№ 202
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Б.а
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Б.а Въззивно търговско дело №
20253001000042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Офис Център Евксиноград“ ЕООД, чрез
адв. Б. П., против решение № 472/17.11.2024 г. по т.д. № 262 / 2024 г. на
Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска на „ТУИ България“ ЕООД по чл.
517, ал.4 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост на
постановения съдебен акт поради твърдяна липса на правен интерес. Сочи се,
че по отношение на ответното дружество вече е открито производство по
ликвидация по реда на глава 17 от ТЗ и то преди вписването на запор върху
дружествените дялове на „Вива Бизнес груп“ ЕАД. По посочените
съображения счита, че целеният правен ефект с иска по чл. 517, ал.4 ГПК е
постигнат и за ищеца „ТУИ България“ ЕООД липсва правен интерес от
предявяването му. Моли да се обезсили постановения съдебен акт и да се
прекрати производството.
При условията на евентуалност се поддържат доводи за неправилност
поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Навеждат се подробни съображения, с които се оспорва изводът на съда за
наличие на предпоставките за уважаване на иска. Твърди се, че производство
1
по реда на чл. 154, ал.1, т.2 ТЗ във вр. с чл. 266 и сл. ТЗ е открито преди
образуването на изпълнителното дело, както и преди вписването на запора
върху дружествените дялове на „Вива Бизнес Груп“ ЕАД от капитала на
„ОЦЕ“ ЕООД на 5.04.2024 г. и това обстоятелство е известно на ищеца по
силата на чл. 7 от ЗТРЮЛНЦ. Отбелязва се, че производството по ликвидация
на „ ОЦЕ“ ЕООД е спряно като обезпечителна мярка до приключване на т.д.
№ 192/ 20 г. по описа на ОС – Варна, което понастоящем е стабилизирано и
спряното ликвидационно производство следва да се възобнови. Въззивното
дружество счита, че предявяването на иска по чл. 517, ал.4 ГПК не предоставя
права на взискателя „ТУИ България„ ЕООД да участва активно в самото
ликвидационно производство и да получава удовлетворение в рамките на
ликвидацията, а единствено от ликвидационния дял на своя длъжник.
Предвид горното въззивникът моли съда да обезсили обжалваното
решение, а при условията на евентуалност да го отмени като неправилно и да
отхвърли предявения от „ТУИ България„ ЕООД иск по чл. 517, ал.4 ГПК.
В законоустановения срок насрещната страна „ТУИ България„ ЕООД е
депозирала отговор на въззивната жалба, чрез адв. К. Г.. По подробно
изложени доводи страната оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение. Изразява подробно становище по
възраженията във въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В настоящото производство ищецът се легитимира като кредитор по
силата на изпълнителен лист № 69/17.02.2020 г., издаден по т. д. № 964/2018 г.
по описа на ВОС, с който „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД и
„ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД са осъдени да заплатят общо сумата от 88
213.31 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД №
153/2024 год. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.
По изпълнителното дело е наложен запор на дружествени дялове,
притежавани от „ВИВА БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД в капитала на „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД, вписан под номер 002 в ТРРЮЛНЦ на 04.04.2020
год.
2
Установява се също, че в полза на същия кредитор са вписани запори и
под номера 001 /наложен по ИД № 20188080400382 и вписан на 05.07.2018
год. по / и 003 /наложен по ИД № 20247170400152 и вписан на 05.04.2024
год./
С Постановление изх. № 3279/07.05.2024 г. ЧСИ Румяна Тодорова, на
осн. чл. 517, ал.4 ГПК е овластила „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предяви иск за
прекратяване на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД пред съда по
седалището на дружеството - Окръжен съд – Варна.
Не се спори между страните, че с решение на едноличния собственик на
капитала на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД“ ЕООД от 30.08.2019 г. е било
взето решение за прекратяване дейността на дружеството и откриване на
производство по ликвидация при определен срок от 6 месеца и при назначен
ликвидатор. Прекратяването на дружеството и откриването на производство
по ликвидация е вписано на 12.09.2019 год. въз основа на заявление Б6 №
20190905171520.
Представени са доказателства, че с уведомление, връчено на 27.10.2021
год. ликвидаторът на дружеството е уведомил „ТУИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на
основание чл. 73 в ТЗ, че съгласно изготвения заключителен счетоводен
баланс липсва имущество, което подлежи на разпределение в полза на „ВИВА
БИЗНЕС ГРУП“ ЕАД под формата на ликвидационен дял, респ. не се дължат
плащания в полза на кредиторът, обезпечен със запор.
С Определение № 787/11.06.2024 г., постановено по настоящото дело, е
спряно производството по ликвидация на ответното дружество, което
обстоятелство е вписано по партидата на ответника в ТР с рег. №
20240612164318. Спирането на производството по ликвидация е допуснато
като обезпечителна мярка на висящия конститутивен иск.
ВОС е обявил за служебно известни обстоятелствата относно
постановяването на Решение № 208/29.06.2021 г. по т. д. № 332/2021 г. по
описа на ВОС и Решение № 463/24.11.2021 г. по т. д. № 338/2021 г. по описа на
ВОС, двете влезли в законна сила, с които съдебни актове са потвърдени
откази на длъжностни лица по регистрацията при Агенция по вписванията по
заявления от ответното дружество А4 за заличаване на дружеството след
приключило производство по ликвидация.
Служебно известно е на съда и постановеното по т. д. № 169/2023 по
3
описа на ВОС Решение № 185/24.04.2023 г., с което е потвърден отказ на ДЛ
при АВ по заявление от ответника за вписване на продължаване на дейността
на дружеството, което е влязло в законна сила.
Основният спорен въпрос пред настоящата инстанция е сведен до това
влияе ли завареното производство по ликвидация на допустимостта,
евентуално – на основателността, на предявения иск с правно основание чл.
517, ал.4 ГПК.
Конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК цели прекратяване на
дружеството, провеждане на ликвидация и като краен резултат –
удовлетворяване на взискателя чрез насочване на изпълнението върху
ликвидационния дял на длъжника, ако такъв бъде формиран след
удовлетворяване на кредиторите на дружеството. След влизане в сила на
решението ТД се прекратява и се извършва ликвидацията му. Посочената цел
и последици обуславят извода, че решението по чл. 517, ал.4 ГПК е съдебно
прекратително основание на ООД.
По отношение на дружеството „Офис Център Евксиноград“ ЕООД
обаче е налице вече настъпило законоустановено прекратително основание по
чл. 147, ал.2 вр. чл. 154, ал.1, т.2 ТЗ, осъществено с решение на едноличния
собственик на капитала. Настъпването на прекратителното основание води да
преустановяване на търговската дейност и преминаване на дружеството във
фазата по ликвидация.
Инцидентното оспорване на правната възможност на едноличния
собственик на капитала да приема решения за прекратяване на дружеството и
откриване на производство по ликвидация с оглед наличие на предходно
вписан запор върху дружествените дялове е недопустимо. Решението на
едноличния собственик е вписано в ТРРЮЛНЦ, а доводите за неговата
незаконосъобразност са доводи за вписване на несъществуващо
обстоятелство. Съобразно дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1
от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, ако решението на органа
е вписано в търговския регистър, оспорването му може да бъде осъществено
само след успешно проведен иск по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Провеждането на
самостоятелен иск е необходимо още и поради това, че ако решението на
ОС/едноличния собственик на капитала е вписано, за заличаването му чл.29
ЗТРРЮЛНЦ изисква влязло в сила решение т. е. произнасяне с диспозитив,
4
което не би могло да бъде постигнато при релевиране на нищожността чрез
довод или възражение.
Настоящият конститутивен иск цели да предизвика правна промяна,
която вече е настъпила чрез доброволна дружествена ликвидация. Няма
пречка съдружниците/едноличния собственик на капитала да приемат
решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по
ликвидация както преди инициирането на иск по чл. 517, ал.4 ГПК, така и по
време на висящия процес. Соченото правно действие не уврежда личните
кредитори на съдружник, обезпечени със запор върху дружествения му дял.
Обратно - чрез вече инициираната доброволна ликвидация се постигат по-
бързо желаните правни последици – прекратяване на дружеството с цел
удовлетворяване от ликвидационния дял на длъжника. В този смисъл и
доктрината - А.А., „Събирателно дружество“, „Конкуренция на прекратителни
основания“.
При съобразяване на горното предявеният иск е лишен от правен
интерес. Дружеството – ответник не може да бъде прекратявано повторно,
респ. искът не може да предизвика целения конститутивен ефект. В
откритото производство по ликвидация ищецът в качеството на кредитор с
наложен запор разполага с правата по чл. 73в ТЗ.
Хипотетичната възможност на едноличния собственик на капитала да
приема решение за продължаване на прекратеното дружество по чл. 274 ТЗ не
дерогира извода за липса на правен интерес. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното възникване и упражняване на
правото на иск, за която съдът следи служебно до даване ход на устните
състезания в съответната инстанция по същество. Към настоящия момент
производството по ликвидация на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД е
висящо, респ. в ТРРЮЛНЦ не е вписано продължаване на прекратеното
дружество в хипотезата на чл. 274 ТЗ.
Различията в режима за назначаване на ликвидатори при доброволната и
принудителна ликвидация не са достатъчни, за да формират извод за
допустимост на предявения иск. Следва да се има и предвид, че личните
кредитори на съдружниците могат да упражняват онези права, които
съдружниците имат по отношение на дружественото имущество /чл.134 ЗЗД/.
Сред тези права е и правото по чл. 266, ал.4 ТЗ за смяна на назначения
5
ликвидатор при наличието на важни причини.
С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде
обезсилен, а производството по предявения иск – прекратено /чл. 270, ал.3,
изр.1 ГПК/.
Въззивникът /ответник в първа инстанция/ не е претендирал разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 472/17.11.2024 г. по т.д. № 262 / 2024 г. на
Окръжен съд – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск с
правно основание чл. 517, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6