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и
осемдесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х.К.………….................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №760 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са за
установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422, вр.с 415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на основание подадено
заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3431/2017г. по описа на РС-К. и
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обусловило предявяването на иска за установяване на
вземането си на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.Б.Е.“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ същите влизали в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл.7, т.1 от
Общите условия дружеството поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН:***, находящ се в гр.С., ул.“Б.“ №12 за
абоната Т.А.С. бил открит клиентски №***. Ответникът от своя страна, съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините
определени в чл.18, ал.1 и ал.2. от ОУ. Сочи, че съгласно чл.27, ал.1 от Общите
условия при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, доставило на обекта на Т.А.С.
за периода 11.07.2014г. – 10.07.2015г. електроенергия на обща стойност ***лв.,
която не била заплатена. Поради забава в заплащане на главницата ответникът
дължала законна лихва в общ размер от***лв. за периода 16.09.2014г.
-07.11.2017г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно
за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен във фактурата. Моли
съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“
ЕАД към Т.А.С. за сумите: ***лв. главница, представляваща стойността на консумирана в обекта на потребителя
електрическа енергия в период 11.07.2014г. – 10.07.2015г.,***лв. законна лихва за забава от
16.09.2014г. до 07.11.2017г. и законна лихва върху главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.11.2017г.,
до окончателното изплащане. Претендира с оглед т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС да осъди Т.А.С. присъдените в заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№3431/2017г. по описа на Районен съд-Казанлък разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е подала молба, в която заявява, че не живее в имота
в гр.С.,
ул.“Б.“ №12 и следва партидата да се прехвърли на лицето С. А. И..
В откритото заседание не се явява. В молба
от 18.07.2018 г. твърди, че е
заплатила на ищеца дължимите от нея суми-главница и лихва, в общ размер ***лв.
и моли исковете да бъдат отхвърлени поради погасяване на задължението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№3431/2017 г.
по описа на Районен съд- К. се установява, че по подадено от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД заявление е
издадена заповед №2255/08.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.А.С., с ЕГН-**********, за сумите: ***лв. главница за доставена електрическа енергия от
11.07.2014г. до 10.07.2015г.,***лв.
лихва за забава от 16.09.2014г. до 07.11.2017г. и законна лихва върху главница от 08.11.2017 г.
до изплащане на вземането, както и *** лв. разноски по делото, от които: ***
лв. държавна такса и *** лв. юрисконсултко възнаграждение като вземането
произтича за доставена в периода 11.07.2014г. -10.07.2015г. ел.енергия по
партида на длъжника с кл.№ ***, с обект на потребление, находящ
се в гр.С., ул.“Б.“
№12 ИНТ:***. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване на вземането си.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД е търговско
дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия.
Следователно съгласно ЗЕ ищецът е доставчик на ел.енергия, с която снабдява
всички потребители, присъединени към електрическата мрежа. Не е оспорено обстоятелството,
че в периода 11.07.2014г.-10.07.2015г., ищецът е доставил ел.енергия до жилищен
имот, находящ се в гр.С., ул.“Б.“
№12, с
ИТН:***, за който е
открита партида на ответника Т.А.С., с ЕГН-**********, под клиентски №***.
По делото са представени заверени
копия на 7 бр. фактури: №**********/24.07.2015 г., №**********/25.09.2014 г.,
№**********/25.10.2014 г., №*********/25.11.2014 г. №**********/23.12.2014 г.,
№**********/24.01.2015 г. и №**********/25.08.2014 г., с получател на
доставката Т.А.С., клиентски
номер***, за обект на потребление в гр.С., ул.“Б.“ №12, ИТН: ***, на обща стойност ***лв., за потребена в периода от
11.07.2014г. до 10.07.2015г. ел.енергия.
Представено е извлечение от счетоводни книги на ищеца, от
което е видно, че горепосочените 7 бр. фактури са осчетоводени като задължение
на ответника за периода от 11.07.2014г. до 10.07.2015г., както и задължение за лихви за
забава, начислени за периода 16.09.2014г. до 07.11.2017г. в общ размер***лв.
По делото са представени Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Според
чл.7, т.1 от ОУ ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си.
Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл.11, т.1 от ОУ- да
заплаща стойността на използваната ел.енергия, като при неизпълнението му дължи
съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия, и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
От представените и приети по делото 7 бр.
квитанции, ведно с фискални бонове е видно, че на 12.07.2018 г. ответницата е
заплатила по сметка на ищеца главниците по процесните суми, чийто общ размер е ***лв., както и
начислените лихви за забава в общ размер***лв. С молба вх.№9628/31.07.2018 г.
ищецът признава, че ответникът е заплатила в хода на производството изцяло
претендираните суми, включително и направените от него разноски.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за съществуването на вземане с правно
основание чл.422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като издадената по ч.гр.д.№3431/2017 г. по
описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
вземането му, а ответникът възраженията срещу вземането. С
оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че страните са
обвързани от договорни отношения, регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД,
приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР. Няма спор, че в
изпълнение на задълженията по чл.7, т.1 от ОУ ищецът е доставил ел.енергия
в периода 11.07.2014г. - 10.07.2015г. в обекта на ответника в гр.С., ул.“Б.“ №12, ИТН:*** на обща стойност ***лв., която
не е била заплатена в срока по чл.18 от
ОУ, а е изплатена изцяло, заедно с претендираните
лихви за забава на 12.07.2018 г. т.е. след предявяване на иска.
Съгласно приетите в т.9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК постановки, в производството по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. В настоящият случай с оглед представените доказателства и признание на
ищеца се установи, че ответникът доброволно е погасила изцяло задълженията-
претендираните главница и лихви, в хода
на производството, което обстоятелство следва да се вземе предвид на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Поради доброволно погасяване на дълга от
ответника в хода на процеса предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Ищецът признава, че
ответникът е изплатила разноските вкл. и по настоящото дело. Предвид това и
обстоятелството, че претенцията за разноски в заповедното и исковото
производство не се поддържа от ищеца, то съдът не дължи произнасяне по чл.78,
ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** против Т.А.С., с
ЕГН-********** *** иск за установяване съществуването на вземане за сумите: ***лв. главница за доставена и консумирана електрическа
енергия по партида клиентски
№***, в обект на
потребление в гр.С., ул.“Б.“
№12,
ИТН:*** от 11.07.2014г. до 10.07.2015г.,***лв. лихва за забава от 16.09.2014г. до
07.11.2017г. и законна лихва върху главница от 08.11.2017 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №2255/08.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3431/2017 г. по описа
на К. районен съд като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3431/2017
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: