РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Свиленград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200091 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-745 от 22.12.2021
година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на
Р. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** от град *********************, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез
адвокат Таня Коларова, за нарушение на чл. 59, ал. 1, предложение трето от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 лв.
Жалбоподателят Р. И. И. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие със закона и следвало да се приложи чл. 28 от
ЗАНН. Сочи се, че не бил извършил визираното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. И. И., не се
1
явява. За него се явява адвокат Таня Коларова, която пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, налице било различие в обстоятелствените части на Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, в АУАН
липсвало описание на нарушението и на обстоятелствата, при които било
извършено и не ставало ясно въз основа на кой точно АУАН е издадено
процесното НП.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани,
не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят притежава Разрешение № ************* година за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
издадено от РУ - Свиленград, валидно до 01.09.2026 година (приложено в
кориците на делото). В Разрешението са вписани два броя огнестрелни
оръжия, едното от които е ловна карабина марка „Браунинг”, калибър 30-06,
сериен № **********.
На 11.12.2021 година жалбоподателят с още няколко други лица (общо 7
човека) (част от ловно-рибарска дружинка – село Дъбовец), между които и
свидетеля П. Д. К. и бащата на жалбоподателя – И.Р. И., извършват групов
лов в ловище 1, находящо се в землището на село Дъбовец, община Любимец,
област Хасково.
На посочените дата и място служителите на Изпълнителната агенция по
горите – свидетелите Н. Л. Н. и Д.В. К., извършват проверка, при която
2
установяват, че посочената карабина се намира извън калъф в лек автомобил
марка „Сузуки”, в държане (владение) на седналия на предната пасажерска
седалка И.Р. И., а в този момент жалбоподателят се намира на друго място в
ловното поле (на около километър разстояние от мястото, където е установен
автомобила с И. И. в него). Установи се, че в автомобила освен И.И. има и
други две лица.
Съставен е Констативен протокол за извършената проверка серия Р014 №
008310 и 008839 от 11.12.2021 година.
На дата 17.12.2021 година, предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят Г. С. Ч. – Младши полицейски инспектор КОС в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган, респ. орган на
МВР), съставя в присъствието на свидетеля Д. (свидетел само при
съставянето на АУАН), против жалбоподателя И. и в негово присъствие
АУАН със серия АВ и с бланков (фабричен) № 069751 и с входящ
(регистрационен) № 351А-745, входиран (заведен) на 20.12.2021 година в РУ
- Свиленград. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е
подписан от актосъставителя Ч., от свидетеля Д. и от нарушителя И.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят като лице,
получило Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях е осигурил достъп на други лица до ловната му
карабина, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 59, ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Р.И.,
който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което вписва в
съответната графа в АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата
към датата на съставяне на АУАН) не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково, издава процесното НП № 351А-745 от 22.12.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
3
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 59, ал. 1, предложение трето
от ЗОБВВПИ, и налага на жалбоподателя И. административно наказание
„Глоба” в размер на 500 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 10.02.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ
и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗОБВВПИ, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
595/26.05.2015 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че Г.
С. Ч. заема длъжността „Младши полицейски инспектор КОС в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково” и че Димитър Янакиев се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ
– Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността
„Началник на РУ – Свиленград” от Димитър Иванов Янакиев.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.03.2022
година свидетели – Г. С. Ч., Д. А. Д., Н. Л. Н. и Д. В. К. (П. Д. К. посочи, че
няма наблюдения по отношение на инкриминираното нарушение). Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. С. Ч., Д. А. Д.,
Н. Л. Н. и Д. В. К., които погледнати в цялост са непротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелските показания на посочените свидетели Ч. и Д. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград
4
към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата по делото, които възпроизвеждат в
показанията си. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели
предвид липсата на съществени противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на четирима
свидетели са в корелация и убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези четирима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че като лице, получило Разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е осигурил достъп на
други лица до ловната му карабина. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
5
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени
недостатъци на актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не
съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, установява се,
че същият е съставен в присъствието само на един свидетел, като изрично е
отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Д.). Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
чл. 42, т. 7 от ЗАНН (в редакцията на нормите, действаща към датата на
6
съставяне на АУАН) боравят с множественото число на термина „свидетели”,
а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от
един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на
един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа
на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава
достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Т.е. в случая не се установи препятстване за разкриване на обективната
истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и
дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл
са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково
по КАНД № 367/2018 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева –
Иванова, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 159/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева и
др.
От друга страна следва да се посочи, че съставянето на акта по реда на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е съществено нарушение на процедурата, което да
накърнява процесуалните права на санкционираното лице до степен за отмяна
на НП, доколкото разпоредбата не въвежда императивно задължение в АУАН
да бъде отбелязана конкретната причина, поради която Актът не може да се
състави в присъствието на свидетелите, присъствували при извършването или
установяването на нарушението. При спор относно фактическите
установявания, не е пречка да бъдат разпитани лицата, подписали
Констативния протокол за извършената проверка, което бе сторено в
настоящия случай.
Ето защо наведените в тази насока пред настоящия Съдебен състав в
открито съдебно заседание възражения на адвокат Коларова са
неоснователни. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
цитираното от адвокат Коларова Постановление № 10 от 28.09.1973 година на
Пленума на ВС и по-точно неговата т. 10, не сочи кои допуснати нарушения
водят до отмяна на НП, а сочи какви нарушения са констатирани при
7
издаване на НП и Постановлението е издадено с цел уеднаквяване на
практиката при съставяне на АУАН и издаване на НП. Във връзка с
цитираното от адвокат Коларова Решение на Административен съд – Добрич,
Съдът намира за уместно да отбележи, че не е длъжен да се съобразява с
практиката на други съдилища, а и няма подобно задължение, тъй като тази
практика не представлява задължителна такава, а всеки Съд следва по
вътрешно убеждение и на базата на събраните по делото доказателства да
постановява своя Съдебен акт.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите им към датата на
съставяне на АУАН и на издаване на НП). Самото нарушение е описано точно
и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена. Не е налице твърдяното
различие в обстоятелствените части на АУАН и на НП, както и не е налице
твърдяната липса в АУАН на описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
актосъставителят е посочил, че касае изречение трето вместо правилното
предложение трето, не води до различни правни изводи, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 59, ал. 1, предложение трето от
ЗОБВВПИ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена. От друга страна дори в конкретния случай да се приеме, че
съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за
прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се
8
окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали
при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата
на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя –
това в настоящия случай не е налице. Ето защо тази нередовност не може да
се приеме за съществено процесуално нарушение. По изложените
съображения Съдът не намира, че наличното в АУАН зачертаване на думи
представлява съществено процесуално нарушение.
На следващо място дори и да се приеме, че описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено не са посочени прецизно, то на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН АНО е издал процесното НП като изрично
препраща към констатациите на Констативния протокол (съставен при
проверката на место). Подобно препращане не е недопустимо, тъй като в АНП
е приложен този Констативен протокол, т.е. той се явява част от
административнонаказателното производство и жалбоподателят има
възможност да се запознае с него. Освен това този Констативен протокол не е
съставен едностранно от въззиваемата страна, съответно нейни служители, а
е съставен от служители на Изпълнителната агенция по горите и с участието
на представител на ловната дружина – П. Д. К., чийто подпис е наличен в
документа. Препращането към описанието на административното
нарушение към цитирания по-горе Констативен протокол е достатъчно, за да
се приеме за спазено императивното изискване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по
отношение задължителните реквизити на АУАН и НП в частта, касаеща
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН не е
посочено (вписано) изрично, че Р.И. е на друго място в ловното поле, което
може да се прецени като непрецизност в описанието, но тя не е от такъв
характер, че самостоятелно да доведе до отмяна на издаденото НП. Освен
това тези данни се установяват от НП и от показанията на разпитания
свидетел Н..
Действително е налице разминаване в показанията на свидетелите Н. и К.
относно това къде точно е било процесното ловно оръжие – в краката или в
ръцете на И. И., но и двамата свидетели са категорични, че е било в държане
на И. И., т.е. че собственикът Р.И. е осигурил достъп до оръжието на други
лица, па макар това лице да е баща му, с което е изпълнен фактическият
състав на нарушението с правна квалификация чл. 59, ал. 1, предложение
9
трето от ЗОБВВПИ.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година
на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д. съгласно нормата,
действаща към датата на съставяне на АУАН, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от органите на МВР. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 17.12.2021 година
актосъставителят Г. Ст. Ч. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково”, т.е. бил е орган
на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Ч., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 година. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ –
Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
10
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не се
установява в процесното НП наказващият орган да е посочил АУАН,
различен от този, съставен на наказания на 17.12.2021 година за нарушение
на чл. 59, ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ. Действително, към момента
на съставяне на Акта, същият е съдържал единствено фабричния номер на
бланката – 069751. Впоследствие обаче, след завеждането му в РУ –
Свиленград, АУАН с фабричен номер на бланката 069751 е получил и
регистрационен номер – 351А-745/20.12.2021 година. След като двата номера
идентифицират един и същ АУАН липсва нарушение в смисъл, че връченият
на наказаното лице Акт е с номер 069751 и дата на съставяне 17.12.2021
година, а този, въз основа на който е издадено процесното НП – с номер
351А-745 от 20.12.2021 година. В този смисъл е Решение № 319 от 18.07.2013
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 285/2013 година,
докладчик Съдията Василка Желева. Ето защо наведеното от адвокат
Коларова възражение, касаещо неяснота относно АУАН, въз основа на който
е издадено обжалваното НП е неоснователно. Тук е мястото да се посочи, че
НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в
редакцията на нормата към датата на издаване на НП), тъй като АУАН е
съставен на 17.12.2021 година (петък), а срока за възражение изтича на
20.12.2021 година (понеделник – работен ден) и НП е издадено чак на
22.12.2021 година (сряда – работен ден).
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
11
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „лице, получило Разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях” по смисъла на
тълкуванието на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В случая свидетелите са
категорични, че Р.И. е имал валидно Разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях (в този смисъл са и
писмените доказателства, представени допълнително от АНО) и за това на
него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение,
не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Т.е. този факт не
се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
С правната норма на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е
регламентирал задължението на лицата, получили Разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях и Разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, да ги опазват от кражби, изгубване и
достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки
или наранявания при употребата им.
Безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 11.12.2021 година при извършена проверка по време на
групов лов на ловно-рибарска дружинка – село Дъбовец, е констатирано, че
законно притежаваното от жалбоподателя оръжие – ловна карабина марка
„Браунинг”, калибър 30-06, сериен № ***********, е установена в държане
на И. И., който се намира в лек автомобил марка „Сузуки”, като собственикът
й (на карабината) – Р.И., е на друго място в ловното поле, т.е. по този начин с
оставянето на оръжието в автомобила, Р.И. не е изпълнил задължението си да
12
го опази от достъп на трето лице, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59,
ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ, като за съставомерността на деянието
не е предвидено третото лице да е предприело някакви конкретни действия за
боравене с оръжието.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 59, ал. 1, предложение трето от
ЗОБВВПИ е необходимо да бъде установено, че съответното лице, получило
Разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, съзнателно не ги е опазило от достъп на други
лица. В случая е налице субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук се разкрива и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – неопазване от достъп на трети лица.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ
съхраняването на ловни оръжия с оглед факта, че за да получи Разрешение се
е явил на писмен и устен изпити, съдържащи въпроси в тази насока и ги е
взел/издържал успешно и предвид факта, че това е ноторно известно. Съдът
преценява че дори да се приеме, че административното нарушение е
извършено при условията на непредпазливост съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
„непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, предложение трето от
ЗОБВВПИ има императивен характер и за конкретното деяние, не е
предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна
отговорност, когато деянието е извършено при условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
13
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП
и в редакцията й към датата на издаване на обжалвания акт. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава. По принцип обществената опасност на инкриминираното
нарушение е висока предвид факта, че се касае за ловно оръжие, а в
конкретния случай се установи, че в лекия автомобил, където е установена
ловната карабина освен Иван И. е имало и други две лица. Ето защо
процесното деяние не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За нарушение на задължението по чл. 59, ал. 1, предложение трето от
ЗОБВВПИ, в разпоредбата на чл. 212 от същия закон е предвидено
административно наказание, както следва: „За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните лица се наказват с Глоба от 500 до 2 000 лв. и/или
с Имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв.”.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ЗОБВВПИ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния
предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност за
намалянето му.
14
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. ИВ. ИЛ. и
НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 351А-745 от
22.12.2021 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на Р. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** от град **************************,
за нарушение на чл. 59, ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15