Присъда по дело №257/2019 на Районен съд - Айтос

М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 260003 от 14.10.2020 г

по НОХД № 257/2019 г. на Районен съд - А.

 

            НОХД № 257/2019г е образувано и се води против подсъдимият Г.Д.Г. – роден на *** ***, българин български гражданин, постоянен адрес ***, образование – средно специално, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 12.03.2018 година, около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 град А. – с.К., със същата посока на движение, управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на Д.Г. *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а именно – 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР – Б., след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено Споразумение № 114/31.08.2015 година по НОХД № 446/31.08.2015 година на РС – град Царево в сила от 31.08.2015 година за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК– престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

Представителят на РП-А. поддържа обвинението, така както е предявено в обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна и субективна страна, от вменения престъпен състав и при изцяло потвърдена фактическата обстановка, от събраните непротиворечиви и кореспондиращи си доказателства.  Пледира за признаването на подс.Г. за виновен, по повдигнатото обвинение като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно, при режим „общ”, както и кумулативно бъде присъединено наказанието „Лишаване от управление на МПС”, а също така и „Глоба” в размер на 800лева.

Подсъдимият Г.Д.Г., участва лично в съдебно заседание и с упълномощения си защитник - адв.Г..  Същият не се признава за виновен в повдигнатото обвинения и моли да  бъде оправдан. Адв.Г. поддържа тезата, че автомобилът е бил управляван от друго лице по прякор „***”, което междувременно е починало.Моли за оправдателна присъда.

              Съдът, след като внимателно обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Ha 12.03.2018 г., преди 22.30 часа., подсъдимят Г. употребил неустановено количество алкохол, след което cе качил на МПС - лек автомобил марка „***", модел „***", с per.№ ***, собственост на сина му Д.Г.Г. . Подс.  привел автомобила в движение и пoтeглил пo път III — ти клас № 539 с посока на движение от гр. А. към с. К.. При навлизане в завой, Г. загубил контрал над МПС-то, и излязъл от плaтнoтo за движение. Управляваният от него автомобил се преобърнал, след което  отново паднал на кoлeлaтa си в крайпътната канавка. В следствие на настъпилото ПТП, подсъдимият получил наранявания. Той излязъл от автомобила и се опитал да пълзи в посока към селото, където да търси помощ, но нараняванията му не позволили да се отдалечи значително и той успял само да пресече пътното платно и да легне в канавката от противоположната страна на пътя. За настъпилото ПТП от неустановено лице бил подаден сигнал на тел.112. На място пристигнали свид.Ж.Ж. и Н.Ц.-***. Видели катастрофиралия автомобил, който бил празен и тръгнали да осветяват с фенерчета и да търсят пострадали лица. На отсрещната страна на пътя намерили подсъдимия, който бил пострадал тежко (от главата му течала кръв) и се наложило да извикат линейка. Когато свид. Ж. и Ц. попитали подс.дали в автомобила е имало други лица, той им отговорил, че е имало друго лице, което е шофирало автомобила и че не той е управлявал. Свид. Ж. и Ц. започнали да търсят други пострадали и обиколили цялата местност, но не намерили други лица. Решили да се обадят в ОДЧ и да проверят собствеността на автомобила. Дежурният служител ги информирал, че автомобилът е собственост на Д.Г.Г.- син на подсъдимия и ги свързал с него по телефона. В телефонен разговор свид.Д.Г. казал на полицаите, че се намира в С. и не е управлявал автомобила, както и че е дал автомобила на баща си. Веднага след това свид. Ж. и Ц. отново попитали подс.кой е управлявал автомобила, т.к. не са намерили друго лице в близост. Тогава Г. им признал, че той е управлявал. Полицейските служители тествали подс. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест  „Дрегер 7510", с № ARBB 0071. Уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, a именно - 1,19 промила.

В това време дошла повиканата линейка и свид.Г. Я.Г.-медицински фелдшер прегледал подс. , който твърдял че не е в състояние да се движи. Свид.Г.Я.Г. се притеснил, че подс. си е ударил лошо главата , т.к. от нея течала кръв, а той казал че не може да се движи. Свид. Ж. и Ц. помогнали на свид.Г.Я.Г. да натовари подсъдимия в линейката , която поела към ЦСМП към УМБАЛ –Б.. По пътя подсъдимия започнал да разказва на свид. Г.Я.Г., че той е шофирал автомобила и е катастрофирал, т.к. на прозореца на автомобила му се появила жена. В ЦСМП на подс.била взета кръв за изследване , лабораторният анализ на която показал наличие на 1,16промила  алкохол в кръвта.

От събраните в хода на досъдебното производство материали с оглед на приложената справка за съдимост е видно, че към инкриминираната дата подс. Г.Д.Г. е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК.  Със споразумение № 114/31.08.2015 г. no HOXД № 446/31.08.2015 г. на PC — гр. Царево, в сила от 31.08.2015г му е наложено наказание „Пробация”. Наказанието „пробация” е билo изтърпяно на 28.07.2016 г. /видно от справка от OC „Изпълнение на наказанията" — гр. Б./.Към момента на извършване нa деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият Г. не е реабилитиран, т.к. не е изтекъл изискуемият по закон срок.

Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, както и от гласните и писмени такива събрани в хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите Р., Ж. , Ц. Г.Я.Г., Д.Г.. Извършвайки анализ на доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. Р., Ж. , Ц. Г.Я.Г. са обективни, непротиворе­чиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства. В този смисъл съдът изцяло ги кредитира. Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по обективната си същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Безпротиворечивостта на изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни изводи, относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване. Посочените свид.показния пряко кореспондират и със заключението на ВЛ З. Л., което съдът също кредитира изцяло. Протоколът за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР – Б.,отразява наличие на алкохол в кръвта 1,16 промила, което кореспондира с показанията на свид. Ж.  и Ц., които са тествали подсъдимия с техническо средство и същото е отчело 1.19 промила.

Съдът при преценка на показанията на свид.Д.Г.Г., В. И., М.Т.И. отчете факта, че и тримата свидетели са в близки приятелки или роднински връзки с подсъдимия и поради тази причина показанията на всеки от тях относно елементите на изпълнителното деяние следва да се съпоставят с останалия доказателствен материал по делото, за да се прецени дали да бъдат кредитирани с доверие.

Свид. Д.Г.Г. е син на подсъдимия Г. и по време на разпита си (л.70) потвърждава, че знае за случая от баща си и версията, която разказва (за наличие на друг водач в автомобила) му е разказана от баща му по телефона. В този смисъл съдът прецени да не кредитира показанията на свид.Д.Г. в тази част, т.к. същия не е пряк свидетел очевидец на деянието, а пресъздава история, която му е разказана от подсъдимия- негов баща. На следващо място трябва да се отбележи, че между показанията на свид.Д.Г. дадени на ДП и в съдебната фаза, също има разминавания, което обосновава извода съдът да не кредитира същите. Що се отнася до показанията на свид.В. И. и М.И., съдът прецени да не ги кредитира с доверие , т.к. и двамата не са очевидци на престъплението. Свид.И. разказва, че е видял подсъдимия и лицето известно като „***” няколко часа по-рано в автомобила на подсъдимия и им е дал марули. Макар свид.В. И. да твърди, че в момента на срещата му с подсъдимия на кръговото кръстовище в гр.А., автомобила е бил управляван от „***”, това в никакъв случай не означава автоматично, че „***” е управлявал автомобила и в момента на ПТП. Свид.В. И. се е срещнал с подсъдимия около 20,00ч (по негови твърдения) , от което следва че няма преки наблюдения как се е развила случката на процесната дата и най-вече какво се е случило след 22,30часа вечерта. В този смисъл съдът счита, че показанията на свид.В. И. нямат отношение към процесното деяние и по-специално относно авторството на същото, т.к. не се отнасят до момента на ПТП , а за по-ранен момент.

Не така стои въпросът с показанията на свид.М.И., който твърди , че брат му –Г.И. по прякор „***” е управлявал автомобила в нощта на 12.03.2018г. По разказ на свид. М.И. за това той е узнал от брат си няколко дни по-късно по телефона. Пак по негови данни брат му не е бил пострадал в резултат на катастрофата. Поради няколко причини съдът прецени да не кредитира показанията на свид.М.И.. На първо място свид. Ж. и Ц. са категорични, че са обходили цялото местопроизшествие и не са видели друг човек наоколо. Нещо повече автомобилът е бил толкова смачкан в резултат на удара, че е невъзможно в него да е имало друг човек, който да го напусне невредим. Впечатление прави и нещо друго, а именно, че докато въпросният човек с прякор „***” е бил жив подсъдимият не е твърдял, че този човек е управлявал автомобила. Това е станало едва по-късно, когато въпросният човек е починал. За пръв път във версията на подсъдимия се появява друг човек, който е управлявал (Г.И.) в протокола за разпит от 28.03.2019г (като изключим нощта на катастрофата,когато го е твърдял за кратко). При първото привличане на Г. като обвиняем и разпита , извършен непосредствено след това –на 16.11.2018г същия не е споменал друго лице да е управлявало автомобила. Поради изложеното съдът прецени да не кредитира показанията на свид.М.И..

Що се отнася до обясненията на подсъдимия съдът следва да отбележи,че същите имат двойнствена природа, както на доказателствено средство, така и на средство за защита и в този смисъл следва внимателно да се прецени съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът след съпоставка на защитната теза на подсъдимия с показанията на свидетелите, счита, че същата не се потвърждава от доказателствената съвкупност по делото.

Спорният момент е относно авторството на деянието, като в защитната си теза подс.твърди, че друго лице е управлявало автомобила, но навежда доводи за това едва една година след датата на престъплението и то много дълго време след като е привлечен в качеството на обвиняем. Следва да се отбележи , че постъпката на подс.е лишена от житейска и правна логика, т.к. едва ли невинен човек би позволил да бъде обвинен за престъпление , извършено от друг и би се защитил едва една година по-късно. Решаващи относно спора за авторството на деянието са показанията на свид.Ж. и Ц., които са огледали местопроизшествието и са категорични, че там не е имало следи от друг човек, а начинът, по който е пострадал автомобила изключва възможността в него да е пътувал и друг човек и този човек да е напуснал местопроизшествието невредим. А в тази насока подс.е категоричен , че предполагаемият според него водач- Г.И. „***” си е тръгнал невредим. На следващо място категорично в насока, че подс.Г. е управлявал автомобила са и показанията на свид.Г.Я.Г., който потвърждава, че подс.е миришел на алкохол и в линейката е разказал, че е бил сам в колата. Според решаващата съдебна инстанция доказателствата по делото са еднопосочно и категорично доказват авторството в лицето на подс.Г.Г., макар защитата да положи усилия за разколебаване на този извод.

В заключение следва да се отбележи, че самият подсъдим в нито един момент не отричат факта, че е употребил алкохол в процесната нощ. Той не би могъл да твърди подобно нещо, т.к. употребата на алкохол е безспорно доказана от показанията на техническото средство Алкотест Дрегер  и заключението на ВЛ. Видно от приложената на л.7 ДП експертиза в кръвта на подсъдимия в процесната вечер се е съдържал 1,16 промила алкохол. Във връзка с възражението на защитата в тази насока ВЛ Л. свидетелства (л.90), че срокът за съхранение на контролните проби от кръвта е 3 месеца и в този срок не е направено искане за потвърждаване на резултата, поради което контролните проби са били унищожени.

 

При така изяснената фактическа обстановка се налага извода, че  от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Г.Г. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.2 НК, а именно: на 12.03.2018 година, около 22:30 часа по път III-ти клас № 539 град А. – с.К., със същата посока на движение, управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, собственост на Д.Г. *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а именно – 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 година на БНТЛ ОД МВР – Б., след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено Споразумение № 114/31.08.2015 година по НОХД № 446/31.08.2015 година на РС – град Царево в сила от 31.08.2015 година за извършено деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

От обективна страна с действията си към момента на инкриминираното деяние подсъдимият Г.Г. е реализирал всички признаци на състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК. Обект на престъпление в случая са установените обществени отношения правно регламентиращи и осигуряващи нормалното функциониране на транспортната дейност. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б ал.2 от НК се осъществява чрез действия, а именно с управлението на моторно превозно средство от страна на субекта на престъплението, който предприема управление на същото, след като е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта е необходимо да не е по-малка от 0.5 на хиляда, обстоятелство, което се установява по надлежен за това ред, както в настоящия случай с помощта на техническо средство „Акотест Дрегер” и потвърдено с химическа експертиза.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици. Подсъдимият Г. е знаел, че е употребил алкохол, знаел е че под въздействието на алкохола не трябва да управлява МПС, знаел е че има предходни осъждания за управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта и въпреки всичко се е качил и е управлявала л.а. марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 на хиляда. Нещо повече впечатление прави, че предходното осъждане на Г. за шофиране след употреба на алкохол е влязло в сила на 31.08.2015г , а наказанието по него е изтърпяно на 28.07.2016, т.е. настоящото престъпление  (12.03.2018г) е изв.само година и половина след като е изтърпял наказанието си по предходнито осъждане и то за идентично престъпление.

Наличието на алкохол в кръвта на обвиняемия е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Налице е съставомерно деяние по чл.343б ал.2, от НК и авторството на същото се установява категорично, което мотивира и настоящия съдебен състав да постанови осъдителна присъда.

   

     Относно вида и размера на наказанието:

     При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и индивидуална превенция.

Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подс.Г. Г. следва да се наложи наказание по скоро при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно недобросъвестно процесуално поведение , което е ставало причина за многократно отлагане на делото. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете и фактът,че между изтърпяване на наказанието по предходното осъждане и настоящата престъпна деятелност е изминала година и половина. На следващо място отчете се факта че всички осъждания на подс. са за шофиране след употреба на алкохол, което сочи трайна склонност на субекта към извършване именно на този вид пресъпление.

 Поради изложеното съдът прецени, че целите на наказанието, съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия бъде  наложено наказание „лишаване от свобода за срок от  една година и  два месеца, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпян при режим „общ“ , както и  наказание „глоба” в размер на 500 лева

            Съобразявайки императивната разпоредба на чл. 343 г от НК съдът наложи на подсъдимия и допълнително наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС”, като прецени, че справедливо, съответно на извършеното деяние и достатъчно възпиращо наказание би било такова за срок от 2 години и 6 месеца. На осн.чл.59, ал.4 от НК времето през което подсъдимия Г.Д.Г. е бил лишен от права по административен ред- считано от 13.03.2018 година, следва да бъде приспаднато от срока на наказанието.

           

 Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.                                                     

 

                                 Районен съдия: