№ 6971
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110163305 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че има вземане към ответника Г. Й. К. за
сумата 1 510,80 лв., представляваща цена на потребена вода в имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Люлин, бл.226, вх.В, ап.39, за периода от 08.07.2019г. до 07.03.2021г.,
ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до плащането, както и сумата от 591,75 лв. –
мораторна лихва за периода от 08.07.2019г. до 07.03.2021г., за които суми му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31713/2021г. по описа на
СРС, 77-ми състав. Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което моли съда да
постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги (доставка и пречистване
на вода) при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги в посочения обект,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Й. К. е депозирал отговор на искова молба, с
който оспорва исковете. Оспорва да има облигационни правоотношения с ищеца с
предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва представените общи
условия и релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
1
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
От приложената по делото справка по партидата на Г. Й. К. в Служба по
вписванията – София /л.6-9 от делото/, се установява, че на 25.03.2005г. ответникът Г.
Й. К. е закупил от Николета Й.а К.а процесния недвижим имот, находящ се в гр.София,
ж.к.Люлин, бл.226, вх.В, ет.2, ап.39, като по делото няма данни имотът да е прехвърлен
на трето лице след посочената сделка.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот,
той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
2
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период
приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила
на 28.08.2016г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа
на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана
питейна вода.
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на
количеството доставени В и К услуги в процесния имот. Първоначално изготвената
СТЕ потвърждава, че процесният имот е водоснабден и дружеството е доставяло и
трите вида В и К услуги до него, а именно доставка на вода с питейни качества,
отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване. Вещото лице
посочва, че в имота са монтирани четири водомера – два за студена и два за топла вода,
които са измервали ползваните В и К услуги, като отчитането е правено на всеки три
месеца от проверител на оператора или по самоотчети, а в междинните месеци е
начислявана усреднена консумация, която след това е изравнявана съгласно
нормативните изисквания, тоест при осигурен достъп до уредите. Допълнителната
експертиза определя количеството на доставените В и К услуги за процесния период, а
именно от 08.07.2019г. до 07.03.2021г., в размер на 534,549 куб.м. вода. Съдът
3
кредитира изцяло заключението на приетата комплексна съдебнотехническа и
счетоводна експертиза, в това число и по допълнителната такава, като компетентно
изготвени въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на приложимата
нормативна уредба. Ето защо, при съвкупна преценка на доказателствения материал по
делото и процесуалното поведение на страните, настоящият съдебен състав намира за
установена реалната доставка на В и К услуги от ищеца в имота ползван от ответника
през посочения период, като вещите лица са изчислили, че за процесния период от
08.07.2019г. до 07.03.2021г. е дължима стойност на доставени В и К услуги в размер на
1474,20 лв., т.е. установява се наличие на вземане на ищеца срещу ответника за
посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано по същество
наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №3/18.05.2012г.
по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено
е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111,б.„в“ ЗЗД и за
тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК е подадено на 04.06.2021г., като от тази дата установителният иск се
счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) и погасителната давност за претендираните
вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца
за процесния период от 08.07.2019г. до 07.03.2021г. не са погасени по давност.
С оглед изложеното, искът е основателен до размера от 1 474,20 лв.,
представляваща цена на потребена вода в имот, находящ се в гр.София, ж.к.Люлин,
бл.226, вх.В, ап.39, за периода от 08.07.2019г. до 07.03.2021г. и следва да се уважи, а за
4
разликата до пълния предявен размер от 1 510,80 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването на
фактура), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
ответникът Г. Й. К. дължи обезщетение за забава върху дължимата от него главница от
1474,20 лв. за периода от 07.09.2019г. /когато е изпаднал в забава за заплащане на
задължението за м.07.2019г., фактурирано на 07.08.2019г., с настъпил падеж на
06.09.2019г./ до заявената от ищеца крайна дата 07.03.2021г., в размер на общо 104,06
лв. съгласно допълнителното заключение на ССчЕ. До размера на посочената сума и за
посочения период акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до пълния предявен размер от 591,75 лв. и за периода от 08.07.2019г.
до 06.09.2019г. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 181,38 лв. /за държавна
такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски по
ч.гр.д. № 31713/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав в размер от 46,22 лв. /за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 149,62 лв. – адвокатско възнаграждение,
което е действително заплатено от ответника на адв. С., видно от приложен по делото
Договор за правна защита и съдействие №13/28.01.2022г., представляващ разписка за
получената сума /л.16-гръб от делото/. Ищецът своевременно е възразил по реда на
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес,
както и събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Г. Й. К., ЕГН
**********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение от 22.06.2021г. по ч.гр.д. №31713/2021г. по описа на
СРС, 77-ми състав, както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите
сумата от 1474,20лв., представляваща цена на потребена вода от Г. Й. К. в имот,
находящ се в гр.София, ж.к.Люлин, бл.226, вх.В, ап.39, за периода от 08.07.2019г. до
07.03.2021г., ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,06 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 07.09.2019г. до 07.03.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 от Закона за водите до пълния предявен размер от 1510,80 лв., както и иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 591,75 лв. и за
периода от 08.07.2019г. до 06.09.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Й. К., ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода” АД, ЕИК *********, сумата от 181,32 лв. разноски в исковото
производство, както и сумата от 46,22 лв. разноски по ч.гр.д. № 31713/2021г. по описа
на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода” АД, ЕИК *********, да
заплати на Г. Й. К., ЕГН **********, сумата от 149,62 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6