Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - Г въззивен състав, в
закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 8998 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 951/07.08.2020
г., подадена от длъжника "Ч.Р.Б." АД, ЕИК *******, по изп. дело № 20207800400154,
срещу постановление от 05.08.2020 г. на ЧСИ В.Л.,
с рег. № 780 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че по изпълнителното
дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за образуване. Поддържа,
че липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя, което
да обуславя адвокатско възнаграждение, в размер по-голям от минимално
предвидения за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1
от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде
намален адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело
до размера от 200 лв. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, моли размерът на същата да бъде намален до сумата от 2200
лв., предвид направеното искане за редуциране на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя от 840 лв. на 200 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело С.С.И.-К., чрез редовно упълномощен процесуален
представител - адв. Д.Й., в който моли за оставяне без уважение на подадената
жалба и потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и
законосъобразно.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 790 от 21.07.2020 г., на взискателя С.С.И.-К., ЕГН **********,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Д.Й., срещу "Ч.Р.Б."
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2019 г., на основание решение
по гр. д. № 1599/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с
който "Ч.Р.Б." АД е осъдено да заплати на С.С.И.-К. / конституирана,
на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия в хода на първоинстанционното
производство ищец Д.Л.К., ЕГН **********/
сумата от 14 625 лв., представляваща обезщетение за претърпение от ищеца
неимуществени вреди от увреждане на здравето му, настъпило на 08.03.2010 г.,
вследствие падане при подхлъзване на необезопасена, гланцирана, хлъзгава и
наклонена шахта на десния тротоар на ул. „Алабин“, в гр. София, на кръстовището
с бул. „Витоша“, настъпило вследствие поведението на служители на ответника,
свързано с обезпечаване безопасността на този участък, като негов стопанин,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.03.2010 г. до окончателното
плащане. В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния
изпълнител едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение, да наложи
запор върху банковите сметки на дружеството-длъжник.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 892/21.07.2020 г., получена на 28.07.2020 г., с
която последният е поканен да заплати следните суми: 14 625 лв. - главница; 15
589,42 лв. - законната лихва за периода от 08.03.2010 г. – 04.08.2020 г.; 840
лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 72 лв. – обикновени
такси; и сумата от 2 499, 92 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 03.08.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 05.08.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските по изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и
фактическата и правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите,
определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004
г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското
възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч.
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са предприемани,
поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение
по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26, б. "г" от
ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, която ако е от 10 000 лв. до 50 000 лв. е 820 лв. + 6 %
за горницата над 10 000 лв. Ето защо и дължимата такса по т. 26 от ТТР може да
се определи с поканата за доброволно изпълнение върху дължимата сума по изпълнителния
лист и адвокатското възнаграждение, общо 30 414,42 лв. като общ размер,
съгласно забележка 1 към т.26 от тарифата. Няма основание размера на платеното
адвокатско възнаграждение от взискателя, което е за сметка на дължника, да се
изключи от размера на интереса при определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ,
тъй като тази разноска не е предвидена сред изключенията по забележки 1-4 към
т.26 от ТТРЗЧСИ. Така в случая таксата по т.26 е 820 лв. + 1 224, 87 лв., общо 2
044,87 лв. или 2 453,84 лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че таксата
по т. 26 от ТТР
по изпълнителното дело следва да бъде намалена до сумата от 2 453,84 лв., като
до тази сума искането на жалбоподателя е основателно и като такова следва да
бъде уважено, съответно до претендирания размер за намаляване на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 2200 лв., оставено без
уважение.
По претендираните разноски за настоящето
производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата
на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на
съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за
обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по
реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е
неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
В производството по спор относно
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство - относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 05.08.2020 г. на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на длъжника "Ч.Р.Б." АД за намаляване на разноските по изп.
дело № 20207800400154 на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адв. Д.Й. - процесуален представител на
взискателя С.С.И.-К. по изп. дело № 20207800400154 на ЧСИ В.Л., с рег. № 780
при КЧСИ, до размера от 200 лв.
НАМАЛЯВА
размера на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело №20207800400154 на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 при КЧСИ, до сумата от 2 453,84 лв.
с ДДС., като оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от определения размер от 2 453,84 лв.
до сумата от 2200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за разноски в настоящето производство по
чл.81 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.