РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.49
от СК и чл.274 във вр. с чл.248 и чл. 78 ал.5 от ГПК.
Образувано е по постъпили –
I.По въззивна жалба с вх.№ 274484/13.04.2021г./по описа на
Районен съд- Пловдив/, подадена от С. А. А. /А./, ЕГН **********, чрез адв.
Г.Д., против Решение № 260694/07.03.2021г. по бр.д.№ 1123/2020г. по описа
на Районен съд -Пловдив, II бр.с., в частта, с която е постановено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само тя единствено,
както и затова, че е отхвърлено искането, предявено насрещната искова
молба, да бъде постановено, че вина за прекратяване на брака има само Д. Я.
А., ЕГН- **********. Моли да бъде отменено решението, като съдът
постанови, че вина за прекратяване на сключен на *******г. с Акт за
граждански брак № **********. на Район ********, като дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, има единствено Д.
Я. А., ЕГН- **********.
Въззиваемата страна Д. Я. А., чрез адв.Н.В., депозира писмен
отговор, с който взима становище, че въззивната жалба е неоснователна
изцяло. Поддържа, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, има единствено С. А. А.
II.По частна жалба с вх.№ 277764/14.05.2021г. /по описа на
1
Районен съд, подадена от С. А. А., ЕГН **********, против Определение №
262402/19.04.2021г., постановено на осн. чл.248 от ГПК по същото дело, с
което е допуснато изменение в мотивите и диспозитива на Решение №
260694/07.03.2021г. по гр. дело № 1123/2020г. на Районен съд – гр.
Пловдив, като същите се допълнят, че се осъжда да заплати на Д. Я. А.,
направените разноски по делото в размер на още 960 лв., дължими от
приложеното по делото производство по гр. дело № 80967/2018г. на СРС;
като е оставено без уважение възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, направено от нея с писмения отговор на молбата по
чл. 248 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,
с което да отмени в частта, с която са присъдени още 960 лв., респ.
евентуално да бъде уважено направеното възражение за прекомерност.
Пловдивският окръжен съд - V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на въззивната жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
По въззивната жалба.
Първоначално е било образувано гр.д.№ 80967/2018г. по описа
на Софийски районен съд по подадена искова молба с вх.№
2035022/27.12.2018г. от Д. Я. А. против С. А. А. е за прекратяване на
сключения на **********г. граждански брак, от който имат две деца Я. Д. А.,
ЕГН – **********, и П. Д.А., ЕГН – **********, както и съдържа други
искания, по които е налице произнасяне, но не са предмет на настоящето
дело. Ищецът посочва, че през м.март, 2008г. цялото семейство, заедно с
децата, заминали за Г.. Впоследствие са живели и в гр.Р., където се е
намирало и последното им семейно жилище, което било напуснато от
ответницата през м.юли,2018г., когато се е завърнала в България и оттогава не
се е връщала обратно. Уточнява, че от м. септември, 2018г. той, заедно с
двете деца са се преместили в гр.Щ.
С Писмения отговор по чл.131 от ГПК С. А. А. е въвела и
насрещна искова молба за прекратяване на брака с Д. Я. АГ., с искане бракът
да се прекрати по вина само на съпруга. Останалите искания на А. /относно
фамилно име и др./, по които е налице прознасяне, също не са предмет на
настоящето дело.
2
С Определение № 96135/17.04.2019г. на СРС, III гр.с., по гр.д.№
80967/17.04.2019г., 149 състав, /на л.218/ е прекратено производството по
делото по исковете с предмет упражняване на родителските права,
местоживеене на децата и тяхната издръжка, поради липса на компетентност.
В мотивите е посочено, че компетентен да разгледа тези искове е съдът в
гр.Щ. Определението е влязло в сила на 14.05.2019г., съгласно заверката с
печат върху него.
С Определение № 308517/23.12.2019г. на Софийски районен съд,
III г.о., 149 състав /на л.280/ производството по гр.д.№ 80967/2018г. е
прекратено и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив,
на осн. чл.105 във вр. с чл.118 ал.1 и ал.2 изр.1 от ГПК.
Пред Районен съд – Пловдив, делото започва да се движи под №
1123/2020г., II бр.с., съобразно служебния разпределителен протокол.
Делото е било насрочено за разглеждане. В открито съдебно
заседание на 15.10.2020г. /на л.160/ пълномощникът адв. В., в присъствието
на пълномощника на насрещната страна, е съобщила, че страните по делото
са постигнали споразумение, което е оформено чрез общо 4 бр. съдебни
актове на немски съд, включващи и спорни въпроси, разглеждани по гр.д.
№ 1123/2020г. по описа на Районен съд -Пловдив, II бр.с., както следва:
родителите са се съгласили между тях какво да бъде обичайното
местопребиваване на децата занапред, а именно да е при при бащата /в Г./ и
правото на издаване на паспорти и документи за самоличност, уреден е
въпросът за обхвата на личните контакти на майката с децата, за разноските
по производството пред съда, извършено е било предаване в открито съдебно
заседание от С.А. на Д.А. на ключа от семейното жилище, находящо се в
гр.Р., като А. е декларирала, че повече няма да влиза в него. Уреден е режим
на родителски контакти кога и къде майката да вижда децата си.
По гр.д.№ 1123/20 г. са приети и приложени съответно тези 4 бр.
съдебни актове със заверени преводи от немски на български език, на л.125 -
159 /вкл./.
С протоколно определение от същото съдебно заседание на
15.10.2020г. Районният съд, II бр.с., е постановил, че производството по гр.д.
№ 1123/20 г. продължава само по отношение на необхванатите останали
въпроси, а именно – прекратяване на брака, вина за разстройството на брака,
3
фамилното име на съпругата и семейното жилище. С допълнително Решение
№ 262373/18.10.2021г. по чл.250 от ГПК. Районният съд е допълнил с изричен
диспозитив, че досежно ползването на семейното жилище, няма
компетентност да се произнася, тъй като се намира в Г. Аналогични мотиви
относно семейното жилище има изложени и в самото Решение №
260694/07.03.2021г. по чл.49 ал.1 от СК.
В съдебно заседание на 12.01.2022т. /протокол – на л.183/ са
разпитани допуснатите по един свидетел на страните, съответно св.В. А.
/майка на ответницата/ и св.Я. А. /баща на ищеца, преразпитан от РС –
Пловдив заради принципа на непосредственост на гласните доказателства/.
С Решение № 260694/07.03.2021г. е прекратен брака между Д. Я.
А., и С. А. А., сключен на **********г. с Акт за граждански брак
№*********. на Район ***********, като дълбоко и непоправимо разстроен,
на основание чл. 49, ал. 1 от СК; постановено е, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има С. А. А.; постановено е също, че след
прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – А.;
че съпрузите не дължат издръжка помежду си; както и е отхвърлен
предявеният от С. А. А., срещу Д.Я. А., насрещен иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на брака по вина на ищеца; осъдена е С. А.
А., да заплати по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на съдебната
власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лв., както и осъдена С. А.
А., да заплати на Д. Я. А., направените по делото разноски в общ размер
725,00 лв.
Районният съд, за да постанови решението си относно вината за
прекратяване на брака, излага съображения, че по време на брака ищецът
работел, издържал домакинството, осигурил жилище за съпругата и децата. В
същото време ответницата не работела, отглеждала двете деца в Г.
Същевременно - вдигала скандали на съпруга си и пред свидетеля А.,
наричайки съпруга си с обидни думи.
С въззивната жалба, подадена от С. А. А. против Решение №
260694/07.03.2021г. по чл.49 ал.1 от СК са направени основни възражения, че
Районният съд е преразказал свидетелските показания в съдебния акт, без да
отчете родствена връзка със страните. Изложил е изводи, без да е отчел, че
причината за завръщането й в България е влошеното здравословно състояние,
за което са приложени писмени доказателства. Относно довода на насрещната
страна, че не била работила по време на престоя им в Г, изтъква, че Районният
съд не е взел предвид, че ищецът и ответницата са имали две малки деца и
докато ищецът е работил постоянно, то тя е гледала децата и се е грижила за
тях. Поддържа, че единствено ищецът е виновен за прекратяването на брака.
4
Въззивната инстанция намира, че е неправилен извода на
Районния съд, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
единствено съпругата С, а счита, че вина имат и двамата съпрузи. Този извод
се формира въз основа на равностойните свидетелски показания съответно на
В. А./майка на С./ и на Я. А. /баща на Д./, разпитани в съдебно заседание на
12.01.2021г. /протокол на л.183/. Двамата родители са разяснили гледната си
точка, като всеки от тях е посочил, че за да стигне до това положение на
развод, причината е по-скоро в насрещната страна. Други свидетелски
показания не са ангажирани, което е разбираемо за процесния случай, тъй
като С. и Д. като семейство са заминали за Г. още през м.март, 2008г. Бракът
е сключен на ********г., детето Я. е род. на **********, а П. е роден на
*********г. в П., съгласно документите по делото. На практика, преки
очевидци на живота им в Г. не е имало, понеже двамата са живели
самостоятелно. Още с исковата молба, ищецът съобщава, че през юни 2018г.,
С. на два пъти била в клиника в Г., веднъж се лекувала от стрес, а втори път
по оплаквания от силни болки в главата, но лекарите не установили причини
за състоянието й, след което се наложило да се върне в България, което
пътуване било финансирано от него, понеже той работил на пълен работен
ден, и това не е оспорено от С. След пристигането в България, С. повече не се
върнала в Г. В исковата молба ищецът посочва също, че С. „контактува с
децата, седмично обаждайки им се по телефона“, като той лично е продължил
единствено да се грижи за тях. Исковата молба е заведена с искане към съда
за допускане развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
непроизнасяки се относно вината. Тъй като въпросът за вината е въведен с
насрещната искова молба от С.А., съдът дължи произнасяне.
Въззивната инстанция не намира за укоримо поведението на С.,
че не е работила, при положение, че в този период, тя се е грижила за двете си
малки, невръстни деца, участвала е във възпитанието им и в общото
домакинство, без да е имала помощ от членове на разширения семеен кръг,
като през това време съпругът е работил по цял ден. По отношение на
напускането на семейното жилище, към делото има приложени писмени
доказателства за влошеното й здравословно състояние, а и това обстоятелство
не се оспорва от ищеца. За да постанови, че вина за прекратяване на брака
имат и двете страни, настоящият съдебен състав отчита показанието на св. А.
за констатирана незаинтересованост на Д. Това се случило, когато: „С.й
5
споделила веднъж, че Д. е изчезнал от вкъщи и като я попитала къде е, тя
казала, че не знае къде е. Това изчезване било за два- три дни. После се
върнал и не знае да е изчезвал повече. Наложило се С. да се върне в България,
тъй като получила силно главоболие и той не положил необходимите грижи
за нея. Д. казал: „каквото сте решили, това правете“, относно това прибиране
на С. в България. Него не го интересувало за нейното състояние въобще.“. От
друга страна, св. А. в показанието си е казал, че: „С.многократно няколко
пъти е гонила Д. от къщи. Вдигала е ужасни скандали на Д., но той не можел
да разбере за какво. Това ставало поне по три - четири пъти в годината.
Обиждала го, като го наричала идиот, простак, селяндур и това се е случвало
и пред свидетеля.“, като това отношение, разбира се е укоримо. Предвид на
тези единствени доказателства по делото, в обжалваната част решението ще
бъде отменено в частта, с която е постановено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, има само С., като вместо това ще се
постанови, че вина имат и двамата съпрузи.
По частната жалба.
Частната жалба е неоснователна, тъй като по делото са налице
писмени доказателства за заплатени от ищеца суми за адвокатски хонорар
/700 лв. и 960 лв./. Разгледани са искова молба и насрещна искова молба,
което завишава значително обема на труд и адвокатска защита, положени от
пълномощника на ищеца. Делото е продължило повече от две съдебни
заседания като първоначално се е разглеждало от СРС, а впоследствие от
ПдРС. Не са налице предпоставките за уважаване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.
Разноски във въззивно производство. Съобразно правния
резултат пред въззивна инстанция, разноските следва да останат за страните,
така като са ги направили, на осн. чл.329 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 260694/07.03.2021г. по бр.д.№ 1123/2020г. по
6
описа на Районен съд -Пловдив, II бр.с., в частта, с която е постановено, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, има само С. А. А.
/А./, ЕГН **********.
Като вместо това постановява, че –
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи С. А. А. /А./, ЕГН **********, и Д. Я. А., ЕГН-
**********.
Потвърждава Решение № 260694/07.03.2021г. по бр.д.№
1123/2020г. по описа на Районен съд -Пловдив, II бр.с., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от С. А. А., ЕГН ********** от гр.
**************срещу Д.Я. А., ЕГН ********** от гр. ************
насрещен иск с правно основание чл. 49,ал.1 от СК за прекратяване на брака
по вина на ищеца.
Потвърждава Определение № 262402/19.04.2021г., по бр.д.№
1123/2020г. по описа на Районен съд -Пловдив, II бр.с постановено на осн.
чл.248 от ГПК.
Решението може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7