№ 613
гр. К., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100179
по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Г.
заявява, че вземането в размер на 207.49 лв. „Ю." ЕООД, ЕИК *** е
придобило на *** г., съгласно Анекс към договор за цесия от *** г., сключен
със "С." ЕАД, с ЕИК *** /законен правоприемник на "С. " ООД, ЕИК ***/,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „Б." ЕАД, ЕИК ***
на *** г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата *** г.
Мобилният оператор с търговска марка „Б." ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора.
Твърди, че „Ю." ЕООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. (чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор „29. (изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
Сочи, че между кредитора „Б." ЕАД, ЕИК *** и Г. Г. К., ЕГН
********** на *** г. е сключен договор за предоставяне на
1
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с което е уговорена за
ползване мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план *** с
месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/. Срокът на споразумението е
бил 24 месеца - до 08.08.2018 г. На *** г. с Допълнително споразумение
абонатът добавил за ползване мобилна услуга за номер *** при условията на
тарифен план ***+ с месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/ за срок от
24 месеца.
Въз основа на сключеното споразумение за предоставянето на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер *** между
ответника и „Б." ЕАД, ЕИК *** били издадени фактури № *** г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 01.07.2018 г. до дата 30.11.2018 г.:
– фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.07.2018 –
31.07.2018 сума в размер на 39.18 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***+ и приложимите към
него отстъпки – 17.15 лева; за Мобилни разговори - 0.68 лв.; за Потребление
Нарру Саll Потребление – 1.50 лв.
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки - 13.32 лева; ДДС ставка 20% - 6.53 лева
Дължимата сума е платима в срок 29.08.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
– фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.08.2018 –
31.08.2018 сума в размер на 60.06 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***+ и приложимите към
него отстъпки – 27.84 лева; за СМС-и – 0.12 лв.; за Потребление Нарру Саll
Потребление – 1.50 лв.
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки – 19.01 лева; ДДС ставка 20% -10.01 лева; Такса за
възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане –1.58
лв.
Дължимата сума е платима в срок 29.09.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
– Фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.09.2018 -
30.09.2018 сума в размер на 52.50 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***+ и приложимите към
него отстъпки – 25.48 лева; за СМС-и – 0.12 лв.; за Потребление Нарру Саll
Потребление – 1.50 лв.
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***, и приложимите към
него отстъпки - 16.65 лева; ДДС ставка 20% – 8.75 лева.
Дължимата сума е платима в срок 29.10.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
– фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.10.2018 –
31.10.2018 сума в размер на 51.33 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***+ и приложимите към
2
него отстъпки - 25.48 лева.
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки – 16.65 лева; ДДС ставка 20% – 8.43 лева; Лихва за забавено
плащане – 0.77 лв.
Дължимата сума е платима в срок 29.11.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
– фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.11.2018 –
30.11.2018 сума в размер на 6.39 лв. /с ДДС/, от които:
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент ***+ и приложимите към
него отстъпки – 6.61 лева
За мобилен номер ***: за Месечен абонамент *** и приложимите към
него отстъпки – /минус/ - 2.22 лева; ДДС ставка 20% - 0.88 лева; Лихва за
забавено плащане - 1.12 лв.
Дължимата сума е платима в срок 29.12.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че абонатът е
потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за пет последователни отчетни
месеца 08/2018, 09/2018, 10/2018, 11/2018, 12/2018 на стойност 209.46 лв., от
които ищецът има интерес да претендира сумата, за която е издадена
заповедта за изпълнение в размер на 207.49 лв.
Заявява, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б.
(чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.) да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 28.11.2019 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Заявява, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител
почл.41 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ,
конто не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на
договора си.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Б." ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. (чл. 45.1. и чл. 43.1. от Общите
Условия) Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
3
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б. да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната При неспазване на
което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Б. има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Заявява, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Сочи, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. ( чл. 25, чл.
28, чл. 35 от Общите условия).
Твърди, че за периода от активацията/подписването на договора до
датата на първия билинг цикъл абонатът заплаща пропорционална част от
месечният абонамент, съответстваща на броя на дните, в които са му
предоставяни услугите. За същият период абонатът ползва съответната
пропорционална част от услугите, включени в месечния абонамент.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. (чл. 29 от Общите условия)
В конкретният случай ответникът Г. Г. К., ЕГН **********, е подписал
договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е
изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок
не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че и двата договора за
цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент
и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Отделно от това
и двата договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че
предвиждат клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство
рамковият договор има за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, който допуска сключването на неуредени в
закона видове договори.
В изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от дата *** г., вземането
спрямо длъжника Г. Г. К., ЕГН **********, е прехвърлено на *** г. от „Б."
ЕАД, ЕИК *** на "С." ЕАД, с ЕИК: *** /законен правоприемник на "С." ООД,
ЕИК ***/, съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата ***
г. С Анекс към Договор за цесия от дата *** г., на дата *** г. "С." ЕАД, с
4
ЕИК: *** /законен правоприемник на "СТ. Груп" ООД, ЕИК ***/ е
прехвърлило придобитото от „Б." ЕАД, ЕИК: *** вземане, спрямо същия
длъжник, на „Ю." ЕООД ЕИК ***.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Б." ЕАД и „С."
ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия.
В представеното по делото Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия
от *** г. от Б. ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е Приложение
1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за цесия от дата
*** г., съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на
прехвърлянето.
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
С оглед на посоченото, с настоящата искова молба представят и молят,
да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по
силата на Анекс от дата *** г. към договор за цесия от *** г., сключен със
"С." ЕАД, с ЕИК: *** /законен правоприемник на "С." ООД, ЕИК ***/, което
дружество от своя страна е придобило вземането от „Б." ЕАД, ЕИК: *** на
дата *** г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1 от договор за цесия от дата ***
г., „Ю." ЕООД ЕИК *** е единствен титуляр и разпоредител на вземането
спрямо длъжника Г. Г. К., ЕГН **********.
Твърди, че „Ю." ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, придобило е права върху цедираните вземания ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и
ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента - чл. 99, ал. З от ЗЗД.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение
ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
5
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на
уведомлението. Въпреки това към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на "С." ЕАД /законен
правоприемник на "С." ООД, ЕИК ***/, което дружество уведомява длъжника
от името на мобилния оператор за цесията от *** г. и от свое име, в
качеството си на цедент от ***г.
Сочи константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
С оглед на изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,
моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Г. Г. К., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Ю." ЕООД, ЕИК ***, в размер на 207.49 лв. –
потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 01.07.2018 г. до дата 30.11.2018 г., съгласно договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
***. г. с Допълнително споразумение от дата ***. г., сключени между
длъжника Г. Г. К., ЕГН: **********, и „Б." ЕАД, ЕИК: ***, за което са
издадени фактури № *** г.
Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. Д., в
качеството й на особен представител на ответника, с който заявява, че счита
исковата молба за допустима, но неоснователна, поради липса на
доказателства за твърдените в нея обстоятелства.
Сочи, че видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 3328/2021 г. по
описа на Районен съд - К. , на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение с № 1435/10.11.2021 г., по силата на
която ответницата Г. К. е осъдена да заплати на ищеца "Ю." ЕООД сумата от
207.49 лв., представляваща главница на потребени и неплатени електронни
съобщителни услуги по сключен между Г. К. и Б. ЕАД Договор за
предоставяне на мобилни услуги, за период на потребление 01.07.2018 г. до
30.11.2018 г., за което са издадена фактури с №№ *** г.; *** г.; *** г.; *** г.;
*** г. с фиксиран краен срок за плащане, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 205 лв. към фактурите са приложени
извлечения, неразделна част от месечните сметки.
По делото са представени два договора, сключени между Б. ЕАД, ЕИК
*** и ответницата Г. Г. К., ЕГН **********, от които е видно, че
6
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № ***.
От договорите е видно, че между Б. и ответницата на *** г. е сключен
договор вх. № *** за нова мобилна услуга на номер *** с абонаментен план
V. при условия на промоция с промоционална месечна такса 19,99 лв. с ДДС,
със срок на договора 24 месеца - до 08.08.2018г. А на ***г. с Допълнително
споразумение вх. № *** абонатът е добавил ползване на мобилна услуга за
номер *** при условията на тарифен план ***+ с месечна такса 19,99 лв. с
ДДС също за срок от 24 месеца -до 09.08.2018г.
Ищецът твърди в исковата си молба, че предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им -
съгласно чл. 29 от ОУ. Периодът на заплащане е не по-късно от 29-то число
на месеца, в който е издадена фактурата.
В исковата молба е посочено, че периодът на потребление е от
01.07.2018 г. до 30.11.2018 г. и представените процесни фактури са с №№
***г.; ***г.; ***г.; ***г.; ***г.
Освен това ищецът твърди, че неизплащането в срок на потребена
услуга е обусловило правото на Б. АД, на основание чл.50 от ОУ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната, при неспазване на кое да е
от задълженията му по чл. 43 от ОУ и незабавно да ограничи предоставянето
на услугите. В исковата молба лишено от всякаква логика е записано, че
датата на деактивация на процесния абонамент е 28.11.2019г. - година след
издаване на последната фактура на ответницата Г. К..
Счита, че представените от ищеца месечни сметки за доставени
мобилни услуги, чиято обща цена възлиза на 207.49 лв. са частни
свидетелстващи документи, съдържащи единствено изгодни за издателя на
документа обстоятелства, които не могат да се ползват с материална
доказателствена сила относно това, че ответницата реално е получила
услугите, чиято стойност се търси. Същите фактури са без положен подпис за
получателя на услугата, поради което същите не могат да обвържат абоната
със задължението за заплащане. Ищецът не представя доказателства за
предоставени от Б. ЕАД на абоната и ползвани от последния мобилни услуги
за процесния период. При това положение не се установява съществуване на
претендираното от ищеца спрямо ответницата вземане.
Съгласно трайната съдебна практика формалната доказателствена сила
на частния свидетелстващ документ се отнася единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 от ГПК и не обхваща
други данни, за които документът свидетелства. Частният свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена сила, само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти т.е. не може да служи като
доказателство за изгодни за съставителя факти, още повече, че са оспорени и
не са ангажирани доказателства за редовно водене на счетоводните книги,
няма данни месечните извлечения да са подписани, приети или задължението
да е признато по друг начин от насрещната страна, за това не може да се
противопостави на ответника. Освен това сама по себе си фактурата не е
основание за плащане - основанието е доставена и ползвана на абоната
услуга, а по делото не са представени доказателства от ищеца, че ответникът
Г. К. е била абонат на телекомуникационната компания и е ползвала мобилна
7
услуга в претендирания период.
Представени от ищеца са договор *** за прехвърляне на вземания от
***г., сключен между " Б. " ЕАД и "СС." ООД и договор за цесия от *** г.,
сключен между "СС." ООД и "Ю." ЕООД, както и извлечение от Приложение
№ 1 към договора за цесия от ***г., в което е посочено само името на
ответницата Г. К. и размера на вземането – 207.49 лева.
Според твърденията на ищеца вземането спрямо Г. К. е прехвърлено на
*** г. от Б. ЕАД на СС. ЕАД, съгласно Уведомление по т.1.1.1 съм договор за
цесия от 18.10.2018 г.
Особения представител на ответника заявява, че оспорва валидността на
двата договора за цесия, като счита, че същите са нищожни поради липса на
предмет на договора от *** г. и поради липса на предмет и липса на съгласие
на договора от *** г. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на
всички условия за действителност на договорите. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание и
то следва да е индивидуализирано в договора или да е определяемо. В чл. 2 от
договора за цесия от ***г. е уговорено, че цедентът Б. ЕАД прехвърля
възмездно на цесионера "С." ООД вземанията, произтичащи от договорите,
описани в приложение № 1, срещу цена която ще бъде опредЕ. в същото
приложение. В чл. 2.3 е предвидено, че цедентът се задължава да предостави
приложение № 1 на цесионера в тримесечен срок от подписване на договора.
В случай, че приложението не бъде предоставено на цесионера в предвидения
срок, договорът се счита прекратен, без да е произвел правен ефект.
Тълкуването на двете уговорки във връзка една с друга налагат извода, че
договорът влиза в сила от датата на получаване на Приложение № 1 от
цесионера, тъй като едва с него се извършва индивидуализацията на
прехвърлените вземания. По делото няма данни Приложение № 1 да е
предоставено от Б. ЕАД на цесионера в уговорения срок, предвид което и не
се доказва по делото наличието на валиден договор за цесия. Видно от
Уведомлението от Б. ЕАД до СС. ООД с дата ***г. - година и половина след
сключване на договора за цесия от ***г. към него като нераздел на част е
цитирано Приложение 1. А в този момент вече цесионер е бил Ю. ЕООД,
съгласно договор за цесия от ***г. от което следва, че не е спазен срокът,
фиксиран в чл. 2,3 от договорът за цесия от *** г.
От друга страна Приложение № 1 не е представено по делото, т.е.
липсва индивидуализация на прехвърлените вземания - размер, задължено
лице, правоотношение, от което произтичат. Следователно вземанията,
предмет на цесията, следва да са ясно описани в посоченото приложение. С
оглед на горното остава недоказано, че именно дългът на Г. К. е прехвърлен с
цесията, още повече, че в случай, че "С." ООД не е придобило валидно
процесното вземане, дружеството не е могло и валидно да го прехвърли на
ищеца "Ю." ЕООД с договора за цесия от *** г. Ето защо, следва извод, че
вземането не е прехвърлено надлежно на ищеца, ако въобще такова вземане
изначално е съществувало.
Относно обстоятелството уведомявана ли е ответницата за извършената
цесия, счита, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, тъй като
липсва каквато и да било индивидуализация на вземането - липсва основание,
8
период, дори клиентски номер, по който се дължи „вземането". Следователно,
дори да се приеме, че новият кредитор е надлежно упълномощен от цедента
да съобщи цесията от негово име, но за своя сметка, това задължение изобщо
не е изпълнено, защото не е посочено какво е вземането, което е прехвърлено.
Това се приравнява на пълна липса на уведомление за цесия. За пръв път
вземането е индивидуализирано с представяне на процесните фактури.
В разглеждания случай по делото липсва и изходящ от длъжника
документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по чл. 99,
ал. З ЗЗД, за което и да е от двете прехвърляния преди предявяване на иска.
От друга страна, връчването на препис от уведомлението на назначения от
съда особен представител на ответника не представлява редовно уведомяване
на длъжника за цесиите.
Отбелязва, че представените по делото т.нар. извлечения от
Приложение 1 са негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като
направените в тях изявления имат характер на свидетелски показания, а
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК недопустими са свидетелски показания за
установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира
показанията, е участвала.
Липсата на индивидуализация на конкретното вземане води до
нищожност на договора за цесия, доколкото няма предмет на продажбата.
Същият не може допълнително да бъде саниран с изходящи от служител на
страна по договора за цесия документи, удостоверяващи, че вземането е било
включено във въпросното приложение - това обстоятелство се доказва само и
единствено с приложението.
Счита, че част от процесните вземания са погасени по давност. По
смисъла на чл. 111 буква „в" ЗЗД давността за погасяване на вземането в
конкретния случай е тригодишна, доколкото същото се отнася до задължение
за периодично плащане на доставени телекомуникационни услуги.
Видно от издадената фактура от 04.02.2009 г., същата касае месечна
такса за м. януари 2009 г. Месечните такси са с фиксиран размер, като същите
ведно с изговорените за месеца минути се остойностяват веднъж месечно и
касаят периодично плащане на предоставена телекомуникационна услуга, т.е.
същите се погасяват в кратката тригодишна давност.
Заповедното производство по чл. 410 ГПК е образувано на 08.11.2021 г.,
от което следва че само по две фактури вземанията евентуално не са се
погасили по давност: фактура № *** г. за сума в размер на 51,33 лева и по
фактура № *** г. за сума в размер на 6,39 лева, или общо за сума в размер на
57,52 лева.
Предвид обстоятелството, че искът е недоказан, счита че и разноски по
настоящото дело и по заповедното не се дължат на ищеца.
Ищецът „Ю.“ ЕООД не е изяснил изцяло обстоятелствата и не е доказал
надлежно фактурите, на които основава исканията си.
Предвид гореизложеното счита, че предявеният иск се явява изцяло
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли като неоснователен и
недоказан и погасен по давност. Претендира присъждането на разноски. В
съдебно заседание адвокат Е. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск като
9
неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена защита
по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело №3328/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №1435/10.11.2021г. срещу длъжника Г. Г. К. за изпълнение на
парично задължение, за сумите : 207.49 лева главница за потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги и 205 лева разноски. Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги за период на потребление от
дата 01.07.2018 г. до дата 30.11.2018 г., съгласно договор за предоставяне на
далекосьобщителни услуги с клиентски номер *** от дата ***. г. с
Допълнително споразумение от дата ***. г., сключени между длъжника Г. Г.
К., ЕГН: **********, и „Б." ЕАД, ЕИК: ***, за което са издадени фактури №
*** г., което вземане е прехвърлено на "С." ЕАД, с ЕИК: *** на дата *** г.,
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата *** г., а "С."
ЕАД, с ЕИК: *** го е прехвърлило на „Ю." ЕООД" ЕИК: *** на дата *** г.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата *** г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е представен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер ***/***г., сключен между ответника
и "Б." ЕАД, за предоставяне на мобилни телефонни услуги за мобилен номер
***, при условията на тарифен план V., с месечен абонаментна такса 19.99
лева /с ДДС/, със срок на действие за 24 месеца – до 08.08.2018 г. Не е спорно
между страните по делото, че на ***г ответника добовил за ползване мобилна
услуга за номер *** съгласно тарифен план ***+ с месечна абонаментна
такса 19.99 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца.
По делото са представени следните данъчни фактури и извлечения за
потребление към всяка от тях, издадени от "Б." ЕАД с получател ответника, а
именно : фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.07.2018 –
31.07.2018 сума в размер на 39.18 лв. /с ДДС/, платима в срок 29.08.2018 г.;
фактура № *** г. с начислена за отчетен период 01.08.2018 – 31.08.2018 сума
в размер на 60.06 лв. /с ДДС/, платима в срок 29.09.2018 г.; фактура № *** г. с
начислена за отчетен период 01.09.2018 - 30.09.2018 сума в размер на 52.50
лв. /с ДДС/, платима в срок 29.10.2018 г.; фактура № *** г. с начислена за
отчетен период 01.10.2018 – 31.10.2018 сума в размер на 51.33 лв. /с ДДС/,
Дължимата сума е платима в срок 29.11.2018 г.; фактура № *** г. с
начислена за отчетен период 01.11.2018 – 30.11.2018 сума в размер на 6.39 лв.
/с ДДС/, платима в срок 29.12.2018 г.
Не е спорно, че абонатът не е заплатил фактурираните суми за пет
последователни отчетни месеца август 2018г, септември 2018г., октомври
10
2018г., ноември 2018г. и декември 2018г. в общ размер на 207.49 лева.
На основание чл.50 във връзка с чл.43, ал.1 на Общите условия на
договора между „Б.“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството
операторът е прекратил едностранно индивидуалния договор на абоната,
поради неплащане в срок на дължимите суми, съгласно процесните фактури.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
*** г., с който "Б." ЕАД, в качеството на цедент, прехвърля на "С." ООД, в
качеството на цесионер, вземания, съдържащи се в Приложение 1, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, ако има такива /лист 31- 35 от делото/. Представен е и
договор за прехвърляне не вземания /цесия/ от ***г. сключен между "С." ООД
/цедент/ и "Ю." ЕООД в качеството му на цесионер/ лист 29/. С анекс към
договор за цесия от дата ***г. представен по делото /лист 27 от делото/ "С."
ЕАД е прехвърлило на ищеца по настоящото дело "Ю." ЕООД вземания,
придобити от договори за цесия, измежду които и този от *** г., сключен
между "Б." ЕАД и "С." ООД. Видно от извлечение от Приложение № 1 към
анекс от дата ***г. към договор за цесия от ***г., вземането, предмет на
настоящия спор - от ищеца към ответника, в размер на 207.49 лева, е
включено в списъка на цедираните вземания. С Уведомление за цесия,
пълномощникът "С." ООД е уведомило ответника за извършените цесии, като
е обобщило, че единствен титуляр и разпоредител на дължимото от ответника
вземане е "Ю." ЕООД. Липсват данни за надлежното връчване на
уведомлението.
Няма твърдения и данни уведомления за извършените цесии да са били
връчени на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към
исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените
цесии с искане да му бъде връчено като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание анекс от ***г.
към договор за цесия от дата ***г., с който процесното вземане му е
прехвърлено от "СС." ЕАД, което дружество от своя страна го е придобило от
"Б." ЕАД с договор за цесия от *** г. В подкрепа на твърденията си, ищецът
представя двата цитирани договора за цесия, като с договора от *** г.
първоначалният кредитор "Б." ЕАД, като цедент, е прехвърлил на "С." ООД,
като цесионер, вземания произтичащи от договорите, описани в приложение
№ 1, в което според ищеца са посочени длъжниците с техните задължения
към мобилния оператор. С договора от *** г. "СС." ООД, като цедент е
прехвърлил на ищеца "Ю." ЕООД, като цесионер, вземания в размер на 70 000
418.53 лева, придобито по силата на договор за цесия от *** г., сключен
между "Б." АД и "СС." ООД, подробно индивидуализирано в Приложение №
6 към договора. С анекс към договор за цесия от дата ***г. "СС." ЕАД в
качеството си на законен правоприемник на "СС." ООД е прехвърлило на
"Ю." ЕООД процесното вземане на Г. Г. К. в размер на 207.49 лева, съгласно
извлечение от Приложение №1 към анекс от ***г. към договор за цесия от
*** г.
11
Основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения
от особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника
преди завеждане на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е
връчено само на особения представител на ответника, а не на ответника.
Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да
се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е
връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е
преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
/поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази
представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до
извода, че особеният представител не притежава право да приема
волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между
страните. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като
длъжник не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения
представител. / в т. см. определение № 567/18.09.2018 г. по т. д. № 3153/2017
г. на ВКС, II т. о., решение № 74/27.07.2017 г. по в. т. д. № 154/2017 г. на БАС,
решение № 262097/30.12.2020 г. по в. гр. д. № 4626/2019 г. на СГС, решение
№ 260006/07.08.2020 г. по в. т. д. № 1085/2020 г. на ОС - С., решение №
261018/15.02.2021 г. по в. гр. д. № 13107/2019 г. на СГС, решение №
262097/30.12.2020 г. по в. гр. д. № 4626/2019 г. на СГС/. По изложените
съображения и с оглед на обстоятелството, че процесните цесии на основание
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не са породили своето действие спрямо длъжника, съд
намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да
престира на него, а на стария кредитор.
Предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Воден от горните мотиви съдът,
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., район „Т.“, булевард ***, представлявано от
Ю.Б.Ц., съдебен адрес град С., район „Т.“, булевард ***, *** чрез адвокат В.
Г. против Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес село Г., улица М. иск за сумата
от 207.49 лева, представляваща потребени и незаплетени електронни
съобщителни услуги за периода от 01.07.2018 г. до 30.11.2018 г. по договор с
индивидуален клиентски номер ***/*** г. сключен между ответника и
мобилния оператор „Б.” ЕАД, съгласно фактури: фактура № *** г., фактура №
*** г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., за
изпълнението на което парично задължение е издадена заповед №
1435/10.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
частно гражданско дело 3328/2021 г. по описа на Районен съд – К., като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 3328/2021 по описа на Районен съд - К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13