Решение по дело №122/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 759
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Ева Димитрова Пелова
Дело: 20237150700122
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 759/8.12.2023г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА

 

При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 122/2023год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, предявена от П.К.К., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН / и Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за периода 11.02.1998г. – 23.12.2021г. в общ размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното  наказание „лишаване от свобода“ в Ареста – гр. Пазарджик за периода 11.02.1998г. – 06.07.1998г.; Затвора – гр. Пазарджик за периода 07.07.1998г. – 20.06.2017г. и в Затвора – гр. София за периода 21.06.2017г. – 23.12.2021г., изразяващи се изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки  и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, липса на достатъчно осветление и чист въздух, дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявала мухъл от влагата, получил заболяване – болест на Бюргер, довело до ампутация на палеца на левия крак.

В исковата молба е посочено, че за процесния периода, в килиите, в които е бил настанен Пл. К. по време на задържането си били пренаселени, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и течаща топла вода, хигиената била лоша, имало хлебарки и  дървеници, дрехите се сушели в килиите, вследствие на което имало мухъл, нямало достатъчно естествена светлина и свеж въздух, без условия за раздвижване, разболял се от болест на Бюлгер, което довело да ампутация на палеца на левия крак.

В открито съдебно заседание ищецът участва лично и се представлява от адв. С., който моли съда да уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна и доказана.

Ответникът – ГДИН, се представляват от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения излага в представени писмени бележки по същество на делото.

Ответникът – Министерство на  правосъдието не изпращат процесуален представител и не взимат становище по исковата молба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик  дава заключение за недоказаност на  исковата претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За периода 06.07.1998г. – 12.12.2016г. П.К. пребивавал самостоятелно в помещение № 106 към 01 отделение на Затвора – гр. Пазарджик, обособено като зона с повишена сигурност и охрана, с размер 6,7 кв.м, оборудвано с една маса, един стол и шкаф за съхранение на лични вещи. В помещението нямало обособена  тоалетна и течаща вода, имало бутон за сигнализация /звуков и светлинен/, като при подаването на сигнал лишения от свобода  бивал извеждан по всяко едно време на денонощието до санитарен възел. Посещавал два пъти седмично баня с топла вода. Имал  достъп до естествена светлина, чрез остъклен прозорец с размер 140/70см., чрез който се осъществявало и проветряването на килията, а в тъмната част на денонощието  светлината била изкуствена, от дежурно осветление.

В периода 12.12.2016г. – 30.06.2017г. ищецът бил настанен в общи помещения на строг режим в 07 отделение с други лишени от свобода, при липсата на данни  в кои спални помещения и с кои други лица е пребивавал в тях, тъй като  според номенклатурата на делата на ГДИН списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране.

През горепосочените периоди Пл. К. е бил извеждан  не по-малко от един час дневно за престой на открито, били осигурени условия за разходка  и спорт.

През тези периоди помещенията в 01 отделение са проектирани и оборудвани по начин, спазващи изискванията за минимални стандарти за жилищна площ. През този период  на цялата територия на Затвора – гр. Пазарджик са извършвани дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности, съгласно представените договори със дружествата, предлагащи подобни специализирани услуги – „ДДД-1“ ООД – гр. София, „Ди Ен Си Гарант“ ЕООД – гр. Пещера и „Си Ди Ти Труп“ ООД – гр. Пещера, съгласно изискванията на Наредба № 1 за условията, реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. В Затвора – гр. Пазарджик  имало обособено перално помещение, оборудвано с перални и сушилни машини, обезпечени с необходимите перилни препарати. Извършвало се ежедневно почистване и дезинфекция, пренасянето на чистото и замърсено бельо се   извършвало в отделни маркирани торби. Спалното  и постелъчно бельо на лишените от свобода се изпирало по утвърден график, по отделения, а при необходимост и по-често. Помещенията, в който е бил настанен Пл. К. имали достатъчен брой прозорци, отваряема част на прозорците, с възможност за проветрение по всяко време на денонощието.

Видно от приложените по делото сведения към 01.01.2008г. в Затвора – гр. Пазарджик  са пребивавали 826 лица, а към 31.12.2008г. те са били 769; към 01.01.2009г.  са пребивавали 769 лица, а към 31.12.2009г. те са били 593; към 01.01.2010г.  са пребивавали 593 лица, а към 31.12.2010г. те са били 579; към 01.01.2011г.  са пребивавали 579 лица, а към 31.12.2011г. те са били 593; към 01.01.2012г.  са пребивавали 593 лица, а към 31.12.2012г. те са били 525; към 01.01.2013г.  са пребивавали 525 лица, а към 31.12.2013г. те са били 433;  към 01.01.2014г.  са пребивавали 433 лица, а към 31.12.2014г. те са били 409; към 01.01.2015г.  са пребивавали 409 лица, а към 31.12.2015г. те са били 582; към 01.01.2016г.  са пребивавали 582 лица, а към 31.12.2016г. те са били 460; към 01.01.2017г.  са пребивавали 460 лица, а към 31.12.2017г. те са били 374; към 01.01.2018г.  са пребивавали 374 лица, а към 31.12.2018г. те са били 317.

Мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд на Затвора –гр. Пазарджик  е извършена през периода 2017-м. март 2020г., били изградени санитарни възли в помещенията, смяна на инсталации, подмяна на настилки  и облицовки, дограма, покрив. Тенденциозно от страна на лишение от свобода било увреждано имуществото и сградния фонд на пенитециарното заведение, чрез разрушаване целостта на подовите настилки, стените и прозоречните рамки, изкопаване на дупки  и трасета в стените, запушване с дрехи, пластмасови бутилки и др. на канализацията, тоалетните  и мивките, чупене на ВиК части, демонтиране на тоалетните чинии и др., за отстраняването на които затворническата администрация е изразходила през 2015г. – 8643,29 лева; 2016г. – 12 734,09 лева, 2017г. – 8861,02 лева.

П.К. е преведен в Затвора – гр. София на 06.07.2017г., като е разпределен в общи помещения  и разпределен в 12-та група, където пребивава до неговото освобождаване на 23.12.2021г. Документация относно настаняването на лишените от свобода се води  след издаването на приложената по делото Заповед  № Л-153/27.05.2020г. на началника на Затвора – гр. София. Спално помещение № 18 в 12 група, където бил настанен ищецът разполага с 2 стаи и санитарен възел, както следва : 7,50 кв.м. 2бр. легла / монтирани едно над друго/ - 1,33 кв.м., метално шкафче  - 0,18 кв.м; и 4,80 кв.м., ,бр. метално легло – 1,33 кв.м., метално шкафче – 0,18 кв.м. и маса – 0,49 кв.м. Във всяко помещение е обособена баня и санитарен възел, с наличие на течаща топла и студена вода. В коридора на 12 група имало обща баня, която лишените от свобода могат да ползват всеки ден до 20 часа. Към Затвора – гр. София има изградена пералня и сушилня, където лишените от свобода предоставят дрехи и спално бельо за изпиране по график. Веднъж месечно се извършва дезинсекция  и дератизация, като е позволено притежаването на допълнителни препарати, закупени от техни близки. На П.К. била одобрена и отпусната терапия по НЗОК за лечение на „Хепатит С“.

 Св. Д. в показанията си пред съда сочи, че познава ищецът от Затвора Пазарджик. Били заедно 6 месеца в една стая в Общото отделение. Преди това той бил на специален режим, в Първо отделение, където свидетелят пребивавал по наказание. В един коридор били изолаторите и изтърпяващите доживотни присъди. В периода  2016 г. – 2017 г. ползвали една и съща обща тоалетна във въпросния коридор. В килиите  нямало течаща вода и санитарен възел, имало  плъхове и дървеници. Условия за раздвижване имало по 1 час дневно на двора. Св. Д. бил в Затвора – гр. Пазарджик от 2005 г. до 2006 г.; от 2008 г. до 2012г. и от 2014 г. до 2019 г. В наказателните килии се настанявали максимум двама души. Не може да каже дали ищецът е бил сам в наказателна килия.

Св. П. сочи, че  познава ищецът от Затвора – гр. Пазарджик, били заедно там от 2009-2010 г. до 2012 г. Бил запознат с килията, в която бил настанен Пл. К., тъй като бил сервитьор няколко месеца и раздавал храна на лишените от свобода с постановени доживотни присъди и тези, които били в т. нар. тежък коридор. Ищецът бил в единична килия, без  тоалетна и мивка. На обяд лишените от свобода били извеждани до тоалетна, а в останалото време ползвали налична в килията кофа, която служела за изхождане. Имало мухъл, влага, мишки и дървеници.  Нямало условия за спорт. В килията, в която бил настанен Пл. К.  имало един прозорец.

В показанията си св. А. посочва, че познава ищеца, който бил  женен за сестра му. Били заедно в Затвора – гр. Пазарджик от 1998 г. до 2017 г., в срещуположни килии. Ходил в неговата килия, в която имало една вишка и едно шкафче, както и 10 литрова пластмасова кофа, която използвал за тоалетна. Нямало вода и санитарен възел в килийното помещение. Имало дървеници и хлебарки. Прозорецът в килията на ищецът представлявал ламарина с дупки, нямало електричество. Имали възможност  да посещават тоалетна когато ходели да се хранят -  сутрин, обед и вечер.

Първоначалните прояви на болестта при ищецът са от 2006г., когато е хоспитализиран в ХО на СБАЛЛС-София, по повод изтръпвания и болки на подбедриците и ходилата, усилващи се при ходене. През 2007г. е представен на ТЕЛК с 50 % трайно намалена трудоспособност. През м. май 2008г. е констатирано силно зачервяване на I пръст на десен крак, а впоследствие и гнойна колекция в поднокьтното пространство с фистулизация и гнойна секреция, съпроводени със силна болка, затрудняваща походката при липса на ефект от провежданото медикаментозно лечение. Хоспитализиран отново, като е осъществена консултация в УМБАЛ „Св. Екатерина“, с инвазивно образно изследване на съдовете на долни крайници. Обсъден като подлежащ на съдова реконструкция в ляво с последваща симпатектомия. Изписан с диагноза: TAO IV ст. Хронична тромбоза на лява артерия поплитея и артерия тибиалис. Суха некроза на първи пръст на ляв крак. Приет отново в ХО при СБАЛЛС гр.София от 26.09.2008г. до 20.11.2008г., ИЗ № 732/209, когато в УМБАЛ „Св. Екатерина“, е осъществено оперативно лечение - симпатектомия лумбалис син. По негови данни през 2011 г. развил суха гангрена на първи пръст на левия крак и била извършена ампутация на част от пръста. П.К. страда от болестта на Бюргер. Болестта на Бюргер, известна също като облитериращ тромбангиит (ТАО), е прогресиращо, неатеросклеротично, сегментно, възпалително заболяване, което най-често засяга малките и средни артерии на горните и долните крайници. Типичният възрастов диапазон за поява е 20 до 50 години и разстройството се среща по-често при мъжете, които пушат цигари, пури, никотинова заместителна терапия, дори и тези които дъвчат тютюн. Лечението на ТАО изисква незабавно и пълно спиране на тютюнопушенето, което в случая не е станало. При пациенти, които могат да се въздържат, ремисията на заболяването е впечатляваща и избягването на ампутация се увеличава. Когато засегнатите пациенти продължават да пушат, 43% се нуждаят от една или повече ампутации в следващите 7 години. Основен елемент на лечението е спирането на тютюнопушенето. Дори пушенето на 1 или 2 цигари на ден може да усложни болестта. В конкретния случай от диагностицирането на болестта е прилагано комплексно и адекватно медикаментозно и хирургично лечение, видно от приложената медицинска документация. Осъществени са консултации в специализирани национални центрове. Основната етиологична нокса- пушенето не е елиминирана, с което се обяснява и настъпването на усложнение от суха гангрена на палеца на левия крак, наложила частична ампутация. След извършването й Пл. К. е прекратил тютюнопушенето и провежда системна поддържаща терапия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че претърпени неимуществени вреди, за периода 11.02.1998г. – 23.12.2021г. в общ размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021г., вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на наложеното  наказание „лишаване от свобода“ в Ареста – гр. Пазарджик за периода 11.02.1998г. – 06.07.1998г.; Затвора – гр. Пазарджик за периода 07.07.1998г. – 20.06.2017г. и в Затвора – гр. София за периода 21.06.2017г. – 23.12.2021г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки  и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел, липса на достатъчно осветление и чист въздух, дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявала мухъл от влагата, получил заболяване – болест на Бюргер, довело до ампутация на палец на левия крак, в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, както и срещу Министерство на правосъдието, под чиято юрисдикция до 18.12.2018г. са били следствените арести.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите, съответно министерство на правосъдието.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Настоящия съдебен състав намира, че искът по пункт първи, за обезщетяване на претърпени от П.К. неимуществени вреди, в периода 11.02.1998-06.07.1998г. - обида, огорчение, стрес, възмущение, притеснения, психологически дискомфорт, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 КЗПЧОС: наличие на вредители –дървеници и хлебарки, непредприемане на ефективни мерки за дезинсекция, пренаселени килии, от които се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на санитарен възел и течаща вода, без условия за раздвижване, наличието на мухъл и т.н. следва да бъде отхвърлен като недоказан. По делото не са налични каквито и да било данни, от които да  е видно, че през този период ищецът е пребивавал в Ареста – гр. Пазарджик. Дори да се приеме , че това е било така, по делото не са налице доказателства, от които да  е видно какви са били условията в арестните помещения, подобни обстоятелства не се намират и в показанията на разпитаните по делото свидетели. След като по делото не са налице никакви доказателства, от които да е видно, че вследствие условията в арестните помещения на Пл. К. са били причинени неимуществени вреди, исковата претенция за горепосочения период се явява недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена като такава.

  По отношение на исковия период  07.07.1998г. – 12.12.2016г., видно от представените по делото доказателства П.К. е пребивавал самостоятелно в помещение № 106 към 01 отделение на Затвора – гр. Пазарджик, обособено като зона с повишена сигурност и охрана, с размер 6,7 кв.м, оборудвано с една маса, един стол и шкаф за съхранение на лични вещи, следователно не може да се счете, че същият е разполагал с по-малко от 4 кв.м. свободна площ. Ответникът не отрича, че в този период в помещението не  е имало обособена  тоалетна, както и течаща вода, което се потвърждава и от изложеното от св. Д., П. и А., чийто показания съдът кредитира като обективни и логични. Видно от гласните доказателствени източници, за удовлетворяване на физиологични нужди, ищецът е бил извеждат по време на триразовите хранения,  а в останалото време за тази цел е трябвало да ползва наличната в килията пластмасова кофа. От тези доказателствени източници съдът прави извод и за наличието на гризачи, хлебарки  и дървеници в килиите.  Видно от представените по делото протоколи за дератизация и дезинсекция такива са извършвани предимно в столовата, складовете, кухнята, служебния стол и административната сграда. В този исков период  подобни дейности на цялата територия на Затвора – гр. Пазарджик са били предприети през 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., съответно 2016г., след сключване на договора с „ДДД-1“ООД, като за останалото време, предмет на исковата молба не са налице данни такава дератизация и дезинсекция да е осъществявана. Видно от приложената справка от ГДИН за този исков период Пл. К. е имал достъп до естествена светлина, чрез остъклен прозорец с размер 140/70см., чрез който се осъществявало и проветряването на килията, а в тъмната част на денонощието  светлината била изкуствена, от дежурно осветление, като в тази връзка съдът не дава вяра на показанията на св. А. в тази им част, доколкото се явяват изолирани от останалия, събран по делото доказателствен материал. На територията на Затвора – г. Пазарджик има перално помещение, което се ползва от лишението от свобода по график, поради което не може да се възприеме настояването, че вследствие липсата на такова сушенето на дрехи в килията предизвиквала наличието на мухъл, доколкото е субективно решение на настанените в килиите да ползват този метод за изсушаване на изпраните вещи.    

По отношение на исковия период от 13.12.2016г. – 20.06.2017г.  по делото не са налице данни, от които е видно в кое помещение е бил настанен ищецът и  каква е била неговата квадратура, за да може да се прецени обективно имал ли е на разположение нужната и законоустановена жилищна площ. Подобна информация не се намира и в относимите гласни доказателствени средства – показанията на св. Д. и А..  Ищецът обосновава тази част от исковата си претенция и с твърдения за наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения, в което е бил настанен в този период, липсата на санитарен възел, както и течаща вода, липсата на свеж въздух, липса на условия за раздвижване, наличие на мухъл и влага.  Видно от представената справка от ГДИН , в горепосочените два процесни периоди на лишения от свобода е била осигурен престой на открито не по-малко от един част дневно, с необходимите условия за спорт и разходка, данни за което се намират и в показанията на св. Д. и не се отричат от същият.  По отношение липсата на санитарен възел и течаща вода съдът черпи данни от гласните доказателствени източници по делото, поради липсата на писмени или други такива, които да ги оборят. По отношение твърдението за наличие на инсекти в килийните помещения, настоящия съдебен състав намира, че видно от сключения с „ДДД-1“ООД договор на 08.11.2016г. ГДИН е предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на Затвора – гр. Пазарджик, поради което не може да се счете, че  е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и  превенция наличието на инсекти и др. на територията на пенитециарното заведение. По отношение настояването за наличието на мухъл в килията, отново следва да се отбележи, че в Затвора-гр. Пазарджик е налице перално помещение, ползвано по график от лишените от свобода, поради което обективно не се налага сушене на дрехи в килиите, към което действие обитаващите ги пристъпват по собствено желание, чрез които си действия предпоставят наличието на мухъл, което не може да се вмени в неправомерно без/действие на затворническата администрация.

По отношение на исковия период -  21.06.2017г. – 23.12.2021г., когато Пл. К. е пребивавал в Затвора – гр. София, е бил  разпределен в общи помещения  и разпределен в 12-та група. За периода 06.07.2017г., до издаването на  Заповед  № Л-153/27.05.2020г. на началника на Затвора – гр. София, относно воденето на документация за настаняването на лишените от свобода по делото не са налице каквито и да било данни – писмени или гласни, от които да е видно какви са били условията, при които ищецът е изтърпявал наложеното му наказание. Не може да се вмени в ущърб на затворническата администрация липсата на водене и съхранение на данни, след като не е налице законова норма, която да ги задължава да водят подобна статистика.  И при спазване на принципа на засиленото служебно начало по АПК, при липсата на данни у ответника по делото за условията в Затвора – гр. София за периода 06.07.2017г. – 27.05.2020г., както и неналичието на свидетелски показания в тази насока, пред настоящия съдебен състав не стои друга процесуална възможност освен да приеме исковата претенция в тази й част за недоказана, тъй като от страните не са представени каквито и да било доказателства    в тази насока и пред съда не стои друг процесуален начин, по който да се снабди с подобни данни. 

По отношение периода – 27.05.2020г. – 23.12.2021г. съдът намира исковата претенция за неоснователна. Видно от данните по делото спално помещение № 18 в 12 група, където  е бил настанен ищецът разполага с 2 стаи и санитарен възел, както следва: 7,50 кв.м. 2бр. легла / монтирани едно над друго/ - 1,33 кв.м., метално шкафче  - 0,18 кв.м; и 4,80 кв.м., 1бр. метално легло – 1,33 кв.м., метално шкафче – 0,18 кв.м. и маса – 0,49 кв.м. при просто аритметично пресмятане се установява, че Пл. К. е разполагал с не по-малко от 3 кв.м. свободна жилищна площ, при вариране на настанените в същата лица, с цел  спазване нормативното изискване за  свободна площ. Санитарният възел / баня и тоалетна / е с размери 2,60 кв.м., оборудван с осветление на тавана; мивка и смесителна батерия с топла и студена вода; душ батерия с подвижен душ с топла и студена вода; WC чиния и казанче / помещението е изградено с масивни преградни стени и отделна входна врата /.  Във всяко помещение е с обособена баня и санитарен възел, с наличие на течаща топла и студена вода. В коридора на 12 група има обособена обща баня, която лишените от свобода могат да ползват всеки ден до 20 часа. Към Затвора – гр. София има изградена пералня и сушилня, където лишените от свобода предоставят дрехи и спално бельо за изпиране по график. Веднъж месечно се извършва дезинсекция  и дератизация, като е позволено притежаването на допълнителни препарати, закупени от техни близки. На П.К. била одобрена и отпусната терапия по НЗОК за лечение на „Хепатит С“. С оглед на тези данни и липсата на доказателства, които да ги оборят съдът намира, че на ищецът е била осигурена изискуемата се жилищна площ, периодично е била извършвана дезинфекция и дератизация, видно от приложения по делото договор с „ДДД-1“ООД, в килията е имало постоянен достъп до течаща топла и студена вода, санитарен възел и баня. На лишения от свобода е била предоставена възможност за използване на пералнята, намираща се в Затвора – гр. София. По делото не са ангажирани доказателства за твърдението, че в помещение № 18 в 12 група на Затвора – гр. София не е осигурена естествена светлина и чист въздух, както и че в нея е налице мухъл, както и , че му е отнета възможността за престой на открито, раздвижване и спорт, поради което претенцията за посочения исков период следва да се приеме за недоказана.

В Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69).  От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“. В конкретната хипотеза такива нарушения не се установиха и доказаха, досежно престоя на ищеца в Затвора – гр. София.

По отношение твърдението, че вследствие неблагоприятните условия по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на  ищецът е  причинена болест на Бюргер, следва да се подчертае, че както от медицинската справка от Затвора – гр. Пазарджик, така и от заключението на СМЕ не може да се достигне до извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и условията за пребиваване в Затвора – гр. Пазарджик и гр. София. Напротив, видно от същите на Пл. К. са били  осигурени нужните медикаменти и  медицинско обслужване във връзка с установената диагноза, но без да са налице данни, че същата е вследствие и причина от незаконосъобразно без/действие  от страна на ответника. Лечението на болестта на Бюргер изисква незабавно и пълно спиране на тютюнопушенето, което ищецът е сторил едва след предприетото хирургично лечение, чрез частична ампутация на  палеца на левия крак, т.е същият сам се е поставил в положение, довело до обостряне и влошаване на състоянието му, като не се е съобразил с дадените препоръки относно преустановяване използването на тютюневи изделия. След като не може да се установи наличието на връзка на установеното заболяване на ищеца и условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че исковата претенция, обосноваваща се на посоченото заболяване се явява недоказана.

В защита по същество, процесуалният представител на ответника е направил възражение за погасителна давност, като съдът намира, че това възражение е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба /чл. 133 от ГПК, във връзка с чл.131, ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК / и указанията, дадени в Тълкувателно Решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза досежно престоя на ищеца в Затвора - в гр. София и Ареста – гр. Пазарджик такива не се установиха, поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Предвид изложеното съдът намира, че по делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че в периода 07.07.1998г. – 12.12.2016г., при изтърпяване наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Пазарджик ищецът е бил подложен на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, изразяващо се в липсата на  обособена  тоалетна и течаща вода в килийното помещение, както и  наличието на гризачи, хлебарки  и дървеници, както и за исковия период, през който е пребивавал в Затвора – гр. Пазарджик от  13.12.2016г. – 20.06.2017г.,  изразяващо се в липсата на  санитарен възел и течаща вода в килийното помещение. За периода от 07.07.1998г. до 20.06.2017г., за претърпените страдания, му се дължи обезщетение определено от съда по справедливост.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази, че периода, за който са претендират вредите е изключително дълъг – около 19 години, като от друга страна съобрази, че от момента на настъпване на вредите, до датата на завеждане на исковата претенция е минал период от почти 6 години, в който неминуемо негативните преживявания на ищеца са с намален интензитет, при липсата на доказателства за продължаващи силни отрицателни емоции. Освен това, видно от представените по делото доказателства ищецът не е бил поставен в условия, различни от тези на другите лишени от свобода. Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът намира че следва да определи обезщетение по справедливост, съобразно 
чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 3 000 лв., репарира причинените неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за ищеца.

В останалата част за сумата над 3 000 лв. до пълния размер на претенцията от 100 000 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска следва да се присъди и поисканата с исковата молба законна лихва, считано  от 23.12.2021г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

С оглед изхода  на делото,  и на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС в тежест на ответника следва да бъдат възложени претендираните по делото разноски в размер на 10 лева – внесена държавна такса, в полза на ищеца и сумата от 468 лева – депозит за вещото лице, в полза на Административен съд – гр. Пазарджик.

Така мотивиран,   Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, да заплати на П.К.К., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., за периода от 07.07.1998г. до 20.06.2017г., настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна, а именно липсата на  обособена  тоалетна и течаща вода в килийното помещение, както и  наличието на гризачи, хлебарки  и дървеници, ведно със законната лихва от 23.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в частта за сумата над 3000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, да заплати на П.К.К. сумата от 10 лева, представляващи разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати в полза на Административен съд –гр. Пазарджик сумата от 468 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/