№ 163
гр. Ямбол, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪС.АВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния съС.ав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при учаС.ието на секретаря Иванка П. Златева
в присъС.вието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600360 по описа за 2024 година
ПроизводС.вото е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 109 поС.ановена на **.**.**** г. по НОХД №***/****,
Районен съд – Елхово , признал подсъдимият Д. А. / D.A. за ВИНОВЕН в това,
че на **.**.****г. в района на гранична пирамида № 190, намираща се в
землището на с. *****, общ.Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на
С.раната от ** в Република България, без разрешение на надлежните органи
на влаС.та, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в
размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от
свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.
Недоволен от присъдата оС.анал адв.Б.К., служебен защитник на
подсъдимия А., който я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият
да бъде признат за невиновен. В жалбата се твърди ,че преС.ъплението, за
което е предаден подсъдимият на съд е с ниска С.епен на общеС.вена опасноС.
и с оглед материалното му положение се иска присъдата да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание на въззивната инС.анция подсъдимият призован
,чрез сл. защитник не се явява.Явява се адв.Б.К.а,преупълномощена от адв.
С..К., която подържа жалбата. Счита поС.ановената присъда за неправилна и
незаконосъобразна.Излага ,че деянието предС.авлява маловажен случай , като
се и позовава на поС.ановление на ЯРП за прекратяване на наказателно
1
производС.во по отношение на друго лице от същата група, преминала
границата на С.раната.В тази връзка се иска подсъдимият да бъде оправдан
по предявеното му обвинение.
ПредС.авителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на С.раните, провери
служебно правилноС.та на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допуС.има, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същеС.во е неоснователна .
ПървоинС.анционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анА.з на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следС.вие писмени и гласни доказателС.ва правилно е
приел за уС.ановена фактическата обС.ановка, която е изложена в мотивите
към присъдата. В тях е прието за уС.ановено от фактическа С.рана следното:
Подсъдимият е сирийски гражданин.Той живеел в родината си, но по
неуС.ановено време я напуснал. В края на м. май 2024 година той влязъл на
територията на ** и отишъл в гр. ИС.анбул. Желанието му било той да отиде в
С.рана от Европа като премине първоначално от ** в Република България през
границата на С.раната ни не по уС.ановения от закона ред - без съответното
изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на влаС.та. В
изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други негови
сънародници и други двама от * доС.игнА. границата на ** с Република
България с помощта на неуС.ановени по делото лица срещу предварително
договорено възнаграждение.
На **.**.**** година /събота/ вечерта един от водачите на групата
направил с ножица за тел отвор във възпрепятС.ващото съоръжение на турско
- българската граница, след което подсъдимият преминал през направения
отвор заедно с оС.анА.те лица от групата и двамата им водачи, като по този
начин влязъл от ** в Република България в района на 190 гранична пирамида в
землището на село *****, община Болярово, облаС. Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на влаС.та.
След това подсъдимият и спътниците му, *****и от двамата водачи
продължили пеша движението си на територията на Република България.
Вървели в гориС.а меС.ноС., следвайки водачите си. Движили се цяла вечер и
на следващият ден - **.**.**** сутринта С.игнА. до мяС.о, където водачите
им казА., че ще чакат да дойде автомобил, с който ще продължат движението
си. След около един час забелязА., че идва джип марка „БМВ“, който спрял.
Водачите казА. на подсъдимия и спътниците му да се качват в автомобила.
Подсъдимият и оС.анА.те негови спътници от групата се качили в автомобила,
след което той потеглил.
Междувременно свид.В. граничен полицай в ГПУ-Болярово бил нощна
смяна на работа и патрулирал с колегите си в района на ******* ******* и на
разклона за селата Денница и Оман.Сутринта около 07.25 часа се намирА. на
2
разклона от с.***** ********* за с.Денница и забелязА. автомобил - ***
***** ** с пловдивска региС.рация, който се движи с доС.а висока скороС. от
с. Денница, при което предприели дейС.вия по последване и спиране на този
автомобил като подА. светлинен и звуков сигнал. След около 5 км
преследване, този автомобил спрял на около 50 м от разклона за с.Леярово,
посока гр.Ямбол. При извършената от св. В. и неговите колеги проверка те
уС.ановили, че водачът е молдовски гражданин, а в автомобила се намират
още 9 лица, чаС. от които се самоопределили като сирийски граждани, а двама
– като *ци. Документ за самоличноС. предС.авил само водачът на автомобила,
а другите лица нямА. документи. След това били предприети дейС.вия по
задържането и конвоирането на водачът на автомобила и на откритите в него 9
чужди граждани, между които и подсъдимият, до помещение за временно
задържане на лица в РДГП Елхово.
Свид.Г. служител в ГПУ Болярово към РДГП Елхово бил изпратен да
провери за следи за нарушение по линията на държавната граница. На 190
гранична пирамида в землището на с. ***** свидетелят конС.атирал
нарушаване на държавната граница, като уС.ановил отвор във
възпрепятС.ващото съоръжение, следи по земята от повече от един човек в
посока от съседна към наша територия, както и пътека в тревата.
При региС.рацията на лицата било уС.ановено, че един от тях е
подсъдимият, който се предС.авил като Д. А. /D.A./, гражданин на Ислямско
емирС.во *. При влизането си в С.раната ни подсъдимият Д. А. не е носил
документ за самоличноС., нито е имал надлежно разрешение, даващо му
право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимоС., издадена след справка в
ЦБС към МП на РБ, се уС.ановява, че Д. А. не е осъждан на територията на
Република България към момента на деянието.
Фактическата обС.ановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда сиС.ематизирано и последователно, по същеС.во и по отношение на
същеС.вените обС.оятелС.ва напълно кореспондира с нА.чните по делото
доказателС.вени материА..
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялоС.на
проверка относно правилноС.та на съдебния акт, както и правото му да
приема за уС.ановени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собС.вена преценка на доказателС.вените материА. и
С.игна до същите т.е. до изложените по-горе фактически конС.атации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на
практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по
повод на която се извършва наС.оящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред
въззивния съд не се правят.
ПървоинС.анционният съд е подложил на преценка събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следС.вие доказателС.ва и
доказателС.вени средС.ва. В този смисъл наС.оящата инС.анция напълно
споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателС.вени
материА., така и направените въз основа на това доказателС.вени изводи.
3
Правилно първоинС.анциянния съд е приел ,че правно значимите
обС.оятелС.ва ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на
Република България се уС.ановяват въз основа на обясненията на
подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъС.вието на защитник и
приобщени към доказателС.вената съвкупноС. по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите В. и Г. ,както и от приобщените по
делото писмени доказателС.ва.ЯОС намира, че по отношение на
гореизложените факти всички нА.чни по делото доказателС.ва са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователноС. едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупноС., уС.ановяват по безспорен начин
фактите относно авторС.вото, времето, мяС.ото, начина и причините на
извършване на деянието.
Въз основа на така приетата фактическа обС.ановка, която не се
оспорва от защитата , първоинС.анционният съд е направил законосъобразен
извод ,че с деянието си подс.Д. А. е осъщеС.вил от обективна и субективна
С.рана съС.ава на чл.279,ал.1 от НК, тъй като , **.**.****г. в района на
гранична пирамида № 190, намираща се в землището на с. *****,
общ.Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на С.раната от ** в
Република България, без разрешение на надлежните органи на влаС.та .
От обективна С.рана безспорно по делото е уС.ановено ,че към
инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удоС.оверяваща
правото му на влизане в С.раната, както с оглед на неговото гражданС.вото,
така и на държавата, от която влиза - **. От друга С.рана, събраните по делото
доказателС.ва категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е
осъщеС.вил една от формите изпълнителното деяние на преС.ъплението, за
което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на
С.раната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на
влаС.та, натоварени с гранично - пропускателен контрол. Тази форма на
изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически дейС.вия по
преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешноС.та на
С.раната и в случая се изразява в преминаването през отвор във
възпрепятС.ващото съоръжение, изградено на границата на ** с Република
България, от турска на българска територия. Съгласно дейС.ващия в
Република България граничен режим, преминаването през държавната ни
граница следва да се осъщеС.вява през определени меС.а – ГКПП, и със
знанието и разрешението на граничните влаС.и.Следователно , след като
влизането на подсъдимия в С.раната е реА.зирано в разрез с уС.ановения в
гранично-пропускателен режим - извън определените за това меС.а и без
знанието и разрешението на граничните влаС.и, Районен съд-Елхово правилно
е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на
преС.ъпния съС.ав на чл.279, ал.1 от НК.
Законосъобразен е и извода на първата инС.анция ,че е деянието е
осъщеС.вено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и С.ановището , че в случая не са нА.це
предпоС.авките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по
делото е безспорно уС.ановено, че подсъдимият е влязъл в Република
4
България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците и в ******** ******* от 1951г., даващи му право на
международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че
същият доброволно е напуснал както С.раната си по произход, така и ** и
преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е
да приС.игне и се уС.анови да живее трайно на територията на друга
европейска държава ..Липсват също така и данни, същият да е бил
преследван в Сириян или в Турция заради свои убеждения или дейноС. в
защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за
нА.чие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националноС., политическо мнение или принадлежноС. към определена
социална група.
Предвид изложеното ЕРС обосновано е приел ,че влизането на
подсъдимия в С.раната не е реА.зирано с цел ползване на гарантираното от
чл.27, ал.2 от КонС.итуцията на РБ право на убежище, и законосъобразно го е
санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.
Въззивният съд не споделя С.ановището на защитата ,че извършеното
деяние следва да бъде окачеС.вено като маловажен случай ,след като
прокурор от ЯРП по отношение на друго лице от същата група , в която е бил
и подсъдимия е прекратил наказателното производС.во.
ОбС.оятелС.вото ,че наказателно производС.во по идентичен казус е
прекратено от прокурор е ирелеватно в случая , а още по – малко има
никакво отношение за разрешаване на въпроса за приложението на чл.9,ал.2
от НК.За да е нА.це случай по чл.9 ал.2 от НК следва деянието макар
формално и да осъщеС.вява признаците на предвидено в закона преС.ъпление,
поради своята малозначитеноС. да не е общеС.веноопасно или неговата
общеС.вена опасноС. да е явно незначителна.Процесният случай не е такъв.
Деянието не се отличава с по- ниска С.епен на общеС.вена опасноС. в
сравнение с оС.анА.те случаи на преС.ъпления от този вид. Отчитайки и
начина на предвижване на подсъдимия в Република –България- укривайки се
от органите на реда и неносенето на документи за самоличноС., въззивния
съд намира, че в случая не се касае за деяние което може да се квА.фицира
като маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Този извод следва и с
оглед на изключителната разпроС.раненоС. на този вид деяние в С.раната към
наС.оящия момент.
Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение
на подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които
той е признат за виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обС.оятелС.ва за подсъдимия, районният съд е
преценил чиС.ото му съдебно минало ,самопризнанията му, с които е
спомогнал за разкриване на обективната иС.ина по делото , добросъвеС.ното
му поведение в хода на полицейската проверка и възраС.та му .
Като отегчаващо вината обС.оятелС.во за подсъдимия,
първоинС.анционният съд е отчел високата динамика на този вид
преС.ъпления понаС.оящем в С.раната.
5
Законосъобразно районният съд е преценил, че на подсъдимия
наказанията следва да се наложат при условията на чл.55 от НК, тъй като
дейС.вително са нА.це многобройни смекчаващи отговорноС.та му
обС.оятелС.ва. В този смисъл определените размера на наказанията са
справедливи и отговарящи в пълна С.епен на общеС.вената опасноС. на
деянието и дееца.
Правилно се явява и решението на районния съд да поС.анови отложено
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален
изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чиС.ото съдебно минало на
подсъдимия и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години, спрямо него не са нА.це законови пречки за
прилагане инС.итута на условното осъждане. Наред с това, като се имат
предвид изброените по-горе смекчаващи отговорноС.та обС.оятелС.ва,
свързани главно с индивидуалните му особеноС.и, които го характеризират
като личноС. с невисока С.епен на общеС.вена опасноС., с пълно основание е
прието, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
ПървоС.епенният съд се е произнесъл правилно относно направените
разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,поради
което и в тази й чаС. присъдата следва да се потвърди.
Поради изложените съображения, ЯОС преценява, че авторС.вото и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на
делото не са допуснати отС.раними същеС.вени нарушения на процесуалните
правила, а наложените наказания са справедливи.Тъй като при извършената
въззивна проверка не се конС.атира нА.чие на основания за изменение или
отмяна на присъдата на ЕРС, следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №109 от 16.06.2024 г., поС.ановена по НОХД
№ ***/**** по описа на Районен съд - Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6