Решение по дело №1271/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1038
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040701271
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1038       от 03.08.2020 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря И. Л. и прокурор Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1271 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.Р. *** с адрес на кантората гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет. 3, в качеството й на процесуален представител на Л.П.М. с ЕГН ********** с адрес *** против Решение № 31/27.03.2020 год., постановено по НАХД № 185/2019 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0320-000264/01.04.2019 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба  в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Поморие е образувано по жалба на Л.П.М. против Наказателно постановление № 19-0320-000264/01.04.2019 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с което на лицето за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба  в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.  За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява осъщественото административно нарушение.

Решението на Районен съд  Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В сезиращата касационна жалба са заявени допуснати процесуални нарушения, но така заявеното твърдение е бланкетно, без посочване на конкретно нарушение процесуални правила или норми. В този смисъл, съда приема твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения за недоказано, а от там и за неоснователно.

На следващо място, в жалбата е развита тезата, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани достатъчно доказателства удостоверяващи наличието на „категоричен отказ“ на санкционираното лице да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“ за употреба на наркотични вещества и техните аналози. В подкрепа на това твърдение е заявено, че лицето не е отказало и му е извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол, която е била отрицателна, като не е ясно, дали на лицето е бил връчен талон за медицинско изследване за наркотични вещества. Така заявеното възражение съда намира за неоснователно, доколкото извършената проба за алкохол не обосновава недоказаност на отказа за извършване на проба с техническо средство и за наличието на наркотични вещества. Твърдението за липса на достатъчно доказателства относно заявения от санкционираното лице отказ, изцяло се опровергава от събраните от първоинстанционния районен съд писмени и гласни доказателства, в т.ч. АУАН Серия Д № 875307/27.03.2019 год., който се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и от показанията на разпитаните свидетели Банов и Купенов, които недвусмислено и безпротиворечиво са заявили, че водача е бил поканен да му бъде направена проверка с техническо средство за установяване наличието на наркотици, но той е отказал.

Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на касатора относно недоказаност на вмененото административно нарушение, доколкото в талона за медицинско изследване липсвало подпис на санкционираното лице. Видно от приложения по делото екземпляр на талона за медицинско изследване, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че талона за медицинско изследва е бил предявен на лицето, което собственоръчно е вписало тест, че отказва да даде кръв за химически анализ за наличие на наркотици.

По изложените съображения съда намира, че жалбата е неоснователна, а оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. С оглед на това, оспореното решение на първоинстанционния районен съд се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/27.03.2020 г., постановено по НАХД № 185/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                         2.