Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря С.
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 17267 по описа
за 2019 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от П.Д. срещу „М.2“ ЕООД
искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 124.50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер
на 4 работни дни за 2019 г., ведно
със законната лихва от исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както
и лихва за забава в размер на 1.87 лева за
периода от 30.08.2019 г. до 22.10.2019
г.; сумата
от 1543.50 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд
за периода от 01.05.2019 г. до
24.09.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, както
и лихва за забава в размер на 37.77 лева върху
всяка просрочено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за
периода от 30.06.2019 г. до 22.10.2019 г.; сумата
от 2022.50 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд
за периода от 01.05.2019 г. до 14.09.2019
г., ведно със законната лихав от исковата молба
до окончтелното изплащане на вземането,
както и лихва за забава върху
всяко просочено възнаграждение за нощен труд, в размер
на 12.36 лева за периода от
01.10.2019 г.до 22.09.2019 г.; сумата
от 566.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, който
работникът е претърпял, поради незаконно задържане на трудовата
книжка, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането,
както и лихва за забава в размер
на 3.46 лева за периода от
01.10.2019 г.до 22.10.2019
г.
Ищцата в исковата молба, както
и в подадените от нея уточнителни молби твърди, че за
периода от 22.04.2019 г. до 24.09.2019 г.е полагал труд по трудово
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „продавач-консултант“, което
било прекратено по нейно желание с отправено писмено предизвестие от 03.09.2019
г., поради здравословни причини. Посочва, че за периода от 01.05.2019 г.до
24.09.2019г., е положила дневен, нощен и извънреден труд, като последният е
образувано след преизчислението на нощния труд в извънреден
с коефициент 1.143. В тази връзка в исковата молба и уточнителната
молба са изброени изрично твърдяните от ищцата часове
нощен и извънреден труд. Посочва, че ответникът дължи заплащането им, което към
момента не е сторено, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
както и поради невръщане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ведно с дължимата лихва за забава върху всяка
една главница. По същество претендира заплащането им. Отделно счита
прекратяването на трудовия договор незаконосъобразно, като счита, че за да
произведе същото действие трябвало да бъде заплатено обезщетение за неспазен
срок на предизвестието, което не било сторено от ищцата към момента.
Направено е искане за
уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения
срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Навежда твърдения, че са заплатени всички дължими суми
за положен от ищцата нощен и извънреден труд. Посочва, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, поради отправено от ищцата
предизвестие за прекратяването му, като отделно от това същата е изявила
желание да не отработи уговорения между страните срок за предизвестие, за което
е депозирала изрична молба от 26.09.2019 г.
В тази връзка работодателят заявява, че е върната и трудовата книжка на
ищцата след издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Не
оспорва, че не е заплатено на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения
срок ответникът е предявил и насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати на
ответника сумата от 1310,74 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за периода от 24.09.2019 г. до 03.12.2019 г., както и сумата от
30,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.09.2019 г. до
16.12.2019 г., на основание чл. 220 ал. 1 от КТ. Посочва се, че ищцата не е
заплатила дължимото от нея обезщетение, поради неспазване не уговорения между
страните тримесечен срок за предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, по желание на една от страните.
В законоустановения
срок ищцата е подала отговор на насрещната искова молба. Счита иска за
неоснователен, тъй като срокът за предизвестие бил спазен от работника, с оглед
обстоятелството, че към момента на прекратяване на договора на 24.09.2019 г., е
действал все още 6-месечният срок за изпитване между страните. В този смисъл
заявява, че уговореният тримесечен срок за предизвестие, следвало да се прилага
след 26.10.2019 г., когато договорът се считал за окончателно сключен.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба и отговора на
насрещната искова молба.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа насрещната искова молба
и отговора на искова молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От
представения по делото Трудов договор № 607/22.04.2019 г. се установява, че
между ищцата и ответника е сключен индивидуален трудов договор, по силата на
който ищецът е назначен в дружеството - ответник на длъжност „продавач –
консултант“, с шест месечен срок за изпитване, уговорен в полза на ответника –
работодател, на месечно възнаграждение 566 лева, с падеж на възнаграждението 25
число на следващия месец, платен годишен отпуск 20 работни дни и уговорен
максимален тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор, който е еднакъв и за двете страни.
По
делото са представени болнични листи, длъжностна характеристика на работника,
Правила за вътрешния трудов ред и месечни графици за месеците от май до август
2019 г.
Със
Заповед № ОТ – 01/14.03.2019 г. ответникът въвежда сумирано изчисляване на
работното време на всички работещи в предприятието, с тримесечен период на
отчитане.
На
03.09.2019 г. ищцата е подала тримесечно предизвестие до ответника, в което е
направено искане трудовият договор да бъде прекратен, на основание чл. 326 от КТ, считано от 03.12.2019 г.
На
26.09.2019 г. ищцата е подала до ответника заявление, в което е заявено, че
няма да отработи времето на предизвестието, считано от 24.09.2019 г. В
заявлението е посочено, че на ищцата е известно, че на основание чл. 220 ал. 1
от КТ дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на БТВ за
времето от 24.09.2019 до 03.12.2019 г.
С
Заповед № 510/24.09.2019 г., на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, трудовото
правоотношение е прекратено, като в нея е разпоредено
на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за четири дена за 2019 г. в размер от 124 лева, както и е
посочено, че работникът дължи на работодателя сумата от 1310,74 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за времето от 24.09.2019 г.
до 03.12.2019 г. Ведно със заповедта е подписана декларация от ищцата, от която
се установява, че на 24.09.2019 г. трудовата ѝ книжка е върната.
Представени са фишове и ведомости за месеците от май
до септември на 2019 г., от които
се установява какви начисления за работна заплата
са били правени
от ответника, както и ползването на какъв по
вид и размер отпуск е бил осчетоводен
от ответното дружество. Според представените документи, за периода май - семптември 2019 год. на
ищеца са начислени следните суми: за месец май 2019 год. /при осем часов работен
ден/ брутно трудово възнаграждение в размер на 566 лева, изплатен на ищцата
аванс в размер от 130 лева, с начислени за месеца - доплащане официални
празници в размер от 70,75 лева, възнаграждение за нощен труд 24,50 лева; за месец юни 2019 год. /при осем часов работен ден/ брутно трудово възнаграждение
в размер на 566 лева, изплатен на ищцата аванс
в размер от 130 лева, с начислени за месеца – възнаграждение за
извънреден труд в размер от 148,58 лева, възнаграждение за нощен труд 24,50 лева; за месец юли 2019 год. /при осем часов работен ден/ брутно трудово възнаграждение
в размер на 566 лева, изплатен на ищцата аванс
в размер от 130 лева, с начислено за месеца възнаграждение за нощен труд
24,50 лева, ползван ПГО в размер на 3 дни, за който са
начислени 96,39 лева; за месец август 2019 год. /при осем часов работен
ден/ брутно трудово възнаграждение
в размер на 566 лева, с начислено за месеца възнаграждение за нощен труд
15,75 лева, ползван ПГО в размер на 1 ден, за който са
начислени 28,29 лева, болничен за седем дни, за три от които работодателя е
начислил трудово възнаграждение в размер от 56,60 лева; за месец септември 2019 год. /при осем часов работен
ден/ брутно трудово възнаграждение
в размер на 566 лева, с начислено за месеца обезщетение по чл. 224 от КТ в размер от 124,50 лева, болничен за дванадесет
дни, за три от които работодателя е начислил трудово възнаграждение в размер от
62,56 лева. Всички документи са подписани от ищцата.
От
заключението по изготвената съдебно - счетоводна експертиза и допълнителната
такава се установява, че за периода от месеците май – септември 2019 г.
положеният от ищцата труд при нощни сметни (49 бр.) е общо 392 часа, на
стойност 98 лева, от които са изплатени 89,25 лева и остават дължими общо 8,75
лева; преизчислен с коефициент 1,143 /за превръщането му в дневен труд/,
нощният труд се равнява на 448 часа общо за целия период, като изчислен по този
начин извънредният труд за доплащане за целия период се равнява на 284,27 лева;
ищцата е отработила 12 часови сметни за времето от 20,00 часа до 08,00 часа.
Стойността за доплащане за четири часа извънреден труд над законовоустановеното
работно време за целия период се равнява на 21,25 лева; Установява се, че обезщетението
за забава върху обезщетението за неизползван ПГО за периода от 30.08.2019 г. до
22.10.2019 г. е в размер 1,87 лева; обезщетението за забава върху
допълнителното възнаграждение за нощен труд от 8,75 лева за периода от
01.10.2019 г до 22.10.2019 г. е в размер от 0,05 лева; обезщетението за забава
върху допълнителното възнаграждение за извънреден труд за периода от 30.06.2019
г. до 22.10.2019 г. е в размер от 6,66 лева; обезщетението за забава върху
обезщетението по чл. 226 от КТ за периода от 24.09.2019 г. до 22.10.2019 г. в
размер от 4,56 лева; Установява се, че обезщетението по чл. 220 ал. 1 от КТ за
неспазено предизвестие от ищеца за периода от 24.09.2019 г. до 03.12.2019 г. е
в размер от 1318,84 лева, а обезщетението за забава върху него за периода от
25.09.2019 г. до 16.12.2019 г. е в размер от 30,41 лева. На ищцата не се дължи
обезщетение за неизползван ПГО за месец септември 2019 г., тъй като същото е
включено в изплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ.
Съдът
дава вяра на заключението, тъй като същото е пълно и обосновано.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 261, във връзка с чл.
140 ал. 2 от КТ, чл. 262 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са насрещни
искове с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По
отношение на исковете по чл. 226 ал. 2 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 226 ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника
за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
За да бъде уважен
предявеният иск в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното трудово
правоотношение, предаването на трудовата си книжка и прекратяване на трудовото
правоотношение.
По делото се установи
наличието на твърдяното между ищцата и ответника трудово правоотношение, както
и неговото прекратяване, считано от 24.09.2019 г. Видно от самата заповед за
прекратяван е, че ищцата е подписала декларация, която съдът цени като частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за ищцата обстоятелства, а
именно, че същата е получила трудовата си книжка при прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид установеното, съдът приема, че не е налице незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226 ал. 2 от КТ, поради което претендираното от ищеца обезщетение не се дължи. При този
извод, недължимо се явява и претендираното
обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 226 ал. 2 от КТ.
По тези съображения,
съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ, както
и съединеният с него иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на исковете по чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Според
чл. 224 ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност.
За да бъде уважен искът
по чл. 224 ал. 1 от КТ ищецът следва да
установи, че между страните е имало валидно трудово правоотношение,
прекратяване на същото, претендираните дни
неизползван ПГО, размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ, както и
забавата на ответника за заплащане на същото, включително размерът на
обезщетението за забава.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и
ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено на 24.09.2019
г. От заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза се установи,
че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата
сумата от 124,50 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
По
тези съображения, съдът приема, че претенцията по чл. 224 от КТ е
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При
извод за неоснователност на главното задължение, неоснователно се явява и акцесорното по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, поради което
претенцията за него също следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 262 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Работодателят
не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, че работникът е полагал
извънреден труд в претендирания период. Претенцията е
оспорена в частта по отношение на претендирания
размер и по конкретно с твърдения, че ответникът правилно е изчислил и заплатил
дължимото.
От
заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че сумата
дължима за претендирания исков период е в общ размер
на 305,52 лева, а обезщетението за забава върху тази главница за периода от
падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба – 22.10.2019 г. е в
размер от 6,66 лева, до които размери претенциите са основателни и следва да
бъдат уважени, а за разликата над този размер до предявения – са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По
искове с правно основание чл. 261 КТ и чл. 86 ЗЗД
Работодателят
не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, че работникът е полагал нощен
труд в претендирания период. Претенцията е оспорена в
частта по отношение на претендирания размер и по
конкретно с твърдения, че ответникът правилно е изчислил и заплатил дължимото.
От
заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че за
периода от месеците май – септември 2019 г. положеният от ищцата труд при нощни
сметни (49 бр.) е общо 392 часа, на стойност 98 лева, от които са изплатени
89,25 лева и остават дължими общо 8,75 лева, а обезщетението за забава върху
тази главница за периода от 01.10.2019 г до 22.10.2019 г. е в размер от 0,05
лева, до които размери претенциите са основателни и следва да бъдат уважени, а
за разликата над този размер до предявения – са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По
отношение на насрещните искове по чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 220 ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на
предизвестието.
Трудовият
договор със срок за изпитване – какъвто е процесният,
може да бъде сключен като срочен или за неопределено време. Когато е сключен за
неопределено време, уговореният срок за изпитване се явява модалитет
и страната, в чиято полза е уговорен може да прекрати договора без да спазва
договореното между страните предизвестие до изтичане на срока за изпитване.
По
делото се установи, че между страните на 22.04.2019 г. е сключен трудов договор
за неопределено време с шест месечен срок за изпитване. Ответникът - работник
не само не оспорва, но и изрично потвърждава в отговора на насрещната искова
молба, че този срок е уговорен в полза на работодателя, тоест съгласно чл. 71 ал. 1 от КТ работодателят
– ищец по насрещните искове е страната разполагаща с възможност да прекрати
договора без да спазва уговорения в договора тримесечен срок на предизвестие. Ако работодателят в срока на изпитване упражни
правото си да прекрати договора без предизвестие, същият няма да дължи на
работника обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ, защото за него не съществува
задължение за предизвестяване в рамките на срока за изпитване, доколкото
последният е уговорен в полза на работодателя. От своя страна, работникът –
ответник по насрещните искове не разполага с право да прекрати договора без
предизвестие (до изтичане срока за изпитване и след този момент), а следва да
спази уговорения в чл. 7 от договора тримесечен срок на предизвестие, защото през
време на изпитването същият има всички задължения както при окончателен трудов
договор – чл. 70 ал. 3 от КТ. По тези съображения, неоснователно се явява
възражението на работника, че клаузата за тримесечното предизвестие влиза в
сила след изтичане срока на предизвестие. По делото се установи, че работникът
е подал предизвестие на 03.09.2019 г., като е поискал трудовото правоотношение
да бъде прекратено считано от 03.12.2019 г. На 26.09.2019 г. работникът е подал
заявление, в което е заявил, че няма да отработи времето на предизвестието
считано от 24.09.2019 г., поради което трудовото правоотношение е прекратено на
същата дата, за което е издадена Заповед № 510/24.09.2019 г. на работодателя. В
тази връзка неоснователно е възражението направено от работника, че ако сумата
по чл. 220 от КТ не се заплати,
прекратяване на трудовия договор не настъпва. От материалноправна
гледна точка правопрекратителният ефект настъпва с
изтичане на срока на предизвестието (когато се отработи) или от момента на
достигане на волеизявлението, че работникът няма да спази този срок, а ще
заплати обезщетение по чл. 220 от КТ – какъвто е настоящият случай. Самото
заплащане на обезщетението не е елемент от фактическия състав на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение – в този смисъл е Решение № 873 от
18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК. С оглед
изложеното, съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение по чл. 220 ал.
1 от КТ е основателен и работникът следва да бъде осъден да заплати на
работодателя обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока от 24.09.2019
г. до 03.12.2020 г. При извод за основателност на главното вземане основателна
се явява и акцесорната претенция по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
От
заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че обезщетението
за неспазено предизвестие се равнява на 1318,84 лева за периода от 24.09.2019
г. до 03.12.2020 г., а обезщетението за забава – в размер на 30,41 лева за
периода от 25.09.2019 г. до 16.12.2019 г. С оглед диспозитивното
начало посочените суми следва да бъдат уважени до предявените с исковете
размери.
Относно предявените от ищцата искове, с оглед
изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на същата се полагат съдебно
- деловодни разноски. Представени по делото са доказателства за заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева. В тази връзка следва да
бъде разгледано своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца. Като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност
надвишаваща обичайната за този вид дела, че по делото не са събирани
многобройни доказателства и не са разпитвани свидетели, съдът приема
направеното възражение за прекомерност за основателно. По тези съображения
размерът на възнаграждението заплатено от ищеца за процесуален представител следва
да бъде редуцирано до минималният размер установен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер от 531,83 лева. Съобразно уважената част от претенцията
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 39,59 лева,
представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника се полагат разноски съобразно отхвърлената част от претенцията. Ответникът
е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
1500 лева за процесуално представителство по предявените искове и по
предявените от ответника насрещни искове. Съдът приема, че половината от сумата
се отнася до процесуално представителство, по предявените от ищцата искове, при
което съобразно отхвърлената част ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 694,17 лева,
представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по предявените от ищеца искове.
Относно предявените насрещни искове в полза на
работодателя - ищец по насрещният иск се полагат разноски съобразно уважената
част. По делото са представени доказателства за заплатено от работодателя
адвокатско възнаграждение за изготвяне и представяне на насрещни искове в
размер от 750 лева и за процесуално представителство по насрещните искове в
размер от 750 лева, както и доказателства за заплатена държавна такса за
насрещния иск по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер от 52,42 лева, и депозит за
извършената съдебно – счетоводна експертиза в размер от 75 лева. Претенцията по
насрещните искове е уважена изцяло, поради което работникът следва да бъде
осъден да заплати на работодателя сумата от 1627,42 лева, представляваща сторени
в производството съдебно – деловодни разноски за насрещните искове.
За съединения с иска по чл. 220 ал. 1 от КТ, иск за
обезщетение за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД не е събрана държавна такса,
поради което ответникът следва, на основание чл. 77 от ГПК да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Варна сумата от 50 лева – държавна такса.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Варна
сумата от 57,14 лева, от които 32,95 лева за държавна такса, на основание чл. 1
от ТДТССГПК и 24,19 лева за депозит за съдебно - счетоводна експертиза.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.2“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на П.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***79, сумата от 305,52 лева /триста и пет
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.05.2019 г. до 24.09.2019 г., дължима
по сключен между страните Трудов договор № 607/22.04.2019 г., прекратен със
Заповед № 510/24.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6,66 лева /шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
падежа на всяко задължение за възнаграждение за извънреден труд до 22.10.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 305,52
лева до предявените 1543,50 лева – възнаграждение за извънреден труд за посочения период, както и за разликата над
6,66 лева до предявените 37,77 лева – обезщетение за забава за посочения период,
на основание чл. 262 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.2“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на П.Д.Д., ЕГН ********** с
адрес ***79, сумата от 8,75 лева
/осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.05.2019 г. до 24.09.2019 г., дължима по сключен между
страните Трудов договор № 607/22.04.2019 г., прекратен със Заповед №
510/24.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 0,05 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2019 г. до 22.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
за разликата над 8,75 лева до предявените 2022,50 лева – възнаграждение за нощен
труд за посочения период, както и за
разликата над 0,05 лева до предявените 12,36 лева – обезщетение за забава за
посочения период, на основание чл. 261 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***79
срещу „М.2“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** искове за сумите от 124,50 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири работни дни за 2019
г., дължима по сключен между
страните Трудов договор № 607/22.04.2019 г., прекратен със Заповед №
510/24.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1,87 лева
– обезщетение за забава за периода от 30.08.2019 г. до 22.10.2019 г., на правно
основание чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***79 срещу „М.2“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** искове за
сумите от 566 лева – обезщетение за вреди претърпени от незаконното задържане
на трудовата книжка, дължима по сключен между страните Трудов договор № 607/22.04.2019 г.,
прекратен със Заповед № 510/24.09.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 22.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 3,46 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.2019 г. до
22.09.2019 г., на правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***79 да заплати на „М.2“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1310,74 лева /хиляда триста и
десет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за периода от 24.09.2019 г. до 03.12.2019 г., дължима по
сключен между страните Трудов договор № 607/22.04.2019 г., прекратен със
Заповед № 510/24.09.2019 г., както и сумата
от 30,41 лева /тридесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.09.2019 г. до 16.12.2019 г., на
основание чл. 220 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 77 от ГПК, „М.2“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на Районен съд Варна сумата от сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща държавна такса, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, „М.2“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Районен съд
Варна сумата от 57,14 лева /петдесет
и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща съдебно - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, „М.2“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***79, сумата от 39,59
лева /тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
дължими съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***79 да заплати на „М.2“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 2321,59 лева /две хиляди
триста двадесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
дължими съдебно - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :