Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на двадесет
и пети юни, две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4083/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството по делото е образувано по
искова молба на В.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адвокат Х.Х. – от ДАК, с която
против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич,
***, представлявана от ***а *** комисар
Н.П., са
предявени обективно съединени искове, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 2042,73 лева,
представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 08.11.2016 до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението – иск с
правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и 349,41 лева - мораторна лихва върху възнагражденията
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 08.11.2016 до 08.11.2019 г.
Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:
Ищецът е служител в ОДМВР –
Добрич, като през процесния период е заемал длъжностите *** и ст. *** – мл. експерт в група ООР РУ Ш. – ОДМВР – Добрич. Същият изпълнявал служебните си задължения въз
основа утвърдени протоколи и графици, при сменен режим – дневна смяна и нощна
смяна с времетраене от 22,00 ч. до 06,00 ч. и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР.
От м. 11.2016 г. до настоящия момент са
издавани протоколи от ***а на
ОДМВР - Добрич и графици от началника на 01 РУ-ОДМВР-Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при работа
на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Твърди, че за периода е положил
общо 1984 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза на
2267,712 часа, което сочи положен извънреден труд от 283,712 часа.
Ищецът сочи, че през процесния
период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея липсвало изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в нормата
на чл.31
ал.2 от Наредба №8121 з-407 от
11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа, за отчетния период, се умножава по 0,143. Тази
Наредба е била отменена с приемане на
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е била обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016 г. Липсата на изрична норма не следвало да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в
дневен.
Налице била празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следвало субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата обн. ДВ от 26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При
горните правни доводи претендира да му бъде заплатена исковата сума по главния
иск, представляваща преизчислен от нощен в дневен извънреден труд
от 283,712 часа.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответната дирекция депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът бил
служител на МВР по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител -
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно ат.2 на
чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за
структурата и организацията на работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на
държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил,
че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с
акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на
работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят с уредил
техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на
общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито
акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в
процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува
разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /
между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша
нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по
отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.
За дата 08.11.2016г. искът бил
недопустим като погасен по давност.
В открито съдебно заседание
страните поддържат съответно претенциите си и възраженията си.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищецът
е служител на ОД на МВР - Добрич за периода 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., работил на длъжност „***” и „*** ***” – мл.
полицейски *** в група ООР - РУ ***.
По делото е допусната и приета
без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице Е.Й. е
извършило справка с приложените по делото документи, в т.ч. графици за
действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време
съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.между 22.00 ч и 6.00 часа . Установява, че с оглед
заеманата от ищеца длъжност, през процесния период последният е полагал труд
при сменен режим на дневни и нощни смени, с продължителност от по 12 часа, в
т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00 часа, при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Реално положения нощен труд от ищеца
нощен труд между 22.00 ч и 6.00 часа - през периода от 08.11.2016 до 08.11.2019 г., е общо 1936 часа.
Вещото лице установява,
че в процесния период, няма преобразуване на нощен към дневен
труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време.
При съобразяване правилото на
чл.187,ал.1 от ЗМВР и чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.,
и сравнение на общият брой реално отработени часове по график след превръщане
на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един приключил отчетен
тримесечен период от процесния период, положения от ищеца извънреден труд е
общо 277 часа / таблица 2/
При отчитане часовата
ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв е в
размер на общо 1938,61лв.
Мораторна лихва върху
възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към
дневен, начиная от месеца следващ тримесечието 01.01.2017г. до датата
на подаване на исковата молба 08.11.2019 г., е в размер на общо 292,94 лв./
таблица 5 /
По допълнително поставени
задачи с протоколно определение от 21.11.2019 г, вещото лице дава допълнителен вариант на експертизата си
при отчитане, че през периода от 01.01.2018г. до 01.07.2018 г. е действал
чл.9г от НВРПО, т.е. изчисленията са направени без първо и второ
тримесечие на 2018г. В този случай от ищеца е положен извънреден труд от общо 229 часа. При
съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на
нощния към дневен такъв, е 1581,53лв.
Мораторна
лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от
нощен към дневен, начиная от първо число на месеца
следващ тримесечието -01.01.2017г. до датата
на подаване на исковата молба е в размер
на общо 238,62 лв.
При така изложената
фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат
следните правни изводи:
Страните не спорят, че
през процесния период са били
в служебни правоотношения. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът
е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата
извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начинът на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните
смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна
седмица. Поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143.
Спорни са въпросите: колко са
нощните смени на ищеца през процесния период, следва ли да се преобразува този
труд от нощен в дневен и да му се заплати трудово възнаграждение, ако е извънреден
труд и в какъв размер.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл.
187, ал.
6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
При действието на Закона за
Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. са приети и действали
следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /,
-Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/,
-Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
В рамките на процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. Липсата на специално правило в нея, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, не води до автоматично прилагане
разпоредбите на общото трудово законодателство. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както на
КТ, така и на НСОРЗ /в този смисъл решение №55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№
5169/2014г., ІІІ ГО/.
Неправилно е виждането на ищеца, че е налице непълнота в специалната
уредба, поради което на служителя се дължи допълнително възнаграждение за
положен от него извънреден труд, определен по правилата на НСОРЗ. Непълнота в
закона е налице при липса на специална нормативна уредба, каквато в настоящия
случай няма. За положения от служителите в системата на МВР извънреден
труд и нощен труд са налице специални нормативни актове, които
регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ. В чл. 2 от нея е очертано
приложното й поле като същата е неприложима дори за работещите по трудово
правоотношение в администрацията - чл. 2, ал. 3. НСОРЗ не следва да се
прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
специална правна уредба.
Претенцията на служителя за
заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от
него нощен труд като работещ на смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се
основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното
правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна.
Освен това, в Закона за МВР е pегламентирано полагане на 8-чocов нощен тpyд, за pазлика от poботещите по Кодекса на труда. Ноpмалната пpодължитeлност на pаботото вpеме за служители в МВР е 8 часа на вcеĸи 24-чаcов пеpиод. Нощния тpyд не е извънpеден. Следователно нормалната продължителност на работното време към уредената пpодължителноcт на нощния тpyд по Закона за МВР е 8:8, или коефициент 1.
В този смисъл и Решение № 155/ 06.07.2020 год.
по въззивно гражданско дело №888 по
описа на ОС Добрич за 2019 год.
Искът за лихва за забава е
акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на
главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание на чл.78
ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се възложат сторените от нея
разноски в размер на 50 лв. възнаграждение за вещо лице по ССЕ и на основание
чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във
връзка с чл.23 т.1 предл.2 и чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 150 лв
Мотивиран от изложеното,
районния съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /О****, обективно съединени
искове, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2042,73 лева, представляваща
възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода от 08.11.2016 до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението и 349,41 лева - мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за
периода 08.11.2016 до 08.11.2019 г.
ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на **** сторените разноски по делото в размер на 50 лв.
възнаграждение за вещо лице по ССЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................