№ 182
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100900039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. Глава
XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба на „С. 35“ ЕАД, ЕИК ********, срещу отказ №
202212221120147/23.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър
обстоятелствата по заявлението, образец Б7 за вписване на действителни
собственици. Твърди се, че длъжностното лице неправилно приело, че със
заявлението не са заявени за вписване лица – действителни собственици,
определени по критерии на параграф 2 от ЗМИП и обема на техните права.
Действителният собственик бил „С.Т.“ АД (като собственик на 100 % от С. 63
ЕООД, което е собственик на С. 59 ЕООД, което е собственик на 100 % от
С.** ЕООД), като публичните дружества били освободени от задължения за
обявяване на действителния собственик съгласно параграф 2, ал. 1, т. 1 от ДР
на ЗМИП. Дружеството не разполага с действителен собственик- физическо
лице, тъй като такъв е юридическо лице, което е освободено от задължението
да обявява действителния собственик. Затова твърди, че заявяването на висш
ръководен служител на заявителя /лицето което го представлява/ за негов
действителен собственик не би съответствало на обективното фактическо
положение и няма да спомогне за изпълнение целта на закона, тъй като това
лице вече е вписано по партидата на дружеството в качеството му на
представляващ. Посочва, че единствената възможност да изпълни надлежно
възложените му по смисъла на чл. 63 ЗМИП публични задължения е като
заяви за вписване като действителен собственик лицето, което упражнява
пряк или косвен контрол върху него, респективно притежава правата
по параграф 2, т. 1 от ЗМИП, и което е дъщерно на публично дружество, за
което се прилага изключението по параграф 2, т. 1 и съответно да предостави
1
данни именно за това дружество и притежаваните от него права, което е и
сторено с процесното заявление.
Съдът, като съобрази доводите в жалбата, съображенията на
длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намери
за установено следното:
Производството пред Агенция по вписванията е образувано въз основа на
Заявление, образец Б7 вх. № 20221221120147/21.12.2022 г., с което е заявено
за вписване обстоятелства относно действителните собственици по партидата
на „С.“ 35 ЕООД – промяна в обстоятелства в полета №№ 37 – вписване на
юридическо лице или друго образувание, чрез която пряко се упражнява
контрол С. 59 ЕООД, заличаване на представителите на ЮЛ – К.С. и
вписване на В.Ц., по поле 538 – вписване на юридическо лице или друго
образувание, чрез която непряко се упражнява контрол С. 63 ЕАД, заличаване
на представителите на ЮЛ – К.С. и вписване на В.Ц., заличаване на
вписванията в поле 550 - „Действителни собственици - физически лица,
участващи пряко или косвено в дружеството“. Заявлението е подадено от
В.Ц. като представляващ „С.“ 35 ЕООД. Към заявлението са приложени
нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съобразно
утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане
на ЗМИП, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за
платена държавна такса.
В декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП е посочено, че се декларира
по т. 1, че представляваното от В.Ц. юридическо лице „С.“ 35 ЕООД има за
действителен собственик - друго – С.** ЕООД е дъщерно дружество на С.
ЕООД, което е дъщерно дружество на С. 63 ЕАД, което е дъщерно дружество
на С.Т. АД., ЕИК ******* – едноличен собственик на капитала на С. 63 ЕАД.
С.Т. АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар.
В декларацията са посочени и двете ‚юридически лица, които пряко (С. 59
ЕООД) и непряко (С. 63 ЕАД) упражняват контрол върху С.** ЕООД, както и
техните представляващи – и за двете дружества в В.Ц..
Установява се от отбелязванията по партидата на С.** ЕООД, че в
раздел „действителни собственици“ в поле 537. Юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол е вписана А.А.
АД, ЕИК *******, представители на юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол К.Н. С.; поле 538.
Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се
упражнява контрол - Е.С.Е.Ф. АД, ЕИК *******, представители на
юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се
упражнява контрол К.Н. С., ЕГН: **********, Държава: БЪЛГАРИЯ, поле
550. Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или
косвено в дружеството - О.И.Д., като притежаващ над 25% без да упражнява
контрол по смисъла на §1в от допълнителните разпоредби на ТЗ в капитала на
„Е.С.Е.Ф.“ АД, което дружество притежава над 25% от капитала на „А.А.“
2
ЕООД, а последното е едноличен собственик на капитала на „К.Г.“ ЕООД и
В.С.С. като притежаващ над 25% без да упражнява контрол по смисъла на §1в
от допълнителните разпоредби на ТЗ в капитала на „Е.С.Е.Ф.“ АД, което
дружество притежава над 25% от капитала на „А.А.“ ЕООД, а последното е
едноличен собственик на капитала на „К.Г.“ ЕООД.
За да постанови отказа длъжностно лице по регистрацията е приело, че в
заявлението са заличени действителните собственици – физически лица и не е
поискано вписване на действителен собственик – физическо лице.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт,
подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в
търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши
вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на
редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено
лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали
заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за
това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените
за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.
е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5
ЗТРРЮЛНЦ/.
Относно довода за ДЛР, че не може да се допусне вписване в раздел
„действителни собственици“, ако не е посочен действителен собственик –
физическо лице в графа 550, Съдът намира същите за неоснователни, ако е
посочено за вписване като действителен собственик юридическо лице, чиито
акциите се търгуват на регулиран пазар.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е
предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща,
точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни
действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че
тази информация относно физическите лица, действителни собственици,
3
подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че
обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е
постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в
търговския регистър.
В чл.63, ал.4 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат
вписани в съответния регистър. Легалната дефиниция на "действителен
собственик" по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в §
2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП – физическо лице, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в
това юридическо лице или друго правно образувание, включително
посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез
други средства, с изключение на случаите когато притежава акции от
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността.
Легално определение на понятието "действителен собственик",
употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 от ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като
същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от
Директива(ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на
юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в
търговския регистър със съответните идентификационни данни (следва да се
отбележи, че в настоящия случай не попадат в обхвата на изследване
въпросът за приложимостта на решение от 22.11.2022 г. на СЕС по дела C-
37/2020 и C-601/2020), е физическо лице или лица, които в крайна сметка
притежават или контролират юридическото лице или друго правно
образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата,
които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик-
физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на
изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз
или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна
степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това
изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти
в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на
регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и
постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права
акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална
регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за
акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното
дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване
на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху
4
капитала на тези дружества /чл. 145 - чл. 148е от ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 от
ЗПФИ/.
В случая заявителят попада именно в изключената от §2, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗМИП хипотеза, тъй като видно от приложената към заявлението
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, изрично е декларирано, че дружеството
С.Т. АД, което упражнява (по веригата на собственост) контрол върху
дружеството – заявител, е публично акционерно дружество.
Поради това и С.Т. АД е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и
подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред за
разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в Глава
единадесета, Раздел I от ЗППЦК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП - "В съответния
регистър се вписват следните данни съгласно декларация...", законодателят е
определил както подлежащите на вписване данни така и техният източник.
Поради това длъжностното лице извършва проверка само дали подадената
декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИМ и
дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване. При невярно
деклариране на заявените за вписване обстоятелства (или непълно
деклариране), законният представител на заявителя носи наказателна
отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се
налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП (така и
решение № 2365 от 30.10.2019 г. по т. дело № 4990/2019 г. на САС).
След като оповестяването на информация за действителен собственик
по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции
се търгуват на регулиран пазар, то по отношение на дъщерно дружество, при
което собствеността води до публичното дружество, е достатъчно да се
посочи публичното акционерно дружество като краен и действителен
собственик.
Поради това е основателно твърдението на частния жалбоподател, че на
дружеството-заявител не може да бъде вменено да заяви действителен
собственик - физическо лице по смисъла на ЗМИП за същото публично
дружество. Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните
дружества е именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява
информация за акционерите в този вид търговски дружества.
В конкретния случай обаче, установява се от заявление, образец Б7, вх.
номер 20221221120147, че е посочено заличаване в поле 550 на вписаните
физически лица като действителни собственици, без обаче да е поискано
вписване на С.Т. АД като действителен собственик – публично
дружество.
Установява се, че поисканото вписване в поле 537 и поле 538 засяга
вписване на промяна във вече вписани юридически лица, поради промяна на
наименованията им в ТР, и промяна на законните им представители.
Следователно, няма основание да се откаже вписване на заявените
промени в полета 537, 538 и 550. Заявителят определя кръга на отбелязаните
обстоятелства и носи отговорност за това. Щом е поискано заличаване на
5
вписванията по поле 550, няма основание да се откаже отбелязване на същото
в ТР по партидата на дружеството, като дружеството носи отговорност ако
няма вписани действителни собственици. Такава би била и отговорността ако
са вписвани като действителни собственици физически лица, които не са
такива.
В случая заявителят не е посочил, независимо от изложените аргументи
в жалбата вписване на С.Т. АД като действителен собственик – публично
дружество, като не е попълнил поле 550 от заявлението в посочения
смисъл. Ирелевантно е отразяването на това обстоятелство в
заявлението.
По изложените съображения атакуваният отказ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. В ТР следва да се направят съответните вписвания
съобразно посоченото в заявление Б7.
Воден от изложеното, СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, вх. № 1556, на жалба на „С.**“ ЕАД, ЕИК
********, ОТКАЗ № 20221221120147/23.12.2022 г. на длъжностно лице при
АВ-ТРРЮЛНЦ по заявление образец Б7 , вх. номер
20221221120147/21.12.2022 година.
УКАЗВА на АВ, ТРРЮЛНЦ да обяви заявените обстоятелства със
заявление образец Б7, вх. номер 20221221120147/21.12.2022 г. по партидата
на „С.**“ ЕАД, ЕИК ******** – вписвания на промени по полета 537 и 538 и
заличаване на вписванията по поле 550.
ВРЪЩА преписката на Агенция по вписванията - Търговски регистър
да се изпълнят указанията.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6