№ 640
гр. Кюстендил, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба, подадена от
адв.Юл.Динева, в качеството й на пълномощник на „*******“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Сапарева баня, ул.
„Победа“ №19, срещу определение с №773/11.07.2022г. на Районен съд–
Дупница, постановено по гр.д.№1300/2022г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение РС-Дупница е допуснал обезпечение на
предявен от И. К. Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.Сапарева баня, ул.
„Йордан Михайлов“ №5, срещу „*******“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Сапарева баня, ул.„Победа“ №19, иск с
правно основание чл.200 от КТ във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, чрез налагане на
обезпечителна мярка „ЗАПОР“ до размер на сумата от 55 000 лева върху
банкови сметки на ответника, открити в посочени в определението търговски
банки, както и върху вземания на ответника от Община Сапарева баня по
договор за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на Община Сапарева баня, както и е издал обезпечителна
заповед.
Определението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и твърдения, че същото е било постановено в разрез с
обективната действителност и житейската логика. Твърди се, че със
запорирането на всички банкови сметки на дружеството и на вземанията му
по договора с Община Сапарева баня ще се стигне до невъзможност
дружеството да оперира със средства за заплащане на възнаграждения и
осигуровки на своите 21 работници и служители, за плащане на доставчици, в
т.ч. и за закупуване на гориво, работниците ще напуснат, дружеството ще
задлъжнее към държавата, ще бъде принудено да преустанови
сметосъбирането и сметоизвозването на територията на Община Сапарева
1
баня и ще загуби гаранцията по договора с Общината в размер на 19 600 лева.
Жалбоподателят сочи, че по така сключения договор получава средномесечно
възнаграждение от Община Сапарева баня в размер на около 36 000 лева,
както и, че месечните му разходи са от порядъка на 31 000 лева. Счита, че
обжалваното определение следва да бъде отменено или изменено, като се
изменят обезпечителните мерки или се наложат други, като предлага да бъде
запорирана сума в размер на 2 000 лева месечно относно вземането по
договора с Община Сапарева баня, при което в рамките на една година би се
събрала сума в размер на 24 000 лева. Наред с тези доводи се изтъква, че
исковата претенция не би била основателна за сума в размер на 55 000 лева,
която се счита, че е многократно завишена над справедливия размер на
дължимото обезщетение, с оглед претърпените наранявания, а също и, че при
настъпването на трудовата злополука има съпричиняване от страна на
пострадалия и допуснати нарушения от шофьора на камиона.
Към частната жалба са приложени документи в заверени преписи –
договор с №6/22.02.2021г. за възлагане на обществена поръчка; три броя
фактури за дължими възнаграждения в полза на „*******“ ЕООД от Община
Сапарева баня по така сключения договор за месеците март, април и май
2022г., съответно за суми от 35 545.80 лева, 36 627.30 лева и 36 332.10 лева;
изготвени от жалбоподателя справки за разхите за извършване на дейността
по сметосъбиране и транспортиране и за числения състав, двете към дата
19.07.2022г.
Насрещната страна – И. К. Б., чрез пълномощника си ад.Ст.Ганев от
АК-Кюстендил, в срок е подала отговор на частната жалба, в който изразява
становище за неоснователност на същата и за правилност на атакувания
съдебен акт. Оспорва се твърдението на дружеството, че наложения запор ще
стопира дейността на фирмата, като се възразява, че размерът на месечните й
разходи възлиза на посочената в частната жалба сума, като се оспорва
верността на приложените към жалбата справки. Обръща се внимание, че
размерът на трудовите възнаграждения в дружеството е нетно около 380 лева
месечно при шестчасов работен ден. Възразява се срещу становището за
наличие на съпричиняване и срещу предложения в жалбата подход за
налагане на частичен запор, като се изтъква тежестта на травматичното
увреждане, изразяващо се в ампутация на четири пръста на левия крак на
ищеца, при което се счита, че размерът на предявения иск не е завишен. Моли
се потвърждаване на обжалваното определение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок (съобщението за наложения запор е
получено на 15.07.2022г., а жалбата е депозирана на 21.07.2022г.), от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
2
РС-Дупница е бил сезиран с исковата претенция по чл.200 от КТ за
осъждане на ответника „*******“ ЕООД да заплати на ищеца И. К. Б. сума в
размер на 55 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
от Б. неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на настъпила на
06.08.2021г. злополука, приета за трудова с разпореждане с №17/13.10.2021г.
на ТП на НОИ-Кюстендил, изразяваща се в травматична ампутация на четири
пръста на левия му крак, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащана.
В исковата молба е било формулирано искане за допускане на
обезпечение на предявения иск, посредством налагането на запор на вземания
на ответника по банкови сметки в изброени търговски банки и на вземането
му по договор за извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване
на територията на Община Сапарева баня.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
предявения иск е допустим и, че с оглед приложените към исковата молба
документи, в това число – разпореждане с №17/13.10.2021г. на ТП на НОИ-
Кюстендил, с което претърпяната злополука е била призната за трудова по
чл.55 ал.1 от КСО и Експертно решение с №0474/21.03.2022г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ „Св.И. Рилски“ ЕООД-гр.Дупница, с което на Б. е
била определена 30 % ТНР пожизнено, същият е и вероятно основателен.
Съдът е намерил да е налице и обезпечителна нужда, предвид значителния
размер на паричното вземане и съществуващата опасност за ищеца да
осъществи правата си по евентуално осъдително решение. Намерил е
предложената обезпечителна мярка за подходяща.
Горните изводи на ДнРС се явяват правилни, доколкото както към
момента на постановяване на обжалваното определение, така и към
настоящия момент, са налице всички предпоставки за допускане на исканото
обезпечение. За да бъде уважено едно искане за допускане на обезпечение, е
необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде допустим; 2/ същият да се явява
вероятно основателен (или да бъде представена гаранция) и 3/ за молителя да
съществува интерес от обезпечението (обезпечителна нужда).
Искът, който молителят е предявил несъмнено е допустим –
осъдителни искове за заплащане на сума, въз основа на хипотезата на чл.200
от КТ, търсена като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – боли
и страдания, настъпили от трудова злополука. Искът е предявен срещу
пасивно легитимирания да отговаря по него работодател.
Към исковата молба са представени документи, от които може да се
заключи, че ищецът действително се е намирал в трудово правоотношение с
ответника; че същият е претърпял злополука, която е приета за трудова по
надлежния ред; в резултат на злополуката е настъпила трайна загуба на
работоспособността му, установена по съответния ред; налице са данни за
естеството на настъпилото травматично увреждане. Така представените
3
документи на този етап и за нуждите на производството по произнасяне по
молбата за допускане на обезпечение са годни да установят вероятната
основателност на предявения иск.
Несъмнено в хода на исковото производство ще бъдат обсъдени
възраженията на ответника, в това число и за съпричиняване на вредоносния
резултат, както и ще се търси отговор на въпроса какъв би бил справедливият
размер на обезщетението, съобразно действително претърпените от ищеца
вреди, но отговор на тези въпроси не би могъл да бъде даден при настоящото
произнасяне. Следва да се отбележи, че независимо от твърдението, че
исковата сума е прекомерна, на този етап размерът на претенцията не може да
бъде преценен като необосновано и очевидно прекомерно завишен, нито на
този ранен етап и при наличните данни да бъде определен произволно
някакъв друг по-нисък размер, за който претенцията да се приеме, че би била
евентуално основателна.
Налице е и интерес от допускане на обезпечението - за ищеца
съществува обезпечителна нужда, тъй като без обезпечението би се
затруднило или осуетило реализирането на неговото право. При искове с
предмет парични притезания обезпечителната нужда на практика се
предполага, доколкото всяко разпореждане на ответника с имуществото му
затруднява удовлетворяването на кредитора. В тази връзка обезпечителната
мярка „запор“ винаги се явява подходяща при иск за парично вземане.
Законодателят не е заложил като критерий за допускане на
обезпечението това дали и в каква степен обезпечителната мярка би
рефлектирала негативно върху търпящата я страна. Несъмнено, мярката
следва да бъде съответна на обезпечителната нужда и да не накърнява
неоправдано правната сфера на търпящия я субект. Мислимо е, че запорът
върху вземания на търговското дружество за сума в размер на 55 000 лева ще
затрудни в някаква степен дейността му, средствата, с които оперира ще
бъдат намалени, но в случая законът дава превес на интереса на кредитора, на
носителя на вземането, пред този на задълженото лице, което при това може
да се счита, че не е изпълнило доброволно извънсъдебно свое задължение.
Следва да се посочи, че наложеният запор върху вземанията е общо до
размер на 55 000 лева, а не по всяка сметка и всяко вземане, както и, че след
като самият жалбоподател твърди, че месечно получава по договора с
Община Сапарева баня възнаграждение от порядъка на 36 000 лева, то
каквито и разходи да има, малко вероятно е запорът на сума в размер на
55 000 лева да доведе до сериозен негативен икономически резултат, да
доведе до преустановяване на дейността му и да може да се окачестви като
неоправдано накърняване на неговия интерес. Не може да се намери за
подходяща предложената от жалбоподателя обезпечителна мярка чрез
налагане на запор до сума в размер на 2 000 лева месечно само върху
вземането по договора с Община Сапарева баня, тъй като подобна мярка не
може да създаде в пълна мяра гаранция на правата на ищеца.
4
Изложените доводи очертават неоснователността на частната жалба.
Определението на ДнРС следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение с №773/11.07.2022г. на Районен съд–
Дупница, постановено по гр.д.№1300/2022г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5