Р Е Ш Е Н И Е
№......../8.05.2018г.
8.05.2018 г., гр.Варна,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 31 с-в, в публично заседание
на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17299 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.415 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата
молба ищцовото дружество „М****“ АД сочи, че е сезирало съда със заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника И.В., по повод на което е било образувано ч.гр.д.№**** на РС В**** в рамките на което исканията на дружеството са уважени изцяло и
ответника е осъден да му заплати сумите от 985.26лв. остатък от главница по
договор за заем от 27.02.2009г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда да окончателното изплащане на главницата, 189.36лв. лихва
начислена за периода от 15.04.2009г. до 15.05.2013г., 370.93лв. неустойка за
забава за времето от 15.02.2013г. до 7.08.2017г. и сторените по делото
разноски. Сочи се, че ответника е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК,
поради което се предявява от ищеца настоящия установителен
иск, за установяване дължимостта на посочените суми и
за присъждане на сторените в заповедното и исковото производства разноски.
Търговското
дружество сочи, че между ответника и „Б****“ ЕАД на 27.02.2009г. е сключен договор за заем по силата на
който на физическото лице е отпуснат заем в размер на 7 000лв. със срок на
погасяване от 50 месеца при равни месечни вноски от по 234.82лв. На
14.10.2015г. вземането на банковата институция е цедирано
на ищеца, който поради спиране на изпълнението от страна на длъжника е
предприел настоящите съдебни действия.
Ответникът
от своя страна по реда на чл.131 от ГПК ответника се брани с оскъдни твърдения,
че не е уведомен за извършената цесия и счита, че претендираните
суми са силно завишени, като твърди, че не е бил уведомен за съществуването им.
Съдът намира, че предявените
искове намират правното си основание в чл.415 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл.99, ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид наведените от страните твърдения и събраните
по делото доказателства на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.10.2015г. между „М****”АД и „Б****” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който ищецът е придобил качеството на нов
кредитор по договор за паричен заем №**** от 27.02.2009г.,
сключен между ответника и
цедента, по силата на който
на И.И.В. е отпуснат паричен
заем в размер на 7 000лв.
По делото от
страна на ищеца е представено
писмо отправено от него и «Б**** ЕАД до ответника с което същият се уведомява, че вземането на банката към него по отпуснатия му кредит е цедирано в полза на настоящото ищцово дружество. По отношение на това писмо
липсват доказателства същото да е достигнало до
адресата си, като е представена
само разписка за извършено плащане на пощенска услуга. Следва обаче да се приеме, че уведомяването
е станало с връчването на исковата молба и придружаващите я доказателства, в този смисъл, - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. №****, I т. о., ТК и Решение № **** г. на ВКС по т. д. № ****съгласно която уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
На 9.08.2017г., ищцовото дружество е депозирало по пощата заяление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникаИвелин
В. е възразил.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът
е назначил и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, от чието
заключение се установява, че:
Видно от договора за паричен заем №**** /лист 17-19
от делото/ ответника е
усвоил заемната сума по
начина, посочен в договора, а именно - в брой, при сключване на договора.
Ответника е погасил общо 10 587.10лв.
към 22.01.2014г., като към датата на сезиране
на съда със заявлението е останало да дължи 789.90лв. главница и
306.03лв. лихва за времето от 22.01.2014г. до
13.11.2017г. Няма данни за суми, постъпили след депозиране на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на паричното задължение.
Дългът съгласно приложение №1 към
договора за цесия е продаден
в следния си вид 985.26лв. дължима
главница, 189.36лв.лихва,
189.02лв. неустойка за забава.
При изложеното по-горе решаващия състав от правна страна приема,
че дълг на ответника към «Б.П.п.ф. ЕАД е бил продаден чрез цесия на ищцовото дружество «М****АД, като
длъжникът е уведомен надлежно за това в рамките на настоящото
производство. Твърденията на ответника
за пълно погасяване на задълржението му се оборват от констатациите на вещото лице посочило в експертизата си, че към момента е
останало да се дължат - 789.90лв.
главница и 306.03лв. лихва за времето
от 22.01.2014г. до 13.11.2017г., като посочената главница е по-ниска от претендираната от ищеца и поради това претенцията следва да се уважи до
размера посочен от вещото
лице и да се отхвърли за разликата
над него до претендираните
985.26лв., а претендираната лихва е значително по-малка от установената от в.л. като дължима се. Ищцовата страна въпреки падащата върху нея тежест за доказване
на размера на претендираната неустойка, не е предприела действия за ангажиране
на доказателства в тази насока поради което
претенцията за сумата от 370.93лв. неустойка за времето
от 15.02.2013г. до 7.08.2017г. следва да бъде отхвърлена изцяло.
Предвид частичното уважаване
на претенциите и направените
искания ответника следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 214.85лв. разноски поделото,
а ищеца от своя страна следва да заплати на ответника 128.24лв. разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, при участието
на третото лице помагач «Б**** *** на страната на ищцовото търговско дружество, че И.И.В.
ЕГН********** *** ДЪЛЖИ на „М****, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК**** сума в общ
размер на 979.26лв., от които 789.90лв. дължима главница по договор PLUS-**** и лихва в размер на 189.36лв. за периода 15.04.2009г. - 15.05.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-9.08.2017г. до окончателното изплащане на главницата, всички присъдени по ч.гр.д.№**** състав, като отхвърля претенцията за разликата
над присъдената главница от 789.90лв. до претендираните
985.26лв. и за сумата от 370.93лв. претендирана като неустойка за времето от 15.02.2013г.
до 7.08.2017г.
ОСЪЖДА И.И.В. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „М**** АД със
седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:****, сумата от 214.85лв.
сторени по делото съдебно-делови разноски и юридическо възнаграждение и 51.27лв.
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА „М****” АД със седалище и
адрес на управление:*** с ЕИК**** да
заплати на И.И.В. ЕГН********** *** сумата от 128.24лв. сторени по делото съдебно-делови разноски и юридическо
възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д.№**** на ВРС, ХLІ състав разпореждане №**** и издадената възоснова
на него заповед №**** и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д.№***** по описа
на ВРС, ХLІ-ти състав
само по отношение на сумата от 370.93лв. претендирана
като неустойка за времето от 15.02.2013г. до 7.08.2017г. и 195.35лв. разлика
между присъдената главница от 789.90лв. и претендираната
такава в размер на 985.26лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: