ОПРЕДЕЛЕНИЕ №405
гр.
Варна, 23.07.2020г.
Варненски
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 652/19г.,
намира следното:
Производството по настоящото дело e било образувано
след като с Решение № 141/19.12.19г., постановено по гр.д. № 361/18г. ВКС, ІІ
г.о. на осн. чл. 250 от ГПК е било допълнено постановеното по същото дело
решение № 143/18.03.19г. и е разпоредено връщането на делото на настоящия съд
за разглеждане на предявения по делото евентуален иск за признаване правото на
собственост на „Девня инвест“ АД, гр. Девня върху недвижим имот, представляващ:
реална част с площ от 1 357 512 кв.м. от ПИ с идентификатор №
20482.505.155 по КККР на гр. Девня, Промишлена зона-юг, целият с площ от
1 587 312 кв.м., която реална част е повдигната в лилав цвят на
скицата на л. 906 от делото на ВОС, като придобит въз основа на придобивна давност чрез
владение, упражнявано в периода от 1991г. до предявяване на иска на 24.11.14г.,
с присъединяване на владението на ДФ „Полихим“ за периода 1989г.-1991г., и за осъждането на
ответника „Солвей соди“ АД, гр. Девня /конституиран на осн. чл. 227 от ГПК като
правоприемник на първоначалния ответник в исковото производство „Девен“ АД, гр.
Девня/ да му предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.
Настоящото
производство е приключило с постановяването
на решение № 51/14.04.20г., с което е отхвърлен предявения
от „ДЕВНЯ
ИНВЕСТ” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Левски”, ул. „Подвис” № 29, корпус Б, ст. 20, евентуален иск за
признаване за установено по отношение на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня
/конституиран на осн. чл. 227 от ГПК като правоприемник на първоначалния
ответник в исковото производство „Девен“ АД, гр. Девня/, че „ДЕВНЯ ИНВЕСТ” АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Е СОБСТВЕНИК на
реална част с площ от 1357.512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на гр. Девня,
Промишлена зона – юг, целият с площ от 1587.312 дка, при граници на частта: ПИ
№ 156 и останалата част от ПИ № 155, повдигната в лилав цвят на скицата на лист
906 от гр.д. № 2735/14г. на ВОС, като придобита въз основа на придобивна
давност чрез владение, упражнявано в периода от 1991г. до предявяване на иска
на 24.11.14г., с присъединяване на владението на ДФ „Полихим“ за периода
1989г.-1991г., и за осъждането на ответника „Солвей соди“ АД, гр. Девня да
му предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС. В мотивите на
решението си настоящият съд е посочил, че въпреки отправеното искане за
присъждане на разноски от въззивника в настоящото производство /ответник по
предявения в евентуалност иск, предмет на настоящото произнасяне/, то
доказателства за такива, които да са направени за настоящото разглеждане на
делото и пред настоящата инстанция, не са представени. Отбелязано е, че посочените
в списъка по чл. 80 разноски касаят разноски за първата, въззивната и
касационната инстанции, които вече са присъдени с решението на ВКС от
18.03.19г. Допълнено е още, че ако част от претендираните понастоящем разноски
не са били присъдени от ВКС (напр. сумата от 18 000 лв. с ДДС по фактура
от 24.11.17г., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на касационна жалба; сумата от 180 000 лв., с ДДС по фактура от 01.04.19г.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за трета инстанция, които са
описани за първи път в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред настоящия
съд), то редът за претендирането им е този по чл. 248 от ГПК и то пред ВКС.
Поради това и настоящият съд е приел, че разноски в полза на „Солвей соди“ АД
за настоящото разглеждане на делото не следва да се присъждат и поради това
липсва произнасяне в диспозитива чрез присъждане на разноски в полза на
ответника.
С молба вх. №
3048/26.06.20г., подадена в срока за касационното обжалване на въззивното
решение, „Солвей соди“ АД е отправило искане на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК да
се допълни/измени последното в частта му за разноските, с което в нарушение на
чл. 81 от ГПК не е уважена молбата на страната за присъждане на разноски във
всички инстанции с оглед резултата от произнасянето – сумата в размер на
634 311 лв. Поддържа се, че именно въззивният съд в хипотеза като
настоящата, е компетентен да се произнесе по искането за присъждането на
направените за всички инстанции разноски, тъй като това е съдът, който е
последната инстанция, която разглежда иска по същество. Счита се още, че с
постановяването на допълнителното решение от ВКС, е възстановена висящността на
иска по чл. 108 от ЗС, предявен на евентуално въведеното от ищеца основание, с
което фактически е отменено определението за разноските на ВКС,
съдържащо се в неговото решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. И
това е така, защото ако въззивният съд уважи иска на евентуално въведеното
основание, той следва да присъди разноските на въззиваемия, а ако го отхвърли –
следва да се произнесе по разноските на въззивника за всички инстанции, вкл. и
тези, направени пред касационната инстанция и след нея – до приключването на
производството по единния иск. Въз основа на изложеното и след като в решението
по настоящото дело липсва произнасяне по искането за разноските на ответника,
то на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК се отправя за допълване/изменение на решението
(определението) на съда в частта за разноските чрез присъждането на всички
разноски, т.е. чрез възпроизвеждане на всички разноски, съдържащи се в решение
№ 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. на ВКС и добавяне на тези, след
неговото приключване, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК.
В условията на
евентуалност (ако настоящата инстанция има друго виждане по поставения по-горе
въпрос), отправя се искане по чл. 251 от ГПК за автентично тълкуване на
определението за разноски, доколкото от неговото съдържание не става ясно какво
се „случва“ с присъдените разноски за трите инстанции по главния иск по чл. 108
от ЗС и в периода между постановяване на решение № 143/18.03.19г. по гр.д. №
361/18г., ІІ г.о. на ВКС и настоящото произнасяне. Тази неяснота „бламира“
изпълнителното основание на претенцията на ответника за разноски в хипотезата
на чл. 404 от ГПК, както и относно начина на обжалване на определението по чл.
248 от ГПК – по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК или по реда на чл. 280 от ГПК.
В срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК, идентичен по продължителност с този по чл. 251, ал. 3 от ГПК,
насрещната страна „Девня инвест“ АД е депозирала отговор на подадената от
ответника молба, с който същата е оспорена като неоснователна по отношение и на
двете отправени до съда искания. Споделят се изводите на настоящия съд, че
включените в списъка по чл. 80 от ГПК разноски на „Солвей соди“ АД касаят
разноските за първата, въззивната и касационната инстанция, които вече са
присъдени с решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. на ВКС в
размер на 456 310 лв. за всички инстанции. Оспорва се доводът, че с
постановяването на допълнителното решение на ВКС, неговото определение по разноските,
съдържащо се в решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. на ВКС,
било фактически отменено, тъй като това решение е влязло в сила и не е
отменяно. Счита се, че указанието на ВКС в допълнителното му решение, при
новото разглеждане на делото от въззивния съд, той да се произнесе по
разноските за всички инстанции, касае разноските само по евентуалния иск. Не
представляват разноски по евентуалния иск, описаните за първи път в списъка по
чл. 80 от ГПК на насрещната страна, сумата от 18 000 лв. с ДДС по фактура
от 24.11.17г., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на касационна жалба; сумата от 180 000 лв. с ДДС по фактура от 01.04.19г.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за трета инстанция, тъй като
се отнасят до главния иск и е следвало да се претендират пред ВКС преди
постановяване на неговото решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о.
или в едномесечния срок по чл. 248 от ГПК. В производството по евентуалния иск
пред въззивния съд не са представени доказателства за направени разноски за
това производство и тази инстанция. Поради това и искането за
изменение/допълване на въззивното решение е неоснователно. Като такова се счита
и искането за тълкуване на въззивното решение, тъй като наведените в молбата
мотиви относно неяснота на съдебния акт (какво се случва с присъдените разноски
за трите инстанции по главния иск по чл. 108 от ЗС и в периода между
постановяване на решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. на ВКС и
настоящото произнасяне), всъщност представляват искане за правна консултация от
съда, а съдът не е адвокат. Счита се, че липсва неяснота на акта, чието
тълкуване се претендира.
Молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е
подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустима. За да се произнесе по същата съдът съобрази следното:
С решение № 143/18.03.19г. по гр.д. № 361/18г., ІІ г.о. на ВКС съдът е
отменил въззивно решение № 140/20.10.17г. по в.гр.д. № 338/17г. на ВАпС и
вместо него е отхвърлил предявения от „Девня инвест“ АД иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че на осн. чл. 17а от ЗППДОбП /отм./
ищецът е собственик на реална част с
площ от 1 357 512 кв.м. от ПИ с идентификатор № 20482.505.155 по КККР
на гр. Девня, Промишлена зона-юг, целият с площ от 1 587 312 кв.м.,
която реална част е повдигната в лилав цвят на скицата на л. 906 от делото на
ВОС, и за осъждането на ответника да му предаде владението върху нея. С
решението си ВКС е осъдил ищеца да заплати на ответника „Солвей соди“ АД
разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 436 310 лв. на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, от които: 72 000 лв. възнаграждение за един адвокат
за първа инстанция, 48 000 лв. възнаграждение за един адвокат за въззивната
инстанция, 82 000 лв. възнаграждение за един адвокат за касационната
инстанция, 115 721 лв. ДТ за въззивно обжалване, 115 721 лв. ДТ за
касационно обжалване и 2068 лв. внесени депозити за вещи лица.
С допълнителното
решение № 141/19.12.19г. по посоченото дело ВКС е допълнил горното си решение
като е постановил връщането на делото на ВАпС за разглеждане от друг състав на
предявения като евентуален иск за признаване правото на собственост на „Девня
инвест“ АД въз основа на придобивна давност и осъждане на ответника да му
предаде владението върху спорния имот. В мотивите на това допълнително решение
е посочено, че след отмяната на въззивното решение и постановяването от ВКС на
решение, с което главният иск е бил отхвърлен, се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на предявения евентуален иск,
поради което и делото следва да се изпрати на въззивния съд, който да се
произнесе в друг състав по този иск, както и по исканията за разноски за всички
инстанции.
Нито обаче с
допълнителното си решение, нито в друго инициирано от страните производство,
ВКС е изменял първоначалното си решение № 143/18.03.19г., с което ищецът „Девня
инвест“ АД е бил осъден да заплати на ответното дружество „Солвей соди“ АД
разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 436 310 лв.
Именно поради тези
обстоятелства – че на страната са присъдени от ВКС всички поискани и
направени от нея за трите инстанции разноски; че този съдебен акт на ВКС не е
отменен или изменен /а не може да се приеме, както поддържа молителят, че с
постановяване на допълнителното решение този съдебен акт бил „фактически“
отменен/; че за повторното разглеждане на делото пред настоящата инстанция
страната не е направила нови разноски, а описаните в списъка по чл. 80 от ГПК и
неприсъдени такива от ВКС, всъщност не са били заявени своевременно пред ВКС (напр.
сумата от 18 000 лв. с ДДС по фактура от 24.11.17г., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба; сумата от
180 000 лв., с ДДС по фактура от 01.04.19г., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за трета инстанция), настоящият съд е приел в
решението си, че разноски в полза на „Солвей соди“ АД не следва да се
присъждат. Горните обстоятелства не са променени, което и налага извода, че
отправеното искане за допълване/изменение на решението по настоящото дело в
частта му за разноските в посочения от молителя смисъл /чрез присъждане в
негова полза на разноските му за всички инстанции с оглед резултата от
произнасянето – сумата в общ размер на 634 311 лв./, е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
По молбата за тълкуване на решението (с
характер на определение) в частта за разноски.
Производството по
тълкуване на решение се прилага по аналогия и спрямо определенията. На
тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила
решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и
този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.
В настоящия случай
обаче решението /с характер на определение/ в частта за разноските, не е влязло
в сила /решението е обжалвано с депозирана в срок касационна жалба от „Девня
инвест“ АД/, поради което молбата за тълкуване на този съдебен акт се явява
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водено от
горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх. № 3048/26.06.20г. на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня за
допълване/изменение на решение № 51/14.04.20г., постановено по в.гр.д. №
652/19г. на ВАпС в частта му за разноските чрез присъждане в негова полза на разноските
за всички инстанции с оглед резултата от произнасянето – сумата в общ размер на
634 311лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня за тълкуване на решение № 51/14.04.20г.,
постановено по в.гр.д. № 652/19г. на ВАпС в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му за отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК може да се обжалва с
частна касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до страните пред ВКС
при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а в частта, с
която е оставена без разглеждане молбата за тълкуване – с частна жалба пред ВКС
в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: