Решение по дело №99/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопро- цесуалния кодекс /АПК/.

Постъпила е жалба от М. Д. Р. от гр. Русе, подадена чрез процесуален представител адв. О. Б., против Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе, с която е наредено на М. Д. Р., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ /шеста/: „Сграда на допълващото застрояване с тоалетна“, намираща се в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ-1525, кв.85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с адм. адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски.

Ответникът в производството - Заместник-кмет по УТ на Община Русе оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

Заместник-кметът по УТ на Община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на Кмета на Община Русе, на инж. М. И., на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория /л. 3 д./.

С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на М. Д. Р., в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ (шеста): „Сграда на допълващото застрояване с тоалетна“, намираща се в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе / л. 7 - 9 от пр./.

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – разрешение за строеж, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-16 от 21.10.2022 г. /л. л. 19 - 22 от преписката/, е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

[УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с.Червена вода, общ. Русе, е собственост на П. М. Ц., Р. Д. Р. и М. Д. Р., съгласно Удостоверение за наследници № 199 от 08.12.2015 г. на Д. Р. Ц. /починал/ – л.40 от преписката и Договор за доброволна делба на недвижим имот Акт № 193, том I от 07.06.2012 г., вписан в Службата по вписвания вх. № 6806 от 07.06.2012 г., № 162, том 5, дв. входящ регистър: 6621 /л. 39 от преписката/.

Възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са П. М. Ц., Р. Д. Р. и М. Д. Р..

Строител/Извършител е М. Д. Р..

Строежът е изпълнен през пролетта на 2021 г., съгласно декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г., с която Р. декларира, че през пролетта на 2021 г. по стопански начин в имот [УПИ], намиращ се в с. Червена вода, обл. Русе, ремонтирал намиращата се в имота му тоалетна, тъй като я заварил там във влошено състояние, като извършил това с цел безопасното й използване по предназначение, като никой от останалите съсобственици не е участвал в ремонта на тоалетната /л.23-24 от пр./.

В приобщената към делото административна преписка се съдържа и друга, предходна декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#3 от 01.09.2022г., с която Р. също е декларирал, че през пролетта на 2021 г. по стопански начин извършил ремонт на дворната тоалетна, която заварил в имота, това се наложило поради влошеното й състояние, като извършил ремонт на стените и покрива с цел безопасното й ползване /л.35 и 36 от пр./.

Строителен надзор: не се изисква.

Строежът е описан по следния начин:

Едноетажна сграда на допълващото застрояване с тоалетна с размери в план 3,75/1,80 м. Изпълнени са нови стени със зидарски блокчета, върху които е изпълнена нова стоманобетонова плоча на височина 2,40 м. от прилежащия терен. Върху плочата е изпълнена нова дървена конструкция на покрива.

Същият е ситуиран в югоизточната част на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, съгласно приложената в т.III в КА схема за разположение. Незаконната постройка е разположена на около 5,1 метра от североизточната реализирана ограда на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, и на около 7,55 метра от югоизточната реализирана ограда на същия имот.

При направения оглед е установено, че строежът не е захранен с електрическа енергия и вода.

Длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Приели са, че строежът е VI /шеста/ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаването на разрешение за строеж.

Установено е, че строежът е изпълнен без да е издадено изискващото се разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по действащите правила и нормативи.

Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че е изграден през 2021 г., съгласно декларация, представена с Писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г.

Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

С. К. акт № НС-16 от 21.10.2022 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. л. 10 – 15 от преписката).

По същия в законоустановения срок е постъпило Възражение вх. № 94М-10274-1 от 18.11.2022 г. от жалбоподателя / л. 16 и 17 от пр./.

Във възражението се излагат твърдения, че през 2021 г. Р. решил да направи ремонт на покрива на съществуваща в дворното му място външна тоалетна, както и текущ ремонт на части от помещението. Оспорва да е извършил вменените му нарушения по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като счита, че извършеният ремонт на тоалетната неправилно е категоризиран като нов строеж на „сграда на допълващото застрояване с тоалетна“ – категория шеста, а попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 1, т.1 от ЗУТ, в който случай не се изискват строителни книжа – инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

На 12.01.2023 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-125 на Заместник-кмет по УТ на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Конст. акт № НС-16 от 21.10.2022 г./л.7-9 пр./.

В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателя възражение, като административният орган посочва, че потвърждава даденото с констативния акт становище, че извършеното строителство в имота не попада в определението за „текущ ремонт“ и не попада в хипотезата на чл.151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с оглед същността на извършените дейности, следователно за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Сочи още, че доводите във възражението, че извършените дейности по тоалетната са съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, не са релевантни, тъй като съгласно посочения член е необходимо издаване на разрешение за строеж за същото. Предвид изложените съображения АО приема възражението за неоснователно и като такова не го е уважил.

С Писмо изх. № 94И-8942-1#12 от 23.01.2023 г. Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе е изпратена на жалбоподателя, на П. М. Ц. и на Р. Д. Р. /л.2 - 6 от пр./.

Заповедта е получена от жалбоподателя на 24.01.2023 г., от Р. Р. – на 30.01.2023 г. и от П. Ц. – на 24.01.2023 г.

В приобщената към делото административна преписка се съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – в югозападната му част „Навес за селскостопански инвентар и външни ВиК връзки“ /л.37 и сл. от пр./.

Жалба до АС – Русе срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 06.02.2023 г. от М. Д. Р., като основното възражение на жалбоподателя се изразява в това, че отразената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед на което и органът е извел неправилни и необосновани правни изводи относно наличието на незаконен строеж. Твърди се, че не се касае за незаконен строеж, а за постройка – временна тоалетна с водоплътна изгребна яма, направени през пролетта на 2021 г., за които съгласно разпоредбата на чл.151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, с оглед на което и разпореденото премахване се явява незаконосъобразно /л. 4 от делото/.

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора е назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението й /л. 22 – 33 от д./, както и от допълнително направените уточнения от в.л. в съдебно заседание /л.42–44 от д./ се установява следното:

В изпълнение на поставената задача, експертът е посетил отдел УТ на Община Русе, където извършил справка за издадени разрешения за строеж, одобрени проекти и др. строителни книжа за строежите в [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, общ. Русе.

По време на посещението установил, че за строеж „Навес за лек селскостопански инвентар“, находящ се в югозападната част на [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица]са налични строителни книжа, в т.ч. одобрен проект, издадено разрешение за строеж, екзекутиви и удостоверение за въвеждане в експлоатация.

За строежа, предмет на процесната заповед, не е установено наличието на каквато и да било строителна документация.

На 19.05.2023 г. в.л. е извършило оглед в присъствието на страните на място в [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, с административен адрес: [улица], с. Червена вода, като е направило измервания на размерите на строежа и отстоянията от регулационни линии. Измерванията извършил с 10 метрова рулетка.

На място установил строеж с правоъгълна форма в план и размери 1,75/3,78 м, както и височина Нбило=3,00 м.

Разстоянието на строежа до плътната част на съществуващата ограда по североизточната странична регулационна линия е измерено 5,00 м и 7,25 м до плътната част на съществуващата ограда по уличната регулационна линия.

Размерите на строежа и разстоянията до регулационните линии експертът отразил в Приложение № 1 към изготвеното от него заключение.

Изпълненият на място строеж се състои от подземна и надземна част.

Подземната част представлява попивна яма - водопропусклива. Над ямата е изпълнена стоманобетонова плоча, в която са налични два отвора, и двата недостатъчни, за да бъдат установени размерите на ямата.

Надземната част е едноетажна. Състои се от две помещения, като всяко едно от тях има самостоятелен вход/изход. Изградено е от стени от бетонови блокчета на разтвор, таванска стоманобетонова плоча и дървена четирискатна покривна конструкция. Върху стените отвън е положена каменна облицовка, а на покрива - керемиди. Помещенията не са измазани отвътре.

Строежът е окабелен и захранен с ток.

Не е установено захранване с вода.

По време на огледа е установено, че в ямата постъпват отпадни води от други източници като дворната чешма.

В.л. е установило, че въпреки че строежът не е завършен изцяло, югоизточното помещение се ползва за тоалетна, а другото помещение носи белезите на баня - малки размери на помещението, малък прозорец в горната част на помещението /в близост до тавана/ и PVC тръба ф50 в пода, т.е предназначението на строежа е „санитарен възел“.

В.л. не е установило в имота друг санитарен възел, тоалетна или баня.

Според заключението на в.л., процесният строеж не е изграден като технически характеристики, описани в оспорената заповед, като в тази връзка посочва, че в заповедта не е установено предназначението на констатирания незаконен строеж „сграда на допълващото застрояване с тоалетна“. Освен това според експерта изграденото представлява постройка, а не сграда. На следващо място, липсвала каквато и да било информация по отношение на подземната част на строежа, а именно попивната яма била важна част от строежа и използването му като тоалетна било невъзможно без нея. На последно място, според експерта посочената в заповедта година на изграждане – 2021 г. представлява значителна неточност, предвид твърденията на извършителя, че е ремонтирал съществуваща дворна тоалетна.

Експертът е категоричен, че предметът на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в ЗУТ, представлява строеж.

С Подробния устройствен план, одобрен със Заповед № РД 01/523 от 26.03.2012 г., за [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, с адм. адрес: [улица] определена Предимно производствена зона /Пп/ и Производствено селскостопанско предназначение.

Предвид отреждането на имота и установеното на място, описано в констативно-съобразителната част на експертизата, в.л. счита, че строежът е постройка на допълващото застрояване с предназначение за „санитарен възел“.

Експертът е категоричен още, че предвид отреждането на имота, постройката не представлява временна тоалетна, а ямата не е водоплътна изгребна.

В заключение е посочил, че изградената постройка се явява такава на допълващото застрояване към сградата на основното застрояване за [УПИ], кв. 85 по peг. план на с. Червена вода, обл. Русе.

В проведеното на 15.06.2023 г. о.с.з. на зададени от страните и от съда въпроси, в.л. прави следните уточнения: първо относно попивната яма – същата не е самостоятелен строеж, не носи белезите на такъв, а е част от постройката. По отношение на извършения ремонт на покрива, експертът квалифицира същия като основен ремонт по смисъла на закона, предвид че основният ремонт на покрив представлява например подмяна на отделни конструктивни елементи. Категорично при огледа на място, вещото лице е установило, че въпросната постройка има две помещения – едното от които вече на практика се ползва като тоалетна, ползва се по предназначение, а другото - по начина, по който е изпълнено, независимо че при огледа не е бил положен санитарен фаянс и батерии, според вещото лице, има белезите на санитарно помещение - баня, евентуално това би било предназначението му, след като бъде завършено. Сочи, че все пак това друго помещение би могло да бъде използвано и като стая/помещение за инвентар. Счита, че в оспорената заповед, макар и строежът да е коректно описан като размери и отстояния, не е ясно посочено и изяснено предназначението му, което от своя страна е една от основните характеристики на един строеж.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно времето/периода на извършване на строежа, по делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. И. Шумолинов става ясно, че той е съсед на Р.. Свидетелят заявява, че когато той се нанесъл в имота си през 2014 г., в имота на Р. не е имало масивна тоалетна, но не може да си спомни имало ли е дървена тоалетна или някаква друга такава. Според него въпросната постройка с тоалетна е изградена от Р. вероятно през лятото на 2021 г., тъй като през следващата година - 2022 г. с жалбоподателя имали конфликт относно шума, който идвал от имота на Р. и затова според свидетеля въпросната постройка е била изградена предходната година.

По делото е разпитан и св. Р. Побаков, който заявява, че живее в с.Червена вода на [улица], познава М. Р. и му е известно, че Р. е собственик на имот в с. Червена вода от няколко години, като същият този имот жалбоподателят закупил от свидетеля. Свидетелства за това, че в този имот е имало останала овощна градина от предишния собственик, имало цистерна за поливане и една стара постройка на груб строеж, а върху постройката имало варел за вода, който бил свързан с цистерната. Цистерната се намирала в същия имот. Това било по времето на предишния собственик. Тази градина била занемарена, обрасла с храсти. Свидетелят заявява, че когато Р. закупил имота, започнал да го почиства и да облагородява мястото. По думи на свидетеля, възобновил и постройката, която била на груб строеж. В показанията си свидетелят сочи, че Р. сложил врати на постройката, махнал варела отгоре и станало помещение, приспособено за тоалетна. Това станало преди няколко години, около преди 2-3 години. Свидетелят сочи, че е помагал при разчистването и при отстраняването на старите керемиди от покрива. Според свидетеля, процесната постройка преди Р. да закупи имота, била на груб строеж, на тухли и имала паянтова врата. Постройката ориентировъчно била с размери 1,5 на 3-4 метра. Преди, тя пак се ползвала за баня и за тоалетна. Имало слънчева вода, там нямало канализация, имало изкопана яма отдолу. Според показанията на свидетеля, сега в имота има: тази постройка, склад за зърно и още една постройка, която е нещо като „барбекю“. Свидетелят сочи, че тези постройки не са свързани помежду си, всяка е самостоятелна. Процесната постройка има две врати, няма прозорци и е направена за тоалетна. По-рано тя била на същото място, като според свидетеля не е била разрушавана и не е била разширявана, но свидетелят сочи и че не е помагал за изграждането й. Сега вече била облицована с плочки, според свидетеля, покривът бил същият, премахнат бил варела. Преди варелът се ползвал за слънчева вода за миене. Свидетелят посочва, че самото преустройство станало преди около три години, като свидетелят не е влизал след това в постройката, влизал е вътре преди да бъде извършен ремонтът. Твърди още, че старата постройка не е събаряна, а е само възстановена и обновена. Под тази постройка имало яма за тоалетна и за изтичане на водата при миене от варела, подът бил циментов, а сега подът отново бил с цимент, с плочки и отдолу пак е ямата.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Заместник-кметът по УТ на Община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г., като видно от представената по делото Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на инж. М. И., на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. Следователно оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Спазени са и административнопроцесуалните правила – съставен е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на Община Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е връчен на заинтересованите лица, дадена е възможност за депозиране на възражения. Изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната норма, посочена в заповедта.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, т.е. понятието строеж включва сграда и постройка.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предметът на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, категорично е строеж.

Съгласно правната норма на чл. 70 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:

1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план;
2. допълващо е постройки, мрежи и съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.

Такава е и терминологията, използвана в ЗУТ - сгради на основното застрояване и постройки на допълващото застрояване.

С Подробния устройствен план, одобрен със Заповед № РД 01/523 от 26.03.2012 г., за [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица] определена Предимно производствена зона /Пп/ и Производствено селскостопанско предназначение.

С оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, несъмнено процесната постройка се явява такава на допълващото застрояване, за която съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.

Изключение съгласно цитираната разпоредба правят постройките по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква изобщо разрешение за строеж.

В конкретния казус жалбоподателят се позовава на две хипотези от нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ: тази по т. 1 – извършен текущ ремонт и по т. 3 – изградени водоплътна изгребна яма и временна тоалетна.

С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че и двете хипотези, на които се позовава жалбоподателят в случая не са налице.

Съответно правилно е определена и категорията на строежа – VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, от които да се установява твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че изграденото от него представлява текущ ремонт на съществуващата дотогава дворна тоалетна в имота му.

Извършеното строителство в имота не попада в обхвата на определението за „текущ ремонт“ на строеж по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Посочената разпоредба съдържа легална дефиниция на понятието „текущ ремонт“, а именно „текущ ремонт“ на строеж това е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

По отношение на процесното строителство не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с оглед същността на установените като извършени дейности, а именно: строителство, състоящо се от подземна и надземна част. Подземната част представлява попивна яма - водопропусклива. Над ямата е изпълнена стоманобетонова плоча, в която са налични два отвора, и двата недостатъчни, за да бъдат установени размерите на ямата, според заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Надземната част е едноетажна. Състои се от две помещения, като всяко едно от тях има самостоятелен вход/изход. Изградено е от стени от бетонови блокчета на разтвор, таванска стоманобетонова плоча и дървена четирискатна покривна конструкция. Върху стените отвън е положена каменна облицовка, а на покрива - керемиди. Помещенията не са измазани отвътре. Строежът е окабелен и захранен с ток. При огледа на място, експертът не е установил захранване с вода. По време на огледа е установил, че в ямата постъпват отпадни води от други източници като дворната чешма. Вещото лице е установило още, че въпреки че строежът не е завършен изцяло, югоизточното помещение се ползва за тоалетна, а другото помещение носи белезите на баня - малки размери на помещението, малък прозорец в горната част на помещението /в близост до тавана/ и PVC тръба ф50 в пода, т.е предназначението на строежа е „санитарен възел“. В проведено о.с.з. на 15.06.2023 г. експертът сочи още, че няма пречка евентуално това второ помещение, което носи белезите на баня, да бъде ползвано като стая/помещение за инвентар например.

Извършените СМР по своята същност представляват изграждане на нов строеж, за който са необходими строителни книжа. Дори и да се приеме, че е извършен ремонт на съществуваща стара външна тоалетна, то изпълнените строително-монтажни работи, потвърдени и от вещото лице, сочат на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. За него също се изисква издаване на разрешение за строеж.

Във връзка с гореизложеното, според съда, в настоящия му състав, не е налице неяснота в оспорената заповед относно предназначението на сградата/постройката, предмет на премахване.

По делото по несъмнен и категоричен начин се установи, че разпореденият за премахване строеж и констатиран от експерта на място представлява постройка на допълващото застрояване с предназначение за „санитарен възел“, като няма пречка обаче едното от двете изградени помещения да бъде ползвано и за други цели, като например помещение за инвентар. Това не води до различни от приетите от органа правни изводи относно категорията на установения строеж.

Не представлява съществена неточност и обстоятелството, че в заповедта незаконният строеж е посочен като сграда, а не като постройка на допълващото застрояване. Във връзка с това, следва да се посочи, че съгласно легалното определение за сграда и постройка, дадено в § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, е идентично, но в условията на алтернативност, а именно „сграда“ или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.

Вещото лице е категорично в заключението си, че по отношение на местоположението и размерите на изграденото, като описание в заповедта и при огледа на място, т.е. фактически изпълненото, е налице съответствие. Както, беше посочено вече, според съда, липсва каквото и да било съмнение какво е предназначението на постройката.

Единственото несъответствие, което съдът констатира досежно описаното строителство в заповедта и фактически установеното на място касае липсата на описание в заповедта на подземната част на строежа, а именно попивната яма. Тази непълнота, обаче, съдът счита, че не представлява съществено нарушение, тъй като не води до неяснота относно предмета на заповедта. Освен това и както вещото лице сочи, попивната яма не носи белезите на самостоятелен строеж, тя е част от постройката.

На следващо място, съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. В конкретния случай, предвид отреждането на имота, постройката не представлява временна тоалетна, а ямата не е водоплътна изгребна. Строителството на постройката не съответства на условията на чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ, поради което не би могла да се квалифицира като временна.

При тези данни не са налице хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж.

Следователно, при извършване на видовете строителни работи, довели до изграждане на процесната постройка, е абсолютно необходимо наличие на строителни книжа, респ. издаване на строително разрешение.

Административният орган правилно приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на строителни книжа – издадено разрешение за строеж.

С оглед установеното от доказателствата по делото за извършено строителство през 2021 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Липсата на каквито и да било строителни книжа се установява от КА, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да представи писмени доказателства за извършване на процесния строеж с изискващите се строителни книжа, но не го е сторил.

Съдът приема, че фактите, установени от административния орган, съответстват на приложената от него правна норма.

Установеното от общинските органи незаконно строителство, отразено и в Констативния акт, не е опровергано от жалбоподателя.

Съдът, в настоящия му състав, обаче, счита, че с издаването на процесната заповед, административният орган не е съобразил принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.

В приобщената към делото административна преписка се съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – в югозападната му част „Навес за селскостопански инвентар и външни ВиК връзки“ /л. 37 и сл. от пр./. За този обект е налице издадено разрешение за строеж. Именно той представлява обект на основното застрояване, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план.

Процесната постройка на допълващото застояване с предназначение за „санитарен възел“, с оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, се явява именно такава обслужваща/допълваща обекта на основното застрояване в урегулирания имот, макар и същата да се явява изградена без необходимите строителни книжа.

Съдът приема, че премахването на процесната постройка се явява непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК.

По делото няма спор, че в имота няма установен друг санитарен възел или тоалетна, или баня.

От съществено значение за правилното решаване на спора е дали с разпореденото премахване е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, с оглед преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на постройката и обществения такъв от премахването й.

Следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока.

Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка, премахването на санитарния възел, обслужващ обекта на основното застрояване в урегулирания поземлен имот ще доведе до лишаване от възможност за ползването му.

С Подробния устройствен план, одобрен със Заповед № РД 01/523 от 26.03.2012 г., за [УПИ], кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: [улица] определена Предимно производствена зона /Пп/ и Производствено селскостопанско предназначение.

Няма съмнение, че макар да не става въпрос за жилищна сграда, то с оглед производствено селскостопанското предназначение на имота, и изградения в него законен обект, данните за извършвана производствена дейност в имота, е налице безспорно необходимост от наличието на санитарен възел в имота.

Както се установи по делото премахването на незаконния строеж /представляващ единствен санитарен възел в имота/ ще се яви в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, който поставя императив административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Това обстоятелство е основание за запазването й, в противен случай и обекта на основното застрояване в урегулирания поземлен имот остава непълноценен за упражняване правото на собственост. В този смисъл, съдът приема, че процесната заповед и нейното изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Липсата на санитарен възел в една производствена база във всички случаи представлява непропорционална мярка, явно несъизмерима с преследваната цел да се премахне незаконен строеж. При това положение премахването на съществуващата външна тоалетна, която е единствена за обслужване на обект на основното застрояване в имот с производствено селскостопанско предназначение на жалбоподателя, в който имот са налице данни за извършвана производствена дейност, макар да осъществява целта на закона - недопускане на незаконни строежи, противоречи на другата цел на закона, а именно да се осигурят елементарни условия за живот, вкл. и при упражняване правото на труд.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж е недопустимо, както и непропорционално на преследваната от закона цел.

Предвид гореизложеното, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява основателна и като такава, следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на спора, и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за разноски, направено от процесуалния представител на оспорващия за основателно. Същите са в общ размер на 1 010 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса /л. 9 и 10 от делото/ и 1 000 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 5 от делото/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-125 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на М. Д. Р. с [ЕГН] от гр. Русе, направените в съдебното производство разноски общо в размер на 1 010 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.