Р
Е Ш Е
Н И Е № 170/29.9.2021
г.
гр. Ямбол, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав,
в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 191 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ж.Г.Т. ***
против Заповед №ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която
е отменено Разрешение за строеж № 37/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична
система 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.1020.1 по КК на гр.*“–VІ категория с възложител Ж.Г.Т., издаденото от
главния архитект на Община *.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
т.к. въпреки че за съоръжението следва да бъде издадено разрешение за строеж,
от една страна то не представлява строеж или надстрояване на сграда, а от друга
страна поради спецификите на този вид строеж, за него не следва да се прилагат
всички норми на ЗУТ, които са относими към разрешаване на строителство и не
попада в приложното поле на чл.148, ал.16 ЗУТ, поради което се иска да бъде
отменена.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Б., която подържа жалбата по доводите посочени в нея с
искане да се отмени изцяло атакуваната заповед и да се присъдят направените по
делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител главен
експерт В. оспорва жалбата като неоснователна по подробно посочени в
пледоарията съображения с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконултско възнаграждение.
Заинтересованата страна главния архитект на Община *
не взема становище по жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № І-А-666/25.07.80 г. е одобрен действащ
подробен устройствен план-регулационен план /ПУП-РП/,
според графичната част на който, част от ПИ с идентификатор №27382.500.1020 по
КК на гр.*, в това число и от изградената в същият имот сграда с идентификатор
№27382.500.1020.1 по КК на гр.*, се придава към ПИ 27382.500.7148 (улица „*“) и
ПИ 27382.500.7154 (улица „***“), а в останалата си част се придава към новопредвиден УПИ I-1022.1021.
Подробния устройствен
план-застрояване /ПЗ/, одобрен със същата заповед не предвижда запазване на
сграда с идентификатор №27382.500.1020.1 по КК на гр.*.
Видно от нотариален акт № 77/08.04.2004 г., т.ІІ, дело
№ 297/2004 г. на ЕРС и скица № 15-39430/20.01.2021 г. Ж.Г.Т. е собственик на
дворно място с площ от 285 кв.м., съставляващо поземлен имот 1020, кв.97 по пл.
на гр.*, идентичен с ПИ с идентификатор 27382.500.1020 по КК на гр.*, заедно с
построения в същия имот масивен хамбар със застроена площ от 184 кв.м.,
обособена част от който със застроена площ от 151, 40 кв.м. е преустроена във
фурна за хляб.
Със заявление вх. №94-02-507/18.05.2021 г. Ж.Т. е
поискал от главния архитект на община * издаване на разрешение за строеж на
обект „Изграждане на мрежова фотоволтаична система с
мощност 29,7 KWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.1020.1 по КК на гр.*, построена в ПИ с идентификатор 27382.500.1020
по същата КК.
По подаденото заявление и на основание чл.148, ал.2 и
чл.152, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ главният архитект на
община * е издал Разрешение за строеж №37/18.05.2021 г. на обект „Фотоволтаична система 29,7 kWp на
покрива на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр.*“–VІ категория
с възложител Ж.Г.Т..
С писмо изх.№Д-94-02-154/20.05.2021 г. на основаяние чл.149, ал.5 ЗУТ община * е уведомила
РДНСК-Ямбол за издадено от главния архитект на община * разрешение за строеж №37/18.05.2021
г., в която връзка е извършена служебна проверка по реда на чл.156 ЗУТ по
документи в техническата служба на община *, за резултатите от която е съставен
Констативен протокол от 01.06.21 г. и от извършената на място проверка е
установено, че предвидената с одобрения ПУП улична регулация не е реализирана.
Със Заповед №ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. Началника на
РДНСК-Ямбол е отменил Разрешение за строеж № 37/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична система 29,7 kWp на
покрива на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр.*“–VІ категория
с възложител Ж.Г.Т., издаденото от главния архитект на Община *.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.215, ал.4 ЗУТ.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е отменено Разрешение
за строеж № 37/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична
система 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.1020.1 по КК на гр.*“–VІ категория с възложител Ж.Г.Т., издаденото от
главния архитект на Община *.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуемата писмена
форма, при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице
противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
За да обоснове извода си за незаконосъобразност на Разрешение
за строеж № 37/18.05.2021 г. и да го отмени началника на РДНСК Ямбол се
мотивира, че липсват доказателства ПУП одобрен със Заповед № 1-А-666/25.07.80
г. да е приложен по отношение на уличната регулация и при неприложен подробен устройствен план, в т.ч. уличната регулация, свързваща
обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен
имот, разрешението за строеж е незаконосъобразно издадено в нарушение на
чл.148, ал.16 от ЗУТ, като не се касае за временен строеж измежду посочените в
чл.50 ЗУТ, каквито могат да бъдат изграждани в имоти засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план.
Съгласно чл.148, ал.16 ЗУТ разрешение за строеж в
урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч.
уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща
достъп до съответния поземлен имот, като при урегулиран поземлен имот с лице на
повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата,
по която се осъществява достъпът до строежа.
Разпоредбата се намира в Раздел III Разрешаване на
строителството на Глава осма Инвестиционно проектиране и разрешаване на
строителството, и се отнася за всички строежи включително и настоящия, поради
което доводите на оспорващия в обратна насока са неоснователни.
Последните не намират законова опора, т.к. обект „Фотоволтаична система 29,7 kWp на
покрива на сграда с идентификатор 27382.500.1020.1 по КК на гр.*“ е строеж VІ
категория по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и за него изрично се изисква издаване на разрешение за строеж.
Въпросното изискване не е отменено с цитираната в
жалбата норма на чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ, предвиждаща че за монтаж на инсталации
за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за
охлаждане от възобновяеми източници с обща
инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в
урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и
в прилежащите им поземлени имоти, не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти, но се издава разрешение за строеж.
Немотивирани и необосновани са и твърденията, че процесния строеж не попада в приложното поле на чл.148, ал.16 ЗУТ и че нормата е неясна и неприложима.
Що се касае до обстоятелството, че строежа не попада в
хипотезата на чл.49 и чл.50 ЗУТ, то становищата на страните са еднопосочни и се
споделят от настоящия състав, че не се касае за временен строеж, който може да
бъде изграден в поземлен имот, за който с подробните устройствени
планове е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата и
общините.
Ето защо спорен е въпроса дали е приложен подробния устройствен план по отношение на регулацията досежно урегулирния поземлен
имот, в който се намира обекта предмет на издаденото разрешение за строеж.
В настоящия случай подробния устройствен
план-регулационен план /ПУП-РП/ е одобрен със Заповед № І-А-666/25.07.80 г. при
действието на ЗТСУ (отм.), поради което въпроса за прилагането му следва да се
разглежда в светлината на този закон и правилника за прилагането му.
С въпросния план се предвижда част от ПИ с
идентификатор №27382.500.1020 по КК на гр.*, в това число и от изградената в
същият имот сграда с идентификатор №27382.500.1020.1 по КК на гр.* да се придаде
към ПИ 27382.500.7148 (улица „*“) и ПИ 27382.500.7154 (улица „***“), а в
останалата си част да се придаде към новопредвиден
УПИ I-1022.1021.
Според нормата на чл.84, ал.7 ППЗТСУ (отм.) подробният
градоустройствен план по отношение на регулацията се счита за приложен с
изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато
такива обезщетения се предвиждат, а по отношение на застрояването - с полагане
на фундаментите на строежите по одобрен архитектурен проект.
Доколкото нито в административното, нито в съдебното
производство са налице твърдения или данни за изплащане на дължимите
обезщетения за уреждане на сметки по регулация, то следва да се приеме, че
подробния устройствен план-регулационен план /ПУП-РП/
е одобрен със Заповед № І-А-666/25.07.80 г. не е приложен при действието на
ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.).
Съгласно
§6, ал.2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по
досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, а общинската
администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок
от постъпване на искането, като §8, ал.1 ПР на ЗУТ предвижда, че след изтичане
на срока по §6, ал.2 отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
От своя страна §8, ал.7 от ПР на ЗУТ регламентира,
че алинеи 1 и 2 не се прилагат за
действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост.
По смисъла на §22, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на
регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на
подробен устройствен план по чл.16 ЗУТ; б) със
сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато
такива се предвиждат и в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните
производства.
Понастоящем предвид момента на одобряването му не се
касае за ПУП по чл.16 ЗУТ, за да е приложен с влизане в сила на
административния акт за одобряване, а с оглед посоченото по-горе не са налице и
останалите две хипотези, поради което одобрения със Заповед № І-А-666/25.07.80
г. подробен устройствен план не е приложен по
отношение на регулацията и при действието на ЗУТ.
След като плана не е приложен в предвидения 6-месечен
срок по отношение частта от имота, която следва да се придаде към новопредвидения УПИ I-1022.1021, то по силата на §8, ал.2
във връзка с §6, ал.2 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на плана е прекратено, но само в тази негова част.
По отношение на предвидените по плана и нереализирани
улици по правилото на §8, ал.7 от
ПР на ЗУТ отчуждителното действие на плана
не е прекратено, т.к. улиците са обекти на публичната общинска собственост по
смисъла на чл.3, ал.2,
т.3 във връзка с чл.56, ал.2
от ЗОС, поради което по отношение на регулацията подробния устройствен план е действащ, но не е приложен.
На следващо място според чл.208, ал.1 ЗУТ срокът за
започване на отчуждителните процедури по Закона за
държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти,
определени по подробните устройствени планове за
изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е
пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на
подробните устройствени планове за изграждане на
елементи на техническата инфраструктура по чл.64 ЗУТ - публична собственост на
държавата и общините.
След като улиците са част от транспортната техническа
инфраструктура по смисъла на чл.64, ал.1, т.1 ЗУТ, то срокът за започване на отчуждителната процедура е 10-годишен. А съгласно §70 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.), сроковете
по чл.208 ЗУТ за започване на отчуждителните
процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в
сила на закона подробни устройствени планове, за
изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост,
текат от 31.03.2001 г., поради което възможността за стартиране на отчуждителната процедура е преклудирана
най-късно на 31.03.2011 г.
В този аспект е и ТР № 4/2016 г.
на общото събрание на колегиите при Върховния административен съд, съгласно
което сроковете по чл.208 ЗУТ
са преклузивни и с изтичането им се преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост
и Закона за
държавната собственост, като след изменение на подробния устройствен план може да се осъществява строителство
съобразно новоизменения план.
Без значение дали отчуждаването е извършено и улицата
е реализирана на място, след като одобрения със Заповед № І-А-666/25.07.80 г.
подробен устройствен план е действащ, неотменен и неизменен, и същия не
е приложен по отношение на регулацията, то е налице хипотезата на чл.148, ал.16 ЗУТ забраняваща издаването на разрешение за строеж в разглеждания случай.
Предвид посоченото съдът счита, че оспорената заповед
на началника на РДНСК-Ямбол е законосъобразна като издадена от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на административно-производствените
правила, в съответствиие с приложимия материален
закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК следва да
заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж.Г.Т. *** против
Заповед №ДК-11-Я-002/03.06.2021 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е
отменено Разрешение за строеж № 37/18.05.2021 г. за „Фотоволтаична
система 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор
27382.500.1020.1 по КК на гр.*“ – VІ категория с възложител Ж.Г.Т., издаденото
от главния архитект на Община *.
ОСЪЖДА Ж.Г.Т. *** да
заплати на РДНСК-Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ :/п/ не се чете