Р Е Ш Е Н И Е
№ 632
гр.
Кюстендил, 11.07.2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на
деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 1442/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
К.Ц.Ц.,***,действаща
в качеството на майка и законен представител на малолетният П.Х.Х.,ЕГН ********** ,съдебен адрес-*** чрез адв.А.Т. , е
предявила против Х.Г.Х. , ЕГН ********** ***, искове да бъде постановено
решение,с което на майката да се предостави упражняването на родителските права
на малолетното дете, а на бащата се определи режим на личен контакт с детето,
както и да бъде осъден ответникът да заплаща на детето, чрез майката, месечна
издръжка в размер на 150.00-сто и петдесет лева, считано от датата на
предявяването на иска до настъпването на обстоятелства,обуславащи изменението
или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът оспорва иска и част от
обстоятелствата,на които се основава, моли за постановяване на решението, по
силата на което нему се предостави упражняването на родителските права,а на
майката се определи режим на личен контакт,като бъде осъдена да заплаща на
детето,чрез бащата,месечна издръжка.
КРС,след като обсъди
доказателствата по делото при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
Страните по делото, видно от
удостоверение за раждане № 94493/06.10.2010 год./л.4/,са родители на
малолетният П.Х.Х.,ЕГН **********,като няма спор,че детето е родено от
съвместното им съжителстване без сключен граждански брак,а доказателства в обратна насока не се
представят.Няма спор между страните,че от 12.05.2018 год.фактическото
съжителстване между тях е прекратено, майката живее на адреса по ИМ, а детето
живее с бащата.Молбата на ищцата за закрила от домашно насилие от ответникът на
горната дата,видно от решение на КРС № 605/06.07.2018 год. по гр.д.№ 1470/2018
г.КРС /л.184/ е отхвърлена като неоснователна.След горната дата,видно от
депозираните преписки по сигнали с вх.№ № СИГ-Д-КН-81-5825.06.2018 год. и вх.№
СИГ-Д-КН-98/27.07.2017 год./л.39,л.43-103/ на Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Кюстендил,е че ищцата е подавала молби съдържащи твърдения за
упражнено спрямо нея от ответникът насилие в присъствие на детето и за
ограничение на контактите и със същото,както и това че изготвените социални
доклади не съдържат данни и безспорни доказателства за укоримо поведение,на
която и да е било от страните по делото.Не се установява от
материалите,представляващи съдържанието на преписка с вх.№ 1246/2018 год. по
описа на КРП /л.121-179/,образувана по жалба на ищцата, да е предприето
наказателно преследване против ответникът.Не се установява от изготвената
справка /л.204-205/,както и от показанията на св.М.Я.,ответникът на 06.10.2018
год.да е ограничил,или възпрепятствал ищцата да упражни режима на личен контакт
с детето, определен като привременни мерки по делото.
Според показанията на свидетелите Е.Ц.
и З.М. и Р.Д.,ищцата като майка е била тази,която до фактическата раздяла е
полагала приоритетно грижи по отглеждането и възпитанието на детето, при
контактите си с последното ,ставали и в
присъствие на детето, бащата е проявявал назеинтересованост и
дистанцираност,след фактическата раздяла детето проявява привързаност към
бащата и поведението му по отношение контактите му с майката са зависими от
одобрението на бащата.
От показанията на свидетелите Г.С.
и П.Х.,последният брат на ответника, се установява ,че поведението на майката
до фактическата раздяла е било укоримо,тъй като тя неглижирала грижите по
него,давайки приоритет на контактите си с приятелки и с лице,с което поддържала
интимна връзка, често употребявала алкохол,като шофирала в нетрезво
състояние,оставяла детето без надзор и го прибирала в неподходящо за възрастта
му време.
Съдебно-психологичните експертизи на
вещите лица С.М. /л.241-249/ и М.Г. еднозначно заключават,че в детето е налице
по-силна привързаност към бащата.Вещото лице М. заключава,че поради влошената
комуникация между родителите, детето проявява ситуативна тревожност при срещите
сис майката,не е налице родителска отчужденост.Вещото лице Г. заключава,че
всяка промяна в местоживеенето на детето,където се е родило и отглеждано ще
бъде отрицателно за неговото емоциално и психическо състояние.
Изготвеният от отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция “Социално подпомагане“-гр.Кюстендил социален доклад
/л.40-42/ заключава,че и двамата родители притежават необходимия капацитет за
задоволяване на материалните потребности на детето.
Видно от служебна бележка изх.№
11/04.07.2018 год./л.11/,изд.от Община Кюстендил е това,че ищцата е получавала
за шестмесечен период,предхождащ месецът на издаване на бележката нетно
възнаграждение в размери около 650.00 лв. първите два месеца, около 670.00 лв.
следващите три и 394.06 лв. за месец юни на 2018 год.Няма данни и доказателства
за изменение на размерите на горните доходи към датата на изслушване на устните
състезания.Ищцата, видно от писмо изх.№ 1004-11-00-1790#1/01.10.2018 год./л.109/ е получавала месечни помощи
за детето през 2018 год. в размер на 40.00 лв.Съгласно справката-данни за
осигуряването на ответникът същият за времето от м.01/2017 год. до м.08/2018
год.е получавал възнаграждение под минималната работна заплата,установена за
страната,а от служебни бележки № 1/10.10.2018 год./л.182/ и № 2/15.10.2018
год./л.183/,изд.от „ГАЗДОМ 74 ЮД“ЕООД,това че за времето от м.04/2018 год. до
м.09/2018 год. е получил брутни трудови възнаграждения общ размер на 1408.73
лв. и за същият период и сума в размер на 1544.72 лв.като възнаграждение за
работа извън законустановеното работно време.Ответникът,съгласно договорът за
покупко-продажба в нотариална форма /л.181/ е собственик на апартамента,в който
живее,както е посочен в отговорът на ИМ.
Горната обстановка се установява и
доказва от посочените доказателства.
Като съобрази горното съдът
счете,че следва да предостави на бащата упражняването на родителските права на
детето,като определи режим на личен контакт на майката с детето,съответно
издръжката която следва да заплаща на детето.Мотивите на съда са следните:
При спор между родителите за упражняване на родителски права на ненавършило
пълнолетие дете,същият се решава от съда по адресна регистрация на
детето-чл.127,ал.2 СК.При решаване на такъв спор,без значение от кой от
родителите е инициирано съдебното производство,съдът е длъжен да предостави
упражняването на правата на единия от тях,да определи режим на личен контакт на
родителя,които няма да упражнява родителските права, с детето, както и да се
произнесе по въпроса за издръжката.Спорът по същество се решава, като съдът
следва да съобрази редица обстоятелства,вкл. и задължителната съдебна
практика,а в казуса ТР № 1/1974 год. на Пленума на ВС на РБългария и нормата на
§ 1,т.5 от ДР на Закон за закрила на детето.Съобразявайки именно последното
съдът счита,че на бащата следва да се предостави упражняването на родителските
права на детето,което е и в най-добър интерес на последното.
Изготвените становища от отдел „Закрила на детето“ при
Д“СП“-Кюстендил,обсъдени в съвкупността им с показанията на разпитаните
свидетели,както и с двете заключения по съдебно-психологичните експертизи
,дават основание на съда да приеме,че бащата притежава в по-голяма степен
родителски капацитет за полагане грижи по възпитанието и отглеждането на
детето,като в най-добър интеренс на детето е именно бащата да упражнява
спорното право.
На първо място безспорно се
установи,че страните по делото са родители на малолетното дете,родено от
фактическото им съжителстване без сключен граждански брак,както и това че от
12.05.2018 год.това съжителстване е прекратено, като майката е тази,която е
напуснала домът,в който са живеели и който е собственост на бащата,като се е
установила да живее на друг адрес.Няма спор, това се установи и от
свидетелските показания и преписките от отдел „Закрила на детето“,образувани по
жалби на ищцата,че след раздялата детето живее с баща си в домът,където е
отраснало и възпитавано до този момент.Твърденията на ищцата за укоримо
поведение от страна на бащата,поради проява от него на горната дата на домашно
насилие по дефиницията на ЗЗДН не се установиха от доказателствата по делото.
За поведенито на родителите към детето и родителският им капацитет,освен
изготвеният социален доклад, даващ положително становище и за двамата, следва
да се вземат в предвид показанията на разпитаните две групи свидетели.Според
показанията на свидетелите, разпитани на страната на ищцата, последната е
тази,която от преди фактическата раздяла е полагала грижите по отглеждането и
възпитанието на детето.Част от показанията на тези свидетели се основават не на
преки възприятия, а на казаното им от самата ищца.Така например св.Ц.,която е
съпруга на братът на ищцата, няма непосредствени възприятия от 2016 год.,като
освен това нейните и на другите две свидетелки наблюдения за съвместнният живот
на страните и обстоятелствата,свързани с родителският им капацитет имат нисък
интензитет.Свидетелката Ц. установява,че срещите между двете семейства до 2016
год. са около 4-5 пъти годишно.Свидетелката Р.Д. почти няма преки и непосредствени
отношения,а възпроизвежда казаното и от ищцата,която е нейна
колежка.Свидетелката М. има по-ясни и конкретни възприятия,но част от тях
датират по-назад във времето,когато детето е било съвсем малко и когато
житейски логически и нормално е именно
майката да е тази,която да полага по-чести ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието му.Според показанията на горната група бащата е бил
дезинтерисиран от възпитанието на детето, проявявал е незаинтеросованост,понякога
обяснима от самият него с умората му,но последното е лесно обяснимо с поглед
установният от другите свидетелски показания режим на труд и почивки, обсъдени
и в съвкупност с горните.Обяснимо е ,че след работен ден и при променливите му
граници,поради физическото и психическо натоварване ответникът и баща да не е
бил винаги в състояние адекватно да полага непосредствено грижите по детето,
които са били поемани от майката в еда по-ниска възраст за детето.Показанията
на св.Ц.,М. и Д. ,освен горното, не могат да се кредитират в пълнота от съдът и
поради това,че отчита заинтересованост от изхода на спорът,защото първата е
роднина на ищцата, втората нейна близка приятелка от дълги години, а третата
нейна колежка.Свидетелят Я.,полицейски служител, установи необоснованост на
твърдението на ищцата,че ответникът е препятствал определеният й по делото като
привременни мерки режим на личен контакт с детето.
Показанията на свидетелите ,разпитани на страната на ответникът установяват
друго,както за вемето от преди,така и след фактическата раздяла.Съдът счита,че
няма основание да не кредитира показанията на св.Г.С.,с когото никоя от
страните не се намира в родствени отношения.Този свидетел установява,че от
преди фактическата раздяла ищцата е имала прояви,сочещи на занижен родителски
капацитет.Така например според свидетелят ищцата е употребявала алкохол, след
което е управлявала МПС,в което е превозвала и непълнолетното си дете,т.е
поставяла е в опасност не само собствените си живот и здраве, но и тези на
детето,което е проява на липса на отговорност и на родителски капацитет.Според
този свидетел, ищцата е оставяла в немалки периоди детето без надзор,
поставяйки на първо място личното си удоволствие и интереси пред грижите по
отглеждане,включващи пряк и непосредствен надзор над поведението на детето.Този
свидетел дава и логическо обяснение на това,защо не винаги ищецът баща е могъл
да полага непосредствените грижи за детето в по-ниската му възраст ,дори и в
ограничени части от денонощието-променливият режим на работа и умората от
същата,като същевременно и това че бащата е полагал и полага понастоящем усилия
да възпитава адекватно детето си,включително като му помага при подготовка за
учебните занимания.Показанията на този свидетел се подкрепят относно
негативните прояви на ищцата и грижите на бащата и от показанията на св.П.Х.,брат
на ответникът,поради което съдът няма основание да игнорира последните поради
вероятна заинтересованост при наличие на пряка и близка родствена връзка.
Както бе отбелязано съдебно-медицинските експертизи не установяват синдром
на родителско отчуждение в детето,въпреки че еднозначно заключават че то се
влияе от поведението на своя баща,който полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му и с когото то живее и желае да живее.Всеки
човешки индивид има изначалната свобода да избере с кого и как да живее, стига
само да не нарушава писаните правила в съвременното общество. Ако отношенията
между мъж и жена, дори и небрачни, не протичат нормално,независимо от причината
за това, никоя от страните не е длъжна да продължи да поддържа фактическото
съжителстване,дори и поради наличето на дете,поради което започването на връзка
/дори и само сексуална/ с лице от друг пол не може и не следва да се отчита
като укоримо поведение от негова страна,конкретно в казуса от ищцата.Такова
може да се отчете като липса на проява на родителски капацитет, ако е поставено
пред задължението за отглеждане и възпитанието на детето.В казуса показанията
на свидетелят С. сочат на такава проява от страна на ищцата,при която не е
укоримо започването на ищцата на връзка с друго лице,а приоритеното поставяне
на връзката пред грижата за детето.
Действително интересите на детето предпостяват осъществяване на нормални
контакти с двамата си родители, по отношение на които не би следвало то да
прави разлика, независимо при кого живее и кой осъществява грижите по неговото
отглеждане и възпитание,но очевидните прояви на липса на родителски
капацитет в майката води настоящия състав до извод, че на бащата
следва да се предостави упражняването на родителските права на детето. Извън
горното съдът счита,че бащата има битови условия,при които да отглежда
детето.Доказателствата по делото сочат,че същият е собственик на недвижим
имот-жилище,а показанията на св.Ц. не са достатъчни и годни съдът да приеме,че
ищцата притежава самостоятелно собствено жилище-не са представени годни титули
за собственост на такова,дори и такива за за притежаването му в съсобственост и
при равни права с нейния брат,ако се даде вяра на показанията на свидетелката.
Съдът отчита и факта,че ищцата няма непосредствено до себе си лица по
смисъла на раздел втори ,б.“б“ от ППВС № 1/12.11.1974 год. по гр.д.№ 3/1974
год.-живи родители,баба,дядо,чичо,леля.Не е спорно,социалните докслади са
установили това,че ищцата има жив само един брат,но той не живее в
гр.Кюстендил,а в гр.София,докато ответникът има живи родители и брат,на помощта
на който може да разчита при отглеждането и възпитанието на детето. Детето е с
навършени 8 години,от мъжки пол е,при което съдът като съобрази и горното
,счете че в най-добър интерес на детето по смисъла на § 1,т.5 от ДР на Закон за
закрила на детето е родителските права да бъдат предоставени на бащата.
Съдът счита за подходящ режим на личен контакт на детето с майката да бъде
определен по-широк,а именно следният-всяка първа и трета събота и неделя от
месеца за времето от 09.00 часа на съботният ден до 19.00 часа на неделинят с
преспиване, тридесет календарни дни годишно без прекъсване във времето между
първи юни до тридесет и първи август и когато това не съвпада с платен годишен
отпуск на бащата,по времето на междусрочните училищни ваканции,на рождените дни
на детето за времето от 14.00 часа до 18.00 часа,ако детето в този часови пояс
не е на училище, на рождените дни на майката за времето от 14.00 часа до 20.00
часа, по време на коледните празници
през четните години и по време на великденските празници през нечетните.
Съобразявайки доходите на родителите и нуждата на детето от
издръжка,обусловена от възрастта му и липса на данни и доказателства за
допълнителни специфични нужди,които следва да се задоволят,съдът счита,че за
издръжката му е необходима месечна сума от 230,00-двеста и тридесет лева, в която майката следва да участва със
сумата от 140,00-сто и четиредесет лева,а бащата ,чиито ежедневни разходи по
отглеждането и възпитанието му са по-големи,но реализира и по-ниски доходи от
майката, с остатъка от 90.00 лв.Издръжката ще се дължи,считано най-късно до
всяко 10-десето число на месеца за текущия,ведно със законната лихва за всяка
закъсняла и просрочена вноска до окончателното й изплащане до настъпването на
обстоятелства,обусляващи изменението ,или прекратяването й.
Настоящото производство е
такова на спорна съдебна администрация,поради което разноските остават за страните, така,както са
ги сторили.Съдът
ще осъди ищцата да заплати по сметките на КРС и следващката се държавна такса
по присъдената издръжка –4 % върху
тригодишният сбор на същата,или конкретно такса в размер на 201.60 лв.
Водим от горното и на осн.чл.127,ал.2 СК ,съдът:
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на Х.Г.Х. , ЕГН ********** ***,упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете П.Х.Х.,ЕГН ********** и
съвместно живеене на детето с бащата.
ОПРЕДЕЛЯ на майката К.Ц.Ц.,***,режим на личен контакт с
малолетното дете П.Х.Х.,ЕГН **********,както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 09.00 часа на съботният ден до 19.00 часа на
неделният с преспиване, тридесет
календарни дни годишно без прекъсване във времето между първи юни до тридесет и
първи август и когато това не съвпада с платен годишен отпуск на бащата,по
времето на междусрочните училищни ваканции,на рождените дни на детето за
времето от 14.00 часа до 18.00 часа,ако детето в този часови пояс не е на
училище, на рождените дни на майката за времето от 14.00 часа до 20.00 часа, по
време на коледните празници през четните
години и по време на великденските празници през нечетните,като вземането и
предаването на детето ще се извършва от и в домът на бащата в негово
присъствие,или определено от него лице.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц.,***,да заплаща МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА НА
МАЛОЛЕТНОТО дете П.Х.Х.,ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител
Х.Г.Х. , ЕГН ********** ***,в размер на 140.00/сто и четиредесет/лева,платими
до десето число на месеца за текущият, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното и изплащане ,издръжката дължима считано от
датата на предявяване на иска до настъпването на обстоятелства,обуславящи
изменението или прекратяването на същата.
ОСЪЖДА К.Ц.Ц.,***,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от
201.60 /двеста и един и шестдесет/лева,представляваща държавна такса върху
тригодишният сбор на присъдената издръжка.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: