Р Е Ш Е Н И Е
№ 389
гр. Велико Търново, 9.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в открито заседание на двадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря В.Г.и прокурора Донка МАчева, като разгледа
докладваното от съдия Буюклиев адм. дело №363 по описа на Административния съд
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 191, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Павликени
срещу разпоредбите на чл.20, ал.2, ал.4, ал5, ал.6 и ал.7, чл.36 в частта му
относно израза „събиране“, чл.68, ал.2, предложение последно от Наредба за
управление на отпадъците на територията на община Сухиндол, приета с решение на
Общински съвет Сухиндол №106/20.10.2016 г., като се иска отмяната им.
Протестиращият прокурор счита, че оспорените от него разпоредби на
нормативния акт противоречат на разпоредби от ЗУО, при което са
незаконосъобразни, като противоречащи на закона. По отношение на разпоредбите
на чл.20, ал.1 и 2 от Наредбата се излага, че след отмяната на чл.11, ал.2 от
ЗУО, материята, уредена от процесната Наредба е уредена от Наредбата за
управлението на строителните отпадъци и влагане на рециклираните материали. При
това е налице несъответствие между разпоредбите на издадената от Министерския
съвет Наредба и разпоредбите на протестираната. Що се касае до разпоредбите на
чл.20, ал.4 и 5 от Наредбата, прокурорът поддържа, че тези разпоредби
противоречат на ЗУО и на ЗУТ. По отношение на разпоредбите на чл.20, ал.6 и
ал.7 от Наредбата прокурорът поддържа, че те противоречат на конкретна
разпоредба от ЗУО. По отношение на израза „събиране“ в текста на протестираната
разпоредба на чл.36 от Наредбата прокурорът сочи в протеста си, че в тази част
разпоредбата е в противоречие н чл.35, ал.1, т.2 от ЗУО, а и е в противоречие с
нормите на ЗОАРАКСД. Най – сетне, прокурорът поддържа и незаконосъбразност на
последното предложение на нормата на чл.68, ал.2 от Наредбата ,като
аргументира, че тази административно-наказателна по характера си разпоредба
противоречи на нормата на чл.26, ал.2 от ЗАНН.
По реда на чл.189, ал.2 от АПК към протеста на прокурора се е
присъединило търговското дружество „Рейсър Ауто“ ЕООД – гр. София. Според
присъединената към протеста страна нищожна, алтернативно незаконосъобразна е разпоредбата на чл.36 от
Наредбата досежно израза „събиране“, посочен в нея. Присъединената към протеста
страна поддържа, че чл.35, ал.5 от ЗУО сочи, че регистрационният документ за
дейностите по чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО се издава винаги отделно от останалите
разрешителни и регистрационни документи, като е несъмнено, че за тази конкретно
дейност режимът е регистрационен, а не разрешителен. При това ОбС, без да е
имал правомощие за това, е въвел изискване за притежаване на разрешително
/лиценз/ за дейности, за които ЗУО предвижда единствено регистрационне режим.
Ответникът по протеста – Общински съвет – гр.Сухиндол, не взема
становище протеста, прокурорът от ВТОП дава заключение за основателността му.
Във връзка с изискванията на АПК, раздел ІІІ, гл.Х, съдът е съобщил
оспорването по реда на чл.181, ал.1 и 2 във вр.с чл.188 от АПК чрез обявление в
ДВ бр. 81/10.10.2017 г., чрез поставяне на копие от него на определеното място
в Административен съд-Велико Търново, като същото е публикувано и на интернет
страницата на ВАС.
Великотърновският административен съд в настоящият
си състав, като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и след
проверка на обжалвания административен акт в оспорваните му части, приема за
установено следното от фактическа страна:
1/ С Предложение № РД -01-3143 от 17.10.2016, адресирано до Общински
съвет – гр.Сухиндол, кметът на Община Сухиндол е представил проект на за
управлението на отпадъците на територията на община Сухиндол, като е преложено
този проект да се приеме и да се отмени действащата към момента Наредба за
условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното,
транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови,
строителни и масово разпространени отпадъци на територията на община Сухиндол.
2/ Видно от представеното съобщение по чл.26, ал.2 от ЗНА, в него е
посочено, че в 14 дневен срок от публикуване на обявлението, общината приема
предложения и становища досежно проекта за новата Наредба на посочен електронен
адрес. В съобщението са посочени причините за приемането на нормативния акт,
целите, които се преследват с приемането му, финансирането, необходимо за прилагането на
уредбата, предвидена с нормативния акт, очакваните резултати от прилагането му
и анализ за съответствие с правото на ЕС.
3/ От съдържанието на представеното Становище без дата се установява,
че четири постоянни комисии при ОбС – Сухиндол /ПК „Законност, бюджет и
финансо, икономическо развитие и местно самоуправление“, „Общинска собственост,
устройство, организация и развитие на територията и евроинтеграция“, „Здравеопазване,
образование, култура, социални дейности, вероизповедания, закрила на детето и
спорт“ и „Земеделие, гори, околна среда и туризъм“/ са изразили становище, с
което са подкрепили проекта за Наредбата.
4/ Видно от представеното копие от интернет страницата на общината,
проектът е бил публикуван по реда на чл.26, ал.3 от ЗНА.
5/ Видно от протокол №16 от заседанието на ОбС – Сухиндол, на това
заседание е приет проект за дневен ред, според който под т.1 е обсъждането и
приемането на Наредбата, като докладва кмета на общината. С 10 гласа „за“ от
десет присъстващи съветника е приета Наредбата за управлението на отпадъците на
територията на община Сухиндол, което се установява от протоколно решение №106
по този протокол.
6/ Процесната наредба е публикувана на интернет страницата на община
Сухиндол.
В основанието на посоченото решение на Общинския съвет е отразено, че
действащата до този момент Наредба се отменя, новата Наредба се приема на
основание чл. 21, ал. 1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА
и чл.22 от Закона за управлението на отпадъците.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, какъвто е процесната
Наредба. Същата е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК,
тъй като съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Протестът е допустим. Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта, като по делото липсват данни
оспорените разпоредби да са отменени или изменени след подаване на протеста.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето. Протестът е подаден до компетентния да го
разгледа съд, съобразно уреденото в чл. 191, ал. 2 от АПК. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на оспорването.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
С нормата на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения текст от наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК.
Оспореният подзаконов нормативен акт, извън изрично посочения по-долу
случай на разпоредбата на чл.68, ал.2, предложение последно от Наредбата, е
издаден от компетентен орган.
Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18,
ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с
които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени
отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията
му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал.
1, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации
и обръщения.
От друга страна, според разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗУО, в
редакцията му, изменението на която е обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2016 г. „Общинският съвет
приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните
услуги по реда на Закона
за местните данъци и такси.“.
Видно е от тази изрична разпоредби, че по приложението и е налице
законова делегация, с която се овластява съответният общински съвет да приема
съответният подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗНА по
приложението на законовите текстове.
Спазени са и изискванията на чл. 27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА, според
съдържанието на които текстове заседанията на общинския съвет са законни ако
присъстват повече от половината от общия брой на съветниците (в настоящия
случай повече от 9), като решенията по чл. 21, ал.2 от същия закон следва да се
вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, както е
в случая.
Спазени са и разпоредбите на чл.34,
чл. 47, ал.1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет –
Сухиндол, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация,
важащ за съответният мандат на ответника.
Дотук изложеното обаче е ирелевантно досежно протестираната частично от
прокурора разпоредба на чл.68, ал.2 от Наредбата. Според тази частично протестирана
от прокурора разпоредба от Наредбата „За нарушения, извършени от малолетни
лица, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години, отговарят съответно
родителите или настойниците, когато съзнателно са допуснали извършването им или
са били в състояние да предотвратят нарушението, но не са го сторили.“.
Прокурорът поддържа, че общинският съвет незаконосъобразно е разширил
кръга на административно наказателно отговорните лица, включвайки и лица, които
са били в състояние да предотвратят нарушението, но не са го сторили с оглед
разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН. Прокурорът е ограничил протеста си само до
предложение последно, а именно до израза „ или са били в състояние да
предотвратят нарушението, но не са го сторили“, като съдът дължи произнасяне
само досежно тази протестирана част. Както се отбеляза, настоящата инстанция
счита, че посоченото последно предложение от протестираната разпоредба е
нищожно. Разпоредбите на чл.68 от Наредбата се намират систематично в Раздел
Дванадесети, озаглавен „Административно наказателни разпоредби“. В раздела са
определени административно – наказателни разпоредби, посочени са съставите на
определени административни нарушения и са определени административно
наказателно отговорни лица и съответните глоби и имуществени санкции. Следва
обаче да се отбележи, че в ЗУО законодателят е уредил както съставите на
нарушенията, така и административно-наказателно отговорните за извършването им
лица, лицата, които са оправомощени да констатират тези нарушения и да издават
наказателните постановления за тях. Процесната Наредба е издадена въз основа на
делегацията на чл.22 от ЗУО, която овластява Общидниския съвет да приеме
наредба само и единствено досежно условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци на територията на съответната
общината, както и размера на таксите за услугите по ЗУО, предоставяни от
общината по реда на ЗМДТ. Посоченото означава, че липсва делегирано от закона
правомощие на ответника за приемането на разпоредби с
административно-наказателен характер. В ЗУО тези обществени отношения са
изчерпателно регулирани и тяхното преуреждане в нормативен акт на орган на
местно самоуправление би създало неяснота
относно реда за налагане на административни наказания и досежно наказателно
–отговорните лица, които могат да бъдат наказани, респ. санкционирани с
имуществена санкция. Приемайки протестираната разпоредба, общинският съвет е
излязъл от делегираната му със ЗУО компетентност, при което в протестираната си
част, същата е нищожна. Посоченото следва и от разпоредбата на чл.2, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Дотук изложеното налага изразът „или са били в състояние да
предотвратят нарушението, но не са го сторили“ да бъде прогласен за нищожен.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените
подзаконови правни норми се състои в проверка на съответствието им с текстове
от акт от по-висока степен – закон или Конституция (чл. 8 от ЗНА) в рамките на
регулираните обществени отношения.
Протестираната от прокурора разпоредба на чл.20, ал.2 от наредбата
предвижда следното: „Изискването на чл.20, ал.1 не се прилага за :1. Премахване
на сгради с РЗП под 100 кв.м.; 2. Реконструкция, основен ремонт и/или промяна
предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 500 кв.м.; 3. Строеж на сгради с
РЗП, по малка от 300 кв.м.“. Нормата е във връзка с чл.20, ал.1 от наредбата,
според която разпоредба „Възложителите на строителни и монтажни работи по
смисъла на § 5, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на
територията, с изключение на текущи ремонти, и възложителят на премахване на
строежи изготвят план за управление на строителни отпадъци в обхват и
съдържание, определени с наредбата по чл. 43, ал. 4.“ Видно е от тази алинея,
че тя дословно преповтаря разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона към момента на
приемането на решението, с което е приет и нормативния акт. Понастоящем
разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона гласи: „Възложителят на строителни и монтажни работи по
смисъла на §
5, т. 40 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията,
с изключение на текущи ремонти, и възложителят на премахване на строежи
отговарят за изготвянето на план за управление на строителни отпадъци в
случаите, определени с наредбата по чл. 43,
ал. 4. Планът се изготвя от правоспособен проектант по смисъла на чл.
162, ал. 1 от Закона за устройство на територията.“. Законът вече не
предвожда изключение от приложимостта и, поради което изключенията, предвидени
в разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредбата му противоречат. Всъщност такива
изключения могат да се предвидят в нормативния акт по чл.43, ал.4 от закона, а
не в наредбата на чл.20, ал.1 от закона. От друга страна, в Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни
материали в разпоредбите на чл. 15, ал.1, т.1, 3 и 5 са предвидени различни
площи за съответните строежи от посочените в нормата на общинския нормативен
акт. Без значение е обстоятелството, че към момента на приемането на наредбата,
тези изключения са били предвидени в ЗУО в нормата на чл. 11, ал.2 /вж. чл.11,
ал.2 в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 53 от 2012 г./ с оглед на нормата
на чл.192а, изречение второ от АПК. Следва тази протестирана разпоредба да бъде
отменена.
Протестираната от прокурора разпоредба на чл.20, ал.4 предвижда
следното: „Планът по ал.1 се включва в
обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ, а за обектите, за
които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се изготвя като самостоятелен
план.“. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗУО в актуалната му редакция „Плановете
за управление на строителни отпадъци, когато не са одобрени по реда на чл.
156б, ал. 6 от Закона за устройство на територията, се одобряват от кмета
на общината или оправомощено от него длъжностно лице по искане на възложителя
на строежа след влизането в сила на разрешението за строеж и преди откриването
на строителната площадка и/или преди започването на дейностите по изграждане
или премахване на обект по ал. 1.“. Нормата въвежда субсидиарното изискване
плановете по ал.1 от закона, които не са одобрени при условията на чл.156б,
ал.1 вр. с ал.6 от ЗУТ , да се одобряват от кмета на общината или оправомощено
от него лице. Съответно, в основната хипотеза, тези планове се одобряват по реда
на чл.156б, ал.1-6 от ЗУТ. Видно от структурата на нормите и на чл.11, ал.4 от
ЗУО и на чл.156б от ЗУТ, тези разпоредби не предвиждат плановете по чл.11, ал.1
от ЗУО да се включат в обхвата на инвестиционното проектиране. И в двата случая
тези планове следва да се изработят и одобрят след разрешаването на
строителството и преди откриването на строителната площадка, респ. преди
започването на дейностите по изграждане или премахване на строеж. Няма съмнение
обаче, че и в случая по чл.14, ал.4 от ЗУО, а и в случая по чл.156б, ал.1 вр. с
ал.6 от ЗУТ се касае за самостоятелни планове, които не са нито елемент от
инвестиционният проект, нито са елемент от строителното разрешително. С оглед
на посоченото, разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредбата е незаконосъбразна само
досежно израза „се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма
от ЗУТ“, като в останалата си част тази норма не противоречи нито на ЗУО, нито
на ЗУТ.
Протестираната от прокурора разпоредба на чл.20, ал.5 предвижда
следното: „Плановете за управление на строителни отпадъци се одобряват: 1. За
строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от
процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на
глава осма, раздел II от ЗУТ; 2. За обекти, за които не се изисква
одобрен инвестиционен проект – от кмета на община Сухиндол или оправомощено от
него длъжностно лице.“. Що са касае до първата хипотеза от нормата на
наредбата, то съдът вече зложи по-горе аргументите си. В актуалните си редакции
нито нормата на чл.11, ал.4 от ЗУО, нито нормата от чл.156б, ал.6 от ЗУТ
предвиждат възможност планът по чл.11, ал.1 от ЗУО да се приема в хода на
процедурата по одобряване на инвестиционно проектиране, поради което тази
хипотеза на наредбата противоречи на закона. Втората хипотеза обаче не
противоречи на закона, тъй като разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗУО сочи, че
неодобрените по реда на чл.156б, ал.6 от ЗУТ планове така или иначе се
одобряват от кмета на общината или оправомощено от него лице, като очевидно в тази
хипотеза попадат и строежи, за които не се изисква инвестиционно проектиране.
Нормата не противоречи и на разпоредбите на чл.156б от ЗУТ, доколкото планът по
чл.156б, ал.1, касаещ територията на една община /какъвто е и териториалният
обхват на разпоредбите на Наредбата съобразно чл.2/ се одобрява по реда на ЗУО – чл.156б, ал.2 от ЗУТ, т.е. този план, касаещ строеж, намиращ се изцяло на територията на една
община, така или иначе се одобрява от кмета на общината - аргумент от чл.11,
ал.4 от ЗУО. Затова съдът намира, че втората точка от протестираната разпоредба
не противоречи на закона.
Протестираната от прокурора разпоредба на чл.20, ал.6 предвижда
следното: „Компетентният орган по ал.5 може да изиска предоставяне на
допълнителна информация или отстраняване на нередностите в случай на
несъответствие с изискванията на наредбата по чл.43, ал.4 от ЗУО, като изпраща
мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаването на
плана.“. Според ал.5 от разпоредбата
компетентните органи са определени в зависимост от обстоятелството дали за
съответното строителство се изисква или не инвестиционен проект. На практика
посочената разпоредба противоречи на изискването на чл.11, ал.6 от ЗУО в
настоящата му редакция с оглед на предвидения в нея 14 дневен срок. Следва и
тази норма да се отмени като противоречаща на закона.
Протестираната от прокурора разпоредба на чл.20, ал.7 от наредбата
гласи следното: „В случаите по ал.5, т.2 Кметът на Община Сухиндол одобрява
плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението
му в срок до един месец от получаване на плана или от отстраняване на
нередностите и/или предоставянето на допълнителна информация“. Както се
отбеляза, случаите по ал.5, т.2 касаят обекти,
за които не се изисква инвестиционно проектиране. Всъщност тази норма
преповтаря нормата на чл.11, ал.5 от ЗУО в редакцията и, обн. в ДВ, бр. 53 от 2012 г. досежно срока. Понастоящем обаче е в
сила разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗУО, според която „Компетентните органи по
ал. 4 и 5 одобряват плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано
отказват одобряването му в 14-дневен срок от получаването на плана или от
отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната
информация.“. В случая законът предвижда, че неодобрени по реда на чл.156б от ЗУТ планове за управление на отпадъците, се одобряват от кмета на общината или
овластено от него лице, като в тези хипотези попада и одобряването на планове
за обекти, за които не се изисква инвестиционно проектиране – каквато е и
уредената в чл.20, ал.7 от наредбата хипотеза. Законът обаче предвижда 14
дневен, а не едномесечен срок за одобряване, съответно за отказване на
одобряването на съответния план. Законодателната логика е в синхрон с въведения
по – облекчен режим на одобряването на плана по чл.11, ал.1 от ЗУО след
приключването на инвестиционното проектиране и одобряването на строителството,
при което и съответният срок за одобряване/отказ за одобряване е намален на 14
дни с оглед тази облекчена процедура. Посоченото налага отмяната и на тази
разпоредба предвид нормата на чл.192а, изречение второ от АПК.
Според частично протестираната от прокурора разпоредба на чл.36 от
Наредбата, към протеста на която част се е присъединило и дружеството „Рейсър
Ауто“ ЕООД „ Дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване
и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства имат право
да извършват само лица, притежаващи разрешение по чл.35 от Закона за управление
на отпадъците.“. Според разпоредбата на чл.35 от ЗУО, ал.1, т.2 в актуалната му
редакция „Разрешение не се изисква за
събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла
на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните
разпоредби“. Съответно според §1,т.41 от ДР на закона "Събиране" е
натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и
предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до
съоръжение за третиране на отпадъци. Според чл.35, ал.3 от закона „За
извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване
на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда
на глава пета, раздел IV.“. Видно от тази
разпоредба е, че за дейността по събиране
е въведен на ниво закон регистрационен режим, като за тази дейност се
изисква единствено документ по чл.78, ал.10 от ЗУО. При това положение
разпоредбата е незаконосъобразна досежно израза „събиране“, както правилно
поддържат прокурорът и присъединената към оспорването страна.
Следва Общински съвет – Сухиндол да понесе сторените от прокурора и от
встъпилата в производството по оспорването страна разноски. За встъпилата
като разноските представляват заплатена
държавна такса от 50 лв. и ефективно заплатено съгласно съдържанието на
договора за правна защита /в частта му, която има характер на разписка/
адвокатско възнаграждение от 650 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението в
сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена самата Наредба.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Велико Търново:
Р Е Ш
И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на израза „или са били в състояние да
предотвратят нарушението, но не са го сторили“ от разпоредбата на чл.68, ал.2
от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Сухиндол,
приета с решение на Общински съвет Сухиндол №106/20.10.2016 г.
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.20, ал.2, изразът „се включва в обхвата на
инвестиционните проекти по глава осма от ЗУТ“ от разпоредбата на чл.20, ал.4,
разпоредбата на чл.20, ал.5, т.1, разпоредбата на чл.20, ал.6, разпоредбата на
чл.20, ал.7 и изразът “събиране“ от разпоредбата на чл.36 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на община Сухиндол, приета с решение на
Общински съвет Сухиндол №106/20.10.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора при Районна прокуратура – гр.Павликени в
останалата му част.
ОСЪЖДА Общински съвет Сухиндол да заплати на Прокуратурата на Република
България разноски в размер от 20 лв.
ОСЪЖДА Общински съвет – Сухиндол да заплати на „Рейсър Ауто“ ЕООД –
гр.София, ЕИК *********, разноски в размер от 700 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.