№ 105
гр. Г.Т., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Мариана Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20243220100253 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова от молба от Х. М. Х. ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. И. С. с адрес за призоваване гр. Д., ул. „Г.Т.“№3, ет.3,
офис3, срещу Щ. Т. К. ЕГН ********** с адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „П.“ № 14 с
предявени искове за признаване на установено по отношение на ответника
съществуването вземането на ищеца върху следните парични суми, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №157/2024г. на
РС Г.Т.: сумата от 6 000лв. незаплатена главница –заемна сума по договор за
временна финансова помощ от 8.10.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК-3.04.2024г.
Предявени са осъдителни искове от ищеца срещу ответника както следва: да
бъде осъден ответника за заплати на ищеца следните парични суми: сумата от
180 лв. на осн. чл.240,ал.2 от ЗЗД, представляваща възнаграждение/премия по
чл.5а от договор за временна финансова помощ от 8.10.2021г. в размер на 3 %
годишна база върху сумата от 6 000лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба, както и да бъде осъден ответника за заплати
на ищеца сумата 1 800 лв., на осн. чл.92 от ЗЗД, неустойка за неизпълнение на
договора в размер на 30 % върху заемната сума, съгласно чл.7 от договора,
ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба,
1
Претендират се сторените по делото разноски в настоящето и заповедното
производство.
В законовоустановения срок от ответника, чрез назначен от съда особен
представител е постъпил писмен отговор. Намира исковете са
допустими.Оспорва исковете претенции по основание и размер. Възразява за
прекомерност на търсената неустойка.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК и осъдителни искове с правно
основание чл.240, чл. 79, чл. 86, чл.92 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът установява следната
фактическа обстановка: Между страните по делото е сключен договор за
паричен заем на 8.10.2021г., съгласно който ищецът предоставил в заем на
ответника сумата от 6 000лв. Уговорено е паричната сума да бъде върната на
ищеца на 8.10.2022г. Страните уговорили годишен лихвен процент от 3 % на
годишна база за срока на договора. В чл.7 от процесния договор страните
постигнали съгласие, че при неизпълнение или просрочие, неизправната
страна дължи неустойка в размер на 30% от предоставената в заем парична
сума, ведно със законната лихва, както и лихва за забава.
Видно от приложения по делото разходен касов ордер ответникът получил от
ищеца сумата от 6 000 лв. „финансов заем.“
След изпадането на ответника в забава ищецът провел на 3.04.2024г.
заповедно производство по ч.гр.дело №157/2024г. по описа на РС Г.Т., като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва от 3.04.2024г., като и сторени
разноски по делото.
От приложените по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че ищецът е предоставил на ответника процесната парична
сума на ответника, в качеството му на заемател, като последният не е
изпълнил задължението си да върне на ищеца заетата парична сума, според
уговорения в договора едногодишен срок. Срокът на договора е с краен
падеж, който е настъпил, поради което са неоснователни възраженията, че
ответникът следвало да получи покана за изпълнението на паричното
2
задължение.
Предвид това предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е доказан по
основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.240,ал.2 от ЗЗД заемателят дължи лихва, когато
това е уговорено писмено. В договора такава лихва е уговорена в размер на
3% годишна база върху заемната сума от 6 000 лв., поради което е основателна
претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 180 лв. на осн. чл.240,ал.2
от ЗЗД, представляваща възнаграждение/премия по чл.5а от договор за
временна финансова помощ от 8.10.2021г.
В чл.7 от процесния договор страните постигнали съгласие, че при
неизпълнение или просрочие, неизправната страна дължи неустойка в размер
на 30% от предоставената в заем парична сума, От доказателствата по делото
е установено по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил задължението
си по договора, поради което е неизправната страна по договора. Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД уговорената неустойка обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение по вредите от неизпълнението, без
да е необходимо те да се доказват.
В случая уговорената неустойка не обогатява ищеца, който не е получил
дължимото по договора в продължение на повече от две години, като тази
неустойка обезщетява причинените вреди от неизпълнението на договора от
страна на ответника. Поради това не може да се приеме за основателно
възражението, че тази неустойка била прекомерна.
С оглед на така установената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените обективно съединени установителен и осъдителни искове за
доказани по размер, поради което са основателни и исковете следват да бъдат
уважени, така както са предявени.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в общ размер на сумата от 1
502 лв., направени като следва: в настоящото съдебно производство сумата от
242,00 лв. за държавна такса, сумата от 900 лв., депозит за особен
представител, както и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 157/2024г. на РС Г.Т. в размер на сумата от 120,
00 лв. за държавна такса и 240 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за
3
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай исковете са уважени изцяло и за сторените от ищеца
разноски в съдебното и заповедното производство ответникът дължи разноски
на ищеца в общ размер на сумата от 1502, 00 лв.
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника Щ. Т. К. ЕГН
********** с адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „П.“ № 14 съществуването на
вземането на ищеца Х. М. Х. ЕГН **********, върху следните парични суми,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
№157/2024г. на РС Г.Т.: сумата от 6 000лв. незаплатена главница –заемна сума
по договор за временна финансова помощ от 8.10.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК-
3.04.2024г.
Осъжда Щ. Т. К. ЕГН ********** да заплати на Х. М. Х. ЕГН
********** следните парични суми: 1. сумата от 180 лв. на осн. чл.240,ал.2 от
ЗЗД, представляваща възнаграждение/премия по чл.5а от договор за временна
финансова помощ от 8.10.2021г. в размер на 3 % годишна база върху сумата от
6 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата
молба-10.06.2024г. до окончателното изплащане и 2. Сумата от 1 800 лв., на
осн. чл.92 от ЗЗД, неустойка за неизпълнение на договора в размер на 30 %
върху заемната сума, съгласно чл.7 от договора, ведно със законната лихва от
датата на предявяването на исковата молба-10.06.2024г. до окончателното
изплащане.
Осъжда Щ. Т. К. ЕГН ********** да заплати на Х. М. Х. ЕГН **********
сумата в общ размер от 1 502 лв., представляваща сторените разноски по
делото в настоящото съдебно производство и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
4
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5