Решение по дело №304/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. К. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. С. П. - ***, против Решение № 27/02.04.2024 г., постановено по АНД № 76/2024 г. по описа на Районен съд Нова Загора, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7904454, издаден от ОДМВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4, вр. с ал.1 т.3 от ЗДвП и К. К. е осъден да заплати на ОДМВР Сливен сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се още, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, които не били отчетени от решаващия състав. Неоснователно съдът приел, че нарушението е установено по безспорен начин. Счита, че не са събрани относими към случая доказателства относно повторността на нарушението, както и не били обсъдени всички възражения и доводи в касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на РС Нова Загора и постанови друго, по съществото на спора, с което да бъде отменен издаденият ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. В писмено становище излага подробни съображения във връзка с твърдяната незаконосъобразност на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Сливен, в представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя доказателства за издаден електорен фиш серия К № 6186495.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на Административен съд Сливен, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Нова Загора се е развило по жалба на К. С. К. от [населено място] срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7904454, издаден от ОДМВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4, вр. с ал.1 т.3 от ЗДвП. В електронният фиш е посочено, че на 18.07.2023 г., в 19:11ч., в [населено място] по [улица]срещу бензиностанция Лукойл, в населено място, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11, е извършено нарушение за скорост при управление на МПС с рег. № [рег. номер], установено и заснето с автоматизирано техническо средство мобилна радарна система АТС SITRAFFIC LYNX speed ERS 400. Установената стойност на скоростта е 78 км/ч при отчетен километров толеранс от -3 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 28 км/ч. Във ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност - ЕФ серия К № 6186495, влязъл в сила на 30.06.2023г..

За да потвърди ЕФ, Районен съд Нова Загора е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от Министъра на вътрешните работи, отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, като при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства – снимков материал, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство, регистър на одобрените за използване типове средства за измерване /л.11 - л.18 от дело на РС Нова Загора/, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182, ал.4 и ал. 1, т. 3 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно К. К. е санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш. Прието е, че нарушението е повторно, тъй като е установено, че е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №6186495 на 30.06.2023г.

Решението на Районен съд Нова Загора е валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Противно на твърденията в касационната жалба съобразени, разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички заявени възражения на жалбоподателя. Изцяло се споделя извода на РС Нова Загора, че в съответствие със законово установените изисквания, електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението - в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на административно нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гледна точка на правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

Противно на твърдението на санкционираното лице, по делото са събрани всички необходими и относими доказателства, които са напълно достатъчни за установяване на извършеното нарушение. Към преписката е приложен протокол за проверка на стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Нарушението се установява и от изготвената с техническото средство снимка на л.11 от делото на РС Нова Загора, имаща качеството на веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. По делото е приобщено удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство, от което се установява по несъмнен начин годността на техническото средство, с което е документирано превишението на скоростта, съответно несъмненото извършване на посоченото в електронния фиш нарушение /л.16 от делото на РС Нова Загора/.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Доколкото по преписката не се съдържа декларация, от която да се установява, че друг е управлявал посоченото в ЕФ МПС, доколкото именно това МПС е заснето на приложения снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, се налага извод, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, именно касационният жалбоподател К. К. е осъществил посоченото от АНО нарушение. Относимата към издаването на ЕФ информация в снимковия материал е на български език - номер на МПС, измерена скорост, ограничение на скоростта, превишение, наказуема скорост и наказуемо превишение. При тези данни изводът на РС Нова Загора, че не възниква съмнение относно това чия е измерената скорост, е законосъобразен и правилен. Законосъобразни са и изводите, че от АНО е приложена относимата правна норма, както е наложена съответната глоба за нарушение, извършено несъмнено в условията на повторност, за което се представят доказателства пред настоящата касационната инстанция.

Ето защо касационният състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за формална и процесуална законосъобразност на оспорения ЕФ серия К, № 7904454 на ОДМВР – Сливен и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на това решение.

По тези съображения Административен съд Сливен намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/02.04.2024 г., постановено по АНД № 76/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА К. С. К. от [населено място], [жк] *** с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР Сливен сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.