Р Е Ш
Е Н И Е
№.............../..............2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието
на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1212 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Земеделска кооперация „Луда Камчия“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Цонево, община Дългопол, област Варна,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
81-ФК/04.05.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция по приходите, с която, на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „г“ и чл.
187 ЗДДС, на кооперацията е наложена за срок от 14 дни принудителна
административна мярка запечатване на стопанисвания от нея търговски обект:
ведомствена бензиностанция, находяща се в село Цонево, община Дългопол,
стопански двор, и е забранен за същия срок достъпът до него.
По съображения за недостатъчност
в описанието на нарушението, за което е приложена ПАМ, поради неизясняване в
заповедта на обстоятелствата, при които е извършено деянието; за липсата на
мотиви, относими към определянето на срока за налагане на мярката; за липсата
на съставен за нарушението АУАН към датата на издаване на заповедта по чл. 186
ал. 3 ЗДДС, а оттам и за неустановеност на нарушението и отсъствието на
основание за прилагането на ПАМ; за несъответствието на ПАМ с целта на закона,
предвид факта че ПАМ като извънредно средство за защита има предназначението да
премахне /отстрани или неутрализира/ конкретно фактическо състояние, каквото
представлява непосредствената опасност от извършването или последващото
извършване на административното нарушение; за нарушаването с налагането на ПАМ на
принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като тя ще причини на жалбоподателя значителни
и трудно поправими вреди, се иска оспорената заповед да бъде отменена от съда
поради нейната незаконосъобразност.
В проведеното по делото на
21.09.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателят ЗК „Луда Камчия“,
редовно призован, не се представлява. От процесуалните му представители по
пълномощие адвокат Г.Н. и адвокат Г.Г. е постъпила на електронна поща на съда
молба с. д. № 13892/19.09.2022 г., с
която жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания като в допълнение
се сочи, че в случая не е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.
186 ал. 1 т. 1 буква „г“ ЗДДС, тъй като изпълнителното деяние не се изразява в неподаването
на информация в НАП, а в закъснялото изпълнение на нормативно вмененото на
субекта на отговорността задължение, както и че налагането на ПАМ, представляващо
запечатването на стопанисвания от дружеството търговски обект за срок от 14
дни, не отговаря на нито една от целите по чл. 22 ЗАНН. В заключение се отправя
и искане за присъждане на сторените по делото разноски от жалбоподателя съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК вр. 144 АПК.
Ответната страна – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по пълномощия юрисконсулт Р.Г.,
която в с. з. на 21.09.2022 г. претендира при отхвърлянето ѝ като
неоснователна жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение. В
евентуалност, ако оспорването се уважи, предявява възражение за прекомерност на
заплатеното на процесуалните представители на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в случай, че надвишава минималния нормативно установен размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Обстойни доводи в
подкрепа на становището за законосъобразност на оспорената заповед излага в
подадените по делото писмени бележки с. д. № 13383/08.09.2022 г.
Съдът, като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба от
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл.
186 ал. 4 ЗДДС, намира оспорването по делото за процесуално допустимо и като
такова – за подлежащо на разглеждане по неговата основателност.
За да се произнесе по основателността
на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната по делото заповед №
81-ФК/04.05.2022 г. /л. 24 и 25 от делото/ началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на
ЗК „Луда Камчия“, при позоваването на протокол серия АА № 0059433/03.05.2022 г.
от проверка на контролните органи на НАП в процесния търговски обект: ведомствена
бензиностанция, находяща се в с. Цонево, общ. Дългопол, стопански двор, принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „г“ ЗДДС, състояща се в
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, като на основание чл. 187
ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
С цитираната в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л. 2 от адм. преписка/
изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП
и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане
на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“,
включително и да отнемат в полза на държавата на основание чл. 186 ал. 2 ЗДДС
ползваното фискално устройство и правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В мотивите на заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС административният орган е обосновал прилагането на
принудителната административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186
ал. 1 т. 1 буква „г“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи на НАП
при проверката им в търговския обект на 03.05.2022 г. неподаване в НАП на датата
на данъчното събитие на данни за доставката на дизелово гориво по АДД №
00000000006711637/25.02.2022 г. Посочено е, че информацията е подадена на
04.03.2022 г., видно от служебен бон № 0004393/04.03.2022 г. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 3 ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г. на МФ/
вр. чл. 118 ал. 10 ЗДДС, като е посочено, че това се явява основание по смисъла
на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗДДС за прилагането на принудителна
административна мярка.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в съставен от тях и приложен по преписката протокол
серия АА № 0059433/03.05.2022 г., в който като констатирано нарушение е
посочено, че задълженото лице не е подало данни за доставката на течни горива
на датата на възникване на данъчното събитие и като приложение към протокола са
описани събраните при проверката доказателства: 1 бр. Х-отчет; 1 бр. КЛЕН;
документи за доставка на гориво от 25.02.2022 г. и 04.03.2022 г.; свидетелство
за калибриране и БЛОК-схема. Според съдържанието на протокола в стопанисвания
от ЗК „Луда Камчия“ обект е монтирано и функционира фискално устройство /ФУ/,
което е регистрирано в НАП, като обектът, представляващ ведомствена
бензиностанция, разполага с 1 бр. резервоар за дизелово гориво с обем 26845
литра. Посочено е, че причината за множеството прекъсвания на връзката с ЕСФП
към НАП се дължи на честите прекъсвания на електричеството. В протокола е
отразено, че проверката е извършена в присъствието на председател на
земеделската кооперация Б.К.А., който не е вписал възражения по направените констатации.
Според доказателствата по административната
преписка за установеното при проверката административно нарушение е съставен
АУАН № F652829/11.05.2022 г. /л. 14-13 от
преписката/, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 646214- F652829/07.07.2022 г. /л. 48-49 от делото/, с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на ЗК „Луда Камчия“ на
основание чл. 185 ал. 2 ЗДДС.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „г“ ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с
която изпълнителният директор на НАП, като орган
по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП, е
делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП правомощията да налагат ПАМ по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Възможността за делегиране на тези правомощия е изрично
регламентирана с разпоредбата на чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта
конкретни мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените
факти, свързани с нарушаването на чл. 3 ал. 3 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
вр. чл. 118 ал. 10 ЗДДС от стопанисващия търговския обект правен субект, са в кореспонденция
с установените в съставения при проверката протокол серия АА №
0059433/03.05.2022 г., който като редовно съставен от длъжностни лица в това им
качество и при изпълнение на служебните им задължения е официален
удостоверителен документ, ползващ се поради това с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила, като доказателственото значение на документа не е оборено
по делото.
При издаване на заповедта за
налагане на ПАМ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяната й.
От събраните по административната
преписка и приобщени по делото писмени доказателства се установява по безсъмнен
начин извършеното от ЗК „Луда Камчия“ нарушение на чл. 118 ал. 10 ЗДДС, довело
до налагането на процесната ПАМ при условията на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗДДС. Видно от приложеното горе в дясно на л. 21 от адм. преписка копие на служебен
бон № 0004393/04.03.2022 г., на 25.02.2022 г. ЗК „Луда Камчия“ е получила
доставка на 5000 литра дизелово гориво по АДД № 00000000006711637/25.02.2022
г., като информация за доставката е подадена в НАП едва на 04.03.2022 г. – факти,
които поначало не се оспорват от подателя на жалбата.
Съгласно чл. 118 ал. 10 ЗДДС
данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, е
длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 25 ал. 1 и 2 вр. чл. 6 ал. 1 ЗДДС
данъчното събитие в случая е възникнало в деня на получаването на стоката от
жалбоподателя, когато е осъществена доставката, а именно: 25.02.2022 г., на
която дата процесното количество дизелово гориво е преминало в патримониума на
ЗК „Луда Камчия“. При това положение, подавайки едва на 04.03.2022 г. данните
към НАП за осъществената на 25.02.2022 г. доставка на дизелово гориво,
жалбоподателят е нарушил императивно вмененото му задължение по чл. 118 ал. 10 ЗДДС да извърши това действие на датата на данъчното събитие 25.02.2022 г. Това
сочи на доказаност на материалноправното основание по чл. 186 ал. 1 т. 1 буква
„г“ ЗДДС за запечатване на стопанисвания от ЗК „Луда Камчия“ обект. Съгласно
разпоредбата принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. При доказаното наличие на предпоставките по чл. 186 ал. 1 т. 1 буква
„г“ ЗДДС компетентният административен орган поначало упражнява разписаното в
нормата правомощие в условията на обвързана компетентност.
Ирелевантен за материалната
законосъобразност на наложената ПАМ е фактът, че данните по чл. 118 ал. 10 ЗДДС
са подадени в НАП със закъснение само от няколко дни, част от които са
неработни. Нормата е императивна и повелява предписаното в нея действие да бъде
извършено от задълженото лице в изрично регламентирания в нея срок, а именно:
на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяна в обстоятелствата, като пропускането на този срок, независимо с колко
дни, осъществява фактическия състав на описаното в обжалваната заповед
нарушение.
Неотносимо към
законосъобразността на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е обстоятелството, на
което се позовава жалбоподателят, че тя е издадена преди образуването с АУАН на
административнонаказателното производство за нарушението. Издаването на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, с която при изпълнението на хипотезата на чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „г“ ЗДДС на нарушителя се налага предвидената в нормата ПАМ,
представляваща по правната си природа индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, е изцяло подчинено поради това на правилата на
АПК, докато с АУАН съгласно чл. 36 ал. 1 ЗАНН се поставя началото на
административнонаказателното производство за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя на административното
нарушение. Нито в специалния ЗДДС, нито според правилата на АПК издаването на
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е поставено в каквато и да било зависимост от
съставянето на АУАН за нарушението, което е и логичното положение като се има
предвид какво е правното значение на АУАН. Затова и в чл. 186 ал. 1 ЗДДС е
разписано, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Независимо от изложеното дотук, съдът
намира, че в случая е налице превратно упражняване на властнически правомощия
от страна на административния орган, несъобразено със заложените в чл. 22 ЗАНН
цели на принудителните административни мерки, според които ПАМ се налагат за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. След като в случая нарушението на
изискването за подаване на данни в НАП за доставката на полученото количество течно
гориво е отстранено от задълженото лице два месеца преди началото на проверката
от контролните органи на НАП /за сравнение тя е извършена на 03.05.2022 г., а
информацията за доставката на дизеловото гориво по АДД №
00000000006711637/25.02.2022 г. е подадена в НАП на 04.03.2022 г./, то се
налага извод, че към датата на проверката нарушението вече е било преустановено.
При това положение със запечатването на обекта и забраната на достъпа до него
не биха могли да се осъществят заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните
административни мерки, тъй като това няма да доведе нито до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, нито до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от него. След като още преди извършването на проверката за
спазване на данъчното законодателство допуснатият пропуск е отстранен от
задълженото лице, при това далеч преди началото й, макар и със закъснение от
няколко дни, то налагането на ПАМ при преустановено вече нарушение е
обезсмислено. Доколкото данните за процесната доставка на 5000 литра дизелово гориво
са подадени в НАП още преди началото на проверката, респективно и преди
издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, то в случая е явно, че организацията
в обекта е била променена, за да се съобразят изискванията по чл. 118 ал. 10 ЗДДС, поради което с ПАМ не би могла да се постигне и превантивната й функция, заложена
в закона. Подобно прилагане на мярката, след като нарушителят сам е преустановил
нарушението, придава на последната характер на санкция, а по правната си
природа принудителните административни мерки не са административни наказания. За
административно нарушение от вида на процесното законодателят е предвидил налагането
на имуществена санкция по административнонаказателен ред, целите на която са
различни от тези на ПАМ – да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани /вж. чл. 12 ЗАНН/. В случая това е
направено с издаденото за нарушението наказателно постановление № 646214- F652829/07.07.2022 на началника на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“.
Последователна е практиката на
ВАС, че при констатирано преустановено вече административно нарушение
налагането на ПАМ е в несъответствие с целта на закона, което от своя страна е
самостоятелно основание за отмяната й, съгласно чл. 146 т. 5 АПК. В този смисъл
са например решение № 13889 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 6457/2020 г. на ВАС,
VIII отделение; решение № 1187 от 09.02.2022 г. по адм. дело № 8259/2021 г. на
ВАС, VIII отделение; решение № 15448 от 14.12.2020 г. по адм. дело № 9096/2020
г. на ВАС, I отделение; решение № 14829 от 01.12.2020 г. по адм. дело №
8568/2020 г. на ВАС, I отделение.
Наред с това съдът счита, че за
да съответства ПАМ на целите на превенцията, освен всичко друго, но следва в
мотивите на заповедта да съществува яснота по отношение на критериите, въз
основа на които административният орган е определил при условията на оперативна
самостоятелност срока за нейното прилагане. В случая избраната от началника на
отдел „Оперативни дейности“ продължителност на срока за прилагането на ПАМ е 14
дни, тоест почти към средната нормативно установена като се има предвид, че
максималната по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е 30 дни. Със заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС административният орган е обосновал продължителността от 14 дни за прилагането
на ПАМ като се е позовал предимно на общи фрази, без да е изследвал и посочил конкретно
относимите към случая факти, които да му послужат при избора на срока по чл. 186
ал. 1 ЗДДС. Поради това, що се отнася до срока за запечатване на търговския обект,
административният акт е немотивиран. От обстоятелствената част на заповедта не
става ясно по какъв начин и въз основа на какво точно в случая е определен интензитетът
на въздействие върху правната сфера на адресата на приложената ПАМ с оглед
постигане на целите на превенцията. Позоваването от издателя на заповедта на
обстоятелството, че не е спазен редът и начинът за предаване на данните към НАП
по установената дистанционна връзка, както и че стоките, за които следва да се
подават данни, са такива с висок фискален риск по смисъла на Глава ХVа от ДОПК,
не представлява мотивиране на срока за налагането на ПАМ. След като извършеното
от задълженото лице нарушение всякога засяга фиска и обществения интерес и по
аргумент от чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „г“ вр. чл. 118 ал. 10 ЗДДС негов предмет
винаги са стоки с висок фискален риск по смисъла на позитивната правна уредба /течни
горива/, то това отрицателно засягане е основание за налагането на ПАМ, но не и
критерий при определянето срока за прилагането й. Даденото в мотивите на
заповедта разяснение за вредите от допуснатото нарушение, без да е
конкретизирано в какво точно се изразяват те в процесния случай, също не е в състояние да обоснове налагането
на ПАМ за определения в заповедта срок. В заповедта отсъства каквото и да било описание
на вида и начина на организиране на отчетността на търговеца, за да могат тези констатации
да послужат като съдържателен мотив при определянето на срока на действие на мярката
за административна принуда.
Преценено съвкупно, това налага
извод, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на
принудителната административна мярка, административният орган е нарушил и изискването
на чл. 6 ал. 1 АПК да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно
и справедливо като е пренебрегнал прокламираното с чл. 6 ал. 5 АПК правило, че
трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследвана от закона цел.
Изложеното в целостта си обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед по чл.
186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от съда съгласно правомощието му по чл. 172
ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
При този изход на правния спор в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството
разноски в общ размер на 380 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса
за образуване на делото, и 330 лева – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно приложения на л. 55 от делото договор за правна защита
и съдействие. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено от ЗК „Луда Камчия“
възнаграждение за адвокат е в по-нисък размер от предвидения минимален такъв по
чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, който е 500
лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Земеделска
кооперация „Луда Камчия“ – село Цонево, община Дългопол, издадената от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП заповед № 81-ФК/04.05.2022 г., с която, на основание чл. 186 ал. 1 т. 1
буква „г“ и чл. 187 ЗДДС, на ЗК „Луда
Камчия“ е наложена за срок 14 дни принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект: ведомствена бензиностанция, находяща се в село Цонево, община
Дългопол, стопански двор, и е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – ГД „Фискален контрол“ да заплати на Земеделска кооперация „Луда Камчия“,
ЕИК *********, направените в първоинстанционното производство разноски в размер
на 380 /триста и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: