Определение по дело №660/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1119
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20237050700660
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1119

Варна, 24.04.2023 г.

Административният съд - Варна - XVIII състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

сложи на разглеждане административно дело № 660 / 2023 г.

Производството е образувано по жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,***, против Решение № ППН-01-777/2021 от 01.03.2023г. на Комисията за защита на личните данни - София, с което подадена от лицето жалба с рег.№ ППН-01-777/14.10.20213г. е приета за недопустима и е прекратено образуваното по нея производство.

В деня на образуване на делото, със с.д. № 4505/23.03.2023г. от Н. са постъпили следните молби:

1.За освобождаване на основание чл.83 ал.2 от ГПК от държавни такси за всички съдебни инстанции, до приключване на делото, както и от разноски по изпълнението; и 

2.Да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото.

И двете искания са мотивирани с твърдения за липса на достатъчно средства. В тази връзка жалбоподателят е декларирал, че е несемеен; не получава трудови възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари; получил е за м.март 2023г. *** лв., от които на 07.03.2023г. – ***лв. пенсия от НОИ Варна и на 13.03.2023г. - 75.60 лв. финансова подкрепа по ЗХУ; на 15.11.2022г. е получил ***лв.; не притежава недвижими имоти; като негова собственост в КАТ се води лек автомобил **със застрахователна стойност ***лв., който обаче сочи, че е продаден, но не е прехвърлен. Към молбите представя ЕР на НЕЛК от 15.06.2021г., с което му е определена 80 % трайно намалена работоспособност; Разпореждане от на ТП на НОИ-Варна, с което му е определен размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на *лв., считано от 25.12.2021г.; и справка от НАП за сключени трудови договори към 14.03.2023г., от която е видно, че към настоящия момент лицето не е в трудови правоотношения.

С писмо с.д.№ 6051/2023г., ответникът е изразил подробни становища за неоснователност и на двете направени искания. Заявил е, че изцяло споделя съображенията на ВАС, обективирани в Определение № 6676/06.07.2022г. по адм.д. № 5804/2022г. и по-конкретно: „..Предвид многобройните дела, водени от г-н Н., което е служебно известно на съда, искането за освобождаване от държавна такса по всички тях граничи със злоупотреба с права. Правораздаването е публична услуга. Дължимостта на такса за тази услуга следва да мотивира правните субекти и към добросъвестно упражняване на правото на съдебна защита. Освобождаването от такса не е самоцел и тъй като при основателност на искането и освобождаване на лицето от задължението за внасяне на такса разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда /чл.82, ал.3 от ГПК/, то следва внимателно да се преценява дали са налице основания за освобождаване на едно лице от задължението за внасяне на дължимата такса.…“. Цитирани са и други актовена ВАС, с подобни мотиви.

Във връзка с направените искания, съдът е изискал допълнителна информация от ТП на НОИ Варна, от Агенцията за социално подпомагане и от Районен съд – Варна, относно евентуално получени от Н. доходи от обезщетения по КСО, парични помощи по ЗСП, постъпления по заведени от него дела /в т.ч. изпълнителни такива/, имащи характера на обезщетения и присъдени разноски, за периода 01.03.2022г. до настоящия момент. От същите са получени отговори, съгласно които през посочения период Н. е получил: *** лв. от пенси и добавки; ***лв. социални помощи; и *** лв. изплатени суми по изпълнително дело 4048/2021г. по описа на СИС при ВРС.

Предвид горното, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

1.По искането за освобождаване от държавна такса за всички инстанции и от разноски по изпълнението:

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. 

След преценка на горните обстоятелства, съобразно декларираните от жалбоподателя такива, представените от него доказателства и допълнително, служебно събрани данни, съдът намира, че Н. разполага с достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса от * лв., като предвид получените доходи и отсъствието на данни да има някакви алименти за издръжка, за него не биха възникнали особени затруднения и от евентуално заплащане на държавна такса от 30 лв. за касационно оспорване, предвид това, че съдът в това произовдство се произнася с определение в закрито заседание.

Освен това, съдът съобрази и други относими обстоятелства, а именно: жалбоподателят е в трудоспособна възраст и е физически трудоспособен, което е видно от приложеното от него ЕР на НЕЛК, респ. за него е налице реална възможност да реализира трудови доходи.

Допълнително следва да се посочи и това, че настоящия съд не е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от разноски по едно евентуално бъдещо изпълнение.

Предвид горното, съдът намира искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за всички инстанции, до окончателното приключване на делото и от разноски по изпълнението, за неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.

2.По молбата за назначаване на правна помощ:

Правната помощ е поискана за осъществяване на процесуално представителство по чл.21 т.3 от ЗПП и е мотивирана с липса на средства за заплащане на възнаграждение за адвокат. 

Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗПП правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони. Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в ал.1-3 на чл.23 от ЗПП. Анализът на цитираните текстове водят до извода, че правна помощ се предоставя в случаите, когато законът задължително предвижда такава и при тези когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено, че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира като вземе предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др. 

В случая безспорно не сме в хипотеза на задължително назначаване на правна помощ. Не е налице обаче и другата хипотеза, доколкото отсъстват и двете кумулативно дадени предпоставки, с оглед произнасянето по предходната точка. Дори и да се приеме, че жалбоподателя не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат, то не е налице другата, кумулативно дадена предпоставка, тъй като в конкретния случай интересите на правосъдието не изискват правна помощ по чл.21 т.3 от ЗПП, а именно - процесуално представителство. В случая съдът е сезиран жалба против акт на ответника, с който жалбата на Н. е приета за недопустима, поради просрочие, като по същата следва да се произнесе с определение в закрито заседание. Изложеното не предполага разглеждане на спор по същество и не обуславя фактическа и правна сложност на казуса. 

Едновременно с това, не може да не се акцентира и върху обстоятелството, че Н. е завел множество дела, по които сам излага аргументите си и извършва процесуални действия, като демонстрира познаване на законодателната уредба. Ето защо, евентуално изпълнение на ясно дадени указания на съда, не предполага необходимост от процесуално представителство. 

Допълнително следва да се подчертае и това, че съдът следи служебно за законосъобразността на обжалваното решение на всички основания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ също се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Настоящиат състав, след извършената по реда на чл.158 ал.1 от АПК проверка констатира, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.151 т.3 от АПК, поради което производството по делото следва да се остави без движение, като се даде срок за отстраняване на установената нередовност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н.,***, за освобождаване от внасянето на държавна такса, дължима за разглеждане на настоящата жалба, до окончателното приключване на делото пред всички инстанции и от внасяне на разноски по изпълнението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.А.Н.,***, за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по адм.д.№ 660/2023г. по описа на АдмС-Варна, на осн. чл.158 ал.1 вр. чл.151 т.3 от АПК. 

В 7-дневен срок от съобщението жалбоподателят следва да представи доказателства за внесена по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на * /десет/ лв., съгласно т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ.

При неизпълнение указанията на съда в дадения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Определението в частта, в която са оставени без уважение молбите за предоставяне освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, и за предоставяне на правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: