№ 13863
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110147402 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 507,66 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
нанесени върху МПС марка „Хонда“, модел „Сивик” с peг. № СА****ТА, от ПТП, настъпило
на 28.06.2022г. около 23,10 ч. в гр. София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III” срещу
№ 285, при попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, щета №
*********, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба-
24.08.2023г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2022г. в гр. София, при движение по бул.
„Цар Борис III“ в локалното платно с посока от ул. „Планинец“ към ул. „Еровете" и срещу №
285 водачът на МПС марка „Хонда“, модел „Сивик", с peг. № СА **** ТА, А. А., попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно /дълбока дупка от изрязан
асфалт, пълна с вода/, вследствие на което били нанесени имуществени вреди на автомобила
по предна броня, преден десен калник и подкалник, вежда pvc преден десен калник,
увреждания по предна дясна гума и джанта. Към момента на ПТП лекият автомобил бил
застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“. След подадено заявление до
ищцовото дружество била образувана щета № *********, били изготвени опис на претенция
и доклад по щета, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонт на увредения
автомобил, било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 507,66 лева с преводно
нареждане за кредитен превод от 28.02.2023г. Твърди, че мястото на произшествието било
посетено от органите на МВР, които съставили Протокол за ПТП № 1865752/28.06.2022г., от
който се установявало, че произшествието и вредите по автомобила били настъпили поради
това, че цялостта на настилката на пътното платно е била нарушена, без да бъде обозначена
и обезопасена. Излага, че пътят, по който се е движил автомобилът при настъпване на ПТП,
е част от общинската пътна мрежа за поддържането на която сочи, че отговаря ответникът.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Счита, че към исковата молба били приложени ОУ, но
същите били неподписани и не била налице индикация за тяхното приемане от страна на
застрахования. Не била предоставена и декларация, от която да ставало ясно дали ОУ са
били предоставени на застрахования и дали същият е имал възможност да се запознае и да
се съгласи с тях. Поддържа, че в случая не се установява по категоричен начин причина за
настъпване на процесното ПТП да е необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че
протоколът за ПТП е съставен не въз основа на непосредствени сетивни възприятия на
актосъставителя, а на базата на изявления на участник в произшествието. Сочи, че не били
приложени каквито и да е доказателства за наличието на дупка или неравност на пътното
платно, от които да се определят нейните размери, дълбочина, както и дали същите са годни
да причинят на автомобила посочените в исковата молба щети. Не били приложени и
доказателства за извършен оглед на автомобила след настъпването на твърдяното ПТП.
Сочи, че ищецът неправилно е изплатил застрахователно обезщетение, тъй като водачът на
МПС не е спазил задължението си да уведоми застрахователя за настъпилото ПТП в
тридневен срок от настъпването му. Прави възражение за съпричиняване и излага, че
водачът не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. В частност с
оглед на времето, през което е реализирано твърдяното ПТП, а именно тъмната част на
денонощието, счита, че водачът е следвало да кара с повишено внимание, отчитайки
намалената видимост и пътните условия. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че е платил претендираното вземане, както и наличието на съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 507,66 лева в
полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил на 28.02.2023г. Освен
безспорния му характер, това обстоятелство се установява от представеното преводно
нареждане от 28.02.2023г.
От представеното свидетелство за регистрация на МПС част II се установява, че
процесният увреден лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № СА****ТА е собственост на А.
М. А.. От приетата застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско стандарт“ №
2
47042217219000008 от 08.02.2022г. се установява, че между ищцовото дружество и
собственика на автомобила А. А. е сключена имуществена застраховка „каско“ при клаузи
„пълно каско“ и отстраняване на вредите в доверен сервиз, със срок на действие от
10.02.2022г. до 09.02.2023г., която е била активна към датата на процесното ПТП –
28.06.2022г. Релевираното от ответника възражение, че собственикът на увредения
автомобил не бил приел общите условия на ищцовото дружество поради липса на подпис
върху тях е неоснователно, тъй като същият ги е приел с подаденото от него заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, изходящо лично от него.
От представените опис на претенция и опис-заключение се установява, че
увредените детайли са оценени от ищцовото дружество на 507,66 лева, като отстраняването
на вредите е възложено на доверен сервиз „Полмо Авто“ ЕООД, който е извършил ремонта,
видно от представения приемо-предавателен протоколот 06.02.2023г.. От приетата фактура
№ ********** от 23.02.2023г. се установяява, че за ремонта на процесния автомобил
сервизът „Полмо Авто“ ООД е издал на ищеца фактура за сумата от 507,66 лева, а както
беше посочено по-горе, няма спор и се установява, че ищецът е платил тази сума на сервиза
на 28.02.2023г.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от приетия протокол за ПТП № 1865752 от 28.06.2022г.,
съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, от който се установява, че на 28.06.2022г. в
23,10ч. е настъпило ПТП в гр. София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ при № 285,
при което увреденият автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №СА****ТА, управляван от А. А., се
движил по бул. „Цар борис III“ в локала от ул. „Планинец“ към ул. „Еровете“ и срещу № 285
попада в необозначена и необезопасен дупка пълна с вода на пътното платно. Релевираното
от ответника оспорване, че протоколът за ПТП не бил съставен след посещение на
местопроизшествието е неоснователен. Видно от приобщената преписка по издаването му,
мястото на ПТП е посетено на място от служителя на ОПП /отразено в съставената от него
докладна записка/, като е изготвена скица на местопроизшествието, както и заснемане на
дупката, регистрационния номер на увредения автомобил и щетите върху него.
Освен това изложения в протокола за ПТП механизъм се подкрепя изцяло от
показанията на свидетеля А. А. /водач на увредения автомобил/ който сочи, че порез лятото
на 2022г. управлявал собствения си автомобил „Хонда Сивик“, модел 2012г. по локалното
платно на бул. „Цар Борис III“ късно вечерта – около 22ч. или 23ч., карайки с умерена
скорост в ограниченията, изведнъж се открила дупка в локалното, в която свидетелят влязъл.
Половината кола на свидетелят влязла и излязла от дупката, като калникът, гумата и бронята
на автомобила били под колата. Свидетелят отбил, за да си вземе частите от колата и да
извика КАТ. Това станало на пряката преди кооперацията, в която свидетелят живеел,
намираща се на бул. „Цар Борис III“ № 277. Било тъмно и нямало обозначения за дупката,
като си личало, че асфалтът е отрязан и с остри ръбове. Свидетелят предполага, че може би
дупката била направена от строителите на съседната кооперация. Служителите на КАТ
дошли и съставили протокол за ПТП, а свидетелят се обадил на застрахователя. По
3
автомобила му били увредени предна броня, страничен калник и предна дясна джанта.
Мястото не било осветено, дупката заемала повече от половината от локалното платно и
нямало как да бъде заобиколена. Сочи, че в дупката нямало вода.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и
безпротиворечиви, освен това същите намират подкрепа в обсъдения по-горе протокол за
ПТП, както и в експертното заключение по САТЕ, чиито недвусмислен извод е, че при така
описания механизъм, настъпилите вреди се явяват в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието. Възражението на ответника за заинтересованост на свидетеля е
неоснователно, доколкото същият вече е получил удовлетворение на застрахователната си
претенция и от изхода от настоящото производство не зависят каквито и да било негови
права и законни интереси.
Така изложената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и от нея по
категоричен начин се установява, че на на 28.06.2022г. в 23,10ч. в гр. София, при движение
по в локалното платно на бул. „Цар Борис III“ срещу № 285, процесното МПС е попаднало в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която водачът не могъл да види,
защото било тъмно и наоколо нямало улично осветление, и не могъл да избегне поради
нейната ширина, която обхващала повече от половината от пълното платно.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ,
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице щетите по МПС „Хонда Сивик“
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.06.2022г.
произшествие в гр. София.
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на МПС „Хонда Сивик“, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 688,51 лева. Видно от експертното заключение, при определяне стойността на
вредите по средни пазарни цени е взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП
/9 години, 11 месеца и 8 дни считано от датата на първоначалната му регистрация/.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е
реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място
съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради
което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. В случая произшествието е
настъпило в гр. София, в локалното платно на бул. „Цар Борис III“, което е общински път и
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно ответникът. Според § 1, т. 19
ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на
4
посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да
заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в
случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с
оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело
и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното
ПТП.
За този извод е без значение кое конкретно трето лице е причинило появата на
дупката, тъй като при всички положения нейното ремонтиране е отговорност на общината и
виновният субект за нарушаването на целостта на общинския път отговаря спрямо
общината, а не спрямо увреденото лице.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно.
На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че
препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият се е движил с
несъобразена скорост. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. Напротив, установи се от
свидетелските показания, че произшествието е настъпило през нощта /в 23,10ч./ на
неосветено място, поради което дупката е била трудно забележима, освен това широчината й
е била такава, че не позволявала нейното заобикаляне. Следователно пълно и главно не се
установява поведение на водача на увредения автомобил, което да е допринесло за
настъпване на процесното ПТП, доколкото за него няма задължение да се съобразява с
препятствия, които не са видими. На следващо място, както беше уточнено, по делото не се
установи водачът на увредения автомобил да е управлявал същия с превишена или
несъобразена скорост. Неоснователно е и възражението за неспазване на срока за
уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, тъй като от показанията на
свидетеля се установява, че същият е уведомил застрахователя веднага след настъпване на
произшествието и съставяне на протокола за ПТП.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
5
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в населено място – гр.
София, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от
застрахователя- ищец, то на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят
встъпва в правата застрахования срещу Столична община за вредата до размера на
платеното обезщетение. В настоящата хипотеза стойността на вредите по средни пазарни
цени към датата на ПТП е 688,51 лева, която сума надхвърля размера на исковата претенция
от 507,66 лева, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за призоваване на свидетел в
размер на 50 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, и за адвкоатско възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС, изплатени изцяло по банков път, който размер не е прекомерен
предвид материалния интерес по делото и обичайното ниво на правна и фактическа
сложност. Общият размер на сторените от ищеца разноски е 885 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
сумата от 507,66 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, нанесени върху МПС марка „Хонда“, модел
„Сивик” с peг. № СА****ТА, от ПТП, настъпило на 28.06.2022г. около 23,10 ч. в гр. София, в
локалното платно на бул. „Цар Борис III” срещу № 285, при попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, щета № *********, ведно със законната лихва,
считано от дата на исковата молба – 24.08.2023г., до окончателно изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 885 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6