РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Плевен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430102288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от И. М. Ж., ЕГН **********, от ***, чрез адв.М. М.
от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, с
която е предявен иск по чл.128 от КТ за заплащане на сумата от общо 1000,00 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.март – м.април 2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до
окончателното й изплащане. В с.з. проц.представител на ищеца е поискал изменение в
размера на предявения иск, като е допуснато такова на основание чл.214 от ГПК. Моли съда
да уважи претенцията, като сочи, че възражението за изтекла давност е неоснователно,
доколкото по време на извънредното положение давност не е текла.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.О.Б. от ПАК, в
който прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.358, ал.2, т.2,
изреч.2 от КТ. Счита, че срокът е започнал да тече от 17,04,2020 г. и доколкото ИМ е
подадена след 17,04,2023 г., исковата претенция е погасена по давност и следва да се
отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От представеното копие на страници от трудова книжка с №*** на името на ищцата се
1
установява, че ТПО между страните е прекратено считано от 17,04,2020 г.
От заключението на ВЛ В. В. по изготвената СИЕ се установява, че неизплатеното нетно ТВ
на ищеца за м.март 2020 г. е в размер на 228,22 лева, а неизплатеното ТВ за м.април 2020 г. е
в размер на 349,49 лева. ВЛ е посочило, че по отношение на ищеца има начислено и
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 363,53 лева.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от правна страна:
По делото се установява, съобразно представените с ИМ писмени доказателства, че между
страните са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор, по който ищцата е заемала длъжността „плетач“, прекратен считано от 17,04,2020 г.
ВЛ е констатирало, че на ищеца е начислено и неизплатено и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, което не е предмет на настоящото производство, тъй като същото
представлява отделен иск по чл.224 от КТ, с който съдът не е сезиран. По делото, съобразно
разпределената доказателства на тежест, няма представени доказателства от ответника, за
заплащане на претендираната сума - трудово възнаграждение. Съобразно нормата на чл.242
от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда,
положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от
основните му задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест
между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане - по
банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати,
трудовите възнаграждения на работниците/служителите, за положения от тях труд. Тази
норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости, като начисляването
означава вписване на размерът на дължимото индивидуално трудово възнаграждение на
работника, поименно, като с това, работодателят признава своето задължение към
работника, и то става ликвидно. В случая безспорно по делото е установено, че е налице
дължим остатък от ТВ на ищеца, от общо 228,22 лева за м.март 2020 г. и 349,49 лева за
м.април 2020 г. По делото, съобразно заключението на ВЛ се установява, както бе посочено,
че в полза на ищеца е начислено и незаплатено, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съдът не е сезиран с иск по чл.224, ал.1 от КТ, поради което не дължи произнасяне
спрямо установените като дължими суми, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съобразявайки търсената защита и искът, предявен в настоящето производство, с
правно основание чл.242 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение, съдът е приел и
изменението на иска, по реда на чл.214 от ГПК, като е приел иска за разглеждане за сумата
от 577,71 лева.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен, като в полза на
ищеца бъде присъдена сумата от 577,71 лева - чиста сума за получаване, дължимо ТВ за
м.март 2020 г. и м.април 2020 г.
2
Съдът счита направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, на
основание чл.358, ал.2, т.2, изр.2 от KT, за неоснователно, поради следните съображения - в
периода на течене на погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13,03,2020 г.,
и за преодО.ване на последиците от него. Съгласно чл.3, т.2 от този Закон /изм. с ДВ, бр.34
от 2020 г., в сила от 09,04,2020 г./ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13,03,2020 г. /ДВ, бр.22/2020 г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. С Решение на НС /ДВ, бр.33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не
е бил удължаван. Следва да се има предвид, че със ЗИД ЗМДВИП /ДВ, бр.34/09,04,2020 г./ –
пар.13 от ЗР, спрените срокове, започват да текат 7 дни след обнародването му в „Държавен
вестник“. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13,03,2020 г. до
20,05,2020 г. или за периода от общо 69 дни, давностни срокове не са текли. В настоящия
случай, от представеното по делото заверено копие на трудова книжка се установява, че
трудовото правоотношение на работника е прекратено от работодателя на 17,04,2020 г., от
която дата следва да се изплатят всички дължащи се на работника възнаграждения. От този
ден започва и да тече тригодишния давностен срок за вземанията на ищеца за трудово
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 26,04,2023 г.,
както и това, че в периода от 13,03,2020 г. до 20,05,2020 г., или за периода от общо 69 дни,
давностни срокове не са текли, настоящия състав счита, че погасителната давност за
трудовите възнаграждения на ищеца не е изтекла към 26,04,2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба. Давността, при изчисляване чрез добавянето на спрения срок от 69 дни,
съгласно посочените по-горе нормативни актове, приети през време на извънредното
положение, следва да изтича на 24,06,2023 г. Това обуславя и неоснователността на
направеното от процесуалния представител на ответника възражение, с което се счита за
настъпила погасителната давност по отношение на заявената от ищеца претенция.
Следва, с оглед изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 400,00 лева – сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПлРС, сумата от 50,00 лева за държавна такса и сумата от 100,00 лева разноски за
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Ж., ЕГН **********, от ***, СУМАТА от
577,71 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март и м.април 2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26,04,2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Ж., ЕГН **********, от ***, деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху
уважения размер на претенцията в размер на 50,00 лева, както и 100,00 лева възнаграждение
за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 24,07,2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4