РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Силистра, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело №
20233420100346 по описа за 2023 година
Ищецът, А. Й. Ж. с ЕГН:********** твърди, че с ответника Г. Н. Ж.
имат общо дете - Й. А. Ж.. Също така твърди, че с определение №229 по
гр.дело №451/2018 година на СРС е била утвърдена спогодба между тях, като
упражняването на родителските права е било предоставено на ответника.
Заявява, че обстоятелствата са се променили, тъй като детето е пораснало,
също така счита, че ответницата не може да се грижи пълноценно за него, тъй
като има и по-голямо дете, което е ресурсен ученик и не е с добър успех.
Също така твърди, че той се грижи за детето като го води на прегледи,
закупува ваучери за почивка и медикаменти. Твърди, че би се грижил по
добре от ответницата за ненавършилото пълнолетие дете, тъй като има
собствено жилище и е създал удобства за неговото отглеждане. Претендира
издръжка в размер на 200 лева месечно за детето. Представя писмени
доказателства:служебна бележка за доходите, ваучер за почивка и разписка за
заплащането му, касови бонове за закупени пособия за детето и медицинска
документация. Претендира присъждане на извършените в хода на
производството разноски.
Ответника Г. Н. Ж. с ЕГН:********** дава отговор на исковата молба.
Твърди, че няма основание за изменение на постановеното от съда
определение по отношение на упражняването на родителските права спрямо
1
ненавършилото пълнолетие дете. Твърди, че винаги тя се е грижила за
отглеждането и възпитанието на детето. Също така твърди, че то страда от
хронично заболяване и често се налага да посещава здравни заведения. Счита,
че работата на ищеца не позволява той да полага пълноценни грижи и се е
налагало детето да бъде оставяно на трети лица. Също така твърди, че ищеца
води дето по заведения, където се пуши, а това е вредно за неговото здраве,
което е наложило намеса на органите на реда за напускане на заведението.
Заявява, че единствено тя ходи в училище и участва в родителските срещи на
детето и закупува нужните пособия. Не отрича, че по-голямото и дете има
здравословни проблеми, но счита, че това не е пречка да се грижи и за малкия
си син. Моли съда да отхвърли предявените искове и да и присъди
извършените в хода на производството разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК във вр. чл.
59, чл. 143, ал. 2 СК.
От съвместното си съжителство страните имат ненавършило
пълнолетие дете-Й. А.Ж. с ЕГН:**********. С определение по гр.дело
№451/2018 година на СРС е била одобрена спогодба с която упражняването
на родителските права спрямо детето е било предоставено на ответницата.
Определен е бил и режим на лични отношения с ищеца, както и последния е
бил задължен да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева. Няма
спор между страните, че режимът на лични отношения се спазва, както и, че
ищеца е заплащал определената издръжка. Това се потвърждава и от разпита
на всички свидетели. Също така от свидетелските показания се установи, че и
двамата родители са ангажирани с възпитанието и отглеждането на детето,
като ответницата се грижи за него, ходи на родителските срещи, закупува
медикаменти и пособия, а ищеца го води на извън класни форми и също
участва в закупуването на пособия. От представената медицинска
документация и от социалния доклад се установява, че детето Й. Ж. е често
боледуващо и страда от алергии. Това налага честото му отсъствие от
училище и постъпване за лечение в болнично заведение. От свидетелските
показания се установява, че в болница с него е влизала само ответницата, а
ищеца се е интересувал от здравословното му състояние. Съгласно социалния
доклад, въпреки тези отсъствия по здравословни причини от училище, Й. Ж. е
завършил годината с много добър успех. Също така бе установено, че
ответницата живее в общинско жилище с двете си деца, което вътре е
2
ремонтирано изцяло и има подходящи помещения за тяхното отглеждане.
Ищеца живее в собствено жилище и след смъртта на родителите му е
започнал да го ремонтира, като към настоящия момент, макар и годно за
живеене, ремонта в него не е изцяло приключил. Също така се установи, че
ответницата е разпределила времето си от денонощието така, че да може да се
справи с отглеждането и възпитанието на своите деца. Същата работи
почасово, осигурила е грижата и помощта на своя приятелка, както и през ден
помощта на своята майка. Ищеца от своя страна живее сам и не получава
никаква помощ. Освен това през седмицата се налага да дава и нощни
дежурства.
От изложеното по-горе се налага извода, че ответницата се справя
изцяло с възложената и отговорност по отглеждането и възпитанието на
детето си, като е създала необходимата организация и е осигурила помощ от
приятели и тяхната баба. Същата изцяло упражнява предоставените и
родителски права в интерес на детето, като е посещавала личния лекар,
постъпвала е с него в лечебни заведения, водила го е на изследване в
гр.Варна, осигурила е нужните пособия, храна и дрехи, грижи се за неговото
възпитание и обучение, присъства на родителски срещи и други.
Ищеца от своя страна има възможност да осигури малко по-добри
материално-битови условия за детето си, но на този етап не е успял да го
осъществи. Той няма и на кого да разчита за помощ при евентуално
боледуване на детето и при необходимост от постъпване в болнично
заведение или при неговите дежурства, свързани с упражняваната от него
професия. Освен това от свидетелските показания се установи, че в стремежа
си да поддържа близки контакти със своя син той му е предоставял за
ползване различни превозни средство-тротинетка, кросов мотор и АТВ, като
тяхното използване е довело и до нараняването на малкото дете. Тоест при
предоставянето им ищецът не е направил правилна преценка за
възможностите, психическото и физическото развитие на своето дете, което е
довело и до настъпване на инциденти. Същото псе отнася и до преценката му
за здравословното състояние на неговия син. И към датата на провеждане на
съдебното заседание, ищеца продължава да твърди, че ответницата се опитва
да отчужди детето от него, като не е разрешила то да пътува с него на
предварително резервирана ваканция/почивка/.От представения ваучер, се
установява, че същата е следвало да се осъществи от 02.02.2023 година до
3
04.02.2023 година. Съгласно приложената епикриза /л.33/, детето е било
прието в болнично заведение на 06.02.2023 година и и пролежало да
12.02.2023 година, като в снетата анамнеза е отразено, че заболяването датира
от около една седмица, тоест от началото на месец февруари. Следователно
напълно оправдано ответницата не е разрешила пътуване, тъй като синът и е
бил с кашлица и висока температура.
Не на последно място следва да се отбележи и факта, че ответницата
има още едно дете. Двамата братя са свикнали да живеят заедно със своята
майка и между тях са налице емоционални и духовни връзки, които
несъмнено ще бъдат нарушени при извеждане на Й. Ж. от семейната среда, а
това не е в интерес на никого.
От изложеното по горе се налага извода, че ищеца не успя да докаже
твърденията си за незаинтересованост и занижен контрол от страна на
ответницата по отношение на възпитанието и отглеждане на детето, както и за
невъзможността и да се грижи за неговото образование. Напротив,
установено бе, че грижата за образованието на детето е предимно нейна и тя
отделя достатъчно време за подготовка на учебния процес и взема мерки Й.
да не изостава с учебния материал въпреки многобройните му отсъствия по
здравословни причини. Не се доказаха и никакви други причини, които да
дадат основание на съда да приеме, че условията са променени до такава
степен, че да налагат предоставянето на родителските права на ищеца.
Предвид изложеното по горе, предявените от ищеца искове следва да
бъдат отхвърлени.
Тъй като ответницата е защитавана от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2
от Закон за адвокатурата, то на основание ал.2 от същия текст, ответника
следва да бъде осъден да заплати на защитника сумата определена по реда на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, именно 1000/хиляда/ лева, а поради отхвърлянето на иска
претенцията на ищеца за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският
районен съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от А. Й. Ж. с
ЕГН:********** против Г. Н. Ж. с ЕГН:**********, чрез който ищеца моли
съда да измени определение №229 от 11.06.2018 г. по гр.д. №451 по описа на
СОС за 2018 г., като предостави на него упражняването на родителските
права спрямо детето Й. А. Ж. с ЕГН:**********, определи режим на лични
отношения между майката и детето и осъди ответника да му заплаща месечна
издръжка.
ОСЪЖДА А. Й. Ж. с ЕГН:********** да заплати на адвокат В. Г. от
Адвокатска колегия Силистра, сумата от 1000/Хиляда/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Й. Ж. с ЕГН:********** за присъждане на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5