№. 311 / 20.5.2019 г.
.Р Е Ш Е Н И Е
. гр.Монтана
. 17.05.2019г.
.
. В. ИМЕТО НА НАРОДА
.
.РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в. публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в. състав:
.
. ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
.
.при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №. 2391 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
.
.Производството е образувано по искова молба на Е.А.П. xxx срещу Л.И.П. по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
.Поддържа, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, поради следните причини:
.Първата причина за влошаване на отношенията им ищецът заявява, че било влиянието на майката на ответницата, която се намесвала в. семейния им живот, което като краен резултат довело до фактическата им раздяла преди около 10 години. Поддържа, че по време на тази раздяла установил връзка с друга жена, която продължила години. През периода на фактическата раздяла твърди, че правили опити за заздравяване на брака, което било преди около 2 години, когато починала майката на ответницата. Съпрузите се събрали да живеят заедно, но ищецът заявява, че поведението на съпругата му не било адекватно, което породило в. него страх за здравето, дори и за живота му. Всички тези действия водели до нетърпимост между съпрузите в. резултат, на което съпругата напуснала семейното жилище и отишла да живее в. дома на родителите си.
.Поддържа, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според ищеца съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала.
.Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася по въпроса за вината, да не се обсъждат въпроси относно родителските права, издръжка и режим на лични контакти, тъй като родените от брака деца са навършили пълнолетие.
.Към ИМ са приложени като доказателства удостоверение за граждански брак, декларация за семейно и имотно състояние и вносна бележка за платена ДТ. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.
.По същество поддържа предявения иск, като моли съда да постанови решение, с което допусне развод по вина и на двамата съпрузи, брачното провинение на ищеца е установената извън брачна връзка, а на ответницата неглижирането на съпруга и домакинството, за да гледа майка си, както и отказа й да се подложи на изследване във връзка със заболяването на ищеца.
.По искането за предоставяне ползването на семейното жилище поддържа, че не са изпълнени изискванията на закона за това, чл.56, ал.1 от СК, тъй като ответницата няма жилищна нужда, видно от приложените писмени доказателства, а освен това семейното жилище в. с.Медковец е собственост на търговско дружество към настоящия момент.
.По предявения иск за заплащане на издръжка ищецът твърди, че е неоснователеН. Издръжката на бивш съпруг не е безусловна, а е дължима при доказана нетрудоспособност на другия съпруг или невъзможност да се издържа от доходите или имуществото си. В. настоящия случай тези условия на закона не са налице, тъй като ответницата работи и реализира доходи.
.В. срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът Л.И.П.. представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че с поведението си е довела до настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство в. брака. Поддържа, че ищецът е този, който през целия им съвместен живот е действал против съпругата и децата си, като е упражнявал волята си еднолично, с обиди и унижения, а освен това е създал и извънбрачна връзка с друга жена, 14 години по-млада от него, която назначил на работа във фирмата си. Не криел тази връзка, така че да запази достойнството на съпругата си и своето на почтен човек. Излага подробни съображения и доводи в. тази насока. Оспорва, че сама е напуснала семейното жилище, напротив твърди, че била изгонена от ищеца на 06.05.2018г. Ответницата поддържа, че се грижела за домакинството и неговата издръжка, като заплащала разходите, а съпругът й „правел бизнес”. Доходите от този бизнес, като земеделски производител, ищецът задържал само за себе си, а не ги споделял със семейството си.
.По същество не оспорва иска за развод, но оспорва твърдението, че тя има вина за дълбокото и непоправимо разстройство в. брака.
.Предявява насрещни искове, като моли съда да постанови решение, с което прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищеца. Да предостави ползването на семейното жилище в. с. у.Н. Б. №.1 на нея, като ищецът бъде осъден да го освободи и предаде владението му, да бъде осъден ищецът да й заплаща месечна издръжка в. размер на 500 лева, платима на всяко първо число на месеца, считано от прекратяването на брака до изтичането на три години от прекратяването му, да запази фамилното си име П.. с което е известна в. обществото, както и ищецът да бъде осъден да заплати сторените разноски на основание чл.329, ал.1 ГПК. Заявява искания за събиране на допълнителни доказателства.
.По същество, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло становището си, заявено в. писмения отговор на исковата молба.
.Доказателствата по делото са писмени и гласни.
.Съдът, след като ги прецени, съобрази доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
. Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 15.05.1977г. в. с. о. - Удостоверение за граждански брак /л.6 от делото/, за което е съставен акт за граждански брак №. 0007/15.05.1977 г. От брака си имат родени две деца, които към момента са пълнолетни. След сключването на брака съпрузите живеели в. гр.София, след това се преместили в. жилище в. гр.Монтана, а преди фактическата раздяла, преди около 10-12 години живеели в. с. о.. Ищецът Е.П. е земеделски производител, с място на осъществяване на дейността си в. землището на с. а ответницата работи като детска учителка.
. Ответницата поддържала домакинството, като в. същото време се грижела и за майка си, която живеела в. близост до жилището на съпрузите, в. същото населено място. Преди около 10-11 години ищецът имал здравословен проблем, свързан със заболяване на простатата, което наложило редица изследвания от негова страна, както и от страна на съпругата му. Ответницата не желаела да се подложи на медицинско изследване, което създало напрежение между съпрузите.
. В. този период от време ищецът установил извънбрачна връзка с друга жена, свид. В. М. А.. което обстоятелство е причина ответницата да се премести да живее при майка си, в. същото село, през няколко къщи.
. Ответницата живяла при майка си до смъртта на последната, началото на м.октомври 2016 година. След нейната смърт се върнала при съпруга си в. семейното жилище, по покана на последния, за да направят опит да изгладят отношенията си и заздравят брака си. Това фактическо състояние продължило до 06.05.2018г.. когато ответницата напуснала окончателно ищеца и отново заживяла в. наследствената къща от майка си, където живее и в. момента.
. От този момент съпрузите не са се събирали, не поддържат никакви контакти помежду си, не се търсят и нямат никакви отношения. Бракът им съществува само формално, опразнен от съдържание и взаимно уважение и зачитане.
.Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от твърденията на страните, от събраните писмени доказателства и гласни такива.
.По делото са разпитани две групи свидетели, допуснати по молба на ищеца, както и такива допуснати по молба на ответницата.
.От показанията на всички разпитани свидетели се налага извода, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно неговото заздравяване, като това състояние е с давност от около 10 -11 години.
.Причина за влошаване на отношенията между съпрузите по убеждение на съда, с оглед събраните доказателства, е заболяването на ищеца, което наложило редица изследвания, вкл. и на ответницата, на които последната не желаела да се подложи. В. тази връзка са свидетелските показания на с. Т. който няма родствена връзка със страните, приятел е на ищеца, има лични и непосредствени впечатления, свързани със здравословния проблем на Е.П.. поради което съдът кредитира неговите показания. С. подробно и последователно обяснява как са се развили отношенията между страните след като се е установил проблема на ищеца с простатата и нежеланието на съпругата му да си направи изследване и нейното поведение след това.
.Именно в. този период от време ищецът създал и извънбрачна връзка със свид.В. А.. която първоначално започнала работа при него, а след това и заживяли заедно. Ищецът признава този факт, като същия се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели Гошо Т. Р.Е.. дъщеря на страните, и Г.П.Й. и по този факт няма спор между страните.
.Спорен е въпросът налице ли е брачно провинение от страна на ответницата П.. В. тази връзка ищецът се домогва да установи, че съпругата му не се е грижела за него и домакинството, не изпълнявала задълженията си на домакиня и съпруга, гледала майка си и се вслушвала в. нейните съвети, започнала да прави „магии” и др.п.
.Горните факти не намират опора в. доказателствата по делото. Действително от показанията на С. и А. се установява променено отношение на ответницата към съпруга, което обаче е свързано с установената в. този период извънбрачна връзка от ищеца. Именно брачната изневяра на ищеца е причина за поведението на ответницата и отношението й към съпруга. Създадената връзка от ищеца е причината, за да напусне ответницата семейното жилище и да отиде да живее при майка си.
.В. този смисъл са свид.показания на свид.Р.П. и Г.Й.. които поддържат, че ответницата изключително тежко преживявала факта, че съпруга й си има любовница, като повече от три години правела опити да запази семейството. Свидетелите заявяват, че преди около 2 години съпругата отново се върнала при съпруга си, за да се опитат да поправят отношенията си, но отново не се получило и от 2018г. са окончателно разделени.
.Съдът кредитира изцяло така дадените показания, тъй като същите са лични, непосредствени и логически, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства – твърденията на ответницата в. отговора на исковата молба и писмените доказателства.
.От горното се извежда несъмнения извод, че е налице брачно провинение от страна на ищеца, което довело до промяна в. отношението на ответницата, както и положените усилия от страна на съпругата за заздравяването на този брак, които обаче останали неуспешни.
.От доказателствата по делото не се установява брачно провинение от страна на съпругата, ответник.
.В. тази насока са единствено твърденията на ищеца и свид.показания на свид.А.. която към момента живее на съпружески начала с ищеца и в. този смисъл нейните показания не са обективни и достоверни. Свидетелката, живеейки с ищеца, несъмнено е заинтересована от крайния изход на спора, с оглед на което съдът не кредитира нейните твърдения.
.Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49,ал.1 СК се явява основателеН.
.Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства съпругът, ищец, с поведението си е нарушил своите брачни задължения, ангажирал е брачната си вина, като е установил извънбрачна връзка, което като краен резултат е довело до разкъсване семейната общност на страните. В. техните взаимоотношения липсва разбирателство и взаимно уважение и в. този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано й от закона и морала. Фактическата раздяла окончателно е отчуждила съпрузите и всеки е заживял свой собствен живот. При този разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че виновен за разстройството на брака е ищецът.
.Предвид това съдът допуска развод и прекратява брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ищеца.
.Страните от брака си имат родени две деца, които са навършили пълнолетие, поради което съдът не се произнася по въпроса за упражняване на родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката им.
. Ответницата е направила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в. с. о.. у. Н. Б. №..
. От доказателствата по делото се установява следното:
. Към деня на фактическата раздяла съпрузите са живеели в. жилище в. с. у.Н. Б. №.. „Семейно жилище” по смисъла на §1, т.1 от ДР на СК, е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Т.е. семейното жилище е това, находящо се в. с.Медковец и ответницата е заявила претенции за ползването му след прекратяването на брака.
. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.
.Такова искане за предоставяне ползването му е направила ответницата, а от страна на ищеца няма заявено искане в. тази насока.
.С оглед наличието на предпоставките на закона, освен заявено искане, следва да е налице и жилищна нужда, което условие е кумулативно предвидено.Следователно следва да се установи наличие на жилищна нужда у ответницата, за да се предостави ползването на семейното жилище.
.От ангажираните по делото доказателства, НА за собственост на недвижим имот на л.27 от делото, се установява, че страните притежават в. режим на съпружеска имуществена общност жилищен апартамент в. гр.Монтана, в. което жилище са живели години, преди да се преместят в. с. обл. Монтана, в. което жилище, видно от гласните доказателства, в. настоящия момент живее сина на страните.
.На следващо място ответницата притежава по наследство, ½ идеална част от наследствен жилищен имот в. с. о.. където е живяла по време на фактическата раздяла и в. който имот тя живее и в. момента, свид.показания на свид.Р.П. и Г.Й..
.Освен това страните към момента на фактическата раздяла са живеели в. имот чужда собственост, тъй като семейното жилище е отчуждено с НА за продажба, на Търговско дружество „П.” ООД, като тази сделка е осъществена на 16.04.2018г.. която дата е преди датата на фактическата раздяла, 06.05.2018г.
.При така събраните доказателства и изложени по-горе факти се налага извода, че искането за предоставяне ползване на семейното жилище от страна на ответницата, е неоснователно.
.В. конкретният случай ако приемем, че сме изправени в. условията на ал.1 на чл.56 от СК, то за уважаване искането на ответницата следваше да бъде установено, че семейното жилище на страните не може да се полза съвместно от двамата съпрузи, в. каквато насока липсват каквито и да е доказателства и на следващо място, че ответницата има жилищна нужда, а доказателствата по отношение на последното сочат на обратния извод, ответницата притежава ½ идеална част по наследство от жилищен имот в. същото населено място и освен това, което не е без значение, този имот се ползва и към момента постоянно и трайно само и единствено от нея. Също така се установи, че страните притежават в. режим на СИО и жилищен имот, апартамент, в. гр.Монтана.
.Категоричния и несъмнен извод, който може да бъде обоснован е, че ответницата не установи наличие на жилищна нужда, което условие е задължително наред със заявеното искане за ползване, за да бъде предоставено ползването на семейното жилище на единия от съпрузите.
.Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на закона, за да бъде уважено това искане на ответницата, поради което същото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
.Заявено е и искане за заплащане на месечна издръжка от страна на виновния за прекратяването на брака, съпруг с правно основание чл.145 от СК.
.Законодателят е предвидил възможността за присъждане на издръжка в. полза на невиновния съпруг при прекратяване на брака - чл.145, ал.1 от СК, но тази издръжка не е безусловно дължима. По убеждение на съда такава ще се дължи от евентуално виновния съпруг на другия, доколкото последния е неработоспособен и не може да се издържа от имуществото си - чл.139 от СК. Конкретният случай не е такъв. Установи се, че ответницата не само е работоспособна, но и понастоящем работи като старши учител в. детско заведение „. д.”, реализира доходи и има и други имущества, което означава, че тя не може да претендира да бъде издържана, поради нетрудоспособността си или за това, че не може да се издържа от притежаваното от нея имущество.
.Не са налице предпоставките на чл.139 от СК, поради което искането на ответницата за присъждане на издръжка от съпруга й по реда на чл.145 от СК следва да се остави без уважение.
. По искането за фамилното име на ответницата, съдът приема, че след прекратяването на брака същата ще продължи да носи брачното си фамилно име П.. след като е заявила, че желае това и съобразно действащата законова уредба, чл.53 от СК, на това искане ищецът не може да се противопостави, тъй като изцяло зависи от желанието на ответницата.
. При този изход на процеса, ищецът следва да заплати по сметка на МРС държавна такса от 30.00 лв. за допускане на развода и сумата от 5.00 лв. ДТ в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на осН. чл.329, ал.1, изр. първо ГПК на ответницата следва да заплати разноските по делото в. размер на 1 200.00 лева, включваща адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.58 от делото.
. В. писмени бележки, след приключване на устните състезания, от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата.
. Съгласно ТР №.6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №. 6/2012 г.. ОСГТК, т. 3 и т. 11, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. По действащия ГПК съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
.Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания.
. На основание горното, съдът
.
.Р Е Ш И :
.
.ДОПУСКА РАЗВОД между Е.А.П. xxx.П. Е. №. 5. в. а. ЕГН xxxxxxxxxx и Л.И.П. xxx.П. Е. №. 5. в. а. ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 15.05.1977 г. с АКТ №. 0007/ 15.05.1977 г. в. с. обл. Монтана, поради настъпило в. него дълбоко и непоправимо разстройство.
.ВИНА за настъпилото в. брака дълбоко и непоправимо разстройство има Е.А.П..
.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Л.И.П. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в. с. о.. у.Н. Б. №.1, като неоснователно.
.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Л.И.П. за присъждане на издръжка в. размер на 500.00 лева, платима от съпруга й Е.А.П.. като неоснователно.
. Ответницата Л.И.П. запазва брачното си фамилно име П..
.ОСЪЖДА Е.А.П. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на МРС държавна такса от 30,00 лв. по допускане на развод и сумата от 5.00 лв. ДТ в. случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ответницата Л.И.П. сумата от 1 200,00 лева – разноски в. производството.
. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, в. двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.
.
.
.
.
.
.
.