№ 37
гр. Б.С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101253 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ № 17, ет.1
представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., с която се иска
да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът
издаде изпълнителен лист срещу ответника М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С.,
обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, за сумата от 1191,66 лв. главница дължима по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, договорна
лихва в размер на 414,68 лв. за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
16.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни
разноски в заповедното и исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника М. ХР. АНГ. е депозирала
писмена молба, с която уведомява съда, че била възпрепятствана в срока по чл.131 от ГПК
да подаде писмен отговор. Приложила е медицинска бележка изд. от д-р М. от гр.Б.С. за
детето В.С., че в периода от 16-22.11.2021г. се нуждае от домашно лечение.
С определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 24.11.2021г. съдът оставил без
уважение молбата на ответницата М. ХР. АНГ. за удължаване на срока за подаване на
писмен отговор, съобразно изложените мотиви.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на
1
РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение н е оспорено я от страните и са
възприето от съда като компетентно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника М. ХР.
АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 267/19.07.2021г., с която е
разпоредено длъжника да заплати на заявителя(кредитора) „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.С.,
сумата от 1191,66 лв. главница дължима по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, договорна лихва в размер на 414,68
лв. за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021 г., 502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3
от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски в заповедното в размер на 45,17 лв. внесена държавна такса и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М. ХР. АНГ. е депозирала писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед, като с настоящата искова молба кредиторът „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, гр.С. е
предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по
процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 16.01.2020 г. ответницата А., в качеството си на
кредитополучател, сключила с ищеца договор за предоставяне на кредит от разстояние №
280742. Сключването на самия договор е извършено въз основа на подробна информация
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”. След това кандидатът за кредит
получава на електронната си поща писмо с преддоговорна информация за условията на
договора, име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако бъде одобрен,
кандидатът получава на електронната си поща и линк към страница, договор и общите
условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа
www.signnow.bg. Eлeктронният адрес, който е посочила ответницата е *******@***.** и
телефонен номер **********. По този начин кредитополучателят е сключил договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон,
с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посоченият от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответницата, в резултат на което е отпуснат кредит
с главница в размер на 1300.00 лв. праведен чрез „Изи Пей“.
Към датата на подаване на заявлението в съда(16.07.2021г.) кредитът не бил изцяло
падежирал, като ответницата преди това направила плащания в размер на 370.00 лв., от
2
които са погасени: 108.34 лв.- главница, 84.01 лв. - договорна лихва и 177.65 лв. - неустойка.
Впоследствие след входиране на заявлението от 16.07.2021г. е внесена сумата от 30.00 лв. на
19.07.2021г., поради това тази сума не е отразена в заявлението.
Ответницата следвало да изплати предоставеният й кредит на 24 месечни вноски, от които:
23 в размер на 54,17 лв. и последната 24-та в размер на 54,09 лв. за периода от 15.02.2020г.
до 05.01.2022г. При изплащане на вноските по кредита същата трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва посочена в договора, която е фиксирана и не
търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в договора и е в
размер на 40,15 %, т.е. за периода 16.03.2020г. – 09.07.2021 г. в размер на 414,68 лв. Същата
ищеца претендира до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Ответницата е
погасила част от договорната лихва в размер на 84,01 лв. за периода от 16.01.2020г.-
16.03.2021г.
Спрямо претендиралата главница е обявена предсрочна изискуемост. Предвид така
създалата се ситуация, ищецът направил опити за уреждане на отношенията между страните
по извънсъдебен ред, но тъй като същите останали без успех и ответникът не погасява
задълженията си съгласно договореното, “ИЗИ ФИНАНС”ЕООД депозирал пред Районен
съд - гр.Б.С. заявление по реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 964/2021г. По
същото е издадена заповед за изпълнение, но М.А. депозирала възражение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК и съдът дал възможност на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД да предяви иск по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса.
Предвид факта, че ищеца не претендира сумата от 502,33 лв., представляваща неустойка по
чл.3 от договора, а същата е предмет на издадената заповед № 267/19.07.2021г. по ч.гр.д.№
964/2021г. по описа на БСлРС, то съдът с определение постановено по реда на чл.140 от
ГПК в з.з. на 24.11.2021г. прекратил производството по гр. д. № 1253/2021 г. по описа на
Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ж.к.“И.В.“,
ул.“Б.“ № 17, ет.1 представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника юрисконсулт
А.Г., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М. ХР. АНГ. с ЕГН
********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, за сумата от 502,33 лв., представляваща
неустойка по чл.3 от договора, поради ненадлежно предявен иск.
Обезсилил Заповед № 267/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата
502,33 лв., представляваща неустойка по чл.3 от договора.
Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Със същото определение съдът оставил без уважение молбата на ответницата М. ХР. АНГ.
3
за неподаване на писмен отговор.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е
възприето от съда като обективно и компетентно.
Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържа заключението, което е изготвил и установил, че
процесната сума по кредита в размер на 1300.00 лева е преведена чрез „Изи Пей“ на
ответницата, видно от приложена разписка на л.53 по делото. Същата сума е отпусната и
осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца.
Ответницата извършила плащане по процесния договор в общ размер на 370.00 лева, като с
него са погасени следните компонентни от кредита: главница в размер на 108.34 лева,
договорна лихва в размер на 84.01 лева и неустойка в размер на 177.65 лева.
Размера на остатъчната дължима сума от ответницата към ищцовото дружество е общо 1
606.34 лева, от която: остатъчна главница в размер на 1 191.66 лева и 414.68 лева
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021г.
В табличен вид посочил сумите в заключението.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ОТНОСНО иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1
от ЗЗД.
Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в
предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото
възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение
срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:
В случая на 16.01.2020г. между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, гр.С., като заемодател и М.А. в
качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № 280742/16.01.2020г. по силата
на който ищцовото дружество предоставило на ответницата заем в размер на 1300,00лв.
Този заем следвало да бъде върнат до 05.01.2022г.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал.2, получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
4
на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В исковата молба ищецът заявява, че съгласно разпоредбите на ЗПФУР е организирал
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на
предложението до сключване на договора страните използват средствата за комуникация от
разстояния. Представения по делото сключен от разстояние Договор за заем, в който се
съдържат личните данни на ответника-заемател М. ХР. АНГ. с ЕГН **********, данни от
личната й карта – номер и дата на нейното издаване, постоянният и настоящият й адрес,
телефон за връзка **********; e - mаil адрес: *******@***.**, както и посочената нейна
банкова сметка № BG11STSA93000019832318 в Банка ДСК ЕАД, по която се иска
превеждане на сумата в заем, е достатъчно според настоящият съдебен състав да се приеме,
че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласия на страните за
неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. След одобрение на кандидата за финансовата
услуга - в случая за предоставяне на заем - на ответницата й е изпратено на посочената от
нея електронна поща(*******@***.**) електронен формат на договора за паричен заем от
разстояния. Същата е потвърдила сключването на договора, като избрала изпратения й от
заемодателя линк за потвърждение. Едва тогава с потвърждението от заемателя договорът е
сключен и сумата му е преведена. Сключването е осъществено посредством избиране на
изпратена препратка на съответната интернет страница на заемодателя, където заемателя
кандидатства за отпускане на заема. С активирането му на така изпратения линк,
потребителят е потвърдил съгласието си по договора и че е съгласен с Общите условия на
заемателя. В самия изпратен й договор в т. 14 е посочено, че Общите условия са неделима
част от настоящия договор. От изложеното съдът счита, че между страните е сключен
Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние.
В конкретния случай са представени доказателства, че е постигнато съгласие между
страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Установи се, че ответницата, посредством електронната страница на
заемодателя е подала искане за получаване на паричен заем, предоставила е необходимата
информация, и се е съгласила да получи такъв.
Предвид гореописаната процедура, става ясно, че постигнатото от страните съгласие следва
от факта, че кредитополучателят е получил информация от кредитодателя, че е одобрен за
кредита и на следващо място, натиснал е бутона, че е приел договора и общите условия. С
Решение № 70/19.02.2014 год. постановено по реда на чл.290 ГПК, ВКС на РБ по гр.д.№
868/2012 год.,4-то гр.отделение е приело,че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиката му.
В настоящия случай, съдът намира, че такова съгласие между страните е постигнато, тъй
като съдебно-икономическата експертиза установи, че ответницата е получила сумата от
1300,00 лв. преведена чрез „Изи Пей“, видно от приложена разписка на л.53 по делото, като
същата сума е отпусната и осчетоводена в счетоводните регистри на ищеца.
5
Правата на потребителя са защитени с предвидената в чл.12 от ЗПФУЗ възможност
потребителят да се откаже от договора в 14/четиринадесетдневен/ срок от сключване на
договора, без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка. Законодателят
изрично е посочил кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са приложими към
договорите с които се предоставят финансови услуги от разстояние. В случая ответницата А.
не се е възползвала от тази възможност да се откаже договора, а е усвоила сумата от 1300.00
лв., но и направила частично погасяване на вноски по договора за кредит от разстояние,
като е превела на ищцовото дружество общата сума от 370,00 лв. на пет вноски, посочени в
заключението на вещото лице по ССчЕ, т.е. именно по процесният договор, а не по друг
такъв. Следователно кредиторът приема частичното плащане като изпълнение досежно
дължимата главница и това не се оспорва от ответницата.
След като Договорът за заем е реален и се счита за сключен с получаване/предаване на
сумата, а и както се посочи по-горе е сключен такъв за предоставяне на паричен заем от
разстояние, следва да се приеме, че ответницата е запозната с него и с Общите условия по
Договора. Освен това няма никакви доводи за нарушени права от ответника като потребител
от непредоставяне на информация по чл.8 ЗПФУР, касаеща доставчика, финансовата услуга,
самия договор и др. информация по смисъла на цитираната норма, за да е необходимо
ангажиране от ищеца на доказателства за начина на предоставянето й.
По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало действително, редовно
правоотношение по договор за заем, сключен от разстояние, по което всяко едно от лицата
дължи изпълнение. От събраните по делото доказателства, се установи, че молбата за
предоставяне на заем е била одобрена и заемът в размер на 1300.00 лв. е бил отпуснат
на ответницата М.А., чрез превеждане на сумата чрез „Изи Пей“, т.е. получила е
фактическата власт върху паричната сума. Последното обстоятелство се доказа и от
заключението на вещото лице по ССчЕ, което не е оспорено от страните по делото.
След като сумата от 1300.00лв. по договора за заем № 280742 е получена от ответницата,
то за нея е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Ответницата е заплатила
сумата от 370.00 лв., от която ищецът приспаднал 108,34 лв. от главницата, като с това тя
признава плащане по процесният договор.
Съгласно договора и погасителния план крайния срок на договора е 05.01.2022 г., на която
дата е падежът на последната вноска по кредита. Видно от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, същото е подадено на 16.07.2021 г., тоест преди настъпване на
падежа на последната вноска по кредита, като предсрочната изискуемост касае само
главницата, доколкото лихвата се предентира за период преди подаване на зявлението, а
именно от 16.03.2020г. до 09.07.2021г. Няма вземане за лихва, което да се претендира в
условията на предсрочна изискуемост.
Ответницата е уведомена за предсрочна изискуемост на кредита с имейл съобщение от
02.04.2020г. в 17:34 часа/л.27 от делото/.
В случая обаче обстоятелство дали е настъпила или не предсрочна
6
изискуемост се оказва ирелевантно, доколкото падежът и на последната вноска по кредита е
настъпил в рамките на исковото производство на 05.01.2022 г., съгласно приетото с ТР №
8/02.04.2019 г., по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и в настоящата
хипотеза при отпуснат кредит от небанкова институция.
Размерът на вземането за главница следва да бъде уважено в размера, в който е предявено
от ищеца, съобразно приложението на чл.235, ал.1 от ГПК, предвид, че за повече от вноските
по главницата падежа е настъпил в хода на настоящето производство.
Ето защо съдът намира, че искът за главница в размер на 1191,66 лв. дължима по договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 16.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 267/19.07.2021г. по ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на РС-Б.С. по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
II. ОТНОСНО иска за възнаградителна лихва-чл.86 ЗЗД.
По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 414,68 лв. за периода от
16.03.2020г. до 09.07.2021 г., дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, следва да се посочи, че основателността на това
искане е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/
съществуването на уговорка, постигната между ищеца /кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/, като страни по процесния договор за кредит от разстояние, за
дължимост от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва за ползване на
кредита в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение от страна на
последния.
Съгласно приложените по делото общи условия на ищцовото дружеството/л.13 от делото/ в
раздел IV„Права и задължения на потребителите“ е записано: „Потребителят се задължава
да върне на Кредитора в срок цялата дължима по кредита сума, в едно с дължимите лихви,
както и неустойки, ако такива се начисляват съгласно уговореното в индивидуалния
Договор за предоставяне на кредит от разстояние”.
В чл.2/1/ от представеният с и.м. договор за кредит разстояние № 280742 от 16.01.2020г. е
записано, че кредиторът представя в собственост на потребителя сумата от 1300.00 лв., а
потребителят се задължава да върне същата сума на кредитора при посочените в договора
условия за срок от 720 дни, с фиксиран годишен лихвен процент от 40.15%; лихвен процент
на ден, приложим при отказ от договора в размер на 0.11% или общата сума за връщане е
1836,21 лв. В чл.4.1 от договора е посочена обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение в размер на 2486,19 лв.
В случая не е налице основание за недействителност, поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
7
на МС на Р. България.
В настоящия казус страните са договорили ГПР в размер на 48,3 %, като размерът на
законната лихва за просрочени задължения през м.януари 2020г., когато е сключен
договорът е 10.00 %, съответно петкратният й размер е 50.00 % и следователно размерът
на ГПР не е в противоречие с повелителната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл. 240, ал.1 от ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора по арг. от чл. 4, ал.1, т.5 от ЗПК. Ето защо принципно наличието на клауза в
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност. Освен това уговорката в конкретния случай не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът намира, че ответницата дължи на ищеца договорна лихва в размер на 414,68 лв. за
периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021г., тъй като това е лихвата уговорена между страните
съгласно чл.20 от ЗЗД.
III.РАЗНОСКИ:
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер от 45,17 лева внесена
държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото
производство: 54,83 лв. внесена държавна такса, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 250.00 лв. внесен депозит за вещо лице по ССчЕ, съгласно приложените платежни
документи.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ визира, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00
лв. В случая сумата от 150,00 лв. платима за първата инстанция в исковото производство,
съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай ответницата М.А. следва да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на
ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,гр.С. направените по ч.гр.д. № 964/2021г. по описа на БСлРС
разноски в общ размер на 95,17 лв.
Ответницата А. следва да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,гр.С. направените в
8
настоящото исково производство по гр.д. № 1253/2021г. по описа на БСлРС разноски в общ
размер на 454,83 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. ХР. АНГ. с ЕГН
********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т.,
ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ № 17, ет.1 представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника
юрисконсулт А.Г. , сумата от 1191,66 лв. главница дължима по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 280742 от 16.01.2020г. съгласно ЗПФУР, договорна лихва в размер
на 414,68 лв. за периода от 16.03.2020г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
267/19.07.2021г. по ч.гр.д.№ 964/2021г. по описа на РС-Б.С. по чл.410 от ГПК за изпълнение
на парично задължение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С.,
обл.В., ул.“Ц.А.“ № 30, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ: *********
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ № 17, ет.1
представлявано от управителя Б.Н., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., направените
разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1253/2021г. по описа на БСлРС в
размер на 454,83 лв.(Четиристотин петдесет и четири лева и 83 стотинки), както и
сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 964/2021г. по
описа на БСлРС в размер на 95,17 лв.(Деветдесет и пет лева и 17 стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 964/2021г.по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9