Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С решение по АНД № 539/2011г. на ПРС С. Р. С. е признат за невинен в това на 08.12.2011 г. в с.С., общ.П. чрез измама или по друг незаконен начин използвал съоръжение – кабел с букса и услуга – доставка на интернет услуги от „В. – Е.Г.” гр.П., за да пренасочи в свой интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни и съобщения от всякакъв вид чрез проводник, като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.348а, ал.1 от НК. Вещественото доказателство - компютър марка „DICOM” е разпоредено да се върне на собственика С. Р. С.. Постъпил е протест от Районна прокуратура гр.П. против решението. Наведено е оплакване за неправилност на същото. Моли да се отмени решението на ПРС, като се постанови друга такова, с което обвиняемия да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление. В съдебно заседание представителят на В. поддържа протеста. Въззиваемият С. Р. С. оспорва протеста, като се потвърди решението на ПРС. Защитникът на същия развива възраженията си обвинението за извършено престъпление. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. В правото си на последна дума въззиваемият С. Р. С. моли да се потвърди решението на ПРС. Окръжният съд в качеството на въззивна инстанция като обсъди наведените жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на решението по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: Подаденият протест е неоснователен. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на атакуваното решение. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването му. Това налага обсъждане на събраните доказателства. От същите се установява, че въззиваемият е с постоянен адрес в с.С., Община П.. Същият е със средно образование, женен и с чисто съдебно минало. „В.-Е.Г.”, представляван от св.Е.Х.Г. се занимавал с доставки на интернет в района на гр.П.. Същият бил интернет доставчик и на РП П.. През 2010 година въззиваемият заедно със св.М. решили да ползват интернет. Посетили офиса „В.-Е.Г.” гр.П.. Там разбрали, че е възможно заедно да ползват услугите му, като се постави една разпределителна кутия. Същата била монтирана на покрива на къщата на св.М.. От там бил прекаран кабел към дома на въззиваемия с дължина 70-80 метра, който бил закупен от него. Монтажът на устройството и инсталирането на кабелите за двамата абонати било извършено от служители на „В.”. Договор между интернет доставчика и двамата абонати не бил сключен. Същите имали обща партида, записана на име идентично с това на ликвидирана фирма на въззиваемия, като заплащали общо месечната такса. В края на м.август 2011 г. въззиваемият заминал за Г.. Св.М. посетил офиса на ”В.”. Първият заявил, че въззиваемият следва да бъде изключен, като сам ще ползва интернет услугата. На следващия ден служители на „В.” посетили дома на св.М.. Качили се на покрива, след което обяснили на съпругата му, че кабелът към къщата на въззиваемия е премахнат и интернета е изключен. След това служители на „В.” посещавали два пъти дома на св.М., тъй като изгоряло разпределителното устройство и било подменено. През този период свидетелят и съпругата му не се били качвали на покрива на къщата. За периода 28.07.2011г.- 02.08.2011г. въззиваемият бил на болнично лечение в МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.”, гр.В. Т.. През м.септември 2011г. същият заедно със семейството си се установил на адрес в гр.М. в Република Г.. На същия адрес въззиваемият заявил инсталиране на модем за достъп до интернет и сключил договор с К.БВ, гр.П.. За същия период къщата му в с.С. била поставена под охраната на Агенция за сигурност „Т.” от 30.08.2011г. На 17.10.2011г. била снета охраната. В тази насока са показания на св.М. и разпечатката от „Телепол”. През м.октомври 2011 г. въззиваемият се завърнал от Г.. Двамата със св.М. не били разговаряли, че достъпът му до интернет е прекъснат. Според св.М., въззиваемият знаел за това обстоятелство. Абонатите на „В.” в с.С. не били наясно каква услуга получават, като параметри на интернет сигнала, както и не им били известни IP адресите, които имат. В тази насока са показанията на св.М., И. и Г.. Според последния, „IP” адресите на абонатите били вкарани при инсталиране на интернета чрез настройка на съответния компютър от служители на доставчика, а на клиентите този адрес не се предоставял, тъй като не им трябвал. Сигналът, който бил осигуряван за абонатите в с.С. бил безжичен и се пренасял по въздух от клетка на доставчика в близост до селото. За приемане на сигнала от всеки клиент било поставяно устройство – пластмасова кутия. В инкриминирания случай сигналът се разпределял за двама абонати чрез включване към приемащото устройство. Ползването на интернет от абонатите бил осигурявано чрез предоставяне на „нереални” IP адреси, валидни само за нуждите на вътрешната мрежа на доставчика. Същите били задавани на всеки конкретен абонат при ръчното настройване на компютрите. Това било известно само на доставчика. Същият водел статистика за тази свързаност на номерата. Според св.Г., в световната интернет мрежа всички абонати от няколко населени места били включени в една група и ползвали едно общо „реално” IP, което несъответства на вътрешното за мрежата „нереално” такова на всеки от тях. При промяна на настройките на компютъра, свързана с промяна на IP адрес един абонат можел да влезе в мрежата с IP адреса на друг абонат. Технически това не можело да бъде предотвратено и изключено като възможност от доставчика, тъй като било свързано с индивидуални действия на абоната на персоналния му компютър. На 08.12.2011г. при доставчика постъпило оплакване от Кметството в с.Д., че има проблем с достъпа до интернет. При проверка чрез софтуера на доставчика било установено, че IP адреса на кметство с.Д. бил активен, но се ползва от друг адрес на абонатите в с.С., като това бил адреса на устройството, ползвано от св.М.. Към момента на проверката на този адрес отговаряли два IP адреса, единият от които заведен като ползван от кметство с.Д. Доставчикът извършил проверка на мрежата от IP адреси на абоната К.М.. Установено било, че се състои от два адреса: 192.168.10.131 и 192.168.10.132, а IP на разпределителната кутия било 192.168.11.73. При запитване към общото устройство не бил постъпил отговор на три поредни запитвания, т.е. не е имало активно IP. Запитването било на 08.12.2011г. в 12.46ч. Св.Г. решил, че проблемът с липсата на достъп за кметство с.Д. до интернет се дължи на действия на абоната К.М.. Сигнализирал органите на полицията и заедно с тях незабавно се отправил към с.С.. При пристигане на място се досетил, че на устройството, ползвано от М. първоначално е имало два абоната. Предложил на полицията първо да се провери дома на вече изключения абонат, т.е. въззиваемия. В дома на същия било извършено претърсване. Там бил открит включен компютър. Св.Г. видял в помещението включен мрежови кабел. На същия бил предоставен компютъра, като работил с мишката и клавиатурата, за да извади IP адреса на монитора. В протокола за претърсване било описано, че в букса на компютъра е включен бял кабел, който излиза от къщата и стига до стълб от ел. преносната мрежа. Служителите на РУП не извършили оглед на самото разпределително устройство на покрива на св.М., като не установили по какъв начин кабелът от дома на въззиваемия бил включен в разпределителната кутия. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд счита, че в постановлението на РП е налице обща формулировка на обвинението. Фактическият състав на чл.348 А ал.1 НК е възпроизведен бланкетно, като липсват конкретни факти, които следва да индивидуализират престъпния състав, за който е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемото лице. Не е конкретизирано посредством какво действие –измама или друг незаконен начин е използвано съоръжението, което според прокурора е кабел с букса и доставка на интернет услуги от „В. – Е.Г.” гр.П.. Налице са алтернативи, посредством които да се осъществи изпълнителното деяние. Като съоръжение е посочено кабел с букса и услуга -доставка на интернет. На следващо място отново е преписан буквално текста на състава. Обвиняемият е извършил неконкретизираното действие с цел да пренасочи в свой интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни и съобщения от всякакъв вид чрез проводник. Изброените елементи са включени, като кумулативно дадени предпоставки. Според фактическия състав същите са дадени при условията на алтернативност. При така формулираното обвинение не е ясно какво е конкретното действие, посредством което е осъществено изпълнителното деяние и какъв е резултата от преноса на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид. Последните също не са конкретизирани. Изброени са като сигнали, данни и съобщения от всякакъв вид. Престъплението по чл.348 а ал.1 НК е включено в Глава ХІ, Раздел ІІ „Престъпления по транспорта и съобщенията”. Нормите на същите са бланкетни, като препращат към съответния специален закон/ Закон за далекосъобщенията, отменен със Закона за електронните съобщения/. Посочените по-горе понятия, включени във фактическия състав на чл.348 А ал.1 НК се извеждат от специалния закон. На следващо място е необходимо да се посочи, че е опорочено извършеното претърсване и изземване в дома на въззиваемия. Същото е констатирано от първоинстанционния съд. При посоченото действие е писъствал св.Горанов. Същият е регистриран като търговец и осъществява интернет доставките в района на гр.П.. На св.Горанов неясно в какво качество е предоставена възможност да борави с настройките на компютъра. При извършването на такива процесуално –следствени действия, следва да се ползва експерт или технически помощник със специални знания в съответната област. Правилно първоинстанционният съд е приел, че така наречения „кабел с букса” не може да се определи като съоръжение по смисъла на чл.348а ал.1 НК. Същото се явява средство, като не е част от мрежата на интернет доставчика. От събраните по делото доказателства е установено, че кабелът е бил закупен от въззиваемия, както и че в действителност не е бил премахнат по трасето между двете къщи. На следващо място не е установено въззиваемият да е имал достъп до разпределителната кутия на доставчика след изключването му, да е извършил свързване към нея и то с неправомерни действия. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че служители на доставчика са посетили неколкократно къщата на св.М. в с.С.. Първоначално са извършили монтаж на разпределителна кутия и инсталирането на кабелите за двата абоната. След това служители на доставчика отново са посетили къщата на св.М., за да премахнат кабела към тази на въззиваемия и изключат интернет доставката. Същите посетили още два пъти дома на св.М., за да подменят разпределителното устройство. Първоинстанционният съд е обсъдил извършването на престъпление по чл.348а, ал.1 от НК от въззиваемия чрез въвеждане на случаен IP адрес при ръчното настройване на компютъра си. IP адрес не е легално дефиниран и ползването на такъв не попада под уредбата на ЗЕС. От показанията на св.Горанов е установено, че същият като осъществяващ интернет доставка не е закупил такива реални адреси, а ползвал предоставен трафик от други доставчици срещу заплащане и ползване за определен период на малък брой реални адреси. За достъп до вътрешната мрежа на доставчика към абоната е разпределян „нереален IP адрес” от мрежата на самия доставчик. Абонатът не бил информиран за цифрово изражение на вътрешния си адрес. Въвеждането в настройката на компютъра на произволен „IP адрес” не се явява нарушение на договора с доставчика, тъй като няма писмен такъв и уведомяване на абоната за неговия „нереален IP адрес”, нито пък законова разпоредба. В инкриминирания случай не е установено фактическо въвеждане от въззиваемия на IP адрес, ползван от друг абонат към същия доставчик. Разпоредбата на чл.348а, ал.1 от НК изисква пренасочването на сигнал да бъде извършено чрез определени средства, като проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда. Компютърът не се отнася към нито един от видовете, посочени средства. Същият е краен получател на сигнала. Преносът е осъществяван въздушно и чрез кабел, като сигналът е подаден доброволно от доставчика към въззиваемия. Въззивиният съд счита, че обективните признаци от състава на престъплението по чл.348 А ал.1 НК не са налице. От тук е налице несъставомерност на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на въззиваемия. Атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно постановено. Водим от изложените съображения, Окръжният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 26/15.03.2012г. по АНД № 539/2011г. на ПАВЛИКЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |