Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 01.03.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 08.02. 2021година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията Х.
Търг.д. № 75 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно
основание по чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени
обстоятелства, че на
19.10.2018 г. около 20:35 ч. в гр. С.З. на улиците „Ц.С.В.“ и „***“ настъпило
ПТП между ППС марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ, собственост на и
управлявано от С.Т.Т., ЕГН: **********, и ППС марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ ***
РВ, собственост на и управлявано от Г.Е.Я., ЕГН: **********. Посочен е следният
механизъм на ПТП: лек автомобил марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ,
собственост на и управлявано от С.Т.Т., не пропуска движещия се по път с
предимство лек автомобил марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ *** РВ, собственост на
и управлявано от Г.Е.Я., в резултат на което настъпва удар между двете пътни
превозни средства. Вследствие на настъпилото ПТП Г.Е.Я. получава травматични
увреждания в областта на дясната колянна става - открито счупване на капачката
на дясно коляно /открита фрактура на дясна патела/.
Твърди се, че причина за
настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на ППС марка „М.“, модел “***“
с ДКН СТ ***ВХ С.Т.Т., която не пропуска движещия се по път с предимство лек
автомобил марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ *** РВ, управляван от Г.Е.Я., в
следствие на което настъпва удар между двата автомобила.
За увреждащия лек
автомобил марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ, управляван от водача С.Т.Т.,
е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
"Б.И." АД, обективирана в застрахователна полица BG/02/118002001484
със срок на валидност от 00:00 ч. на 13.07.2018 г. до 23:59 ч. на 12.07.2019
г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 19.10.2018 г. същият е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че по силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко
събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява
максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
настъпване на ПТП.
Изложено е, че в ОД на МВР
гр. С.З. по повод настъпилото ПТП е образувано ДП №1228 - ЗМ - 198/2018 г. по
описа на СКАТ “Пътна полиция“ ОД на МВР гр. С.З.. Безспорно установено е, че
получените от Г.Е.Я. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и виновното поведение на водача С.Т.Т..
След настъпване на
пътно-транспортното произшествие Г.Я. е хоспитализиран в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД
гр. С.З. в Клиника по ортопедия и травматология с оплаквания от силни болки в
областта на дясното коляно. Установена е открита фрактура на дясната патела.
Извършена е интервенция под спинална анестезия - открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация. Препоръчано му е да ходи с помощни средства и да не
натоварва оперирания крайник, в следствие на което пострадалият е бил с
ограничен обем на движенията и в невъзможност да извършва физически
натоварвания. Проведена е и медикаментозна терапия, а по-късно -
рехабилитационен курс. В последствие, година и половина след инцидента
продължава да изпитва болка в травматичната област. Обемът на движения на
крайника са ограничени. Сочи се, че в бъдеще предстои поставените метални
синтезни средства да бъдат отстранени хирургично.
Преживеният стрес е оказал
влияние върху психическото и емоционално състояние на Г.Е.Я. като е отключил
появата на психотравма. След инцидента той е силно притеснен, неспокоен,
потиснат и напрегнат. Непрекъснато мисли за случилото се, което води до
страхови изживявания. Изпадал е в ужас при мисълта, че кракът му повече няма да
функционира правилно на толкова млада възраст. Пострадалият рязко е ограничил
социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да
контактува с хора. Известен период от време е имал проблеми със съня. И към
настоящия момент пътуването или управлението на автомобил отключва болезнени
спомени за случилото се.
Ищецът твърди, че в
резултат на нанесените телесни увреждания е извършил разходи за болничен
престой, медикаменти и услуги в общ размер на 225.98 лв., от които: сумата в
размер на 65лв., заплатени за консумативи за остеосинтеза, съгласно вносна
бележка от 26.10.2018 г.; сумата в размер на 40.60 лв., заплатени за болничен
престой - потребителска такса по клинична пътека - по фактура
№**********/26.10.2018 г.; сумата в размер на 10 лв., заплатени за
административни болнични услуги - копия на образно изследване - по фактура
№**********/26.10.2018 г.; сумата в размер на 110.38 лв., заплатени за
медикаменти по фактура №**********/26.10.2018 г. и фактура
№**********/14.11.2018 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №ОК-794259/06.11.2018 г. Г.Е.Я.
е предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред ответното З.Д.. Представил е и всички налични у него документи, в
това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи,
както и цитираните по-горе разходни документи, удостоверяващи претърпените
имуществени вреди. Посочил е и банкова сметка ***.
С писмо с изх.
№ОК-799488/08.11.2018г., ответникът изискал предоставянето на допълнителни
документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи момент обаче не е
бил изготвен краен акт по образуваното ДП. С Молба вх. №ОК-820775/19.11.2018 г.
ищецът представил изисканото заверено копие на констативния протокол за ПТП,
както и документите на автомобила. С писмо изх. №8491/26.11.2018 г. от
застрахователното дружество уведомили ищеца, че не могат да определят
справедлив размер на обезщетение и отказват изплащането на такова поради липса
на доказана вина на водача С.Т.. Ето защо, за ищеца възниква правен интерес да
предяви настоящия осъдителен иск.
Моли съда, да осъди З.Д. ”Б.И.” АД да заплати на Г.Е.Я.
следните суми:
- 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпени
болки и страдания от нанесените травми в следствие настъпило на 19.10.2018 г. в
гр. С.З. ПТП, а именно травма в областта на дясна колянна става - открита
фрактура на дясна патела,
- 225.98 лв. /двеста
двадесет и пет лв. и деветдесет и осем стотинки/, представляващи обезщетение за
имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в
следствие на нанесените травми, от които:
- 65 лв. /шестдесет и пет лв./,
заплатени за консумативи за остеосинтеза съгласно вносна бележка от 26.10.2018
г.;
- 40.60 лв. /четиридесет лв.
и шестдесет стотинки/, заплатени за болничен престой - потребителска такса по
клинична пътека - по фактура M3000034648/26.10.2018 г.:
- 10 лв. /десет лв./,
заплатени за административни болнични услуги - копия на образно изследване - по
фактура №**********/26.10.2018 г.;
- 110.38 лв. /сто и десет лв.
и тридесет и осем стотинки/. заплатени за медикаменти по фактура
М8910000412/26.10.2018 г. и фактура №**********/14.11.2018 г.
- 3000 лв. /три хиляди лв./,
представляващи обезщетение за имуществени вреди в следствие на тотална щета на
лек автомобил марка „А.“, модел Р. с ДКН СТ *** РВ.
Претендира и законна лихва
върху сумите, считано от 26.11.2018 г., датата на която ответното дружество е
постановило отказ да изплати обезщетение по заведената на 06.11.2018 г.
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Претендира направени по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на
основание §2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение
да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл. 236, ал.
1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка.
***вор на исковата молба от З.Д. "Б.И.”
АД,
с който оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по
основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по
размер, по следните съображения:
Посочва, че
липсва извършен деликт. Оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямали
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищеца било съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, който не се ползвал материална доказателствена
сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение
не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Сочи, че
изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, не намирали опора в
доказателствения материал.
Предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и
неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени
вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване. Оспорваме правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Посочва, че
е налице съпричиняване на вредите на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Твърди, че
доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от
водача на МПС, ПТП-то и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия
пострадал, който с поведението си е бил създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Сочи се, че
ищецът в значителна степен сам завишил риска от собственото си увреждане като е
нарушил нормативно-установените правила за движение по пътищата, като се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост и е реализирал ПТП с намиращия
се вече в кръстовището автомобил.
Алтернативно
твърди, че същият е пътувал с неправилно поставен обезопасителен колан и, ако е
пътувал с поставен колан, размерът на травмите е щял да бъде незначителен или такива
изобщо нямало да настъпят.
Оспорва
твърдяната от ищеца травма да се намира в причинно-следствена връзка и да е
следствие от процесното ПТП. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока.
Оспорва също
претендираните от ищеца имуществени вреди. Освен съпричиняването, което бил
извършил ищеца при управление на процесното ППС, същият претендира вреди,
каквито не били настъпили по него. Претенцията за имуществени вреди била
завишена и не отразявала действителната стойност за възстановяване на
твърдяната щета.
Ответникът
оспорва така предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираните с исковата
молба суми в размер на 40 000 лв. били силно завишени и не отговаряли на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално
обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45 от ЗЗД. Тя има определени
граници, именно с оглед на които са определените застрахователни лимити.
Застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Съгласно
съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се
определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити.
При определяне на същото, съдът бил обвързан със застрахователните лимити
единствено, доколкото застрахователят не отговаря над лимита.
Ответникът сочи,
че претенциите на Г.Я. са изцяло неоснователни и недоказани. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете. Евентуално моли съда да намали
размера на претендираното обезщетение предвид възраженията за принос и
прекомерност на претенцията.
Моли съда, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК да му присъди разноските в настоящото
производство.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба
от ищцата, в която заявява, че направените с отговора на исковата молба
възражения на ответното дружество са неоснователни и не следва да бъдат
уважени. Ищецът взима становище по възраженията на ответника:
Твърди,
че възражението на ответното дружество, че предявените искове са недоказани по
основание е за неоснователно. След настъпване на ПТП в ОД на МВР гр. С.З. било
образувано ДП №1228 - ЗМ - 198/2018 г. по описа на СКАТ “Пътна полиция“. В хода
на същото било постигнато споразумение между представителя на държавното
обвинение и защитника на обвиняемата С.Т.Т., което било одобрено от съда с
Определение от 15.05.2020 г. по НОХД №836/2020 г. по описа на Районен съд гр. С.З.,
с което С.Т.Т. е била призната за виновна в това, че на 19.10.2018 г. в гр. С.З.,
по пътното платно на бул. „Ц.С.В.", в района на кръстовището на бул. „Ц.С.В."
с ул. „***" при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "М.", модел "Ц 200", с per. № СТ ***ВХ, нарушила правилата за движение, предвидени
в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото приложение
(ППЗДвП), както следва:
- чл.
50а от ЗДвП: "Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре
в кръстовището или да възпрепятства напречното движение",
- чл. 84 ал.2 ППЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при
извършване на маневра ляв завой на кръстовището, не пропуснала движещия се по
път с предимство на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка
"А. Р.", с per. № СТ *** РВ и по непредпазливост причинила средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
- средна
телесна повреда на Г.Е.Я., изразяваща се в „отворено счупване на капачката на
дясното коляно“, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния
крак за срок по-дълъг от 30 дни и
- средна
телесна повреда на Я. Е.Я., изразяваща се в „счупване на в областта на процесус
стилуидеус /шиловиден израстък в долния край/ на дясна лъчева кост и четвърта
предкиткова кост“, което е причинило трайно затруднение на движенията на горния
крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2,
б. "а“ вр. чл. 343, ал. 1,6. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Споразумението е
влязло в сила на 15.05.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК
същото има последиците на влязла в сила присъда. В чл.300 от ГПК законодателят
е предвидил, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
настоящия случай с одобреното от съда споразумение била призната със сила на
пресъдено нещо виновността на С.Т.. Застрахователят не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него и деликвента, предвид което счита, че
е налице правен интерес от страна на ищеца да заведе пряк иск срещу
застрахователя на деликвента.
По
отношение на възражението на ответното дружество за неоснователност на
предявените искове поради неизяснения механизъм на настъпилото ПТП и липсата на
деяние и вина на водача С.Т.Т., счита същото за неоснователно. Нарушението на
ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ С.Т.Т. било
безспорно установено, предвид което били налице всички предпоставки и елементи
от фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя. Твърди, че
са налице: валидно застрахователно правоотношение между водача Т. и ответника,
застрахователно събитие, противоправно поведение от страна на водача Т.,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение,
както и вина на водача. Като не е пропуснала движещия се по път с предимство
лек автомобил марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ *** РВ, управляван от Г.Е.Я., С.Т.
била нарушила редица правила за движение по пътищата, в частност горепосочените
разпоредби на чл. 50а от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП. По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, видно от който С.Т. не била
пропуснала движещия се по път с предимство Г.Я., в следствие на което настъпил удар между управляваните от тях превозни
средства. Независимо от приложеното към настоящата допълнителна искова молба
одобрено от съда споразумение, ищецът сочи, че с оглед изясняване поведението
на участниците и предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя е
гаранционно-обезпечителна и е функция от отговорността на делинквента по чл. 45 ЗЗД, с исковата молба бил направил доказателствени искания за назначаване на
съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси,
и за приобщаване на досъдебното производство към настоящото такова. Ето защо,
счита за безспорно установени както механизмът на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, така и вината на водача С.Т..
Относно възражението на ответното дружество за липса
на причинно-следствена връзка
между претърпените травматични увреждания и настъпилото пътнотранспортно
произшествие, намира същото за неоснователно. Към исковата молба била
представена съдебно - медицинска експертиза по ДП №198/2018 г., според чието
заключение при настъпилото на 19.10.2018 г. ПТП пострадалият Г.Я. е получил
отворено счупване на капачката на дясното коляно. Експертът бил категоричен, че
супването било в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е
получено по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство,
а именно в кабината на лек автомобил при настъпване на ПТП. Именно поради
наличието на причинно-следствената връзка между увреждането и виновното
поведение на С.Т., последната била понесла наказателна отговорност.
Счита за неоснователно възражението
за прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени вреди. Преценката
относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния
размер следвало да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства,
които имат значение по делото. Характерът на получените увреждания безспорно е
основният критерий за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД. След настъпване на процесното ПТП, Г.Я. бил претърпял интензивни
болки и страдания в следствие на получените увреждания. Към исковата молба била
приложена подробна медицинска документация, описваща здравословното състояние
на ищеца, включително съдебномедицинска експертиза по образуваното ДП, от които,
ставало ясно, че в следствие на ПТП Я. е получил отворено счупване на капачката
на дясното коляно. Извършена била интервенция под спинална анестезия - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Препоръчано му било да ходи с
помощни средства и да не натоварва оперирания крайник, в следствие на което
пострадалият бил с ограничен обем на движенията и в невъзможност да извършва
физически натоварвания. Проведена била и медикаментозна терапия, а по-късно -
рехабилитационен курс. В последствие, повече от година и половина след
инцидента продължавал да изпитва болка в травматичната област. В бъдеще
предстояло поставените метални синтезни средства да бъдат отстранени
хирургично. Според практиката на ВКС претърпените неимуществени вреди се
доказват чрез обективирани психични преживявания на съответното лице. Един от
начините за доказването им били именно възприятията на други лица за
състоянието и преживяванията на ищеца, влошеното здравословно състояние,
видимите отражения върху личния или професионален живот, уронването доброто име
в обществото /в този смисъл Решение №34 от 04.07.2016 г. по гр. д. №5992/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/. В тази връзка свидетелските показания щели помогнат
за отчитане на действителния размер на моралните вреди и за продължителността на
болките и страданията на Г.Я.. Освен това разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква
обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от
съда. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
винаги държи сметка за общестевния критерий за справедливост /Решение №16/17.05.2017
г. по гр. д. №2686/2016 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/. Предвид обстоятелството, че справедливостта не е
абстрактно понятие и е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства счита, че те трябва да бъдат доказани именно чрез събиране на
гласни доказателствени средства и чрез заключения на вещи лица - специалисти.
Сочи също, че не отговаря на истината изложеното в отговора на исковата
молба твърдение, че размерът на претендираното обезщетение не е съобразен с
принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и със
съдебната практика. Напротив, претендираният размер е съобразен от една страна
с принципа за справедливост с оглед действително претърпените болки и страдания
от ищеца, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО, със социално-икономическите условия в страната, както и със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. С петитума на исковата
молба ясно били посочени получените от ищеца травми и бил определен размер на
обезщетение за тях съгласно практиката при компенсиране на вреди, произтекли от
съответния вид телесно увреждане /Решение №2864 от 19.04.2019 г. по гр. д. №8274/2016 г.
на ГО 1-11 състав на Софийски градски съд - 50000лв.; Решение №2120 от
27.08.2019 г. по в. г. д. №5905/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия - 50000лв.; Решение №214 от 21.01.2020 г. по в. г. д. №3955/2019
г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия - 60000 лв.; Решение №7934 от 17.12.2018 г. по гр. д. №12870/2017
г. на ГО 1-15 състав на Софийски градски съд - 40000 лв.; Решение №7677 по
гр. д. №4890/2018 г. на ГО 1-10 състав на Софийски градски съд - 38000 лв.;
Решение №2035 от 29.03.2017 г. по гр. д. №11884/2015 г. на ГО 1-1 състав на
Софийски градски съд - 35000 лв.; Решение №3495 от 15.05.2019 г. но гр. д.
№7124/2018 г. на ГО 1-18 състав на Софийски градски съд - 30000 лв./.
По
отношение на възражението на ответника за липса на претърпени имуществени
вреди, същото счита за неоснователно. В следствие на получените при инцидента
травматични увреждания Г.Я. извършил разходи за своето лечение и
възстановяване. Към исковата молба са приложени доказателства - фактури и касови
бележки за сторени разходи в размер на 225.98 лв. /двеста двадесет и пет лв. и
деветдесет и осем стотинки/, от
които 65лв. /шестдесет
и пет лв./, заплатени за
консумативи за остеосинтеза съгласно вносна бележка от 26.10.2018 г.; 40.60 лв.
/четирдесет лв.
и шестдесет стотинки/, заплатени
за болничен престой - потребителска такса по клинична пътека - по фактура
№**********/26.10.2018 г .; 10 лв. Iдесет лв./,
заплатени за административни болнични услуги - копия на образно изследване - по фактура №**********/26.10.2018 г.; 110.38
лв. /сто и
десет лв. и тридесет и осем стотинки/,
заплатени за медикаменти по фактура №**********/26.10.2018 г. и фактура
№**********/14.11.2018 г. Безспорно посочените разходи произтичали от
пътнотранспортното произшествие и настъпилите от него увреждания. Болничният
престой на ищеца и разходите за консумативи за остеосинтеза и административни
услуги били във връзка с травмата на коляното и необходимостта от извършване на
наместване на фрактурата. Разходите за медикаменти били свързани с болките и
страданията, които е изпитвал той.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди относно увреденото
МПС, следвало да се вземе предвид обстоятелството, че в следствие на процесното
ПТП лек автомобил марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ *** РВ бил увреден до такава
степен, че бил напълно негоден за възстановяване. Същият бил със сериозна
концентрация на деформации и редица части били напълно повредени. Именно за
доказване на твърденията, че е налице тотална щета на автомобила били поискали
назначаването на съдебно - автотехническа и оценителна експертиза, която да
отговори на въпросите относно вида и стойността на увредените части, стойността
на труда за подмяната им и икономическата целесъобразност на възстановяване на
автомобила.
Счита за изцяло неоснователно твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.Я.. Не били налице
доказателства за съпричиняване за настъпване на вредите по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. По делото имало безспорни данни, че водачът С.Т. е взела
технически неправилното решение да започне маневра завой на ляво като по този
начин е препречила пътя на управлявания от Г.Я. автомобил, отнемайки
предимството му. Именно с оглед установяване на всички релв.нтни обстоятелства
сме поискали назаначаването на съдебноавтотехническа и оценителна експертиза,
като един от зададените въпроси касае техническата възможност на ищеца да
предотврати настъпването на ПТП при избраната от него скорост на движение.
Освен твърдения за несъобразена скорост ответникът излагал и предположението, че към
момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Независимо, че по делото няма данни ищецът да е бил без
обезопасителен колан отбелязва, че съдебната практика била категорична, че
единствено обстоятелството, че пострадалото лице било без предпазен колан не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тези
случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна
норма е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или
бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Към момента на
настъпване на ПТП Г.Я. категорично е бил с поставен обезопасителен колан. Извън
всякакво съмнение било, че основната техническа причина за настъпване на ПТП била
отнемането на предимството на ищеца от водача С.Т.. Освен това, наличието на
принос от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната,
която прави възражение за съпричиняване. Такова доказване не било направено от
страна на ответника. Съгласно задължителната практика на ВКС принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма
на увреждането /Решение №142/15.10.2015г. по т. д. №2766/2014г. па ВКС/. Тоест, следвало да е налице причинна връзка между
действията на пострадалия и причинения вредоносен резултат, каквато в случая категорично
липсвала.
Ответникът е депозирал отговор
на допълнителна искова молба, в който заявява, че поддържа всички възражения
относно неоснователността на предявените искове. Счита последните за
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по
размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 19.10.2018 г. около 20:35 ч. в гр. С.З. на улиците „Ц.С.В.“ и „***“
настъпило ПТП между ППС марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ, собственост на
и управлявано от С.Т.Т. и ППС марка „А.“, модел “Р.“ с ДКН СТ *** РВ,
собственост на и управлявано от Г.Е.Я..
За увреждащия лек
автомобил марка „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ, управляван от водача С.Т.Т.,
е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
"Б.И." АД, обективирана в застрахователна полица BG/02/118002001484
със срок на валидност от 00:00 ч. на 13.07.2018 г. до 23:59 ч. на 12.07.2019 г.
След настъпване на ПТП в
ОД на МВР гр. С.З. било образувано ДП №1228 - ЗМ - 198/2018 г. по описа на СКАТ
“Пътна полиция“. В хода на същото е постигнато споразумение, което е одобрено
от съда с Определение от 15.05.2020 г. по НОХД №836/2020 г. по описа на Районен
съд гр. С.З., с което С.Т.Т. е била призната за виновна в това, че на
19.10.2018 г. в гр. С.З., по пътното платно на бул. „Ц.С.В.", в района на
кръстовището на бул. „Ц.С.В." с ул. „***" при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "М.", модел "Ц
200", с per. № СТ ***ВХ, нарушила правилата за движение, предвидени в
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото приложение
(ППЗДвП), както следва:
- чл. 50а от ЗДвП:
"Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение",
- чл. 84 ал.2 ППЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при
извършване на маневра ляв завой на кръстовището, не пропуснала движещия се по
път с предимство на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка "А.
Р.", с peг. № СТ *** РВ и по непредпазливост причинила средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно:
- средна телесна повреда
на Г.Е.Я., изразяваща се в „отворено счупване на капачката на дясното коляно“,
което е причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок
по-дълъг от 30 дни и
- средна телесна повреда
на Я. Е.Я., изразяваща се в „счупване на в областта на процесус стилуидеус
/шиловиден израстък в долния край/ на дясна лъчева кост и четвърта предкиткова
кост“, което е причинило трайно затруднение на движенията на горния крайник за
срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. "а“
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Споразумението е влязло в сила на
15.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №ОК-794259/06.11.2018 г. Г.Е.Я.
е предявил претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред ответното З.Д.. С писмо с изх. №ОК-799488/08.11.2018г., ответникът
изискал предоставянето на допълнителни документи по заведената застрахователна
претенция. Към онзи момент обаче не е бил изготвен краен акт по образуваното
ДП. С Молба вх. №ОК-820775/19.11.2018 г. ищецът представил изисканото заверено
копие на констативния протокол за ПТП, както и документите на автомобила. С
писмо изх. №8491/26.11.2018 г. от застрахователното дружество уведомили ищеца,
че не могат да определят справедлив размер на обезщетение и отказват
изплащането на такова поради липса на доказана вина на водача С.Т..
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява следното:
При настъпило ПТП на
19.10.2018 г. Г.Е.Я. с ЕГН - ********** е получил: Открито счупване на
капачката на дясното коляно. Разкъсно - контузна рана по дясното коляно.
Установените и описани травматични увреждания
напълно отговарят да са получени по време и място при настъпило ПТП, от удари в
детайли в купето на катастрофирал автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените от Г.Е.Я. травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания са били
интензивни във връзка с получените травматични увреждания за период от около 45
дни. Като в следващия период до пълно възстановяване на движенията,
пострадалият също е изпитвал болки и дискомфорт.
При правилно протичане на оздравителния процес
до пълно възстановяване на движенията в областта на десния долен крайник е бил
необходим период от около 4-5 месеца.
Към дата 16.11.2020 г. на извършения преглед
при Я. е налице непълна флексия /свиване/ и минимално засягане при екстензия /
разтягане/ от страна на дясна колянна става с наличие на лека палпаторна
болезненост, които са последица от получената травма.
Всички приложени и описани в описателната част
на експертизата разходи, удостоверени чрез надлежни финансови документи са във
връзка с лечението и престоя в болнично заведение на Г.Я., са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Наличието на поставен предпазен колан е
предотвратило по тежки последици и травми при Г.Я..
Понесените и установени травматични увреждания
напълно отговарят да са получени от водач на лек автомобил с поставен предпазен
колан, при настъпило ПТП, както е отразено в материалите по делото.
Механизма на причиняване на уврежданията в
конкретния случай е: Удар в областта на дясното коляно в изпъкнали части или
арматурно табло в купето на катастрофирал автомобил.
Откритото счупване на капачката на дясното
коляно е причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник,
като долния десен крайник в момента на ПТП-то е контактувал с детайли в купето
на катастрофирал автомобил.
В медицинската документация, а именно
епикризата към делото, не са отразени данни за специфични белези от поставен
предпазен колан.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява следното:
Вещото лице посочва
следния механизъм на процесното ПТП.
На 19.10.2018 г. около
20:37 ч, лек автомобил М. ЦЛК 200 с рег. № СТ ***ВХ, управляван от С.Т. ***
посока изток. На кръстовището с ул. „***” водачът е спрял в лентата,
предназначена за завиване наляво на червен сигнал на светофара. След светване
на зелен, разрешаващ сигнал, водачът е потеглил и е предприел маневрата
„завиване наляво”, с намерението да продължи движението си на север. В същото
време в посока запад по бул. „Ц.С.В.” се е движил л.а. А. Р. с рег. № СТ ***
РВ, управляван от Г.Я..*** водачът е имал намерение да продължи движението си
направо. На около 8,30 м източно от северната граница на платното за движение и
на около 2,00 м южно от ориентира настъпва удар между двата автомобила. За л.а.
М. ударът е в странична предна дясна част, в областта на преден десен калник и
предна дясна колонка, а за л.а. А. Р. ударът е челен, по цялата ширина на
предните му състави. В резултат от настъпилия удар л.а. М. се върти наляво
около вертикалната си ос и се установява в покой с предната си част, насочена
на югозапад, така както е описан в протокола за оглед. В резултат на удара,
л.а. А. Р. е променил посоката си надясно и се е установил в покой с предна
част, насочена на северозапад.
Вследствие на ПТП водачът
на л.а. А. Р. и пътника в него са получили травматични увреждания, а на
автомобилите са нанесени материални щети.
Техническите причини за
настъпване на ПТП са:
Субективните действия на водача на л.а. М. С.Т.,
като при предприемане на маневрата „завиване наляво” не се е съобразила със
скоростта и положението на насрещно движещия се л.а. А. Р. и е пресякла
траекторията на движението му.
Субективните действия на водача на л.а. А. Р.,
който не е възприел своевременно опасността за движението си и не е задействал
спирачната система, за да намали скоростта или да спре.
Мястото на удара е
определено в констативно съобразителната част на заключението. Спрямо
елементите на пътното платно то се намира:
По ширина на пътното платно - на около 2,00 м
южно от северната граница на платното за движение.
По дължина на пътното платно - на около 8,30 м
източно от ориентира - т. О.
Скоростите на движение на
двата автомобила преди и в момента на удара са изчислени в
констативно-съобразителната част на заключението.
Скоростта на движение на
л.а. А. Р. преди и в момента на удара е около 72 км/ч.
Скоростта на движение на
л.а. М. преди и в момента на удара е около 10 км/ч.
Ударът е настъпил в
северната пътна лента, на северното платно за движение, предназначена за
движение на л.а. А. Р..
В материалите по делото не
са налице данни, пречещи на водача на л.а. М. да възприеме насрещно движещия се
автомобил. С.Т. е имала техническата възможност да възприеме управлявания от Г.Я.
л.а. А. Р. на разстояние най-малко от около 150 м.
Опасната зона за спиране
на л.а. А. Р. за скоростта му на движение 71,88 км/ч е около 72 м, а на л.а. М.
за скоростта му на движение 10,16 км/ч е около 4 м.
След анализ на резултатите
може да се направи извода, че водачите и на двата автомобила са имали
техническата възможност да предотвратят ПТП.
Водачът на л.а. М. е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като наблюдава непрекъснато пътната
обстановка и преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ се убеди, че няма
да създаде опасност за движението на насрещно движещия се л.а. А. Р..
Водачът С.Т.Т. не се е
съобразила при извършване на маневрата „завиване наляво“ със скоростта и
разстоянието на насрещно движещия се л.а. А. Р.. Технически правилно е, да го
пропусне да продължи движението си направо през кръстовището и след това да
извърши своята маневра.
Водачът Г.Е.Я. е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП при установената скорост
на движение от 72 км/ч на управлявания от него лек автомобил, тъй като
разстоянието, на което се е намирал л.а А. Р., когато л.а. М. е навлязъл
северното платно за движение и е бил опасност за движението му е по - голямо от
опасната му зона за спиране: 71,88 м
ПТП е възникнало в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
От резултата по - горе
следва извода, че водачът на л.а. А. Р. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП ако се е движил с максимално допустимата за този участък
скорост от 50 км/ч.
Оценяваният обект е лек
автомобил А. Р. с рег.№ СТ *** РВ; рама № ****; вид гориво - дизел; дата
на първа регистрация 07.06.1999 г; мощност 77 кW; брой места 4+1;
На пазара за автомобили
втора употреба се предлагат шест автомобила със сходни характеристики на
оценявания. В зависимост от техническото им състояние, те са на стойност от 1 390 лв., 1 500 лв., 2000 лв., 1 100 лв., 1 200 лв. и 1 800 лв.
Средната пазарна стойност,
определена по аналог, към периода на изготвяне на заключението е 1 498 лв.
След проучване пазара на
автомобили втора употреба установих, че на пазара на автомобили втора употреба,
подобни автомобили от същата марка, модел, година на производство, брой места
на пътниците и др. сходни критерии на лек автомобил „А. Р.“, в процесния период
19.10.2018 г. са се предлагали с около 7% по-висока цена, в сравнение с цената
им към месец януари 2021 г.
Пазарната стойност на лек
автомобил А. Р. с рег.№ СТ *** РВ, определена при сравнителен анализ по аналог
към процесния период -19.10.2018 г. е 1 603 лв.
В протокола за оглед на
ПТП са описани щетите по л.а. А. Р..
Вещото лице е посочило средната
стойност на всяка една авточастите в таблицата /стр. 12 от заключението/, като
общата стойност е 2 459, 67 лв.
Вещото лице е констатирало,
че цените на резервните части през м. януари 2021 г. са поскъпнали с около 1,8
% спрямо стойността им през м. октомври 2018 г. Към дата на събитието
стойността на резервните части е била 2416,18 лв.
Стойността на новите части
по средни пазарни цени на алтернативни авточасти за лек автомобил А. Р. с рег.№
СТ *** РВ към м. октомври 2018 г. е била 2416, 18 лв.с ДДС.
Общата стойност,
необходима за ремонт и боядисване на лекия автомобил е:
Труд за подмяна на нови части и труд за
боядисване - 1552,00 лв.
Боя и материали - 315, 90 лв.
Камера - 60 лв.
Общо: 1927, 90лв.
Стойността на труда за
подмяна на нови детайли, труда за боядисване, боя и бояджийски материали е
1927,90 лв.
Общата стойност,
необходима за възстановяване на л.а. А. Р.
Технически възможно е л.а.
А. Р. с рег.№ СТ *** РВ да бъде възстановен.
Общата сума, необходима за
възстановяване на щетите е най-малко 4 387, 57 лв. Това е стойността за нови
части, труд за подмяна на нови детайли, труд за боядисване, боя и бояджийски
материали.
Според вещото лице след
съпоставка на общата сума, необходима за възстановяване на щетите и пазарната
стойност на автомобила не е икономически целесъобразно заплащането на подобен
ремонт.
ПТП е възникнало в тъмната
част на денонощието, на прав участък от пътя, с работещо улично осветление. И двата
автомобила са се движили с включени къси светлини на фаровете. Няма данни в
материалите по делото да са съществували зрителни прегради за водачите на МПС.
Лек автомобил А. Р. с рег.
№ СТ *** РВ е оборудван с триточкови предпазни колани за всички места на
пътниците и за водача.
За л.а. А. Р. ударът е в
предните му челни състави.
В момента на удара тялото
на пострадалия ищец се е движило напред, към мястото на удара.
Вещото лице посочва, че предназначението
на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар
на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията.
Правилно поставения
предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху
по-големи и по-здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът
се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.
След анализ на механизма
на ПТП, движението на тялото на пострадалия в момента на удара и травматичните
увреждания, може да се направи извода, че ищецът Г.Е.Я. е бил с поставен
предпазен колан когато е възникнало ПТП. Коланът е ограничил движението на
тялото му напред към момента на удара. Травматичните увреждания са настъпили
въпреки това, тъй като позицията на водача по време на управление на МПС е
такава, че долните крайници, в областта на коленете са в голяма близост до
детайлите от вътрешния интериор на купето.
Ако пострадалият е
управлявал МПС без поставен предпазен колан, в момента на удара тялото му
свободно би „политнало” напред. В този случай главата му ще достигне до
предното стъкло, а тялото му, в областта на гърдите ще осъществи удар в
кормилния кръг.
Именно поставеният
предпазен колан е предотвратил настъпването на по-тежки гръдни и черепно-лицеви
травми.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелката С.Т.Т., която
е осъдена за процесното ПТП.
Спомня си процесното ПТП
на 18.10.2018г. Движила се по бул. „****“ трябвало да завия на ляво по ул. „***“.
Свидетелката спряла, защото бил червено, в момента, в който светна зелен
сигнал отсреща имало друга кола, която
заявила наляво. Насреща се движело такси. Свидетелката изчакала, погледнала и
на огромно разстояние, по нейна преценка достатъчно, за да премине при нормална
скорост, видяла, че има фарове на автомобил. Преценила, че може да премине
безопасно, включила на първа скорост, при което се случил удара, който бил
изненада за нея, защото не очаквала, че ще има препятствие на пътя. След удара
за секунди изгубила съзнание. Имало прах от еърбеците. Попитала мъжът си дали е
наред, той каза, че е здрав и веднага излезли и отишли до другата кола. Там
шофьорът отворил врата и отнесъл се грубо и цинично. Попитала го дали е добре.
Той повтарял: „Брат ми, брат ми“. Отидошли от другата страна, шофьорът излязъл с
помощта на брат си и на другия човек, който бил в колата. Според свидетелката и
тримата в колата не били с поставени
предпазни колани.
Свидетелят Я. Е.Я., който
е брат на ищеца посочва, че в колата се качил на ул. „Д-р Т.Стоянович“ 2. Движели се по бул. „****“
в посока Телевизионния сервиз, ул. „***“. Паркирахме на паркинга на
Телевизионния сервиз. След като тръгнали от „Б.“ на първата пресечка направили
обратен завой. Движели се в посока изток – запад по бул. „Ц.С.В.“. На
кръстовището на бул. „Ц.С.В.“ и ул. „***“ видели фарове и колата им пресякла
пътя и се ударили. Според свидетелят брат му се движел със скорост в рамките на
ограничението, като и двамата били с предпазни колани. Отрича в колата да е
имало друг човек освен него и брат му.
Свидетелят Даниел В.Г.
посочва, че познава ищеца от доста години, били съученици. За инцидента разбрал,
тъй като в същия момент минавал от там, видял колата и спрял, но ищецът и брат
му вече ги били откарали в болницата. Според свидетеля травмата се отразила
тежко на ищеца, който бил много депресиран и много притеснен да не остане
инвалид, притеснявал се кой ще му гледа детето и жената, не знаел дали ще се
оправи и дали ще може да работи. След тази травма три, четири месеца не излизал.
После ходил на рехабилитации. Все още го боляло коляното и не можел да кляка.
Доколкото знае на ищеца му предстои друга операция, за която се притеснявал се
как ще се възстановява и какво ще стане. Според свидетелят имало разлика в
емоционалното му състояние, тъй като преди ищецът бил много жизнерадостен и
усмихнат постоянно, а сега бил притеснен. Към настоящия момент ищецът шофира,
когато му се налага, но му е трудно, ако има кой да го замести в шофирането му
е по – добре. Автомобилът стои пред един сервиз, не е ремонтиран.
Ивайло Тодоров Тодоров
посочва, че с Г. са дългогодишни приятели. Видял го вечерта след ПТП-то, отишъл
при него в болницата, но ищецът не искал да говори, тъй като много го боляло. След
операцията, свидетелят ходил на свиждане, но ищецът не искал да говори, бил изпаднал в депресия. След изписването от
болницата, ищецът бил вкъщи около три, четири месеца. Към настоящия момент,
според свидетелят ищецът все още изпитвал болки, не можел да свие хубаво крака
и имал проблем като шофира, ако не му се налага избягвал да шофира. Според
свидетеля ищецът все още бил в депресия, бил притеснен за семейството си, не
можел да работи. Предстояла му нова операция във връзка с получената травма.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 19.10.2018
г., по силата на което ЗД „Б.И.“ АД по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се
установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице
застрахователна полица BG/02/118002001484 със срок на валидност от 00:00 ч. на
13.07.2018 г. до 23:59 ч. на 12.07.2019 г.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение
пред ЗД "Б.И." АД на 06.11.2018 г. Поради това съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че телесните увреждания на Г.Е.Я. се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил – С.Т.Т., което е установено с влязло в сила споразумение,
което е одобрено от съда с Определение от 15.05.2020 г. по НОХД №836/2020 г. по
описа на Районен съд гр. С.З.. Съгласно нормата на чл.
383, ал. 1 НПК
одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда, която според
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди и имуществени вреди
се явяват доказан по основание.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В конкретния случай,
преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания: открито счупване на
капачката на дясното коляно и разкъсно - контузна рана по дясното коляно, като
претърпените болки и страдания са били интензивни за период от около 45 дни,
през които ищецът изпитвал болки и дискомфорт. Следва да се вземе предвид, че
към настоящия момент, ищецът не е напълно възстановен, видно от
съдебномедицинската експертиза, тъй като е налице непълна флексия /свиване/ и
минимално засягане при екстензия / разтягане/ от страна на дясна колянна става
с наличие на лека палпаторна болезненост, които са последица от получената
травма, а и предстои втора операция. От свидетелските показания се установява,
че ищецът бил подтиснат, изпитвал безпокойство, поради преживяното ПТП, при
което бил увреден и предстоящата операция, което е житейски оправдано и което
също следва да се съобрази от съда при определяне на общия размер на
обезщетението по справедливост.
С оглед изложеното съдът
намира, че установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост,
обезщетение в размер на 40 000 лв.
напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на
претърпяното ПТП.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
В настоящия случай
ответното дружество е направило възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, който е нарушил нормативно-установените
правила за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост и
без правилно поставен обезопасителен колан.
В настоящия случай е
безспорно установено, че при управлението на л. а. „М.“, модел “***“ с ДКН СТ ***ВХ, С.Т.Т. е нарушила
разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП, където е
посочено, че е забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ
сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре
в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява,че
ищецът
Г.Е.Я. е управлявал л. а. „А. Р.“ с ДКН СТ *** РВ със скорост от 72 км/ч, при
максимално допустимата скорост на движение
50 км/ч, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
процесното ПТП е възникнало в населено място. Категоричен е изводът на вещото
лице, че водачът на л.а. А. Р. е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП, ако се е движил с максимално допустимата за този участък скорост от 50
км/ч.
С оглед на установения по делото механизъм на
настъпване на произшествието съдът намира, че приносът на пострадалия за настъпване
на произшествието и съответно вредоносният резултат следва да бъде определен в
размер на 10 %. Поради това дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Г.Е.Я. е в размер на 36 000 лв.
По отношение на
възражението, че ищецът е бил без правилно поставен обезопасителен колан.
В случая като се изходи от
понесените и установени травматични увреждания на ищеца, които са удар в
областта на дясното коляно в изпъкнали части или арматурно табло в купето на автомобила,
същите напълно отговарят да са получени
от водач на лек автомобил с поставен предпазен колан, при настъпило ПТП.
Категоричен е изводът на вещите лица, че ако ищецът е управлявал МПС - то без
поставен предпазен колан, в момента на удара тялото му би свободно „политнало”
напред, главата му ще достигне до предното стъкло, а тялото му, в областта на
гърдите ще осъществи удар в кормилния кръг. Именно поставеният предпазен колан
е предотвратил настъпването на по-тежки гръдни и черепно-лицеви травми. Поради
това съдът приема, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска за имуществени вреди в размер на 225,
98 лв.:
По делото са представени
доказателства, че във връзка с получените травми при процесното ПТП, ищецът е
извършил разходи за болничен престой, медикаменти и услуги в общ размер на
225.98 лв., от които: сумата в размер на 65лв., заплатени за консумативи за
остеосинтеза, съгласно вносна бележка от 26.10.2018 г.; сумата в размер на
40.60 лв., заплатени за болничен престой - потребителска такса по клинична
пътека - по фактура №**********/26.10.2018 г.; сумата в размер на 10 лв.,
заплатени за административни болнични услуги - копия на образно изследване - по
фактура №**********/26.10.2018 г.; сумата в размер на 110.38 лв., заплатени за
медикаменти по фактура №**********/26.10.2018 г. и фактура
№**********/14.11.2018 г. Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза всички приложени и описани в описателната част на експертизата
разходи, удостоверени чрез надлежни финансови документи са във връзка с
лечението и престоя в болнично заведение на Г.Я., са в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП.
С оглед изложеното съдът
намира, че след като приложи съпричиняването от 10 % на ищеца следва да бъде
заплатена сумата в общ размер на 203, 39 лв. за имуществени вреди.
По иска за сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на тотална щета на
лек автомобил „А. Р.'' с ДК № СТ ***РВ, настъпили в резултат на процесното ПТП.
На основание чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70 % от действителната му стойност.
Видно от заключението на
автотехническата експертиза за лек автомобил „А. Р." с рег. № СТ ***РВ пазарната стойност е 1 603 лв. Стойността
на новите части го средни пазарни цени на алтернативни авточасти за лек
автомобил „А. Р." с рег. № СТ ***РВ към месец октомври 2018 г. е била 2
416,18 лв., с ДДС. Стойността на труда за подмяна на нови детайли, труда за
боядисване, боя и бояджийски материали е 1 927,90 лв. Общата сума, необходима за възстановяване на щетите е 4 387,57 лв.,
като това е стойността за нови части, труд за подмяна на нови детайли, труд за
боядисване, боя и бояджийски материали.
С оглед изложеното след
като необходимата стойност за ремонт на автомобила надвишава действителната му
стойност, се налага извода, че е налице хипотезата на тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Възражението за намаляване
на тази стойност до 75 % от действителната стойност на автомобила съдът
преценява като неоснователно. Вярно е, че при тоталната щета е допустимо приспадането
на ползите от вредите /чл. 22, ал. 2 от Методиката към Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства/, с оглед избягването на неоснователно обогатяване на
увреденото лице, но само при условие на установени запазени части. Видно от заключението
на автотехническата експертиза в случая липсват доказателства за действително съхранени
запазени части, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.
22, ал. 2 от горепосочената методика.
С оглед изложеното съдът
намира, че дължимата на ищеца сума за имуществени вреди вследствие на тотална
щета на лек автомобил „А. Р.'' с ДК № СТ ***РВ, настъпили в резултат на
процесното ПТП е 1 603 лв., като
след като се приложи съпричиняването от 10 % на ищеца следва да бъде заплатена
сумата от 1 442, 70 лв. за имуществени вреди.
По иска за законна лихва
Отговорността на
застрахователя за плащане законни лихви върху дължимото обезщетение при
предявена пряко срещу него претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ. По предявената претенция
на ищеца е налице е отказ от застрахователя на 26.11.2018 г. Ето защо лихвата
за забава е дължима след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ или считано от 26.11.2018
г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че З.Д.
„Б.И.” АД следва да заплати на Г.Е.Я. сумата
от 36 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от нанесените травми вследствие настъпило на
19.10.2018 г. в гр. С.З. ПТП, а именно травма в областта на дясна колянна става
- открита фрактура на дясна патела ведно със законната лихва от 26.11.2018 г.,
датата на която ответното дружество е постановило отказ да изплати обезщетение
по заведената на 06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 36 000
лв. до предявения иск от 40 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че З.Д.
„Б.И.” АД следва да заплати на Г.Е.Я. сумата
от 203, 39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени
разходи по лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 203,
39 лв. до предявения иск от 225, 98 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че З.Д.
„Б.И.” АД следва да заплати на Г.Е.Я. сумата
от 1 442, 70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в
следствие на тотална щета на лек автомобил марка „А.“, модел Р. с ДКН СТ *** РВ
ведно със законната лихва от 26.11.2018 г., датата на която ответното дружество
е постановило отказ да изплати обезщетение по заведената на 06.11.2018 г.
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 1 442, 70 лв. до
предявения иск от 3 000 лв. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че Г.Е.Я.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съдът намира, че в
настоящия случай са предявени три иска с материален интерес, както следва:
Иск за неимуществени вреди за сумата от
40 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от
нанесените травми вследствие настъпило на 19.10.2018 г. в гр. С.З. ПТП, а
именно травма в областта на дясна колянна става - открита фрактура на дясна
патела.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 730 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 076 лв. с
ДДС /1 730 х20% = 2 076 лв./
С оглед изхода на делото ответникът З.Д. „Б.И.” АД
следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 868, 40 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Иск за имуществени вреди за сумата от 225, 98
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи по
лечение и възстановяване на нанесени травми.
Съдът намира, че обезщетението
на имуществени вреди включва всички разходи по лечението и възстановяване на
получените травми. Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено върху общия материален интерес на предявения иск за имуществени
вреди за сумата от 225, 98 лв., а не върху всеки отделен разход, който е
извършил ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000
лв. – 300 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 360 лв. с
ДДС /300 х20% = 360 лв./
С оглед изхода на делото ответникът З.Д. „Б.И.” АД
следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 324,01 лв., съразмерно с уважената част
от иска.
Иск за сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди вследствие на тотална щета на
лек автомобил марка „А.“, модел Р. с ДКН СТ *** РВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. – 300 лв. +7 % за горницата над 1 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 440 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 528 лв. с
ДДС /440 х20% = 528 лв./
С оглед изхода на делото ответникът З.Д. „Б.И.” АД
следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 253, 91 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
Или общо
дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищеца възлиза на сумата
от 2 446, 32 лв. с включен ДДС.
Ответното дружество е направило следните
разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лв. с ДДС; възнаграждение
за съдебномедицинска експертиза в размер на 400 лв.; възнаграждение за автотехническа
експертиза в размер на 800 лв.
С оглед изхода на делото Г.Е.Я.
следва да заплати на З.Д. „Б.И.” АД направените по делото разноски в размер на
449, 22 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът З.Д.
"Б.И.” АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 1 505, 84 лв. за държавна такса съразмерно с уважения размер на
исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „***да заплати на Г.Е.Я., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** чрез адв. П.К. сумата от 36 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от
нанесените травми вследствие настъпило на 19.10.2018 г. в гр. С.З. ПТП, а
именно травма в областта на дясна колянна става - открита фрактура на дясна
патела ведно със законната лихва от 26.11.2018 г., датата на която ответното
дружество е постановило отказ да изплати обезщетение по заведената на
06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата по банкова сметка ***
***, BIC *** „***“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 36 000 лв. до предявения
иск от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „***да заплати на Г.Е.Я., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** чрез адв. П.К. сумата от 203, 39 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването
в следствие на нанесените травми по
банкова сметка *** ***, BIC *** „***“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 203, 39 лв. до предявения
иск от 225, 98 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „***да заплати на Г.Е.Я., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** чрез адв. П.К. сумата от 1 442, 70 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди в следствие на тотална щета на лек автомобил
марка „А.“, модел Р. с ДКН СТ *** РВ ведно със законната лихва от 26.11.2018
г., датата на която ответното дружество е постановило отказ да изплати
обезщетение по заведената на 06.11.2018 г. застрахователна претенция по чл. 380
от КЗ, до окончателно изплащане на сумата по
банкова сметка *** ***, BIC *** „***“ – Адвокатско дружество – клиентска сметка
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 1 442, 70 лв. до
предявения иск от 3 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „***да заплати на адв. П.К. с
адрес: *** 446, 32 лв.,
представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково производство по
банкова сметка *** ***, в „П.” АД, с титуляр “*** – Адвокатско дружество”
ОСЪЖДА Г.Е.Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***
със съдебен адрес:*** чрез адв. П. ***, със седалище и
адрес на управление град С., ул. „***направените по делото разноски в размер на
449, 22 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. „***да заплати полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса сумата от 1 505, 84 лв. за държавна такса съразмерно
с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :